Въпреки че Петър се отрича от Исус три пъти точно както Спасителят е предсказал (Матей 26:34), това отричане не е краят на историята. След възкресението Исус пита Петър: „Обичаш ли Ме повече, отколкото Ме обичат тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси агънцата Ми. Пак му каза втори път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми. Каза му трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме?, и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми“ (Йоан 21:15-17). Точно както Петър се е отрекъл от Исус три пъти, Исус – посредством най-важния въпрос: „Обичаш ли Ме?“ – три пъти възстановява Петър.

Колкото и по-различни да са нашите обстоятелства от тези на апостола, в много отношения принципът е същият. Тоест въпросът, който Исус задава на Петър, наистина е основният въпрос, който Бог поставя пред всеки от нас в нашето време и място: Обичаш ли Ме?

Всичко зависи от нашия отговор на този въпрос.

Бог не само пита: „Обичаш ли Ме?“, но и сам Той обича всеки човек, и то доброволно. Той доброволно обича теб и мен, и всеки друг човек много повече, отколкото бихме могли да си представим. А ние опознаваме тази любов от начина, по който Той действа в историята на Своя народ.

Всичко изглежда изгубено. Малко след удивителното Божие избавление на Неговия народ от египетско робство народът на Израил се разбунтува срещу Бога и започва да се покланя на златното теле. Когато Мойсей слиза от планината, вижда какво са направили, хвърля плочите, съдържащи Десетте заповеди, и ги счупва. Въпреки че хората губят всякакво право на заветните привилегии и благословения, дадени им доброволно от Бога, Господ все пак по Своя воля избира да продължи с тях заветните отношения – въпреки тяхното недостойнство да получат заветните благословения.

Думите от Изход 33:19: „(…) и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля“, често се тълкуват погрешно, сякаш означават, че Бог произволно избира да бъде състрадателен и милостив към някои, но не и към други. Въпреки това, според контекста, Бог не заявява тук, че произволно ще бъде милостив и състрадателен към някои, а към други – не. Това не е начинът, по който Той действа, противно на някои популярни теологии, твърдящи, че Бог предопределя някои да бъдат изгубени и да се изправят пред вечно осъждане.

В такъв случай какво прогласява Бог тук? По същество Той казва, че като Създател на всичко има правото и властта да раздава благодат и състрадание доброволно дори на най-незаслужилите хора. И прави това в тази ситуация, дори след бунта със златното теле, като осигурява милост на Своя народ, Израил, дори и хората да не я заслужават.

Това е един от многото случаи, в които Бог проявява Своята любов и го прави отвъд всякакви разумни очаквания. Добра вест за всички нас, нали?

В историята на Осия се намира поразителен пример за Божията любов към падналото човечество. Бог заповядва на пророк Осия: „Иди, вземи си блудна жена и добий деца от блудство, защото земята с многото си блудстване се отклони от Господа“ (Осия 1:2). Осия и неговата невярна съпруга трябва да бъдат жив нагледен урок за Божията любов към Неговия народ въпреки изневярата и духовното блудство на Израил. Тоест това е история за Божията доброволно дарена любов на онези, които не я заслужават.

Наистина въпреки Божията вярност и любов хората продължават да се бунтуват срещу Него отново и отново. Съответно Писанието многократно описва Бога като изпитващ несподелена любов от страна на невярната Си съпруга. Той обича Своя народ съвършено и вярно, но те Го презират, служат и се покланят на други божества, като дълбоко Го наскърбяват и прекъсват връзката като че ли непоправимо.

След повтарящия се бунт от Неговия народ Бог заявява: „Аз ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно“. Терминът „доброволно“ във фразата „ще ги възлюбя доброволно“ е превод на една еврейска дума (nedabah), която означава нещо, предлагано безплатно и на добра воля. Това е същият термин, употребяван за даренията по свободна воля в системата на светилището.

В „Осия“ и в наративите на Писанието Бог проявява удивителна отдаденост и състрадание към Своя народ. Въпреки че хората многократно преследват други „любовници“, като привидно непоправимо нарушават заветната връзка, Бог по собствената Си свободна воля продължава да ги дарява с любовта Си. Хората не заслужават Божията любов; те са отхвърлили и са се отказали от всякакви законни претенции към нея. Въпреки това Бог продължава да ги дарява с любов без никаква принуда, морална или каквато и да била. Тук и на други места Писанието последователно показва, че Божията любов е свободна и доброволна.

