Библията ясно учи, че Исус Христос е вечният Син, едно с Отец, Който не произлиза от друг и не е сътворен. Той е създал всичко (Йоан 1:1-3). Следователно винаги е съществувал, не е имало време, когато да не е съществувал. Въпреки че идва в нашия свят и поема на Себе Си човешко естество, Исус винаги запазва Божественото Си естество и в определени моменти казва и прави неща, които разкриват това.

Тази истина е важна за Йоан и ето защо, когато разказва за някои от чудесата на Исус, той ги използва, за да посочи Божественото Му естество. Христос не само казва неща, които разкриват това естество, но и подкрепя думите Си с дела, които го разкриват.

Урокът за тази седмица разглежда три от най-великите знамения за Божественото естество на Исус. Поразително е, че във всеки един случай някои хора не повярват в чудото, нито осъзнават значението му. Някои от тях се отвръщат от Него, други стават все по-заслепени, а трети започват да кроят заговори за смъртта Му. Обаче за някои това е времето да повярват, че Исус е Месия.

В Йоан 6:4,5 апостолът съвсем ясно разяснява, че времето за нахранването на петте хиляди души е било около празника Пасха. На Пасха се отбелязва избавлението на Израил от Египет. Закланото пасхалното агне заема мястото на първородните. Тази жертва символизира смъртта на Исус заради нас. На кръста Той е поел наказанието, което заслужаваме ние заради греховете си. Христос, нашата Пасха, наистина е бил убит заради нас (1 Коринтяни 5:7).

„Той понесе вината от престъпленията ни и скриването на лицето на Отец, докато сърцето Му беше съкрушено и животът Му смазан. Цялата тази жертва бе дадена, за да може грешниците да бъдат изкупени“ (Уайт, Е. Великата борба. С. 540 – англ. изд.).

Доста подробности от тази история създават паралел между Исус и Мойсей от времето на Изхода. Времето на Пасхата (Йоан 6:4) сочи към голямото избавление от Египет. Исус се качва на планина (Йоан 6:3), както Мойсей отива на Синай. Исус изпитва Филип (Йоан 6:5,6), както израилтяните са изпитани в пустинята. Умножаването на хлябовете (Йоан 6:11) напомня за манната. Събирането на останалите къшеи (Йоан 6:12) ни връща към събирането на манната. Събрани са дванадесет коша с останалите парчета хляб (Йоан 6:13), същия брой като дванадесетте израилеви племена. И хората коментират, че Исус е пророкът, идващ на света (Йоан 6:14), паралел с „пророк като Мойсей“, предсказан във Второзаконие 18:15. Всичко това посочва Исус като новия Мойсей – дошъл да избави народа Си.

Следователно Йоан показва не само, че Исус върши знамения и чудеса, но знамения и чудеса, които в онзи контекст трябва да са имали специално значение за юдейския народ. Всъщност те разкриват Неговото Божествено естество.

Юдеите очакват земен месия, който да ги избави от гнета на Римската империя. Две от най-трудните неща в една война са осигуряването на храна за войниците и грижата за ранените и мъртвите. С чудесата Си Исус показва, че може да извърши и двете.

Но не за това е дошъл Той, не това е целта на чудото. Всъщност разказът за нахранването на петте хиляди души Му дава възможност да илюстрира факта, че е Хлябът на живота, че самият Бог е слязъл от небето. „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее“ (Йоан 6:35).

Това е първото твърдение от седемте „Аз съм“ в „Евангелието от Йоан“, където „Аз съм“ е свързано с някакъв предикат („хлябът на живота“ – Йоан 6:35; „Светлината на света“ – Йоан 8:12; „вратата“ – Йоан 10:7,9; „Добрият Пастир“ – Йоан 10:11,14; „възкресението и животът“ – Йоан 11:25; „пътят, истината и животът“ – Йоан 14:6; „истинската лоза“ – Йоан 15:1,5). Всяко от тях разкрива една важна истина за Исус. Твърденията „Аз съм“ сочат назад към Изход, 3 глава, където Бог се представя на Мойсей като великия АЗ СЪМ (срв. с Йоан 8:58). Исус е този велик АЗ СЪМ.

Но хората пропускат всичко това.

„Недоволните сърца се питаха: след като Исус можеше да върши толкова много чудни дела, както бяха видели, защо не даде здраве, сила и богатства на целия Си народ, да ги освободи от потисниците и да ги възвеличи с власт и почит? Фактът, че твърдеше, че е Изпратеният от Бога, а отказваше да стане цар на Израил, беше тайна, която не можеха да разгадаят. Отказът Му беше изтълкуван погрешно. Мнозина стигнаха до заключението, че Той не смее да предяви правата Си, защото се съмнява в това, че мисията Му идва от небето. Така допуснаха в сърцата си неверието и семето, което беше посял Сатана, роди плод от себе си – неразбиране и отстъпничество“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 385 – англ. изд.).

