„Евангелието от Йоан“, също като „Евангелието от Марк“, завършва със срещата в Галилея. Последният урок за това Евангелие разглежда тази среща, но я свързва с темата за това как опознаваме Исус и Божието Слово – тема, която преминава като златна нишка и през четирите евангелия.

Въпреки че са били с Исус повече от три години, учениците все още не са готови за разпятието и възкресението, въпреки че Той многократно им е казвал какво ще се случи.

За жалост, те не са обърнали внимание на думите Му.

Днес и за нас има опасност да направим почти същото: да слушаме или дори да четем Божието Слово, но да не му обръщаме внимание, да не живеем според него и да не му се покоряваме. Или да не го приемаме като светлината, която трябва да направлява мислите и действията ни. Това е състоянието, в което сигурно без да осъзнават, се намират твърде много християни.

В тази последна седмица, посветена на „Евангелието от Йоан“, ще разгледаме някои ключови точки от него, които биха могли да ни помогнат да отидем отвъд чисто интелектуалното познаване на Исус, да Го опознаем по-добре и да живеем в Него и според Словото Му.

Глава 20 завършва с целта на книгата – логично място за заключение, макар че има още една глава. Глава 21 започва с факта, че някои ученици се връщат в Галилея и Петър предлага да излязат за една нощ в езерото. Изглежда, че са се завърнали старите времена и учениците са се върнали към стария си занаят, рибарството. Но не са хванали нищо онази нощ.

Сутринта на брега се явява тайнствен непознат, който им казва да хвърлят мрежата отдясно на лодката. И тогава хващат толкова много риба, че не могат да извлекат мрежата. Изглежда също като в началото на служенето им с Исус (Лука 5:1-11). Йоан веднага разпознава Исус и казва на Петър, който незабавно скача във водата и доплува до брега.

Исус задава на Петър три въпроса, всичките за любовта му към Учителя. Преди разпятието той е настоявал, че ще даде живота си за Исус (Йоан 13:37). Именно тогава Исус е предсказал тройното му отричане (Йоан 13:38). На тази среща в Галилея Петър не се занимава със себе си, а насочва вниманието към Спасителя: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам“ (Йоан 21:17).

Някои отбелязват, че Исус употребява глагола agapaō, който означава „обичам“, когато пита Петър (освен последния път), а Петър винаги отговаря с phileō, което означава „обичам“ но само като приятел. Внушава се, че Петър не е достигнал по-висшата любов.

Всъщност отговорът на Петър е фокусиран върху смирението. Тъй като винаги помни провала си, е по-вероятно да използва смирено „по-скромен термин“, без да дръзва да претендира твърде много. Именно това смирение убеждава Исус и то става решаващо за възстановяването на Петър като служител. Няма съмнение, че смирението е едно от най-великите качества за служенето, защото тогава фокусът става Исус Христос, а не личността.

Възстановяването на Петър и ролята му като водач на ранната църква са едни от най-силните доказателства, че Исус възкресява от мъртвите. Трудно би било да се обясни изтъкнатото положение на Петър, ако Исус не го беше върнал като служител в присъствието на другите ученици.

Прочетете Йоан 21:20-22. Кой въпрос повежда Петър по кривата пътека? Как Исус я изправя?

Исус току-що е възстановил Петър като служител и му е казал: „Върви след Мен“ (Йоан 21:19). Вероятно той буквално е вървял след Него по брега. И тъй като се обръща и вижда, че Йоан също следва Исус, задава въпрос за него: „Господи, а с този какво ще стане?“ (Йоан 21:21).

Възстановявайки Петър на мястото му като служител, Исус е предсказал как ще умре (Йоан 21:18). Изглежда, Петър е бил любопитен да разбере как ще умре Йоан. Исус пренасочва вниманието му към следването на Учителя, а не към любопитството какво ще се случи с някой друг ученик.

Хората разбират погрешно смисъла, който влага Исус, когато казва: „Ако искам той да остане, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти върви след Мен“ (Йоан 21:22). Те смятат, че това означава, че Исус ще се върне преди смъртта на Йоан. Когато времето отминава и Йоан остарява, би възникнал проблем, ако умре (което, разбира се, се случва), а Исус още не се е завърнал. Йоан поправя това недоразумение, като посочва, че това е волята на Исус, а не пророчество за това какво ще стане.

