В центъра на библейската теология стои великата борба между Христос и Сатана. Въпреки че възгледът за космически конфликт между Бога и небесните създания, които са паднали и са се разбунтували срещу Него, е важен мотив в Писанието (Матей 13:24-30,37-39; Откровение 12:7-10) и също така преобладава в голяма част от християнската традиция, много християни отхвърлят или пренебрегват този възглед като цяло.

Но от библейска гледна точка, не можем да пренебрегнем темата за космическия конфликт, в който дяволът и неговите ангели се противопоставят на Божието царство, без да пропуснем голяма част от библейския разказ. Само евангелията са пълни с препратки към дявола и демоните, които се противят на Бога.

За начало, тази седмица ще разгледаме как би могло да се отговори на следните два въпроса според някои важни библейски пасажи:

(1) Къде Писанието учи, че има космически конфликт между Бога и Сатана?

(2) Според Писанието какво е естеството на конфликта?

Исус разказва историята на собственик на земя, който засял само добри семена в нивата си. Но между житото поникнали и плевели. Виждайки това, слугите на собственика го попитали: „Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?“ (Матей 13:27). Това прилича на често задавания днес въпрос относно проблема със злото: Щом Бог е създал света изцяло добър, защо в него има зло?

Господарят отговаря на въпроса на слугата си: „Някой неприятел е направил това“ (Матей 13:28). По-късно Исус идентифицира „сеяча на доброто семе“ като „Човешкия Син“, който е самият Той (Матей 13:37), и обяснява, че „нивата е светът“ (Матей 13:38), а „неприятелят, който пося“ плевелите, е „дяволът“ (Матей 13:39), с което изрично представя космическия конфликт между Христос и Сатана. Защо има зло в света? Злото е резултат от неприятеля (дявола), който се противопоставя на господаря. „Някой неприятел е направил това“ (Матей 13:28).

Но този отговор провокира последвалия въпрос: „Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?“. С други думи, защо да не изкореним злото веднага? „Не искам“, отговаря господарят, „да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жътвата“ (Матей 13:29,30; срв. Марк 4:29). Според притчата Бог най-накрая ще сложи край на злото, но преждевременното му изкореняване би довело до необратими съпътстващи щети, увреждащи доброто.

Паралелен на въпроса от притчата – защо има лоши семена в нивата, щом собственикът е засял само добри семена – е друг въпрос: щом Бог е създал света напълно добър, как е възникнало злото?

Според Битие 1:31, когато Бог е приключил сътворяването на света, светът е бил „твърде добър“. В Битие, 1 глава няма и намек за зло при Божието творческо дело на тази планета. В такъв случай как злото е навлязло в човешкото преживяване?

В този разказ виждаме какви лъжи за Божия характер повдига змията, идентифицирана като самия дявол (онази „старовременна змия“) в Откровение 12:7-9. Змията първо използва въпрос, за да постави под съмнение Божията заповед, като в своя въпрос почти обръща наопаки заповяданото от Бога. След това директно оспорва казаното от Него, като заявява на Ева: „Никак няма да умрете“ (Битие 3:4).

Някой – или змията, или Бог – лъже Ева, която сега трябва да вземе решение дали да повярва на казаното от Бога, или на казаното от змията.

Тук и на други места в Писанието естеството на този конфликт е основно върху това в какво и на кого да вярваме и само по себе си това е неразривно свързано с любовта. Причината е, че именно вашите убеждения за някого, какъв човек е и дали може да му се вярва, дълбоко влияят върху избора дали ще обичате и ще се доверите на този човек и съответно ще го слушате какво ви казва.

Само Битие, 1-3 глава показва, че злото е съществувало преди грехопадението на Адам и Ева. Като концепция „злото“ вече се е появило в името на „дървото за познаване на доброто и злото“ (Битие 2:9,17). После змията обвинява Бога, че лъже, когато всъщност тя, змията, е тази, която лъже. Съществуването на змията (Откровение 12:9) заедно с лъжата ù показва реалността на злото там. Ето защо присъствието на злото е явно още в Едем преди грехопадението.

Според този пасаж произходът на злото и космическият конфликт са започнали в небето.

Преди да падне в грях, съществото, което ще стане известно като Сатана, е било засеняващ херувим. Освен че е идентифициран като този херувим, той е „печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост“ и се намира „в Божията градина, в Едем“ (Йезекиил 28:12,13). Нито едно от тези неща не може да се каже за човешкия цар на Тир (или за който и да било друг човек). Следователно знаем, че тук бихме могли да надзърнем към падението на Луцифер.

