Всички имаме нужда от израстване в нашето ходене с Бога. Без израстване сме мъртви. Апостол Петър заявява: „Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. На Него да бъде слава и сега, и до вечния ден. Амин“ (2 Петър 3:18). Трябва да сме готови да растем. Всеки ден сме в Божия университет, където няма дипломиране, а постоянен процес на учене. Във всеки етап от израстването вие можете да бъдете съвършени, ако позволите на Бога да ви оформи в човека, който Той ви призовава да бъдете в Христос.

Помислете за училището. Ако първокласниците се научат да четат и броят до 100, те получават положителна оценка, защото знанията им са перфектни на този етап и мащаб на израстване. Въпреки това, ако същото ниво на знания, а не повече, бъде открито в гимназист, това би означавало колосален провал в неговото образование. Същото е и с нашето израстване в благодатта и познаването на Бога. Във всеки етап от развитието си можем да бъдем толкова съвършени в нашата сфера, колкото Христос бе в Неговата.

Тази седмица изучаваме как Мойсей, чрез познаване и следване на Божиите наставления, израства в ходенето си с Господа

Не бива да бъркаме „шатъра за срещане“ (издигнат извън лагера на Израил) със скинията, която е построена по-късно и е разположена в центъра на лагера. Не знаем колко често Мойсей се е съветвал с Бога в шатъра за срещане. Но едно е сигурно: срещите на Мойсей с Бога водят до близко приятелство помежду им. „Господ говореше на Мойсей лице с лице, както човек говори с приятеля си“ (Изход 33:11). Приятелят е човек, с когото можем да се съветваме и открито да обсъждаме почти всичко и да вярваме, че той или тя никога няма да го разкрие пред останалите. Приятелят е едно от най-хубавите неща, които трябва да имате, и един от най-добрите хора, какъвто трябва да бъдете.

Както е записано в Изход, 19-34 глава, историята на Мойсей е много поучителна за това как Бог преобразява живота ни. Само как Той изгражда взаимоотношения с този изключителен водач? Едно проучване на живота на Мойсей показва как е израснал в познанието си не само за Божията сила, но и за Неговата любов и характер. Това е решаващ компонент на връзката с Бога.

Преди да пристигне на планината Синай, Мойсей е използван от Бога по силен начин дори докато е подготвян за специалната си роля на водач. В Мадиамската земя, докато се грижи за овцете, Бог го вдъхновява да напише две книги: „Йов“ и „Битие“. След това, в драматичното събитие при горящата къпина, той е призован от Бога да изведе Израил от Египет. Вижда поражението на египетските божества и на могъщата египетска армия в Червено море. Наблюдава в продължение на много седмици как Бог води Израил от Египет до Синай. След преживяването, довело до сияещото му лице, води Израил в продължение на още 39 години до границата с Обещаната земя. Библейската вест гласи, че Мойсей е бил верен слуга на Бога (Второзаконие 34:5; Исус Навин 1:1), неотслабваща светлина в тъмнината, образец на пророк, с когото другите да се съизмерват (Второзаконие 18:15,18). Той е средство на промяната, въпреки че хората невинаги следват неговите указания и думи. Когато го правят, те благоуспяват.

Израстването на Мойсей в Господа е уверено. Той се приближава все повече и повече до Бога и се стреми да оформи себе си по Неговия образ. Един ден, когато разговаря с Бога в шатъра за срещане, внезапно осъзнава, че не Го познава, и изрича конкретна молитва: „Покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная“ (Изход 33:13). Мойсей осъзнава дълбоката си нужда да разбере Бога на ново ниво. Открива, че колкото повече познава Господа, толкова повече всъщност не Го познава. Осъзнава нуждата си и от все сърце желае да опознае Бога по-добре. Бог на драго сърце изпълнява желанието му.

Като прегледаме преживяванията на Мойсей досега, можем да наблюдаваме как е въвлечен в по-дълбока, интимна връзка с Господа и как израства духовно.

Първо, той се качва на планината и „се изкачи при Бога“ (Изход 19:3). След това отива „до върха на планината“ (Изход 19:20) и после се приближава до облака, „гъст мрак“, в който обитава Бог (Изход 20:21).

При друг случай „Мойсей влезе сред облака“, където е Бог, и остава с Господа 40 дни и 40 нощи (Изход 24:18). През тези 40 дни Бог дава на Мойсей два скъпоценни подаръка: (1) дара на Декалога, записан от самия Бог върху две плочи, също изсечени от Него (Изход 24:12), и (2) наставленията как да построи и обзаведе скинията (вж. Изход, 25-31 гл.).

След това той прекарва още 40 дни и нощи с Господа, като ходатайства за грешниците (Изход 32:30-32; Второзаконие 9:18). И все пак, дори след всичко това, Мойсей желае да опознае Божия характер по-конкретно и Бог скоро му дава специални прозрения, за да разбере кой е Той. Това познание, което Мойсей желае, не е просто интелектуално разбиране за Бога, а познание от личен опит на Неговата личност.

