„Провидение“ е терминът, използван за описание на Божието действие в света. Начинът, по който мислим за Божието провидение, до голяма степен променя отношението ни към Бога, отношението ни към другите и мисленето ни за проблема със злото.

Християните имат различни разбирания за Божественото провидение. Някои вярват, че Бог упражнява силата Си по начин, който определя всички събития да се случат точно по реда, по който се случват. Той дори избира кой да бъде спасен и кой – изгубен! Според този възглед хората не са свободни да избират друго освен това, което Бог постановява. Всъщност привържениците на подобно вярване твърдят, че дори човешките желания се определят от Бога.

За разлика от това убедителни библейски доказателства показват, че Бог не предопределя всичко случващо се. Напротив, Той дава на хората свободна воля, дори до точката, в която те (и ангелите) могат да изберат да действат пряко против Неговата воля. Историята на грехопадението, греха и злото е драматичен и трагичен израз на резултатите от злоупотребата с тази свободна воля. Спасителният план е бил създаден, за да поправи трагедията, причинена от злоупотребата със свободната воля.

„Бог е суверен“, учил младежкият пастор своята група от средното училище. „Това означава, че Той владее положението на всичко, което се случва.“ Един озадачен средношколец се обадил: „Значи Бог е владял положението, когато кучето ми умря? Защо Бог би убил кучето ми?“.

Опитвайки се да отговори на въпроса, младежкият пастор отвърнал: „Труден въпрос. Но понякога Бог ни позволява да преминем през трудни времена, за да сме подготвени за още по-трудни неща в бъдеще. Спомням си колко тежко беше, когато кучето ми умря. Но преминаването през това ми помогна да се справя с още по-труден момент по-късно, когато баба ми почина. Това звучи ли ти разумно?“.

След дълга пауза ученикът от средното училище отговорил: „Значи Бог уби кучето ми, за да ме подготви за момента, когато ще убие и баба ми?“ (Марк Кортез, цитиран в Джон Пекхам. Божествени атрибути: Познаване на заветния Бог от Писанието. Стр. 141 – англ. изд.).

Хората понякога приемат, че всичко се случва точно така, както Бог го иска. Всичко, което се случва в света, е точно както Той е пожелал да се случи. Все пак Бог е всемогъщ. Как тогава може да стане нещо, което Той не би искал? Следователно, каквото и да се случи, колкото и лошо да е то, пак е по Божията воля. Или поне така учи тази теология.

Макар много хора да вярват, че Бог винаги трябва да получава онова, което иска, Библията разказва съвсем различна история. Отново и отново Писанието описва Бога като изпитващ неосъществени свои желания. Тоест това, което се случва, често противоречи на онова, което Бог заявява, че наистина предпочита да се случи. В много случаи Бог изрично заявява, че е точно така. Той е искал един изход за народа Си, но вместо това те са избрали друг. Самият Бог се жалва: „Но народът Ми не послуша гласа Ми (…) Дано Ме беше слушал народът Ми, да беше ходил Израил по Моите пътища! Скоро бих покорил неприятелите им“ (Псалми 81:11,13,14).

В цялото Писание е изявена Божията удивителна сила. Библията включва безброй разкази за упражняваната от Него сила и за извършвани чудеса. И все пак, въпреки това стават много неща, които Бог не би искал да се случат.

Тези и други текстове учат, че Бог е всемогъщ и поддържа света чрез Своята сила. Наистина „Откровение“ многократно Го нарича „Господ Бог Всемогъщ“ (напр. Откровение 11:17; срв. 2 Коринтяни 6:18; Откровение 1:8; Откровение 16:14; Откровение 19:15; Откровение 21:22), а думата, преведена като „Всемогъщ“ (pantokrator), буквално означава „всесилен“. Фактът, че Бог е всемогъщ, не се потвърждава само с думи, но се проявява в многото удивителни случаи, в които Бог използва силата Си, за да освободи Своя народ, или се намесва в света по друг чудодеен начин.

Но твърдението, че Бог е „всемогъщ“, не означава, че може да прави каквото Си поиска. Писанието учи, че има някои неща, които Той не може да направи; например 2 Тимотей 2:13 заявява, че Бог „не може да се отрече от Себе Си“.

Съответно повечето християни са съгласни, че Бог е всемогъщ (всесилен), а това означава, че има силата да направи всичко, без да изпада в противоречие – тоест всичко, което е логически възможно и в съответствие с Божието естество. Че някои неща са невъзможни за Бога, защото биха включвали противоречие, е очевидно в молитвата на Христос в Гетсимания. Макар Христос да потвърждава, че „за Бога всичко е възможно“ (Матей 19:26), с наближаването на разпятието Той се моли на Отец: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39).

