Докато в църковния съвет се занимаваха с проблемен църковен член, някой каза на пастора: „Не можем да вземаме решения въз основа на състрадание“. Как така „не можем“? Пасторът се чудеше какво би трябвало да е разбирането на този човек за Бога и за Божия закон. Състраданието със сигурност трябва да заема централното място в начина, по който се отнасяме с хората, особено с грешащите. Състраданието е част от любовта и както ни казва Римляни 13:8, да обичаме ближния си означава да изпълняваме закона.

Ако любовта наистина представлява изпълнение на закона, тогава трябва да внимаваме да не мислим за закона по начин, отделен от любовта, или да мислим за любовта по начин, отделен от закона. В Писанието любовта и законът вървят ръка за ръка. Божественият законодател е любов и съответно Божият закон е законът на любовта. Това е, както се изразява Елън Уайт, „преписът на Божия характер“. (Вж. Притчи Христови. Стр. 305 – англ. изд.)

Божият закон не е набор от абстрактни принципи, а заповеди и наставления, предназначени за нашето благополучие. Божият закон е отчасти израз на любовта така, както я разкрива самият Бог.

Вместо да се състои от абстрактни принципи, Божият закон е израз на взаимоотношения. Това може да се проследи изрично в Десетте заповеди. Основните принципи на Десетте заповеди присъстват още в Едемската градина, принципите на любовта, които би трябвало да ръководят отношенията между Бога и хората и между самите хора.

Когато Десетте заповеди са написани на камък, както четем в Изход, 20 глава, те са дадени на Израил в контекста на заветните отношения. Заповедите са записани, след като Господ вече е избавил народа от Египет, и те се основават на Божията любов и на Неговите обещания към народа (вж. Изход 6:7,8 и Левит 26:12). В двете части на Десетте заповеди може да се види, че са насочени към въздигането на човешките взаимоотношения с Бога и на взаимоотношенията един с друг.

Първите четири заповеди се отнасят до взаимоотношенията на хората с Бога, а последните шест – до взаимоотношенията на хората помежду им. Връзката ни както с Бога, така и с хората трябва да се регулира от принципите на Божия закон.

Тези две части от закона съответстват пряко на това, което Исус определя като двете най-големи заповеди – „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“ (Матей 22:37; срв. Второзаконие 6:5) и „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:39; срв. Левит 19:18).

Първите четири заповеди описват начина, по които трябва да обичаме Бога с цялото си същество, а последните шест представят начина, по които трябва да обичаме другите като себе си. Исус изрично заявява, че тези две големи заповеди за любовта са неразривно свързани със закона. „На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците“ (Матей 22:40).

Следователно целият Божи закон се основава на Божията любов. Любовта и законът са неразделни. Често чуваме хората да казват: Не е нужно да спазваме закона, просто трябва да обичаме Бога и другите. Защо подобен възглед е лишен от смисъл?

Любовта е основата на Божия закон. Когато Бог издига закона, Той издига любовта. Ето защо Исус умря, за да спаси грешниците, за да може да издига закона, като същевременно простира благодатта към нас. По този начин Той може да бъде справедлив и да оправдава всички, които вярват (Римляни 3:25,26). Каква изява на любовта! Съответно законът не се обезсилва от процеса на изкупление; по-скоро получава допълнително потвърждение.

Макар някои хора да вярват, че благодатта и изкуплението отменят закона, апостол Павел е категоричен, че не бива да продължаваме в греха само за да се увеличава благодатта. По-скоро онези, които са в Христос чрез вяра, са били „кръстени в Неговата смърт“ и следователно трябва да се считат за мъртви за греха и живи за Христос.

Божият закон не е грях, но (наред с другите неща) прави греха и нашата греховност очевидни. Ето защо, да, „законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра“ (Римляни 7:12). Той разкрива така, както нищо друго не би могло да го направи, нашата голяма нужда от спасение, от изкупление – спасението и изкуплението, дължащи се единствено на Христос. Съответно ние не „отменяме закона“ чрез вяра, „но утвърждаваме закона“ (Римляни 3:31).

Христос не е дошъл да премахне закона, а да изпълни всичко, което е било обещано в закона и в пророците. По този начин Той подчертава, че „докато преминат небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине“ (Матей 5:18; нов пр. от ориг. езици).

Самият Божи закон представлява Божията святост – Неговият съвършен характер на любов, праведност, доброта и истина (Левит 19:2; Псалми 19:7,8; Псалми 119:142,172). В този смисъл е важно, че според Изход 31:18 Бог лично е записал Десетте заповеди върху каменните плочи. Написани на камък, тези закони са свидетелство за неизменния характер на Бога и за Неговото морално управление, което се основава на любовта – централна тема на великата борба.