Нищо чудно, че векове по-късно Исус казва: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото Си изпратил“ (Йоан 17:3). Има ли по-добър начин Бог да разкрие Себе Си на хората от това самият Той да стане човек?

След отстъплението със златното теле Мойсей се застъпва за Божия народ и иска да бъде уверен, че Бог ще продължи да ги води към Обещаната земя. Дълбоко в своята същност той иска и да Го опознае по-добре.

„Покажи ми, моля, славата Си“, моли Мойсей Господа. В Своята милост Господ наистина му разкрива славата Си. Въпреки това, когато отговаря на молбата на Мойсей, Бог обещава да му покаже Своята „благост“. Човек би могъл спокойно да заключи, че Божията слава е Неговата доброта, тоест Неговият характер (вж. също Уайт, Е. Деяния на апостолите. Стр. 576; Притчи Христови. Стр. 414, 415; Пророци и царе. Стр. 313 – англ. изд.).

„Бог се прославя, като предава Своята добродетел на децата Си. Той желае да види мъже и жени, достигнали най-високия стандарт“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Стр. 530 – англ. изд.). Неговата слава е да прегърне покаялите се грешници (вж. Пророци и царе. Стр. 668 – англ. изд.) и да осигури всичко необходимо, за да ги промени. Същевременно нашата „слава“ е да разкрием Неговия характер в собствения си живот и да го представим пред другите.

В нашите действия трябва да си личи именно това отражение на Божия характер, Неговата доброта, милост и нежна любов. По този начин имаме шанса да бъдем не само благословения за света, но и блестяща светлина за наблюдаващата ни вселена. Както заявява ап. Павел: „Защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт, защото станахме за показ на света – на ангели и на човеци“ (1 Коринтяни 4:9). Това космическо измерение придава на нашия живот и служене смисъл и цел, които дори не можем да си представим.

В Римляни 2:4 Павел казва, че „Божията благост е назначена да те води към покаяние“. Тоест Божията доброта и характер са тези, които убеждават хората в тяхната греховност и нужда от спасение. Наистина, когато погледнем към кръста и разберем Кой беше там (самият Господ) и защо беше там – понеже ни обича и това бе единственият начин да ни спаси – ние имаме възможно най-голямото откровение за Неговата доброта и характер.

Мойсей трябва да вземе със себе си две каменни плочи като първите, които е счупил (Изход 32:19). Той ще се срещне с Господа на планината Синай за седми път. Предишните му изкачвания са споменати в следните текстове: (1) Изход 19:3,7; (2) Изход 19:8,14; (3) Изход 19:20,25; (4) Изход 20:21; Изход 24:3; (5) Изход 24:9,12-18; Изход 32:15; (6) Изход 32:30,31. Мойсей започва изкачването си рано сутринта.

Сега е подготвен за това славно прозрение за Божия характер. Красотата на Господния характер е обяснена най-добре в това зашеметяващо Неговото себеразкриване. То е най-важното описание на личността на Бога; това е златната нишка, вплетена в цялата Библия (Числа 14:18; Неемия 9:17; Псалми 103:8; Йоил 2:13; Йона 4:2). Господното проявление тук е Йоан 3:16 на Стария Завет. На важни места библейските автори прилагат, повтарят или разширяват това самопрогласяване на живия Бог, защото Божият характер трябва да бъде разбран правилно.

Когато Мойсей получава изключителното, безпрецедентно и несравнимо обяснение на Божието име, той се навежда и се покланя на Господа. Когато зърнем Божията любов, благодат, милост, състрадание, доброта, вярност, опрощение, святост и справедливост, ние също сме привлечени от Него. Когато видим и се възхитим на Неговите изключителни качества, започваме да Го обичаме – любов, водеща до желанието да Му служим и да Му се покоряваме. Тъй като Той ни обича, ние отвръщаме на любовта Му (1 Йоан 4:19).

В това себеразкриване Бог уверява Мойсей, че ще извърши чудесни дела за Своя народ и ще го заведе в Обещаната земя. Той подновява завета Си с тях, като обещава, че другите народи ще видят Неговото величие и грандиозно дело. „Ето, Аз сключвам завет; пред целия твой народ ще извърша такива чудеса, каквито не са ставали в нито един народ по целия свят; и целият народ, между който си ти, ще види Господнето дело; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно“ (Изход 34:10).

Въпреки това израилтяните трябва да се покоряват на Бога и да следват десет ясни условия, за да осигурят своя просперитет. Тогава Мойсей е помолен от Бога да запише съдържанието на този завет, който вече е нарушен (Изход 34:27,28).

