Исус не просто казва удивителни неща за Себе Си или за това кой е Той, кой Го е изпратил или откъде идва. Той също и показва кой е чрез чудесата и знаменията, които извършва. Както някои хора открито засвидетелстват за него: „Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тези, които Този е извършил?“ (Йоан 7:31).

Подплатява думите си с действия, които доказват истинността на думите.

Но докато сюжетът се разгръща, сред народа възниква разделение. Изцеляването на мъжа от къпалнята Витесда предизвиква яростта на някои от водачите. Разискването в Капернаум след нахранването на 5000 души води до отхвърлянето на Исус от множествата. Възкресяването на Лазар поражда вяра у някои, но предизвиква у други враждебност, която ще доведе до процеса и екзекуцията на Исус.

Урокът за тази седмица разглежда някои от хората, които свидетелстват за Спасителя. Във всяка от тези случки се разкриват някои аспекти от истинската същност на Христос и заедно създават по-задълбочен образ на Исус, Месията.

В Урок 2 беше описано как свидетелството на Йоан Кръстител е довело първите ученици при Исус – Андрей и Йоан, Петър, Филип и Натанаил. Може да се очаква, че след като е дал такова свидетелство, Кръстителят ще слезе от сцената. Но той се появява още няколко пъти в „Евангелието от Йоан“.

Възниква спор между учениците на Йоан Кръстител и някакъв неназован юдеин за очистването, вероятно въпрос за ползата от кръщението (Марк 1:4,5). Интересно е, че когато учениците отиват при Йоан, несъмнено, за да разрешат спора, те повдигат въпроса за Исус с думите: „Той кръщава и всички отиват при Него“ (Йоан 3:26). Не е трудно да прочетем казаното между редовете: изпитват ревност към Исус – ревност заради своя учител и ревност заради самите себе си.

Би било много лесно за Йоан да се отдаде също на ревността, но той не го прави, понеже знае каква е мисията му. Затова напомня на учениците си, че никога не е претендирал, че е Христос. Точно обратното, дошъл е да насочи хората към Него, да приготви пътя за Него, да бъде свидетел за Него (Йоан 1:6-8).

Като използва илюстрацията със сватбата, той нарича себе си приятел на младоженеца, а Исус е младоженецът. Невястата е Божият народ (Осия 2:16-23; Исая 62:1-5). След това с думи, разкриващи истинското му величие, Йоан казва: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30).

В Йоан 3:31-36 продължава да се разкрива сравнението между Исус и Йоан и да се показва превъзходството на Месия над Неговия предтеча. Отново се подчертава идеята за свидетелството чрез думите на Йоан, насочващи към Исус. Които приемат това свидетелство и повярват в Исус, имат вечен живот. Тези, които не Го приемат, остават обект на Божия гняв. Именно това казват стиховете. Бог обича света и е изпратил Сина Си да изкупи света (Йоан 3:16,17). Но ако откажат да приемат предложения им дар, ще трябва да платят сами наказанието за греховете си – вечна смърт.

Юдеите очакват да дойде Месия, който да ги избави от римската власт. Тъй като отдавна са поробени, те вярват, че Месия не само ще събори римското управление, но и ще ги утвърди като велик и силен народ. Обаче макар Йоан да нарича Исус „Божия Агнец“ и тези думи директно насочват към изкупителната Му жертва, вероятно те не са били разбирани правилно от повечето хора. Може би изобщо не са разбирали за какво говори той.

Затова чрез Евангелието си Йоан иска да промени разбирането им за Месия, та да разпознаят в Исус изпълнението на пророчествата за идващия Цар и какво ще направи Той. Христос не идва като политически и военен лидер, а за да принесе Себе Си в жертва заради греховете на света. Това е Неговата цел. Едва след това, когато всичко завърши, ще дойде царството в края (Даниил 7:18).

„Когато на кръщението на Исус Йоан Го посочи като Божия Агнец, върху делото на Месия беше хвърлена нова светлина. Умът на пророка бе насочен към думите на Исая: „Както агне, водено на клане“ (Исая 53:7)“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 136 – англ. изд.).

Апостол Йоан казва в Йоан 1:31: „И аз не Го познавах“. Ами тогава как разбира Йоан Кръстител, че Исус е Месия? Отговорът е, че Господ, Който изпраща Кръстителя, преди това му е казал: „Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син“ (Йоан 1:33,34). С други думи, Бог е разкрил на Йоан, че Исус е Месия.

„Христос, Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Коринтяни 1:24). Убеждението, че Исус е Христос, идва от самия Бог чрез убеждаващата сила на Неговия Дух. Тази тема често присъства в „Евангелието от Йоан“. Спасението не идва от светска философия, наука или висше образование. То произтича единствено от Бога в сърце, отдадено на вярата и послушанието към Исус.