Разбира се, Отец притежава чистата сила да освободи Христос от страданията на кръста, но Той не може да направи това и едновременно да спаси грешниците. Трябва да е или едното, или другото, но не и двете.

Това, че Бог е всемогъщ, не означава, че може да направи логически невъзможното. Следователно Бог не може лековато да определи, че някой свободно ще Го обича. Щом да правиш нещо свободно означава да го правиш без никаква принуда, тогава по дефиниция няма как някой да бъде принуден доброволно да направи нещо. С две думи, както видяхме и трябва да подчертаем отново – Бог не може да принуди никого да Го обича, защото в момента, в който любовта бъде наложена по принуда, тя вече не е любов.

Най-великата заповед – да обичаш Бога – предоставя доказателства, че Бог наистина иска всички да Го обичат. Обаче не всички го правят. Тогава защо Бог просто не направи така, че всички да Го обикнат? Отново казваме: защото за да е любов, любовта трябва да бъде дадена доброволно.

Според Числа 23:19 „Бог не е човек, за да лъже“. Бог никога не лъже (Тит 1:2); Той винаги спазва думата Си и никога не нарушава дадено обещание (Евреи 6:17,18). Следователно, щом Бог е обещал или се е ангажирал с нещо, бъдещите Му действия са морално ограничени от това обещание.

Това значи, че след като Бог е дал на създанията свободата да вземат решение, различно от Неговите предпочитания, не Той е този, който определя какво ще изберат хората. Щом Бог се е ангажирал да даде на създанията свободна воля, то хората притежават способността да упражняват свободата си по начини, дори противоречащи на Божиите съвършени желания. Трагично е, че много хора упражняват свободата си по този начин и съответно се случват много неща, които Бог не е възнамерявал да станат, но които, строго погледнато, не зависят от Него.

Гръцкият термин, преведен като „предопределение“ тук и на други места в Писанието (prohorizo), сам по себе си не учи, че Бог произволно определя историята. По-скоро гръцкият термин означава просто „да решиш предварително“.

Разбира се, човек може да реши нещо предварително едностранно или да го направи по начин, отчитащ свободните решения на другите. Писанието учи, че Бог постъпва по втория начин.

Тук и на други места (напр. Римляни 8:29,30) терминът, преведен като „предопределен“, се отнася за Божиите планове за бъдещето, след като вземе предвид това, което Бог е предузнал за свободните решения на създанията. По този начин Бог може предвидливо да води световната история към желаните от Него добри цели за всички, като дори зачита вида свобода на създанието, жизненонеобходима за една истинска връзка на любов.

Ефесяни 1:11 гласи, че Бог „действа във всичко по решението на Своята воля“. Това означава ли, че Той определя всичко да се случва точно както го желае? Прочетен изолирано, може да ни се струва, че пасажът от Ефесяни 1:9-11 потвърждава този възглед. Но подобно тълкувание би противоречало на изобилието разгледани по-рано текстове, които показват, че хората понякога отхвърлят „Божията воля“ (Лука 7:30; срв. Лука 13:34; Псалми 81:11-14). Щом Библията не си противоречи, как биха могли тези пасажи да бъдат разбрани по такъв начин, че да си пасват?

Посоченият откъс звучи напълно логично, ако човек просто разпознае разликата между това, което бихме могли да наречем Божията „идеална воля“ и Божията „поправяща воля“. Божията „идеална воля“ е това, което Бог всъщност предпочита да се случи и което би се случило, ако всеки винаги правеше точно това, което Той желае. От друга страна, Божията „поправяща воля“ е Неговата воля, която вече е взела предвид всеки друг фактор, включително свободните решения на създанията, понякога отклоняващи се от Божиите предпочитания. Изглежда, че Ефесяни 1:11 се отнася до Божията „поправяща воля“.

Ако всичко се случваше според Божията идеална воля, никога нямаше да има зло, а само съвършеното блаженство на любов и хармония. В самия край вселената ще бъде възстановена в тази съвършена, идеална Божия воля. Междувременно Бог изпълнява волята Си по начин, който отчита доброволните решения на Неговите създания.

Представете си сладкарско състезание, в което всички участници трябва да използват определен набор от съставки, но могат да прибавят всякакви други желани съставки, за да изпекат какъвто си искат вид торта. В крайна сметка, независимо каква торта направи сладкарят, тя поне частично ще бъде определена от съставки, които той не е избрал лично.

По същия начин (в това ограничено отношение), тъй като Бог се е ангажирал да уважава свободата на творението в такъв вид, необходим за любовта, много от „съставките“, изграждащи световната история, не са избрани от Бога, а всъщност са противни на това, което Той желае.