След като Бог разкрива пред Мойсей Своя характер на любов, водачът слиза в лагера на Израил със сияещо в светлина лице. Дали Мойсей още отначалото е разбрал, че лицето му блести? В никакъв случай. Колкото по-близо е човек до Господа, толкова по-ясно осъзнава своите несъвършенства в сравнение с Божията святост.

Каква е причината за преобразяването на Мойсей, която води до сиянието на лицето му? Причината не се крие в простичкия факт, че той е бил в Божието присъствие, защото няколко пъти преди това е бил с Господа и лицето му не е заблестявало след тези срещи. Въпреки това, ако никога не е бил в присъствието на Господа, лицето му никога е нямало да заблести. Едва когато разбира Божията доброта и милост и се отваря напълно за Бога поради красотата на Неговия характер, Мойсей се преобразява и лицето му засиява. Сърцата и умовете ни могат да изпитат промяна, когато се предадем на Бога и Му позволим да бъде Господ и Цар на живота ни.

Апостол Павел сравнява облятото в светлина лице на Мойсей с Исус Христос и че славата на Исус (в Когото са олицетворени Божият закон и благодат) превъзхожда славата на закона с Мойсей. Христос, заедно с Неговия закон, може да бъде отпечатан в нашите характери само когато насочим очите си към Исус (Евреи 3:1; Евреи 12:2) и само чрез силата на Божия Дух (2 Коринтяни 3:12-18).

Мойсей е наш пример, като изявява какво може да направи Бог за нас, когато Му позволим да промени характерите ни и да ни оформи по Своя божествен образ. Това има предвид Павел, когато говори за ходене в „новия живот“ (Римляни 6:4).

В един мрачен ден баща и син посетили катедрала. Докато гледали витражите с красиви изображения на различни библейски сцени, слънцето внезапно започнало да грее през стъклената картина с изображения на хора, осветявайки ги ярко с впечатляваща светлина. Малкото момче попитало баща си: „Татко, кои са тези хора?“. Бащата не знаел много за християнството, за Христос или за Неговите ученици, но бързо отговорил: „Тези хора са християни“. Тази ослепителна картина останала в съзнанието на сина. Един ден учителката на момчето попитала в клас: „Деца, знаете ли кои са християните?“. Малкото момче си спомнило ярката картина в катедралата и отговорило: „Знам, християните са сияещи хора“. По същия начин Исус казва на Своите последователи: „Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16). Само сияещите хора могат да бъдат проводници на промяната.

Баатка се чувствал толкова самотен в Монголия. Често стоял на прозореца на дома си, търсейки навън истински приятел, който да бъде с него завинаги.

Срамежливото и плахо 14-годишно момче било единственият син в семейството. Баща му винаги бил на работа. Майка му имала психични проблеми и всяка година прекарвала по един месец в болницата. Баатка се чувствал толкова самотен. Обмислял да сложи край на живота си.

Тогава една негова братовчедка Дугии го поканила да отиде в Църквата на адвентистите от седмия ден в столицата на Монголия Улан Батор.

„Ела на църква“, казала тя. „Там ще се случи нещо интересно.“

Баатка отишъл, защото бил самотен. Не чул нито дума от проповедта. Микрофонът не работел поради проблеми с електричеството, а той имал увреждане на слуха, което му пречело да чува проповедника. Но харесал членовете на църквата. Те се усмихвали и го приемали. Държали се с него като с приятел. Харесало му и пеенето. Църквата го накарала да настръхне и той се върнал на следващата събота, за да почувства отново настръхването.

Членовете на църквата говорели за Бога като за техен най-добър приятел.

„Бог може да бъде твой приятел завинаги“, казал един от тях на момчето.

„Никога няма да бъдеш сам“, заявил друг.

Баатка се чудел дали Бог е реален. „Не мога да Го видя. Може ли да ми бъде приятел?“, питал се той.

След това започнал да ходи на църква всяка събота. Тя станала единственото положително място в живота му, а членовете ù се превърнали в негово семейство. Животът придобил смисъл и Баатка намерил желание за живот.

Малко по малко той започнал да вярва, че Бог е реален. Ушите му не Го чували да говори, но сърцето му чуло Божия глас. Бог станал негов най-добър Приятел завинаги, преобразявайки ума му и променяйки живота му.

Днес Баатка Оргил е на 31 години и е нов човек в Бога. Някогашното тихо и плахо момче сега е пионер на „Глобална мисия“, основаващ църкви в неразработените райони на Монголия. „Обичам да споделям как се промени животът ми“, казва той. „Искам да помагам на хора като мен. Ето защо служа като мисионер.“

Баатка, който е женен и има две деца, казва, че някога е смятал, че Бог избира за мисионери само талантливи хора, „но сега разбирам, че Той избира само правилните хора“.

„Въпреки че не вярвах в себе си, Бог повярва в мен“, казва той. „Щом Бог можеше да повярва в мен, искам и аз да вярвам в Него.“