Урок 2 описва нахранването на 5000 души в Йоан, 6 глава, но не включва последната част от тази история, която ще разгледаме тук.

След като току-що са били нахранени по чуден начин от Исус, хората са готови да Го направят цар (Йоан 6:1-15). Но когато говори с тях по-късно в синагогата в Капернаум, Той обяснява духовното значение на чудото със следните думи: „Аз съм хлябът на живота“ (Йоан 6:35). Разяснява по-подробно, че този хляб е Неговата плът, която дава за живота на света (Йоан 6:51).

Тези думи отварят очите на множеството, за да осъзнае факта, че Исус няма да стане техен земен цар. Той не пасва на шаблона, създаден чрез човешка логика. Те отказват да преживеят обръщането, което би преобразило начина им на мислене, за да могат да разпознаят и приемат Исус като Месия. Много от учениците Му Го напускат в този момент (Йоан 6:66).

От човешка гледна точка, това трябва да е било неприятно за Исус. Одобрението на тълпата е съблазнително. Кой не иска да бъде харесван? Но да виждаш много хора да се отказват и да поставят под въпрос принципите ти, е обезсърчително, разбира се. След като вижда множеството да Го напуска, Исус пита вътрешния си кръг, Дванадесетте, дали и те не искат да Го напуснат.

Точно тогава Петър задава своя изумителен въпрос, който е още едно свидетелство за това какво притежава Исус и кой е Той. „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий“ (Йоан 6:68,69).

Учениците придружават Исус от няколко години, като пътуват с Него, виждат чудесата Му, слушат проповедите Му. Знаят от личен опит, че никой не може да се сравни с Него. Те получават убеждението, че този Човек е Месия въпреки някои необичайни ситуации – независимо все още колко малко разбират целта на Неговото идване. Едва след смъртта и възкресението Му ще започнат да разбират защо е дошъл.

„Евангелието от Йоан“ започва със Словото (logos), което е с Бога, т.е. с Бог-Отец. Когато Словото става плът, Духът свидетелства за Исус, като слиза върху Него при кръщението Му (Йоан 1:32-34). Но Отец също свидетелства за Исус по време на земното Му служене.

Исус свързва Отец с чудесата и знаменията, които е извършил. Казва съвсем ясно, че Отец Го е изпратил и е свидетелствал за Него.

При кръщението на Исус Отец и Духът се присъединяват към Сина, за да отбележат този важен случай: началото на Христовото служене. Отец заявява, че Исус е Неговият възлюбен Син, в Когото е благоволението Му. Но в един решаващ момент от служенето на Христос Отец отново проговаря, този път както е записано в „Евангелието от Йоан“.

Събитията достигат своята кулминация в последните дни от това служене. Тъй като религиозните водачи не могат да спрат Исус (Йоан 12:19), те искат да Го умъртвят, сега повече от всякога. Тълпите постоянно говорят за Него, особено след като все повече хора започват да Го следват, като чуват свидетелството на онези, които са Го видели да възкресява Лазар от мъртвите (Йоан 12:17,18). Дори гърци, дошли за празника, искат да видят Христос.

В този момент, в отговор на думите на Исус от Йоан 12:28: „Отче, прослави името Си!“, Отец отново проговаря от небето: „Прославих Го и отново ще Го прославя“.

Както вече видяхме, часът, в който Исус се прославя, е на кръста. Следователно свидетелството на Отец за Исус насочва към великата жертва на Божия Агнец за греховете на света. Тя е кулминацията на земното Му служене. Смъртта Му заради нас заплаща пълното наказание за всичките ни грехове, а в Него и чрез вяра никога няма да ни се наложи ние да понасяме това наказание.

„А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието“ (Йоан 7:37,38).

Много пъти е записал Йоан, че Исус прави смели твърдения за самия Себе Си, за това кой е и какво е дошъл да извърши.

Цитираните стихове по-горе от Йоан 7:37,38 са още един пример за това какво твърди Исус за Себе Си и какво Той ще направи за всички, които идват при Него. Това са смайващи твърдения.

Някои казват, че Той е Пророкът, предсказан от Мойсей преди много години (Второзаконие 18:15-19). Други смятат, че Исус е Христос. Но това поражда спора, че Месия няма да дойде от Галилея, че трябва да бъде от Давидовото коляно и да бъде роден във Витлеем – всичко това е вярно за Исус (Матей, 1 и 2 глава), въпреки че мнозина явно не са го знаели!

Дори служителите, дошли да Го заловят, са възпрени от Неговата осанка и красноречивите Му думи. Фарисеите отговарят на служителите с друг въпрос: „Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?“ (Йоан 7:48). Този въпрос дава на апостол Йоан възможността отново да въведе в сцената Никодим, който след срещата с Исус се опитва да Го предпази от техните машинации. „Нашият закон осъжда ли човек, преди да го изслуша и да разбере какво върши?“ (Йоан 7:51).