Според този възглед Божественото провидение не е просто едноизмерно, сякаш Бог едностранно контролира всяко събитие. По-скоро изисква (поне) двуизмерен поглед върху Божието провидение. Някои неща в този свят са причинени от Бога, но други събития са резултат от свободните решения на създанията (каквито са всички злини). Случват се много неща, които Бог не би желал да съществуват.

Особено в периоди на страдание или изпитание вярата на хората може да се разколебае, защото поддържат погрешното убеждение, че Бог или ще ги пощади, или трябва да ги пощади от страданията и изпитанията в този живот. Но Исус разкрива много различна история, като предупреждава Своите последователи, че ще преживеят изпитания и скърби в този свят. Обаче има надежда, понеже Христос е победил света (Йоан 16:33).

Фактът, че се сблъскваме със страдания и изпитания, не означава, че в идеалния случай Бог иска за нас именно това. Винаги трябва да имаме предвид голямата картина: великата борба. Въпреки всичко можем да бъдем уверени, че макар самото зло да не е необходимо за доброто, Бог може да извлече добро дори от злощастни събития. И ако се Му се доверим, Той може да използва дори нашите страдания, за да ни приближи до Себе Си и да ни мотивира да бъдем състрадателни и да се грижим за другите.

„Планът за нашето изкупление не бе съставен след грехопадението на Адам, а преди него. Той бе откровение „на тайната, която е била замълчана от вечни времена“ (Римляни 16:25). Това бе разкриване на принципите, които от вечни времена бяха в основата на Божия трон. От самото начало Бог и Христос знаеха за отстъплението на Сатана и за грехопадението на човека, подмамен от лукавата сила на отстъпника. Бог не нареди да съществува грехът, но го предвидя и взе мерки, за да посрещне това ужасно събитие. Толкова голяма бе любовта Му към света, че се закле да даде „Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 22 – англ. изд.).

Като момче Нелсън бил твърде малък, за да отиде на румба в Колумбия. Но усетил, че нещо не е наред, когато родителите му го завели на църква на 31 декември и след това го оставили у дома, за да могат да празнуват Нова година на румба – традиционно парти с музика, танци и пиене.

В културата на Нелсън християните ходели на църква, за да се посветят на Бога преди Нова година и след това отивали на румба, за да посрещнат самата Нова година. Въпреки че бил малък, Нелсън чувствал, че църквата е свято място и че румбата, която обикновено се провеждала в барове и нощни клубове, не е свята. Той се питал: „Защо моето семейство ходи на църква, за да се освети, а след това отива на румба, за да стане неосветено?“.

Нелсън попитал майка си: „Защо ходиш на църква и след това на румба?“.

Тя не отговорила.

Като младеж Нелсън спрял да ходи на църква и започнал да свири фолклорната музика валенато по време на румба партита. Той бил отличен акордеонист и постигнал голям напредък към осъществяването на мечтата си да стане богат и известен.

След това срещнал бъдещата си съпруга Лора, бивша адвентистка от седмия ден.

„Знаеш ли, че мъртвите не са на небето?“ – казвала тя.

Нелсън не харесвал идеите на Лора, но харесвал самата нея. И така, те останали заедно.

След известно време Лора се върнала в адвентната църква и поканила Нелсън да се срещне с родителите ù. При първата им среща нейният баща изненадал Нелсън, когато седнали да се хранят. „Нека се помолим за храната“ – казал той. Нелсън никога не се бил молил преди хранене.

Нелсън и бащата станали добри приятели. Не след дълго Нелсън започнал да се моли преди хранене. Започнал и да ходи на църква с Лора. Отначало не му харесвало, защото му се струвало странно да ходи на църква в събота. Но след това прочел четвъртата заповед в Изход 20:8-10 и осъзнал, че Бог заповядва на хората да освещават седмия ден. Той искал да бъде свят.

Днес Нелсън Силва, на 30 години, е адвентен музикант, който вече не свири на акордеон на румба партита. Вместо това свири в ресторанти и на рождени дни. Той говори на слушателите за Божията милост и се моли за тях. Освен това заедно с група църковни музиканти свирят в обществените автобуси.

„Музиката ме накара да блестя в света, но сега искам да блестя за Христос“ – казва той.

Молете се евангелието да бъде прогласено на всички култури и групи от хора по света. Благодарим ви за вашите мисионски дарения, които помагат за споделянето на евангелието с недостигнати и слабо достигнати групи от хора. В Youtube можете да гледате видеоклип на Нелсън, който свири на акордеон, на: bit.ly/Nelson-Silva