Представете си следния сценарий: петгодишно дете идва при баща си с лошо опакован подарък за Деня на бащата. Развълнувано, то подава подаръка на баща си.

Представете си бащата да каже: „Синко, не ме интересува твоят подарък. В крайна сметка няма нищо, което би могъл да ми дадеш, което да ме зарадва. Всичко, което би могъл да ми дадеш, мога да си го взема сам и всичко, което ми даваш, или е купено с мои пари, или е направено от материали, за които съм платил. Така че запази си подаръка. Не ми трябва и не го искам. Но въпреки това те обичам“.

Леле!

Какво мислите за реакцията на този баща? Сещаме се за думи като „безсърдечен“, „студен“ и „безчувствен“. Това ли е начинът, по който Бог ни отговаря? Можем ли всъщност да бъдем угодни на Бога? Колкото и да е трудно да си го представим, дори ние като паднали същества, покварени от греха и склонни към зло – да, можем да бъдем угодни на Бога! С други думи, Той не гледа на нас или на даровете, които Му принасяме, с отношението на този баща. Напротив, можем да бъдем угодни на Бога, но само чрез Христос.

Както видяхме в един от предишните уроци, няма нито един човек – дори най-лошият грешник или най-лошият злотворец – когото Бог да не обича. И тъй като Той цени хората повече, отколкото можем да си представим, не гледа с добро око на греха, защото ни обича и знае какво ни причинява грехът.

В тази разказана от Исус история един син иска своето наследство рано, като на практика отхвърля баща си и бащиния си род. След това блудният син прахосва наследството си и изпада в бедност и глад, дори завижда на прасетата, които ядат от коритото. Когато осъзнава, че слугите в къщата на баща му имат предостатъчно храна, решава да се върне у дома с надеждата да стане слуга.

Това, което следва, е потресаващо. Някои бащи биха отхвърлили такъв син след завръщането му. „Взе наследството си и се откъсна от дома ми. Вече нямаш дом тук.“ Би било логично, дори разумно отношение, нали? В очите на някои човешки родители синът е стигнал твърде далеч, за да бъде приет у дома, особено отново като син.

Но в притчата бащата (представляващ самия Бог) не отговаря по нито един от тези начини. По-скоро, „когато [блудният син] беше още далече, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“ (Лука 15:20). Въпреки че в онези времена се e смятало за по-скоро недостойно господарят на къщата да изтича, за да посрещне някого, бащата в голямото си състрадание изтичва да посрещне сина си и което е още по-удивително, го възстановява в семейството си, дори организира тържество в негова чест. Това обозначава голямото състрадание на Бога към всеки заблуден човек и насладата, която Той изпитва, когато дори един-единствен човек се завръща у дома. Каква картина на Бога!

Колкото и да ни е трудно да си го представим, Бог счита, че всеки човек притежава неоценима стойност и точно затова се радва за спасението дори на една-единствена душа.

Софония 3:17 изрично описва насладата на Бога от Неговите изкупени хора. Почти всяка дума за радост и наслада от еврейския език е събрана в този единствен стих, описващ Божието удовлетворение от Неговите изкупени чеда. Сякаш нито един от термините сам по себе си не е достатъчен, за да опише величината на Божието удовлетворение в този ден.

Забележете също къде е Бог според стиха – „сред“ Своя народ. Сдобряването, което възниква от връзката на любов, идва с непосредственото присъствие на Бога. Също както бащата – когато вижда сина си отдалеч, той се затичва – тук Бог е всред Своя народ.

В Исая 62:4 подобни образи са формулирани с аналогията на брака. Според текста Божият народ ще бъде наречен „Моето благоволение е в него“, а земята ще бъде наречена „венчана“. Защо? Защото текстът казва: „Господ благоволи в теб и земята ти ще бъде венчана“. Самият връх на Божията радост е запазен за деня на възстановяването, когато Той ще приеме Своя народ и ще се радва за нас точно както бащата се радва на блудния си син.

Този пасаж увещава съпрузите да обичат жените си, „както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“, и да обичат жените си „както своите тела“ (Ефесяни 5:25,28). Тези текстове не само подчертават вида безкористна и самоотвержена любов, която съпругът трябва да проявява към жена си, но също така показват, че самият Христос обича Своя народ (църквата) като част от Себе Си.

Как е възможно Богът на вселената да се наслаждава на обикновените хора, мимолетни петна от протоплазма на една малка планета сред това, което вероятно е една безкрайна вселена? Как е възможно хората да имат толкова голямо значение за Върховното Същество, Което е всемогъщо и не се нуждае от нищо? Тези въпроси могат да бъдат анализирани в два аспекта. Първо, как би могъл самият Бог да бъде доволен? Второ, как хората биха могли да Му доставят наслада, особено предвид нашата греховност? Първият аспект на тези въпроси е темата ни за днес, а вторият – за утре.