Приел ли е някога Никодим Исус за Месия? Въпреки че тази сцена не доказва, че е било така, между това действие и направеното от него след смъртта на Исус (Йоан 19:39,40) Библията ни дава солидни доказателства, че Никодим всъщност наистина е започнал да вярва в Него.

Следователно отговорът на техния въпрос е „да“, всъщност един от фарисеите наистина вярва в Него.

Прочетете главите „Кризата в Галилея“ и „Във външния двор“ от книгата на Елън Уайт „Копнежът на вековете“.

„При кого да отидем?“. Израилевите учители бяха роби на формализма. Фарисеите и садукеите постоянно спореха. Ако оставеха Исус, щяха да попаднат сред стриктните поддръжници на ритуалите и церемониите и амбициозните мъже, които търсеха собствената си слава. Откакто бяха приели Христос, учениците бяха намерили повече мир и радост, отколкото през целия си живот по-рано. Как можеха да се върнат при онези, които подиграваха и преследваха Приятеля на грешниците? Отдавна търсеха Месия, а сега Той беше дошъл и те не можеха да се отрекат от Него заради онези, които се опитваха да отнемат живота Му и преследваха тях, понеже бяха Негови ученици.

„При кого да отидем?“. Не можеха да се откажат от ученията на Христос, от Неговите уроци на любов и милост, за да ги заменят с неверието, нечестието на света. Въпреки че Спасителят беше изоставен от мнозина, които бяха видели чудните Му дела, Петър изрази вярата на учениците: „Ти Си Христос“. Самата мисъл да изгубят котвата на душите си, ги изпълваше със страх и болка. Да бъдат лишени от Спасител означаваше да се носят без посока по мрачно и бурно море“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 393 – англ. изд.).

В продължение на четири години Доналдо Веласкес посещавал един колумбийски затвор всеки петък, за да проповядва за Исус. Но един петък не отишъл. Работел като дърводелец и един клиент спешно се нуждаел от помощта му. Освен това Доналдо имал нужда от парите.

Само четирима адвентисти – Доналдо, двама други църковни членове и пасторът – имали разрешение да посещават затвора в Акацияс и Доналдо ги повикал на помощ. „Не, твърде съм зает“ – казал Ранзес. Педро също казал, че не може да отиде. Пасторът се извинил с това, че е извън града.

Доналдо плакал и се молил. Когато съпругата му Джезузита попитала какво лошо се е случило, той обяснил, че не иска да пропуска срещата със затворниците, но има нужда от работата. „Върви, свърши си работата – казала Джезузита – Господ ще подреди всичко“.

На следващия път, когато Доналдо посетил затвора, 38 затворници дошли да слушат проповедта му. Придружавал го друг църковен член, Педро.

„Къде е мъжът, който дойде предния път?“ – попитал един затворник.

„Не сме изпращали никого“ – отговорил Доналдо.

„Да, изпратихте – казал друг затворник. – Един мъж ни проповядваше“.

„Не, не сме изпращали никого“ – казал Доналдо и предположил, че може би е идвал проповедник от друга църква.

„Не, не – казал затворникът. – Познаваме всички, които имат разрешение да ни посещават. Този мъж никога не беше идвал по-рано и не беше от друга църква“.

Доналдо попитал какво е проповядвал мъжът, като се надявал да разбере кой е. Затворниците казали, че бил говорил за съботата.

Доналдо попитал с изумление: „Как изглеждаше?“.

Затворниците го описали като висок, добре облечен мъж с бяла риза. Казали, че познавал Библията толкова добре, че сигурно бил учител.

Педро бутнал Доналдо по ръката. „Сигурно ангел е идвал да им проповядва – казал той. – Това е единственото обяснение“.

Обаче Доналдо не бил убеден. Отишъл при пазача на затвора, който регистрирал посетителите. Той бил негов приятел, прегледал списъка в компютъра и поклатил глава. „Никой не е идвал онзи ден“ – казал той.

Смаян, Доналдо възкликнал: „Сега съм сигурен, че ангелът на Господа е дошъл да проповядва Библията вместо мен!“.

Когато се върнал при затворниците, той ги информирал, че трябва да са видели ангел.

Изминали шест години и почти всичките 38 затворници отдали сърцата си на Исус и се кръстили. Доналдо казва, че няма никога да забрави онзи ден.

„Въпреки че това е невероятна история, вярвам, че Бог изпрати Своя небесен пратеник“ – казва той.

Благодарим ви за даренията от тринадесетата събота, които помогнаха на два мисионски проекта в Колумбия миналото тримесечие.