Бог не само продължава доброволно да дарява на Израил любовта Си въпреки многократните бунтове, но и не спира доброволно да дава любовта Си и на нас дори когато сме били грешници. Не заслужаваме Божията любов и никога не можем да я спечелим. И обратното, Бог няма нужда от нас. Богът от Библията не се нуждае от нищо (Деяния 17:25). Божията любов към вас и мен и към всички хора е напълно по Негова собствена воля.

Бог доброволно създава този свят. И по тази причина е достоен за цялата слава, почит и власт. Той не е имал нужда да създава който и да било свят; Бог вече се е наслаждавал на връзката на любов, съществуваща в Триединството.

Бог не е имал нужда от творения като обект на Своята любов. Но в съответствие с любящия Си характер е избрал да създаде света и да влезе във връзка на любов с творенията.

Той не само е създал доброволно този свят, дарявайки Своята щедра любов, но и продължава доброволно да обича хората дори след като те са паднали в грях в Едем и дори след като ние лично сме съгрешили.

След грехопадението в Едем Адам и Ева нямат право да продължат да живеят и да получават Божията любов. Но Бог, Който „държи всичко чрез Своето могъщо слово“ (Евреи 1:3), в Своята велика любов, милост и благодат поддържа живота им и проправя път за помирение на човечеството със Себе Си в любов. И това помирение включва и нас.

Бог не само обича хората поради свободната Си воля, но и ги кани също да Го обикнат. Фактът, че им гарантира възможността свободно да изберат дали да приемат, или да отхвърлят Неговата любов, е очевиден в (сред многото други текстове) притчата на Христос за сватбената вечеря.

В притчата на Христос за сватбената вечеря един цар урежда сватбата на сина си и изпраща слугите си да „повикат поканените на сватбата“, но „те не искаха да дойдат“ (Матей 22:2,3). Царят няколко пъти изпраща слугите си да ги повикат, но те пренебрегват призива му и още по-лошо, хващат слугите му и ги убиват (Матей 22:4-6).

По-късно, след като се разправя с онези, които са убили някои от служителите му, царят казва на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба“ (Матей 22:8,9). След още един епизод на човек без сватбарска дреха, който е изгонен, обозначавайки необходимостта от получаване на сватбарска дреха от царя, за да присъства на сватбената вечеря, Исус завършва притчата със загадъчната, но много смислена фраза: „Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани“ (Матей 22:14).

Какво означава това? Онези, които най-накрая са „избрани“, са тези, които са приели поканата на Господа за сватбата. Терминът, преведен като „призовавам“ и „поканвам“ в цялата притча, е гръцкият термин kaleo (да повикам, да поканя) и това, което определя кой в крайна сметка е „избран“ (eklektos), е дали е приел доброволно поканата.

Всъщност Бог призовава (т.е. кани) всички на сватбеното тържество. Но всеки от нас може да отхвърли Божията любов. Свободата е от съществено значение за любовта. Бог никога няма да наложи със сила Своята любов на никого. За жалост, можем да отхвърлим любящата връзка с Него.

„Избраните“ са тези, които приемат поканата. За тези, които обичат Бога, Той е подготвил неща, по-прекрасни от всичко, което бихме могли да си представим. Отново нещата се свеждат до въпроса за любовта и за свободата, присъща на любовта.

Бог кани всеки в любяща връзка с Него, но само онези, които доброволно приемат поканата, се радват на вечните резултати. Както проличава в притчата за сватбената вечеря, мнозина, които царят кани, „не искаха да дойдат“ (Матей 22:3).

По същия начин малко преди разпятието Си Христос жалее: „Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте!“ (Матей 23:37). Христос иска да ги събере, но те отказват. Същият често срещан гръцки глагол, който означава „да желая“ (thelo), се употребява както за желанието на Христос да ги спаси, така и за тяхното нежелание да бъдат спасени (и същият термин е употребен и в Матей 22:3 по-горе).

Но Христос отива на кръста заради тези хора и заради нас. Невероятна любов! Докато човешкият грях заслужава смърт, самият Бог (в лицето на Христос) заплаща цената и намира начин да поправи разкъсаната връзка между небето и земята. Междувременно Той продължава да ни дарява любовта Си, въпреки че не е длъжен да го прави, освен поради личното Си доброволно посвещение.

Във върховната изява на Божията любов – Кръста – виждаме, че Христос предава Себе Си за нас по Своята свободна воля. Той отдава живота Си по Своя собствена инициатива. Никой не Му отнема живота; Той доброволно го принася според спасителния план, договорен в небето преди основаването на света.

