В Древния Близък изток „боговете“ на народите не само са били непостоянни, неморални и непредсказуеми, но също така са изисквали извършването на жестокости като жертвоприношения на деца. И дори тогава масите от езичници не са можели да разчитат на тяхното благоволение и затова не са смеели да противоречат на племенните си „божества“.

Според Второзаконие 32:17 зад такива „богове“ са стоели демони (вж. също 1 Коринтяни 10:20,21). И техните форми на поклонение са били пропити от експлоатация, като са оставяли хората в голяма духовна и морална тъмнина.

Богът на Библията е коренно различен от тези демонични сили. Яхве е съвършено добър и Неговият характер е непроменим. И само поради постоянната Божия доброта можем да имаме някаква надежда – сега и за вечността. В рязък контраст с фалшивите божества на древния свят и дори със съвременните „богове“ днес, Яхве е дълбоко загрижен за злото, страданието, несправедливостта и потисничеството – всичко, което Той постоянно и недвусмислено осъжда. И най-важното, един ден ще изкорени това.

В цялото Писание любовта и справедливостта вървят ръка за ръка. Истинската любов изисква справедливост, а истинската справедливост може да бъде овладяна и посрещната само с любов. Не сме свикнали да мислим за тези две концепции взети заедно, но това се дължи единствено на факта, че и любовта, и справедливостта до голяма степен са били извратени от човечеството.

Изброените стихове изрично заявяват, че Бог обича справедливостта (Псалми 33:5; Исая 61:8). В Писанието идеите за любовта и справедливостта са неразривно свързани. Божията любов и Божията праведност вървят ръка за ръка и Той е дълбоко загрижен праведността и справедливостта да бъдат изявени в този свят.

Следователно съвсем основателно пророците непрестанно осъждат всички видове несправедливост, включително несправедливите закони, неточните везни и неправдата и потисничеството над бедните и вдовиците или над всеки уязвим човек. Въпреки че хората вършат много злини и несправедливости, Бог винаги е единственият, който „извършва милост, правосъдие и правда на земята“ (Йеремия 9:24). Съответно в цялото Писание онези, които са верни на Бога, очакват Божествения съд като нещо много добро, защото той ще донесе наказание на злодеите и потисниците, справедливост и освобождение за жертвите на неправдите и потисничеството.

Всъщност праведността и справедливостта са в основата на Божието управление. Божието морално владичество на любовта е справедливо и праведно, твърде различно от подкупните правителства на този свят, които често увековечават несправедливостта за лична изгода и власт. В Бога „милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха“ (Псалми 85:10).

А Бог ясно показва какво очаква от нас. „Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“ (Михей 6:8). Ако има нещо, което трябва да отразяваме от Божия характер, то любовта – както и справедливостта и милостта, които произтичат от нея – ще бъдат в центъра.

Бог не просто твърди, че обича справедливостта и призовава хората да я обичат и да постъпват справедливо, но самият Той съвършено и непоколебимо илюстрира тези черти. Писанието учи, че Бог е изцяло свят, верен, праведен и любящ. Той единствено и винаги прави това, което е любящо, праведно и справедливо. Никога не върши нищо погрешно.

Тези и много други текстове заявяват, че Бог е справедлив и любящ – в Него „няма неправда“ (Псалми 92:15; срв. Псалми 25:8; Псалми 129:4). „Господ (…) няма да извърши неправда; всяка сутрин изкарва на светло правосъдието Си – неизменно; но неправедният не знае срам“ (Софония 3:5). Забележете директния контраст на Божия характер спрямо и срещу този на обичащите несправедливостта.

Бог знае кое е най-доброто за всички, иска най-доброто за всички и непрекъснато работи, за да постигне най-добрия резултат за тях.

Библейският Бог е „праведен съдия“ (Псалми 7:11) и никакво зло не обитава с Него (Псалми 5:4). Както учи 1 Йоан 1:5, „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“. Наистина Той е не само съвършено добър, но според Яков 1:13 „Бог не се изкушава от зло“ (срв. Авакум 1:13).

Във всичко това Божията доброта и слава са неразривно свързани. Макар мнозина да боготворят силата, Бог е всемогъщ, но Той упражнява силата Си само по начини, които са справедливи и любящи. Не е съвпадение, че когато Мойсей моли Господа: „Покажи ми славата Си“, Бог отговоря с думите: „Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост“ (Изход 33:18,19).