Както отчасти видяхме вчера, Бог може да бъде доволен от хората, защото ги обича по начин, който отчита най-добрите им интереси, както би направил всеки, който обича и се грижи за другите.

Точно обратното, Бог не е доволен от народа Си, когато върши зло. Наистина Притчи 15:8,9 учи, че докато „жертвата“ и „пътят“ на нечестивите са „мерзост пред Господа“, то „молитвата на праведните е приятна за Него“ и „Той обича този, който следва правдата“. Този пасаж не само показва, че Бог негодува срещу злото, но и че се наслаждава на доброто. Той също така поставя божественото удовлетворение и любовта в пряк паралел едно с друго, като показва дълбоката връзка между Божията любов и Неговото удовлетворение, изявена в цялото Писание.

Според Псалми 146:8 „Господ обича праведните“. 2 Коринтяни 9:7 добавя: „Бог обича онзи, който дава на драго сърце“. Забележете първо какво не казват тези текстове. Те не казват, че Бог обича само праведния или че обича само радостния дарител. Той обича всички. И все пак, за да могат тези текстове да предадат изобщо някаква идея, те би трябвало да означават, че Бог обича „праведните“ и „даващия на драго сърце“ в някакъв специален смисъл. Това, което видяхме в Притчи 15:8,9, ни помага да разберем: Бог обича и едните, и другите в смисъл, че те му носят удовлетворение.

Как е възможно ние, падналите в грях същества, да сме угодни на светия Бог?

Бог дарява благодат на хората, преди да получи какъвто и да било отговор от човешка страна. Още преди да кажем или да направим каквото и да било, Бог се протяга към нас и ни дава възможност да приемем или да отхвърлим любовта Му. Както го изразява Римляни 5:8: „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (срв. Йеремия 31:3). И ние можем да бъдем помирени с Бога и дори угодни в Неговите очи, чрез вяра в делото на нашия Изкупител.

Без Божията намеса грешните хора не са в състояние да донесат на Господа нищо ценно. Все пак Бог, в Своята благодат и милост, е проправил път чрез Христовото дело. По-конкретно „чрез Исус Христос“ можем „да принасяме духовни жертви, благоприятни на Бога“ (1 Петър 2:5). Въпреки че „без вяра не е възможно да се угоди на Бога“ (Евреи 11:6), чрез посредническото дело на Христос Той ще „усъвършенства [вярващите] във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин“ (Евреи 13:21). Откликващите на Бога чрез вяра се считат за праведни в Неговите очи чрез посредничеството на Христос, чиято праведност е приета от Бога. А онези, които откликват на Божиите любящи намерения чрез посредничеството на Христос, биват счетени за достойни (Лука 20:35) и Той ги преобразява по Свое подобие (1 Коринтяни 15:51-57; 1 Йоан 3:2). Божието изкупително дело е не само за нас, но и във нас.

С подкрепата на Божията милост и посредничество Бог изпитва удовлетворение дори от най-малкия положителен отговор на Неговата любов. Чрез Онзи, Който единствен е достоен за любов и самият Той е съвършено праведен, всеки един от нас може да бъде счетен за праведен и причислен към Божиите възлюбени, които ще живеят с Него в съвършена любов през вечността. Това е голямата надежда на изкуплението, включваща Христовото дело за нас в небето.

Но може би се питате дали това включва дори и мен? Ами ако не съм достатъчно добър? Ами ако се боя, че нямам достатъчно вяра?

Учениците не могат да изгонят демона; всяка надежда изглежда изгубена. Но Исус идва и казва на бащата: „Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва“ (Марк 9:23). И бащата през сълзи отговаря: „Вярвам, Господи; помогни на моето неверие!“ (Марк 9:24).

Забележете, Исус не казва на човека: „Върни се при Мен, когато имаш повече вяра“. Вместо това викът: „Помогни на моето неверие“, е достатъчен.

Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога (Евреи 11:6), но въпреки това Исус приема и най-скромната вяра и чрез вяра (чрез посредничеството на Христос) можем да Му угодим. Чрез вяра и поради Христовото дело за нас можем да реагираме по начини, които са угодни на Господа, подобно на начина, по който един човешки баща е доволен, когато детето му поднесе някой иначе безполезен подарък.