„Планът за нашето изкупление не бе съставен след грехопадението на Адам, а преди него. Той бе откровение „на тайната, която е била замълчана от вечни времена“ (Римляни 16:25). Това бе разкриване на принципите, които от вечни времена бяха в основата на Божия трон. От началото Бог и Христос знаеха за отстъплението на Сатана и за грехопадението на човека, подмамен от лукавата сила на отстъпника. Бог не нареди да съществува грехът, но го предвидя и взе мерки, за да посрещне това ужасно събитие. Толкова голяма бе любовта Му към света, че се закле да даде „Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 22 – англ. изд.).

„Тъмнината, дължаща се на неправилно разбиране на Бога, обгръща света. Хората губят познанието си за Неговия характер. Той е бил грешно тълкуван и изопачаван. И точно по това време трябва да се прогласи една вест, вест, осветляваща с влиянието си и спасяваща със силата си. Неговият характер трябва да се извести. В тъмнината на света трябва да се разискри светлината на славата Му, светлината на Неговата доброта, милост и истина.

Това е делото, очертано от пророк Исая в думите: „Ти, който носиш благи вести на Йерусалим, издигни силно гласа си; издигни го, не бой се, кажи на Юдейските градове; Ето вашия Бог! Ето, Господ Йехова ще дойде със сила и мишцата Му ще владее за него; ето, наградата Му е с него и въздаянието Му пред него“ (Исая 40:9,10)

Очакващите идването на Младоженеца трябва да кажат на хората: Ето вашия Бог. Когато разнасяме из света последните лъчи на благодатната светлина и последната вест на милост, ние всъщност разкриваме любвеобилния характер на Бога. Божиите чеда са призвани да изявят Неговата слава. Собствения им живот и характер трябва да свидетелства за онова, което Божията благодат е сторила в тях.

Светлината на Слънцето на Правдата трябва да просияе в добри дела – в думи на истина и постъпки на святост“ (Уайт, Е. Притчи Христови. Стр. 415, 416 – англ. изд.).

Коленичил пред южнокорейския студент, попитах дали мога да се помоля за нещо, преди да измия краката му по време на светопричастната служба в Московската международна църква на адвентистите от седмия ден в Русия.

„Помоли се за Северна Корея“, каза студентът, който учеше в московски университет. „Евангелието трябва да достигне до Севера, за да може Исус да се завърне.“

С тази молба за молитва през 2006 г. научих за специалното бреме, което адвентистите от седмия ден от Южна Корея носят за своите братя и сестри на Север. Исус казва: „И това евангелие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи, и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14). Южнокорейските адвентисти гледат на Севера като на последна граница в мисията на църквата да прогласява евангелието по света и днес мнозина с молитва търсят начини да проникнат зад Бамбуковата завеса.

Работата на Адвентната църква на Север започва през 1904 г. и след това се разпространява на Юг. Днес църквата има 285 000 членове, живеещи сред население от 52 милиона на Юг. Но не е известно да има адвентисти в Севера, чието население е 26 милиона души. И все пак постепенно се разчува, че Бог има хора на Север, казва Беом Сеок Ох, директор в Северноазиатско-Тихоокеанската дивизия, който отговаря за мисионската дейност на църквата към Северна Корея. По време на пътуване до Южна Корея той ми разказа за жена от Северна Корея, която всяка събота сутрин пиела напитка със соев сос, за да се разболее от треска, така че да бъде освободена от задължителната работа в събота. Когато била вкарана в затвора, тя успяла да вмъкне Библия в затвора и я закопала в земята, като я изравяла тайно, за да я чете. По-късно успяла да се измъкне през границата в Южна Корея, където можела свободно да се покланя на Бога. Църковните ръководители се подготвят за деня, в който северната граница ще се отвори. Когато това се случи, те възнамеряват да наводнят страната с мисионери.

Междувременно южнокорейските адвентисти се грижат за севернокорейските дезертьори. Един дякон и съпругата му редовно се обаждали и посещавали нов дезертьор, като му помагали да почисти апартамента си, да си приготви храна и да подаде държавни документи. След шест месеца дезертьорът заявил, че вярва в Бога, казва Чанг-Сеоп Лий (на снимката), пастор в църквата на дякона и съпругата му. Друг дезертьор не можел да спи, като мислел за жена си и децата си на Север. Пастор Лий се молил с него и след това дезертьорът признал, че вярва в Бога и че е чел Библията на Север. Инцидентът отново засилил решимостта на пастора да помага на дезертьорите. „Вярвам, че можем да разширим обхвата си на Север, като започнем с хората, които бихме могли да срещнем днес“, каза ми той.

Молете се за Северна Корея. Благодарим ви, че планирате щедро дарение за 13-та събота на 29 март, за да подпомогнете разпространението на евангелието в Северноазиатско-Тихоокеанската дивизия.