В Малахия 3:6 Бог заявява: „Аз, Господ, не се изменям“. Въпреки че, прочитайки тази част от стиха, някои считат, че според него Бог не се променя по никакъв начин, останалата част от стиха и неговият непосредствен контекст показва, че неизменността на Бога, потвърдена тук, е Неговата морална неизменност. Останалата част от стиха показва, че Бог може да се промени спрямо отношенията, защото Той казва: „Затова вие, Яковови деца, не загинахте“. И още в следващия стих прогласява на Своя народ: „Върнете се при Мен, и ще се върна при вас“ (Малахия 3:7).

И така, Бог наистина влиза в променливи взаимоотношения със Своето творение, но по време на всички такива променливи взаимоотношения или когато и да било Божият характер остава постоянен. Това се потвърждава и в Яков 1:17, където се подчертава, че всички добри и съвършени дарове идват от Бога, у Когото няма изменение. Бог не е източникът на злото.

Тук и на други места Писанието многократно учи, че Божият характер е непроменим. С други думи, Библията последователно поучава, че Бог е морално постоянен. Все пак Той може и влиза в истинска връзка със създанията, с които общува, но винаги с любов и справедливост.

Бог не може да се отрече от Себе Си; Той никога не лъже; и Божиите обещания са ненарушими. Можем да бъдем уверени, че Богът на Библията е същият Бог, Който (в Христос) доброволно предаде Себе Си за нас на кръста. Той е Бог, на Когото може да се вярва безрезервно и можем да имаме увереност и надежда за бъдещето, защото, както се казва в Евреи 13:8: „Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги“.

Може ли Бог да се „разкае“? Ако е така, какво би означавало това? Видяхме, че Божият характер никога не се променя. Някои библейски текстове обаче говорят за Бога като за „разкайващ се“ или „отстъпващ“. Поне за хората разкаянието включва признание, че човек е направил нещо нередно. Как тогава някои библейски пасажи описват Бога като „разкайващ се“?

В тези и много други пасажи Бог е описан като отстъпващ от присъдата в отговор на някакво покаяние или застъпничество от страна на хората. Той обещава, че ако човеците се отвърнат от своето нечестие, ще се отвърне от присъдата, която е заявил. Отвръщането на Бога от налагането на присъда в отговор на човешкото покаяние е често срещана тема в цялото Писание.

Тези текстове изрично заявяват, че Бог „не е човек, за да се разкайва“ (1 Царе 15:29) и „Бог не е човек, за да лъже, нито човешки син, за да се разкае; Той каза и няма ли да извърши? Той говорѝ и няма ли да го приведе в действие?“ (Числа 23:19).

Прочетени в светлината на другите пасажи, не може да се каже, че в тези текстове се твърди, че Бог изобщо не се „разкайва“, а вместо това те предават истината, че Той не „отстъпва“ или не „се покайва“ по начините, по които хората го правят. По-скоро Бог винаги спазва обещанията Си и въпреки че променя Своя курс в отговор на човешкото покаяние, Той го прави винаги в съответствие със Своята доброта и със Своето Слово. Бог се отказва от присъдата в отговор на покаянието точно защото Неговият характер е добър, праведен, любящ и милостив.

Писанието последователно учи, че „Господ, твоят Бог, е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му“ (Второзаконие 7:9). Неговият характер на доброта и любов е проявен в най-висша степен от Исус на кръста (вж. Римляни 3:25,26; Римляни 5:8). Според Псалми 100:5: „Господ е благ; милостта Му трае довека и верността Му – от род в род“ (срв. Псалми 89:2). Така че Бог е достоен за доверие; Той дава само добри дарове на чадата Си (Яков 1:17; срв. Лука 11:11-13). Всъщност дарява добри неща дори на тези, които определят себе си като Негови врагове.

Матей, 5 глава описва Божията любов като съвършена любов. Несъвършената любов е тази, която обича само онези, които отвръщат с любов. Но Бог обича дори тези, които Го мразят, дори хората, които определят себе си като Негови врагове. Любовта Му е пълна и следователно – съвършена.

Въпреки че Божията любов и милост далеч надхвърлят всички разумни очаквания, те никога не отменят, нито противоречат на справедливостта. Напротив, тя обединява справедливостта и милостта (Псалми 85:10). По същия начин Библията ни увещава: „Пази милост и правосъдие и винаги се надявай на твоя Бог“ (Осия 12:6). Друг превод на същия стих гласи: „Спазвай милост и съд и уповавай се всякога на твоя Бог“ (Осия 12:6; синодален превод; срв. Лука 11:42).