Както видяхме, законът и благодатта не се противопоставят едно на друго. Вместо това те изпълняват различни функции в съответствие с Божията любов и справедливост. Рязък контраст между закона и благодатта би озадачил древните израилтяни, които са гледали на даването на закона от Бога като на велика проява на Неговата благодат. Докато „боговете“ на околните народи са били непостоянни и напълно непредсказуеми, оставяйки хората без възможност да разберат какво желаят „боговете“ и какво би им се харесало, Богът от Библията много ясно напътства Своя народ какво Му е угодно. А онова, което Му е угодно, е точно това, което е за добруването на целия Негов народ, в личен план и колективно.

И все пак законът не може да ни спаси от греха или да промени човешките сърца. Поради нашата вродена греховност се нуждаем от трансплантация на духовно сърце.

Десетте заповеди са записани от самия Бог върху каменните плочи (Изход 31:18), но законът също така трябва да бъде написан в сърцата на Божия народ (Псалми 37:30,31). В идеалния случай Божият закон на любовта не би бил външен за нас, а вътрешен за самите ни характери. Само Бог може да запише Своя закон в човешките сърца и Той обещава да го направи за Своя заветен народ (вж. Евреи 8:10).

Не можем да се спасим чрез спазване на закона. Вместо това сме спасени по благодат чрез вяра, и то не от самите нас, това е дар от Бога (Ефесяни 2:8). Ние не спазваме закона, за да се спасим; спазваме закона, защото вече сме спасени. Не спазваме закона, за да бъдем обичани, а защото сме възлюбени и затова желаем да обичаме Бога и другите (вж. Йоан 14:15).

Същевременно законът изявява нашия грях (Яков 1:22-25; Римляни 3:20; Римляни 7:7), показва ни нуждата от Изкупител (Галатяни 3:22-24), ръководи ни в добрите житейски избори и разкрива Божия любящ характер.

Връзката между любовта и закона не може да бъде надценена. Наистина според Писанието да обичаш означава да изпълняваш закона.

В Римляни 13:8-10 Павел учи, че „който обича другия, изпълнява закона“ (Римляни 13:8). След като изброява няколко сред последните шест от Десетте заповеди, Павел заявява, че те „всички се заключават в следните думи: „Да обичаш ближния си като себе си“ (Римляни 13:9). Наистина Павел учи изрично: „любовта изпълнява закона“ (Римляни 13:10). Отново, в Галатяни 5:14, апостолът обяснява: „целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си както себе си“ (Галатяни 5:14). Но що за любов е тази, която изпълнява закона? Как изглежда такава любов?

Исус определя „по-важните неща на закона“ като „правосъдието, милостта и верността“. И по отношение на един закон в частност – съботата – в Писанието можем да видим, че самата събота е неразривно свързана с освобождението и справедливостта.

Във Второзаконие, 5 глава, като основание за заповедта за съботата е посочено Божието освобождение на Израил от робство. Това означава, че съботата е не само паметник на Сътворението, но и напомняне за освобождението от робство и потисничество. А в контекста на отвръщането от собственото удоволствие и наричането на съботата наслада чрез намиране на наслада в Господа (Исая 58:13,14), акцентът пада върху делата на любовта и справедливостта за другите – правене на добро, хранене на гладните, подслоняване на бездомните (вж. Исая 58:3-10).

Като се имат предвид всички тези учения (и много други), хората, които желаят да изпълнят закона чрез любов, трябва да са загрижени не само за греховете, които са плод на дела, но и за тези, които са плод на бездействие. Любовта като изпълнение на закона включва не просто спазване на закона в смисъл на въздържане от извършване на грехове, но също и да не се въздържаш от активно вършене на добро – дела на любов, които вярно подпомагат справедливостта и милостта. Да бъдете верни на Бога означава нещо повече от това просто да не нарушавате буквата на закона.

Щом любовта изпълнява закона, тогава човек не може да спазва Божия закон в пълния му смисъл, като просто се въздържа от извършването на погрешни неща. Самият закон на любовта (изразен в пълнотата на Писанието) не само ни заповядва да се въздържаме от вършене на зло, но ни подтиква да вършим постъпки, разкриващи Божията любов пред околните – не само сред другите църковни членове, но също и на света като цяло. А той толкова отчаяно се нуждае от истинско християнско свидетелство.

Тук апостол Яков категорично осъжда несправедливостта в обществото, като конкретно посочва опозоряването на бедните и потисничеството от страна на някои забогатели хора. След това насочва вниманието към закона на любовта спрямо ближния, като свидетелства, че ако се изпълнява този закон, тогава „добре правите“ (Яков 2:8).