Според Исая, 14 глава Луцифер решава да се възвиси и да стане като Бога. Този стих допълва видяното в Йезекиил, 28 глава, че неговото „сърце се надигна“ поради собствената му „хубост“ (Йезекиил 28:17) – нещо, което би трябвало да го накара да прослави Бога, Който го е направил красив. Вместо това той се възгордява. Още по-лошо, в тази гордост започва да се стреми към заемане мястото на Бога и оклеветяването Му. Еврейският термин за „търговия“ в Йезекиил 28:16 означава и „клевета“ – признак за това как Сатана ще действа срещу Бога, а и срещу нас.

Стремежът на Сатана да узурпира Божия трон се разкрива и в разказите за изкушенията, записани в Матей, 4 глава и Лука, 4 глава. При една поразителна среща между Исус и изкусителя се разкриват много неща за естеството на конфликта. Тук виждаме реалността на великата борба между Христос и Сатана, но разиграна по поразителен и нагледен начин.

Духът „завежда“ Исус в пустинята с изричната цел Той „да бъде изкушаван от дявола“ (Матей 4:1). И преди да се изправи пред тази предварително уговорена среща, Исус пости четиридесет дни. Така че, когато дяволът идва, той изкушава Исус да превърне камъните в хляб, като си играе с непосилния глад на Спасителя. Но Исус противодейства на това изкушение с Писанието и хитростта на Сатана се проваля.

После в опит да накара Исус да действа самонадеяно, дяволът Го изкушава да се хвърли от върха на храма. Сатана изопачава Писанието, за да внуши, че ако Исус наистина е Божият Син, ангелите биха Го защитили. Но Христос отново противодейства на изкушението с правилния прочит на Писанието.

Третото изкушение ясно разкрива точно какво се опитва да постигне дяволът. Той иска Исус да му се поклони. Сатана се опитва да узурпира поклонението, дължимо единствено на Бога.

И за да направи това, показва на Исус „всички царства на света и тяхната слава“ и след това заявява: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“ (Матей 4:8,9). Всъщност в Лука 4:6, текст, който е паралелен на този от „Матей“, дяволът твърди: „На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам“ (Лука 4:6).

Още веднъж Исус противодейства на изкушението с Писанието и Сатана отново се проваля.

И в трите случая Исус използва Писанието, за да се защити срещу атаките на врага.

Видяхме някои пасажи, които учат за космически конфликт между Бога и Сатана. Но как изобщо е възможен подобен конфликт? Как би могъл някой да се противопоставя на всемогъщия Бог? Ако космическият конфликт беше за абсолютната власт, той щеше да приключи още преди да е започнал. Би трябвало да е от различен вид. Наистина Писанието разкрива, че конфликтът е спор относно Божия характер – конфликт относно клеветническите твърдения, повдигнати от дявола срещу Бога, че (наред с други неща) Той не е напълно добър и любящ. Такива твърдения не могат да бъдат победени с власт или груба сила, а чрез сравнение на двата конкуриращи се характера.

„В Своето справяне с греха Бог можеше да прилага само правда и истина. А Сатана използва недопустимото за Бога – лицемерие и измама. Бе се опитал да изопачи Божието Слово и бе представил погрешно пред ангелите Божия план на управление, като твърдеше колко несправедлив е Бог, като натрапва на небесните жители закони и предписания; като изисква подчинение и послушание от Своите творения, Той просто се стреми да издига Себе Си. Затова на небесните жители, както и на жителите на всички светове трябваше да се посочи ясно, че Божието управление е справедливо и законът Му – съвършен. Сатана се бе представил като че ли полага усилия за благото на вселената. Но истинският характер и намеренията на този узурпатор трябваше да бъдат разбрани от всички. Ето защо бе необходимо да му се даде време да се изяви чрез нечестивите си дела“ (Уайт, Е. Великата борба. Стр. 498 – англ. изд.).

Планът на дявола от самото начало е да се опита да накара създанията да повярват, че Бог наистина не е справедлив и любящ и че Неговият закон е потиснически и вреден за тях. Нищо чудно, че Исус нарича дявола „лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). За разлика от това Исус дойде да „свидетелства за истината“ (Йоан 18:37) и пряко да се противопостави на лъжите и клеветите на Сатана, като го победи и в крайна сметка унищожи дявола и неговата сила (1 Йоан 3:8; Евреи 2:14).