В крайна сметка самият Бог ще извърши съвършената справедливост. Римляни 2:5 учи: „Ще се открие праведният съд на Бога“ (Римляни 2:5). Накрая изкупените ще пеят: „Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите. Кой няма да се бои от Тебе, Господи, и да прослави името Ти? Защото само Ти си свят; понеже всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото бяха изявени Твоите праведни присъди“ (Откровение 15:3,4; срв. Откровение 19:1,2).

„Божието Слово разкрива Господния характер. Сам Той изяви Своята безкрайна любов и състрадание. Когато Мойсей се помоли: „Покажи ми славата Си“, Господ отговори: „Ще направя цялата Ми доброта да премине пред тебе“ (Изход 33:18,19). Това е Неговата слава. Когато премина пред Мойсей, Бог обяви: „Господ, Господ милостив, снизходителен и дълготърпелив, Който изобилства с доброта и истина, проявява милост към хиляди, прощава нечестие, престъпление и грях“ (Изход 34:6,7). Той е „бавен на гняв и много милосърден“ (Йона 4:2), „защото намира удоволствие в това – да показва милост“ (Михей 7:18).

Бог привлича сърцата ни чрез неизброими доказателства за Своята любов на небето и земята. Стреми се да ни разкрие Себе Си чрез природата, както и чрез най-дълбоките и нежни земни връзки, които човешките сърца могат да познаят. И все пак тези неща представят несъвършено Неговата любов. И макар че са ни дадени всички доказателства, неприятелят на доброто до такава степен е заслепил умовете на хората, че те гледат към Бога със страх; считат, че е строг и не прощава. Сатана ги е подвел да Го възприемат като Същество, Чието главно качество е строгата справедливост – като безпощаден съдия, като суров, взискателен кредитор. Описвал е Твореца като такъв, Който наблюдава човеците с ревниво око само и само да зърне някоя тяхна слабост или грешка, за да може после да стовари наказанията Си върху тях. Точно затова Исус дойде да живее сред хората – да премахне тази мрачна сянка, като разкрие пред света безпределната Божия любов“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. Стр. 10,11 – англ. изд.).

Американската мисионерка Джоан (Парк) Ким вървяла към наетия си апартамент в Улан Батор, Монголия. Било в разгара на зимата и температурата в средата на следобеда била около минус 40 градуса. Тогава Джоан видяла пиян мъж да лежи на тротоара. Тя била нападана от множество пияни мъже през последната година в Монголия и не искала да забавя ход. Ами ако и той я нападне? Понечила да мине покрай него, но после спряла. Един тих глас сякаш казал: „Не можеш да подминеш“.

Джоан се борела с идеята да му помогне. „Господи – казала тя – той тежи почти два пъти повече от мен. Как бих могла да му помогна?“

Тя се огледала. Улицата била празна. Не се виждали други хора.

Джоан отново погледнала непознатия. „Ако го подмина, той ще умре – помислила си тя. –Тялото му ще замръзне само след няколко часа.“

Огледала жилищните сгради наоколо. На първия етаж на всяка сграда имало малка стая за пазач, така че входът бил относително топъл. Най-близката сграда била на около 300 метра разстояние. „Добре, Господи“ – казала Джоан. „Ще заведа този човек там.“ Подпъхвайки ръце под неговите, тя се помолила за сила и задърпала. Някак си успяла да го завлече до сградата. Поставяйки го във входа, отстъпила назад и го погледнала. Ново чувство изпълнило сърцето ù. Изпитала състрадание и съжаление.

Тази среща белязала повратна точка в мисионерската работа на Джоан. Тя вече не таяла лоши чувства към нападателите. Вместо това я залели състрадание и съжаление. Най-накрая можела да обича като Исус.

След това от 1992 до 1998 г. Джоан спомогнала за основаването на първата адвентна църква в Улан Батор като мисионер пионер с помощта на поддържаща мисионерска организация. Тя се завърнала през 2017 г. и сега служи като директор по образованието и развитието на Адвентната църква в Монголия.

Дори и сега от време на време пияни непознати все още я нападат, но любовта ù към Бога и Неговия народ е непоклатима. „Сатана не се предава“ – казва тя. „Той знаеше, че може да ме измори. Но Бог ме надари с монголски език и промяна в сърцето. Бог обича дори пияните мъже, които ме нападаха през цялото време, така че и аз трябва да ги обичам и да им помагам, доколкото мога.“

Вие също можете да участвате в мисионската работа в Монголия чрез дарението за 13-та събота за това тримесечие, част от което ще помогне за откриването на център за отдих, където децата могат да израстват духовно, умствено, социално и физически в Улан Батор, Монголия.