Те очакваха материални печалби, а не истината, носеща вечен живот. Това е капан, в който всички можем да паднем, ако не внимаваме.

Учениците свързват болестта с греха. Някои старозаветни пасажи насочват в тази посока (Изход 20:5; 4 Царе 5:15-27; 15:5; 2 Летописи 26:16-21), но историята на Йов е трябвало да бъде пример, че такава връзка невинаги съществува.

Исус поставя въпроса в правилната му светлина, без да изключва връзката между греха и страданията. Но в този случай ги насочва към една по-възвишена цел: Бог ще бъде прославен с това изцеление. Разказът съдържа определени сходства с историята за Сътворението: че Бог е създал първия човек от пръстта на земята (Битие 2:7) точно както Исус прави кал, за да даде на слепия човек това, което му липсва от утробата.

В „Матей“, „Марк“ и „Лука“ историите за чудото следват общ образец: изложение на проблема, довеждане на човека при Исус, изцеление и признание за него с възхвала на Бога.

В историята от Йоан, 9 глава тази последователност завършва в Йоан 9:7. Но с типичния за Йоан маниер значението на чудото става много по-голяма тема за разискване, водеща до дълги разговори между изцеления мъж и религиозните водачи. Те се въртят около две преплетени противоположни двойки понятия – грях/Божиите действия и слепота/виждане.

До Йоан 9:14 авторът не казва на читателя, че Исус е извършил това изцеление в събота. Затова фарисеите Го смятат за нарушител на съботата. Те заключават, че не идва от Бога, понеже твърдят, че „не спазва съботата“. Но други са озадачени, че един грешник би могъл да извърши такива знамения (Йоан 9:16).

Спорът съвсем не е приключил, но вече има разделение. Слепият човек започва все по-добре да разбира кой е Исус, а религиозните водачи все повече се объркват и са заслепени относно истинската Му самоличност.

Този дълъг пасаж от Йоан, 9 глава е единствената част от „Йоан“, където Исус не е основният герой на сцената, въпреки че определено Той е темата на разговора. Въпросът за греха поставя началото на историята (Йоан 9:2), а фарисеите смятат, че Исус е грешник, понеже изцелява в събота (Йоан 9:16,24), и злословят изцеления мъж като „роден в грях“ (Йоан 9:34).

После настъпва любопитна промяна. Слепороденият човек започва да вижда все повече и повече, не само физически, но и духовно, тъй като все повече оценява Исус и вярва в Него. За разлика от него фарисеите стават все по-слепи и не разбират, като първо сред тях настъпва разделение по отношение на Исус (Йоан 9:16), а след това не знаят откъде е дошъл Той (Йоан 9:29).

Междувременно разказът за това чудо дава на Йоан възможността да ни каже кой е Исус. Темата за знаменията в Йоан, 9 глава се преплита с няколко други теми в Евангелието. Йоан отново потвърждава, че Исус е Светлината на света (Йоан 9:5; 8:12). В историята се засяга тайнственият произход на Исус. Кой е Той, откъде е, каква е мисията Му? – Йоан 9:12,29; 1:14. Фигурата на Мойсей, за когото се споменава в предишните разкази, също присъства в тази глава (Йоан 9:28,29; 5:45,46 и 6:32). Последна е темата за реакцията на тълпата. Някои обичат тъмнината повече от светлината, докато други откликват с вяра (Йоан 9:16-18,35-41; 1:9-16; 3:16-21; 6:60-71).

Духовната слепота на религиозните водачи тук е направо плашеща. Някога слепият просяк може да заяви:

„А откак свят светува, не се е чуло някой да е отворил очи на слепороден човек. Ако Този Човек не беше от Бога, не би могъл нищо да направи“ (Йоан 9:32,33). Въпреки това религиозните водачи, духовните ръководители на народа, тези, които би трябвало първи да разпознаят Исус и да Го приемат като Месия – те не могат да прозрат това въпреки всичките красноречиви доказателства. Или всъщност не искат да го направят. Какво силно предупреждение за това как могат да ни заблуждават собствените ни сърца!

Йоан, 11 глава е изпълнена с тъга – тъжната вест за болестта на един скъп приятел (Йоан 11:1-3); скръбта за смъртта му (Йоан 11:19,31,33); риданието на сестрите, че Лазар е нямало да почине, ако Исус е бил там (Йоан 11:21,32); сълзите на Исус (Йоан 11:35).

Но Исус се забавя два дни, преди да тръгне към Лазар (Йоан 11:6), дори показва, че се радва, че не е отишъл по-рано (Йоан 11:14,15). Тази постъпка не произтича от безразличие. По-скоро цели да разкрие Божията слава.

Когато стигаме до Йоан 11:17-27, Лазар е вече мъртъв от четири дни. Тялото му е започнало да се разлага, както казва Марта: „Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба“ (Йоан 11:39). Несъмнено забавянето на Исус само прави чудото още по-изумително. Възкресяване на разлагащ се труп? Какво по-голямо доказателство може да даде Исус, че наистина е самият Бог?