Както споделя и Елън Уайт: „Любовта към човека е земната проява на любовта към Бога. Тази любов трябваше да се всади, да ни направи деца на едно семейство, за да може Царят на славата да стане едно с нас. И когато се изпълнят думите, изречени при раздялата Му с нас: „Да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих“ (Йоан 15:12), когато обичаме света, както Той го възлюби, тогава Неговата цел за нас ще бъде изпълнена. Тогава ние ще сме готови за небето. Защото имаме небето в сърцата си“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 641 – англ. изд.).

Когато обичаме света, както Христос го обикна – тогава сме годни за небето. Какъв силен израз на това какво означава да сте последователи на Исус! Спасителят заповядва на Своите последователи „да се обичат един друг“, и то „както Аз ви възлюбих“ (Йоан 13:34). Той също заявява: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35). Любовта е толкова централна за християнската вяра, защото Бог е любов (1 Йоан 4:8,16). А тези, които твърдят, че обичат Бога, трябва да се обичат един друг (срв. 1 Йоан 3:11; 4:20,21).

Съответно 1 Петър 4:8 увещава християните: „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове“ (вж. също Евреи 10:24 и 1 Солунци 3:12).

„Тези, които служат за другите, ще бъдат обслужени от главния Пастир. Те лично ще пият от живата вода и ще бъдат задоволени. Няма да копнеят за възбуждащи удоволствия или за някаква промяна в живота си. Главният предмет на техния интерес ще бъде как да спасяват душите, които са на път да погинат. Техните обществени контакти ще принасят полза. Любовта на Изкупителя ще привлича сърцата да се свързват в едно.

Когато осъзнаем, че сме съработници на Бога, тогава няма да изговаряме Неговите обещания с безразличие. Те ще горят в сърцата ни и ще пламтят на устните ни. Когато призоваваше Мойсей да служи на един невеж, недисциплиниран и непокорен народ, Бог му обеща: „Самият Аз ще вървя с тебе и Аз ще те успокоя“. И добави още: „Аз непременно ще бъда с тебе“ (Изход 33:14; 3:12). Това обещание се отнася за всички, които работят на мястото на Христос за Неговите бедстващи и страдащи деца“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 641 – англ. изд.).

Мария е запозната с обожанието. Като оперна певица тя е пяла пред възхитената публика в главната опера на родната си страна, както и в десетки други страни. Получила е няколко най-добри награди. Но нищо не я било подготвило за обожанието, на което станала свидетел в Северна Корея. Възхищението не било от представянето ù. Това се случило пред 22-метровата бронзова статуя на основателя на Северна Корея Ким Ир Сен. Мария е верен адвентист от седмия ден. За нейната безопасност списание „Адвентист Мишън“ не посочва истинското ù име или националност. Тя разговаря с „Адвентист Мишън“ в интервю по „Зуум“.

По време на посещението си в Северна Корея Мария и група други певци разгледали големия монумент на хълма Мансу в Пхенян – комплекс от паметници, изобразяващи герои от революционната история на страната. Централната част на комплекса представлявала извисяващата се статуя на Ким Ир Сен. (По-късно към комплекса била добавена втора статуя от 22 метра, на сина на Ким, Ким Чен Ир.)

Тълпи от хора били скупчени около статуята на Ким Ир Сен. Мария видяла чуждестранни туристи от Италия, Франция и други страни. Видяла севернокорейци. Всички се покланяли пред статуята. Тогава тя научила, че от нея също се очаква да се поклони в знак на уважение.

„Трябва да се поклоните“ – казал на нейната група един преводач.

Умът на Мария се върнал към първата заповед, която гласи: „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3).

Тогава забелязала държавен видеооператор да снима всички. Тя не искала да се забърква в проблеми.

Докато стояла там, си спомнила за Седрах, Мисах и Авденаго, които отказали да се поклонят на 27-метровия златен образ на цар Навуходоносор в Даниил, 3 глава. Тя си помислила: „Книгата на Даниил наистина не е легенда или приказка. Същата сцена се разиграва в реалния живот всеки ден“.

Останала да стои изправена. Докато някои хора биха могли да пренебрегнат поклонението пред Големия монумент на хълма Мансу като културно изживяване, свързано с култа към личността на Ким Ир Сен, Мария гледала на него като на нещо много повече. За нея това бил моментът, в който от нея се изисквало да заеме публична позиция кого обожава.

Няколко дни по-късно, докато се подготвяла да напусне Северна Корея, тя дала на своя преводач един екземпляр от „Пътят към Христос“. Днес се моли преводачът и всички севернокорейци да научат за Исус, Човекът, на Когото най-силно се възхищава.

Достигането до народа на Северна Корея с евангелието е важен фокус на Северноазиатско-Тихоокеанската дивизия, получател на дарението от 13-та събота за това тримесечие. Молете се за Северна Корея и ви благодарим, че планирате щедро дарение тази събота.