„Евангелието от Йоан“ е разделено на четири главни части: Пролог (Йоан 1:1-18), Книга на знаменията (Йоан 1:19-12:50), Книга на славата (Йоан 13:1-20:31) и Епилог (Йоан 21:1-25). Досега изучавахме предимно Пролога и Книгата на знаменията, които разкриват кой е Исус чрез Неговите чудеса (знамения), беседи и поучения. Сега урокът се прехвърля към третата част от „Йоан“, Книгата на славата.

Интересно е, че известните седем свидетелства „АЗ СЪМ“ изграждат мост между Книгата на знаменията и Книгата на славата. Това са „хлябът на живота“ (Йоан 6:35,41,48,51), „светлината на света“ (Йоан 8:12; 9:5), „вратата“ (Йоан 10:7,9), „добрият Пастир“ (Йоан 10:11,14), „възкресението и животът“ (Йоан 11:25), „пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6) и „истинската лоза“ (Йоан 15:1,5).

Урокът за тази седмица ще започнем с целта на прощалната беседа и нейното въвеждане с важната сцена, когато Исус измива нозете на учениците. След това ще преминем към твърдението „АЗ СЪМ“ в 14 глава („Аз съм пътят, истината и животът“).

Прощалната беседа (Йоан, 13-17 гл.) включва наставления за учениците на Христос, свързани с бъдещето. Литературната им форма е сходна със сбогуването на Мойсей от „Второзаконие“ или благословението на Яков, отправено към децата му (Битие, 47-49 гл.), или със съветите на Давид към Соломон (1 Летописи, 28-29 гл.). Исус утешава учениците Си, понеже ще ги напусне. Обещава заместник, който ще Го представлява (Светият Дух; Йоан, 14-16 гл.). Предсказва, че ще има скръб (Йоан, 15 и 16 гл.) и ги увещава да останат верни (Йоан, 15 гл.).

В онази част от света по времето, когато е живял Исус, хората са носели сандали или са ходели боси. Краката им са ставали прашни и мръсни. Според обичая слуга или роб е трябвало да измие нозете на хората, които са идвали на гости. Но вечерта, когато Исус се храни за последно с учениците си, преди да Го заловят, там не присъстват никакви слуги.

За изненада на всички самият Исус става от вечерята и измива нозете на всички. Йоан 13:4,5 описва последователно Неговите действия. Дадени са толкова подробности, за да се подчертае, че Учителят се е подложил на това немислимо унижение.

Като разказва за реакцията на Петър, Йоан 13:8-11 задълбочава изумлението и неразбирането на учениците. Как може Исус, Учителят, Месия да върши такава унизителна работа? Петър отказва да позволи Исус да му измие краката и веднага Христос му казва, че ако не участва, няма да има дял с Него. Тогава Петър иска повече, изразявайки желанието си да бъде свързан с Исус през цялото време.

Значението на Исусовото действие е свързано с това кой е Той. В Йоан 13:13 Той заявява, че е Учител и Господ. Именно така Го наричат те и Той е съгласен с тези титли. Те са израз на авторитет и власт.

Обаче Исус поучава, че властта и авторитетът трябва да се използват за служене, а не за себевъзвеличаване. Адвентната църква приема вложения смисъл в примера на Исус, съблюдавайки това, което с основание е наречено обредът на смирението, като подготовка за Господната вечеря.

В края на Йоан, 13 глава Исус казва, че ги напуска (Йоан 13:33). Това предизвиква въпроса на Петър къде отива (Йоан 13:36). Учениците не разбират, че Исус говори за смъртта, възкресението и възнесението Си. Петър заявява, че е готов да даде живота си за Него (Йоан 13:37). И тогава Исус предсказва неговото отричане (Йоан 13:38).

Именно в този контекст Исус казва на учениците Си да не се смущават (Йоан 14:1). Глаголът „смущавам се“ е преведен на гръцки като tarassō, което означава „разбунвам, безпокоя, нарушавам спокойствието, хвърлям в смут“. Не е изненадващо, че учениците са били хвърлени в смут от думите на Исус.

Но за да тушира страховете им, Христос говори за дома на Своя Отец, където има много стаи (не къщи, а стаи, както в странноприемница). Отива там да им приготви място. Думите му преминават отвъд бурята на Кръста и стигат до времето, когато ще се върне, за да изкупи Своя народ. Гледа към бъдещето, когато цялата трагедия с греха ще бъде приключена веднъж завинаги (Даниил 7:27).

Исус казва: „И като отида (…) пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:3). Очевидно това е обещание за Второто пришествие.

Каква е основата за увереността в това обещание? Много хора биха казали, че е изпълнение на библейските пророчества, и определено е така. Но в Йоан 14:3 основата е различна. В този стих Аз ще дойда е в сегашно време на гръцки (Аз идвам). Тази употреба на сегашно време в гръцкия език се нарича бъдещо сегашно време. За бъдещото събитие се говори с такава сигурност, че е описано сякаш вече се случва. Затова е подходящо да преведем тази фраза: „Аз със сигурност ще дойда пак“.