Откровение 12:9,10 определя Сатана като (1) „онази старовременна змия“, (2) като този, който в небесния съд обвинява Божия народ, и (3) като змея, мамещ света. Гръцката дума, преведена като „дявол“, просто означава „клеветник“, с което за пореден път се показва, че естеството на конфликта е заради убеждения, включително убеждения относно Божия характер.

„В Свещеното Писание няма нищо по-ясно от учението, че Бог в никакъв случай не е бил отговорен за навлизането на греха във вселената; че никакво произволно оттегляне на Божествената благодат, никакво несъвършенство на Божественото управление не са дали повод за възникването на бунт. Грехът е натрапен и за него не може да се посочи причина. Той е тайнствен, необясним; да го извиняваме означава да го защитаваме (…) Ако Сатана би бил унищожен, жителите на небето и на другите светове не биха могли да разберат Божията милост и справедливост, тъй като не бяха готови да схванат природата и последиците от греха. В такъв случай щяха да служат на Бога по-скоро от страх, отколкото от любов. Влиянието на измамника не би могло да бъде напълно премахнато, нито пък духът на бунт би бил напълно изкоренен. За доброто на цялата вселена през безкрайните времена злото трябваше да се остави да се размножи и узрее. Сатана трябваше да развие по-пълно своите принципи, та истинската светлина на обвиненията му срещу Божественото управление да се разкрие пред всички сътворени същества и правдата и милостта на Бога, и Неговият непроменим закон да бъдат поставени завинаги извън всяко съмнение“ (Уайт, Е. Великата борба. Стр. 492, 493, 498 – англ. изд.).

Връзката по „Зуум“ просто не можела да се осъществи.

„Не става!“ – възкликнала Матрона.

През телефона си Колет можела да чуе как Матрона отново и отново въвежда паролата за „Зуум“ на компютъра в интерната.

Това била връзка, която били опитвали много пъти през тази седмица. Матрона била сред много деца от местното население на Аляска, живеещи в интернати и приемни домове, и тя нямала търпение да се запознае с Колет.

Отново опитала паролата. „Не става!“ – извикала тя.

„Няма проблем“ – казала Колет.

„Има проблем! Искам да опитам отново“ – заявила Матрона.

След като пак не успели да се свържат, Колет предложила вместо това да поговорят по телефона.

Колет Реал, педиатър адвентист от седмия ден в Анкъридж, също горяла от нетърпение да се запознае с Матрона.

Матрона, момиче от Аляска, отговаряла на условията за осиновяване в един интернат във Феърбанкс, разположен на 360 мили разстояние.

Матрона неохотно се съгласила да говорят по телефона. Първият въпрос, който тя задала, бил: „Какви са правилата във вашия дом?“.

„Това е нещо, за което можем да говорим повече, когато пристигнеш в къщата – казала Колет. – Но в моя дом наистина много държим на уважението.“

Матрона разпитвала Колет през следващите 30 минути. В края на разговора тя казала: „Знаеш, че приемната ми майка ще ме осинови, нали?“.

Родената във Флорида Колет, която заедно със съпруга си живеела в Аляска в продължение на осем години, не знаела това. Тя си помислила: „Матрона е толкова интересна и има толкова широка индивидуалност. Това ще бъде истинско приключение!“.

От своя страна, Матрона знаела, че Колет иска да осинови дете, но не искала да бъде наранена. Така че тя затруднила Колет в опитите ù за сближаване.

Колет попитала колко често може да се обажда и Матрона предложила веднъж седмично във вторник. Но когато Колет се обаждала, Матрона не била на разположение или не отговаряла. Променили часа на четвъртък и след това на събота.

Колет усетила, че Матрона се дразни, но не можела да разбере защо. Тя решила да продължи да се обажда всяка седмица, независимо дали Матрона иска да говори, или не. Докато продължавала да се обажда с безусловна любов, сърцето на Матрона започнало да се размразява.

Тази мисионска история ни предлага до погледнем отвътре към предишен проект за 13-та събота. Педиатърът Колет Реал е един от ръководителите на Църквата на адвентистите от седмия ден в Бетел (Аляска), която получи част от дарението за 13-та събота през 2024 г. Благодарим ви, че подкрепяте разпространението на евангелието с дарението за 13-та събота за това тримесечие на 29 март. Можете да прочетете повече за Колет и Матрона следващата седмица.