Затова трябва да следваме съвета на апостол Павел да си поставим за цел „да бъдем угодни“ на Бога (2 Коринтяни 5:9,10; срв. Колосяни 1:10; 1 Солунци 4:1; Евреи 11:5). И трябва да молим Бога да преобрази нашите интереси, за да включват най-добрите интереси на тези, които обичаме, както и да разгърне нашата любов, така че да достига до другите. „Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте да си отдавате почит един на друг. В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата, в скръб бъдете твърди, в молитва – постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие“ (Римляни 12:10-13).

„Господ е разочарован, когато Неговият народ се подценява. Желае избраните Му наследници да се оценяват според цената, която Той им дàде. Бог чувстваше нужда от тях, иначе не би изпратил Сина Си да изпълни такова скъпо поръчение, за да ги изкупи. Той има работа за тях и много се радва, когато те настоятелно искат от Него средства, за да прославят името Му. И могат да очакват от Него велики неща, ако имат вяра в обещанията.

Но да се молиш в Христовото име означава твърде много. Това значи да приемаме Неговия характер, да изявяваме Неговия Дух и да вършим Неговите дела. Обещанието на Спасителя е дадено под условие: „Ако Ме обичате – казва Той – пазете заповедите Ми“. Той спасява човеците не в греха, но от греха. И тези, които Го обичат, ще проявяват любовта си чрез послушание.

Всяко истинско послушание идва от сърцето. Христос работеше от сърце. Ако се съгласим, Той ще се уеднакви с нашите мисли и цели и така ще съчетае сърцата и умовете ни и ще ги слее в послушание спрямо Неговата воля, че когато Го слушаме и Му се покоряваме, ние просто ще изпълняваме собствените си подбуди. Волята, облагородена и осветена, ще намира най-голяма наслада, като извършва Неговата служба. Когато познаваме Бога така, както имаме радостта да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание. Оценяването на Христовия характер и близостта ни с Бога ще ни накарат да намразим греха“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 668 – англ. изд.)

Джонг-Муун Юн е известен като благодарния дякон. Първите думи от устата му, независимо от обстоятелствата, са „благодаря“. Когато някой помоли за помощ, той казва „благодаря“. Когато е изправен пред конфликт, той казва „благодаря“. Когато го сполетят трудности и дори загуби, думите му са „благодаря“.

Дяконът от Църквата на адвентистите от седмия ден в Южна Корея е взел присърце думите на апостол Павел, който казва в 1 Солунци 5:18: „(…) за всичко благодарете; защото това е Божията воля за вас в Христос Исус”. Хората го забелязали.

Джонг-Муун е дългогодишен собственик на кафене на плажа в Чондонджин, едно от най-популярните места за наблюдаване на изгрева в Южна Корея, особено на Нова година. Сред клиентите му била и Нанум. Като тийнейджърка тя от време на време се отбивала в кафенето, за да се наслади на изгрева, като се радвала на простичка закуска от чай с препечен сандвич с пържено яйце, маруля и сирене. Когато пораснала, тя се омъжила и родила дъщеря Аза. Двете станали редовни клиентки на кафенето и майката била изумена от благодарността на Джонг-Муун. Когато направела поръчка, той казвал: „Благодаря!“. Когато плащала закуската, той казвал: „Благодаря!“. Когато тя му благодаряла за храната, той казвал: „Благодаря!“.

По време на едно от посещенията си тя започнала разговор и научила, че той ходи на църква в събота. Никога не била чувала за хора, които се покланят на Бога в събота. „Мога ли да дойда на църква с вас следващата събота?“ – попитала тя.

На следващата събота тя и нейната 5-годишна дъщеря придружили Джонг-Муун до неговата църква, разположена на около 30 минути път с кола от неговото кафене. Членовете на църквата приветствали топло майката и дъщерята и нетърпеливо ги попитали как са научили за църквата. Тя казала, че е дошла заради благодарния дякон.

След богослужението Нанум казала на Джонг-Муун, че иска да дойде отново. „Ако това е църквата, която посещавате, ще ви последвам“ – заявила тя.

Въпреки че Нанум никога не била чувала в кафенето да се произнася името на Исус, тя видяла Исус чрез благодарния дух на Джонг-Муун. Евангелието не само се говори, но и се предава чрез живота на човека. Посредством примера на Джонг-Муун младата майка и нейното момиченце започнали редовно да посещават църквата. Сега тя се моли съпругът ù да се присъедини към тях в събота сутрин.

Част от даренията за 13-та събота на това тримесечие ще подпомогне разпространението на евангелието в Южна Корея. Благодарим ви, че планирате щедро дарение на 29 март.