Основата на нашата надежда за завръщането на Господа не е просто изпълнението на библейските пророчества. То е също така, а и още по-сигурно, основано на нашето доверие в Човека, Който е дал обещанието. Той казва, че със сигурност ще се върне за Своя народ. Можем да положим доверието си в това обещание заради Личността, Която го е дала.

Въпросът на Тома изглежда съвсем логичен. Ако не знаете къде отива някой, как ще знаете по кой път да го последвате? Исус ги шокира, като показва, че самият Той е пътят. Пътят към какво? Пътят към Отец. В Пролога (Йоан 1:1-18) е подчертана тясната връзка между Словото (logos), Исус Христос и Отец.

Йоан 1:18 казва, че Единородният (по-добрият превод тук е неповторимият) Бог е Този, Който е изявил Отец. Изявявам в този текст е гръцкият глагол exēgeomai, който означава обяснявам, тълкувам, описвам. От него произлиза думата екзегетика (тълкувание). Тя означава показване на значението. Следователно Исус Христос е връзката с Отец, Този, Който обяснява или тълкува Отец в грешния свят. Затова Той е пътят или пътеката към Отец. Без Него разбирането ни е ограничено.

Филип иска да види Отец, нещо, което грешен човек не може да направи и да остане жив (Изход 33:17-34:9; Йоан 1:18). Исус изобличава липсата на разбиране и изтъква, че ако сте видели Него, видели сте Отец (Йоан 14:9). Следователно е ясно, че Исус е пътят към Бога. Без Него пътеката е тъмна и несигурна. Той е светлината, която озарява пътя към Бога.

Исус свързва в едно три термина: път, истина и живот. Думата път се употребява само в Йоан 1:23 относно това, че Йоан Кръстител приготвя пътя за Исус, както и тук, в Йоан 14:6. Но истина и живот са главни теми в „Евангелието от Йоан“. Урокът ни за сряда и четвъртък ще подчертае идеята за истината – решаваща тема, особено в един свят, където се поставя под съмнение самата идея за „истина“.

На много места в „Евангелието от Йоан“ истината е свързана с Исус, с Неговия Отец и със Светия Дух. Истината е свързана с Исус, Словото (logos) и със светлината – в контраст с тъмнината (Йоан 1:1-14; 3:19-21). А лъжата е свързана с дявола и с греха (Йоан 8:44-46). Следователно истината в „Йоан“ не е просто въпрос на факти и цифри. Тя всъщност включва и такива неща, но е повече от тях: идеята за истината съдържа моралния аспект на вярност към Бога и Неговата воля.

„Има много хора, които викат към живия Бог и копнеят за присъствието Му. Философски теории или литературни есета, колкото и да са блестящи, не могат да удовлетворят сърцето. Човешките твърдения и измислици нямат никаква стойност. Оставете Божието Слово да говори на хората. Нека онези, които са чували само за традиции и човешки теории и максими, да слушат гласа на Този, Чието Слово може да облагороди душата за вечен живот“ (Уайт, Е. Притчи Христови. С. 40 – англ. изд.).

Помислете какво означава това, че Исус е Истината. Исус е Логосът, Словото, Което е с Бога от самото начало и Което е Творецът на всичко (Йоан 1:1-4). Едно с Отец от вечността, Исус има характеристиките на Отец и затова е също „АЗ СЪМ“. Неговото съществуване не е подчинено на никого или на нищо друго. Нищо от това, което съществува, включително знание, не пребивава отделно от Него. И всичко, което съществува, което е било сътворено, е създадено единствено от Исус и съществува само в Него. „Понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява“ (Колосяни 1:16,17).

Исус е не просто олицетворение на истината. Той е Истината. Истината не е понятие или идея. Тя е Личност!

Истината, Исус Христос, може да се оприличи на слънцето, което осветява света (Йоан 8:12). Нещо подобно казва К. С. Луис за християнството: „Вярвам в християнството, както вярвам, че слънцето е изгряло не само защото го виждам, но и защото чрез него виждам всичко останало“ („Теологията поезия ли е?“, Samizdat University Press, 2014, с. 15, първоначално представена през 1944 г.).

Само чрез Исус, Истината, можем да тълкуваме света около нас правилно.

В цялото Евангелие писаното Слово играе важна роля – да ни разказва за Този, Който е пътят, истината и животът. Във всички евангелия, както и в цялата Библия, Стария и Новия Завет, Словото играе важна роля за откриване на истината. Това важи е особено когато ни учи кой е Исус и какво е дошъл да направи.

Исус и учениците Му многократно посочват Писанието, за да докажат, че Той е Месия. Христос казва: „Ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа. Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи?“ (Йоан 5:46,47).

Прочетете Лука 24:27. Защо е важно, че Исус първо посочва Писанието, за да разкрие значението на служенето Си?