Идеята да се фокусираме върху Исус, вместо върху други хора, е вълнуващо обобщение на останалата част от урока. Исус и само Исус е нашият Спасител. Хората неизбежно ще ви разочароват, а вероятно и ще ви нараняват.

Истините, разгледани от вторник до четвъртък, ще пояснят темата за разбирането на Божието Слово с цел да опознаваме и да следваме Исус, Който трябва да бъде единственият ни Учител и Водач – независимо от помощта, съветите и ръководството, което другите биха могли да ни дадат.

Светът тъне в мрак. Той избягва светлината и не може от само себе си да намери пътя към истинския Бог, личния Бог на Сътворението, откровението и изкуплението.

„Човечеството никога не може от само себе си да придобие познание за божественото. „Тези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; какво можеш да узнаеш?“ (Йов 11:8). Само духът на осиновението може да ни разкрие дълбоките Божии неща, които „око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало“. „Бог ни ги е разкрил чрез Своя Дух“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 412 – англ. изд.).

Единствено Исус Христос „изяви“ Отец (Йоан 1:18). Гръцкият глагол е exēgeomai, което означава „тълкувам“, „обяснявам“, „излагам“. Йоан представя Исус като небесен Пратеник, Който обяснява какво означава да познаваме Бога. Само чрез Исус можем наистина да опознаем Бога.

Хората, които не стоят в истината, говорят от себе си. Те „виждат“ смисъла на един стих само от човешка гледна точка. За разлика от тях ние трябва да приемем, че Христос е светлината на света и да следваме Него, когато тълкуваме Словото Му. А дяволът говори „своето“ (Йоан 8:44). Ако не внимаваме и не сме се предали с вяра и покорство на Бога, ни грози опасността да направим същото: да четем текста въз основа на собствените си желания, потребности и гледни точки, което е по-лесно да направим, отколкото осъзнаваме.

Този мъж идва при Исус, Светлината на света, но е решил да повярва само ако Той изцели детето му. Можем да кажем, че теологията му е „теология отдолу“. Тя създава правилата и стандартите за Бога и Словото Му. Човешки възгледи, погрешни, ограничени и субективни, стават окончателният авторитет за тълкуванието на Божието Слово. Какъв опасен капан е това!

Теологията „отгоре“ реагира първо с вяра в Бога и в Неговото Слово (Йоан 4:48; 6:14,15; 2 Тимотей 3:16). Когато Библията се приема с вяра, тя тълкува сама себе си. Възгледите от Писанието, а не светската философия, ръководят разбирането и тълкуването на Библията. Човешките гледни точки трябва да бъдат подчинени и подвластни на Божието Слово, а не обратното.

Трябва да вярваме в думите на Писанието, ако ще вярваме в думите на Исус (Йоан 5:46,47). „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици“ (Йоан 8:31). Ако се съмняваме в Божието Слово, то не може да пребъдва в нас (Йоан 5:38). „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря“ (Йоан 12:48,49).

Да чуваме Божието Слово е нещо повече от пасивно приемане на информация. То означава също да вършим Божията воля. Такъв е активният отговор, когато слушаме Словото. „Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“ (Йоан 7:17).

Това слушане и вършене на Божието Слово е израз на любов към Него: „Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него“ (Йоан 14:23).

Както видяхме в уроците за това тримесечие, „Евангелието от Йоан“ ни привлича към Исус, но само ако желаем да разберем и изпълним Неговата воля. В цялото Евангелие хората, които срещат Исус, или приемат светлината и израстват, или отхвърлят светлината и си стават слепи. Никодим, жената при кладенеца, царският чиновник, мъжът в къпалнята Витесда, петте хиляди, нахранени с хляба и рибите, братята на Исус, религиозните водачи, слепороденият човек, Мария и Марта, Пилат – всички те срещат Исус и вземат решение за истината и светлината, които Той носи.

Теологията „отдолу“, започва с човешки аргументи, които определят и изучават съществуването и естеството на Бога. Човешката гледна точка, погрешна, изопачена, предубедена, се поставя над Божеството: свято, съвършено, всезнаещо. Теологията „отдолу“ гарантирано отклонява хората от истината, както е правила в миналото и както ще прави в бъдеще (Откровение 14:1-12), когато човешката мъдрост, стремяща се да заеме мястото на Бога, ще се опита да наложи фалшиво поклонение по целия свят.