А като Бог, Който е създал по начало живота – Исус има власт над смъртта. Затова използва тази възможност, смъртта на Лазар, за да разкрие нещо много важно за Себе Си: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?“ (Йоан 11:25,26).

Както показва, че е Светлината на света (Йоан 8:12; 9:5), давайки зрение на слепия мъж (Йоан 9:7), така тук възкресява Лазар от мъртвите (Йоан 11:43,44), с което показва, че е Възкресението и Животът (Йоан 11:25).

Това чудо, повече от всяко друго, сочи към Исус като Дарител на живота, като Бог. Убедително доказва тезата на Йоан, че Исус е Божият Син и че чрез вяра можем да имаме живот чрез Него (Йоан 20:30,31).

Обаче към края на тази невероятна история (Йоан 11:45-54), в която мнозина, които виждат какво се случва, повярват (Йоан 11:45), наблюдаваме силна, но и тъжно-иронична ситуация. Исус показва, че може да съживява мъртвите, а онези хора смятат, че могат да Го спрат чрез убийство? Какъв тъжен пример за човешка слабост в контраст с Божията мъдрост и сила!

Прочетете главите „Кризата в Галилея“, „Лазаре, излез“ и „Свещенически заговори“ от кн. „Копнежът на вековете“ на Елън Уайт.

„Животът на Христос, който дава живот на света, е в Неговото слово. Именно чрез словото Си Той изцелява болести и изгонва демони, чрез словото Си укротява морето и възкресява мъртвите. И хората свидетелстват, че Словото Му съдържа сила. Той говори Божието Слово, както е говорил чрез всичките пророци и учители в Стария Завет. Цялата Библия е изява на Христос и Той желае да насочи вярата на последователите Си към Словото. Когато видимото Му присъствие се оттегли от света, Словото трябва да бъде техният източник на сила. Също като Учителя си, те трябва да живеят с „всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4).

„Както физическият ни живот се поддържа чрез храна, така и духовният ни живот се поддържа от Божието Слово. Всяка душа трябва да получава живот от Божието Слово за себе си. Както трябва сами да се храним, за да живеем, така трябва и лично да приемаме Словото. Не бива да го получаваме само чрез ума на друг човек. Трябва внимателно да изучаваме Библията, като молим Бога за помощта на Светия Дух, за да разбираме Словото Му“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 390 – англ. изд.).

Пабло никога не бил чувал за адвентисти от седмия ден. Като вожд на туземния народ сикуани в Колумбия той бил далеч от дома, когато бил поканен на съботно богослужение.

„Тази събота ще имаме богослужение – казал някой. – Ела!“

Пабло отишъл на сутрешната служба и видял, че хората изучават Библията. Върнал се и за следобедната служба и чул хората да задават въпроси за Библията. Бил удивен, че Християн Камило, 25-годишен мисионер, който ръководел сутрешната служба, отговорил на всеки въпрос от Библията.

Когато се отворила възможност, той задал своя въпрос: „Какво е необходимо, за да стана член на Адвентната църква?“ – попитал той.

„Можем да започнем библейски курс“ – казал Кристиян.

Дал на Пабло комплект от 20 библейски урока на неговия роден език сикуани. Пабло останал много доволен и помолил за уроци и за останалите от семейството си.

Кристиян дал на Пабло Библия и обещал да отиде в неговата общност с уроци за цялото семейство. Той отговарял за огромна територия и минали три месеца, преди да може да посети Пабло. Пътувал с двама адвентисти сикуани, защото не можел да намери селската общност на Пабло без тяхна помощ.

Пабло приветствал Кристиян с добре дошъл и обявил, че е завършил изучаването на 20-те библейски урока. Казал, че е провел библейския курс със семейството си и други от общността и 15 човека са готови за кръщение.

Кристиян, който бил пристигнал в петък, през останалата част от деня отговарял на библейски въпроси и проверявал дали хората са готови за кръщение. Когато слънцето залязло, си направили вечерно богослужение.

Събота сутринта Кристиян започнал да ръководи сутрешното богослужение в групата. След това един мъж казал: „Ей там има езеро“. Друг казал: „Искаме да бъдем кръстени веднага!“. Онази събота пет човека били кръстени: Пабло, майка му, двамата му братя и снаха му.

Днес Пабло провежда библейски курсове с хората от народа си.

„Има много хора, които гладуват за Божието Слово в тази общност – казва Кристиян. – Има много като Пабло, които очакват да бъдат достигнати“.

Благодарим ви, че се молите за мисионери като Кристиян, които се изправят пред огромни трудности, за да достигнат недостигнатите групи хора в Колумбия и на други места по целия свят. Научете за адвентното мисионско дело за достигане на недостигнати групи хора на bit.ly/GMPioneers.