На друго място, докато цитира от книгата „Изход“, Христос казва: „Не сте ли чели онова, което Бог ви говори“ (Матей 22:31). Захария заявява за Божиите обещания, че „[Той] е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете“ (Лука 1:70). В проповедта си на Петдесятница Петър казва: „Трябваше да се изпълни писаното, което Светият Дух предсказа чрез устата на Давид“ (Деяния 1:16).

Библията не е справочник с научни факти. Тя не обяснява как се разбива атомът или как се извършва операция на мозъка. Но прави нещо много по-важно. Осигурява контекста, в който нашата вселена придобива смисъл. Тя е ключът, който отваря вратата; светлината, която прави възможно да виждаме. Без нея нямаше да знаем за съществуването на Бога, за Неговата роля във вселената, за нашия произход, смисъла на живота и бъдещето.

Прочетете главата „Светлината на живота“ от книгата на Елън Уайт „Копнежът на вековете“; главата „Авторитетът на Библията и сигурността на Второто пришествие“ (Зинке, Едуард. Сигурността на Второто пришествие. С. 23-26 – англ. изд.).

Когато Исус казва „Аз съм светлината на света“, Той „беше в двора на храма, пригоден за службите на празника Шатроразпъване. В центъра на двора се издигаха две големи поставки, подкрепящи огромни светилници. След вечерната служба всички светилници са запалваха, осветявайки целия Йерусалим. Церемонията напомняше за стълба от светлина, който бе водил Израил в пустинята. Смяташе се също, че представя идването на Месия. Привечер, когато светилниците бяха запалвани, дворът ставаше сцена на всеобща радост. (…)

Чрез осветяването на Йерусалим народът изразяваше своята надежда за идването на Месия, Който ще огрее със светлината Си Израил. Но за Исус сцената имаше по-всеобхватно значение. Както блестящите факли на храма осветяваха всичко наоколо, така и Христос – Източникът на духовната светлина – разпръскваше тъмнината на света. И все пак символът беше несъвършен. Голямата светлина, която собствената Му ръка бе поставила в небесата, бе по-верен символ за славата на Неговата мисия.

Бе утрин. Слънцето току-що се бе показало зад Елеонския хълм и лъчите му блестяха ослепително върху мраморните дворци и осветяваха златото на храмовите стени, когато Исус посочи към него и рече: „Аз съм светлината на света“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 463, 464 – англ. изд.).

Една добре облечена жена спряла колата си на паркинга на Адвентната църква в Конференция „Горна Магдалена“ в Богота, Колумбия.

– Вие християни ли сте? – попитала тя служителя на паркинга.

– Да – отговорил 52-годишният Рубен Кампос.

– От коя религия сте? – казала тя.

– Ние сме адвентисти от седмия ден – отговорил той. – С какво мога да Ви помогна?

– Някой ми каза, че адвентистите не обичат да помагат на другите – споделила тя.

Рубен бил изненадан.

– Нека да Ви помогнем – казал той. – Готови сме да служим.

Жената попитала дали може да паркира колата си в гаража на църквата. Апартаментът ѝ бил наблизо, но нямало паркинг и не ѝ се струвало безопасно да оставя колата си на улицата през нощта.

– Да, можете да паркирате тук – казал Рубен.

– Колко ще струва? – попитала тя.

– Няма да Ви струва нищо – казал Рубен. – Това ще е нашият подарък за Вас.

– Благодаря! – възкликнала жената. – Може ли да Ви прегърна?.

Онази вечер жената оставила колата си в гаража на църквата. Върнала се на следващата вечер. На третата помолила Рубен за Библия.

След това двамата започнали да изучават Библията. Рубен ѝ донесъл стол, а той седял в своята будка, докато я изучавали. След един месец жената казала, че иска да го запознае със съпруга си. Обадила се от своя мобилен телефон. „Това е човекът, с когото изучавам Библията, и искам да се кръстя“ – казала тя.

Съпругът на жената бил висш военен в Колумбия и бил назначен временно в чужбина. Казал на Рубен, че също иска да изкара библейския курс. „Можем да започнем, когато се върна в Колумбия“ – заявил той.

Рубен сигурно е бил най-щастливият служител на паркинг в Колумбия, когато жената била кръстена в Църквата на адвентистите от седмия ден в Богота. Сега чака съпругът ѝ да се върне в страната, за да започнат библейски курс.

Исус мисионира, като служи на другите. Той казва: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи“ (Матей 20:28). Рубен се стреми да следва Неговия пример.

„Можем да повлияем на много хора, ако служим – казва Рубен, който работи като служител на паркинга от осем години. – Някой може скоро да дойде и при вас. Трябва да сте готови да служите, независимо кой или откъде е човекът“.

Благодарим ви за даренията от тринадесетата събота, които помогнаха за два мисионски проекта в Колумбия миналото тримесечие.