Тайната е да оставаме свързани с Исус. Той е Божието Слово, Хлябът на живота, Светлината на света, Вратата на овцете, Добрият пастир, Възкресението и Животът, Пътят, Истината и Животът, и Истинската лоза.

Личностите от Божеството и Словото Им, Библията, са като магнити. Ако не им се съпротивляваме, те ще ни привлекат при Себе Си. „Божият глас ни говори чрез Неговото Слово, има и много други гласове, които ще чуем. Но Христос е казал, че трябва да внимаваме, когато ни казват: Ето, тук е Христос или там е Христос. Как ще разберем, че те нямат истината, ако не донесем всичко при Писанието“ (Уайт, Е. Адвентист Ревю енд Сабът Хералд, 3 април 1888). Тогава трябва да подчиняваме собствените си възгледи на представените в Божието Слово.

Божията гледна точка е съвсем различна от човешката. Бог споделя своите възгледи с нас чрез Словото Си, Библията, под влиянието на Светия Дух. Ние решаваме дали искаме да ходим в тъмнина, или да приемем светлината, идваща от Исус Христос и разкрита в Словото.

Съществена част от този избор е личното ни предаване на Исус Христос, Божия Син и Изкупителя на човешкия род. Със силата на Светия Дух Бог-Отец ни разкрива – чрез живота, смъртта и възкресението на Исус – дълбочината на любовта Си. А знаем за Исус, понеже Неговият живот, смърт и възкресение са записани в Божието Слово.

„Божии ангели постоянно сноват между земята и небето и между небето и земята. Чудесата на Христос за болните и страдащите бяха извършени с Божията сила чрез службата на ангелите. Именно чрез Христос, чрез службата на Неговите небесни пратеници идва от Бога до нас всяко благословение. Когато пое върху Себе Си човешко естество, нашият Спасител обедини Своите интереси с тези на грешните синове и дъщери на Адам, докато чрез божественото Си естество се държа за Божия престол. Така стана средството за общение на хората с Бога и на Бога с хората“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 143 – англ. изд.).

Пилотът-мисионер Джим Кинкейд установил, че му е трудно да лети от едно отдалечено село до друго в американския щат Аляска. Излитането и кацането в храсталаците било лесната част. Но да намери възприемчиви сърца за евангелието от местните хора било доста по-трудно.

Изглежда, щяло да има проблем, когато Джим приземил малкия си самолет в едно селище на около 240 километра северно от Феърбанкс. Превозвал литературни евангелизатори от село на село, за да продават Библии и друга християнска литература. Когато спрял, около самолета се струпали високопроходими автомобили. Хората изглеждали зле настроени.

– Кои сте вие? – попитал един.

– Какво правите тук? – казал друг.

В този момент Джим си спомнил едно име. Един мъж от селото бил посетил едно-две евангелизационни събрания, които бил провеждал във Феърбанкс по-рано. Джим се обърнал към пазачите на селото.

– Робърт Франк в града ли е? – попитал той.

Израженията им веднага се променили. Ядосаните погледи отстъпили пред любопитството, а след това пред гостоприемството.

– О, познавате Робърт Франк? – казал един.

– Ще ви заведем да го видите! – казал друг.

Джим бил заведен да посети Робърт. Сякаш държал ключа за селото.

Робърт се хранел, когато Джим пристигнал, и за съжаление, не разпознал веднага пилота. Джим трябвало да му напомни как и защо се познавали. Но след това Робърт си спомнил и бил много сърдечен. Предложил на Джим парче прясно мечешко месо.

И така Джим и литературните евангелизатори намерили достъп до едно ново село, което иначе нямало да бъде достигнато. Било необходимо само да знаят името на някого.

Исус също знае имената на хората. Той казва, че е Добрият Пастир, Който „вика своите овце по име и ги извежда“ (Йоан 10:3).

Щом Исус знае имената, не е ли добре и Неговите последователи да следват примера Му?

„Да познаваш някого в селото, дори ако е само името на местен човек, може да ти даде достъп до едно цяло село – казва Джим. – Така е във всяка култура. Ако помниш името на човека, това значи много“.

Част от даренията от тринадесетата събота това тримесечие ще помогнат за разкриване на център за влияние за местните жители на Бетел, Аляска. Благодарим ви, че планирате щедро дарение тази събота.