Урокът за тази седмица разглежда Марк, 7 глава и първата половина на Марк, 8 глава. В началото на Марк, 7 глава Исус предизвиква спорове, като отхвърля религиозното предание. Въпреки това го прави по начин, който поразително подкрепя нещо дълбоко актуално за християнския живот днес.

След това представя една гатанка, отваряща вратата към истинското разбиране на това какво всъщност представлява вярата. След това Той отива в Тир и Сидон и се среща с жена – единственият човек в евангелията, спечелил спор с Исус. Срещата му с нея е необичайна и под нея прозират няколко скрити съобщения, за които жената се захваща и поради нейната вяра Исус изпълнява молбата ù.

Марк, 7 глава, с друго изцеление, разкрива важната истина, че колкото и впечатляващи да са чудесата, често сами по себе си те не са достатъчни, за да отворят сърцата за истината. В крайна сметка каква полза са имали чудесата за религиозните водачи, решили да отхвърлят Исус?

В Марк, 8 глава изследването разглежда значението на хляба като символ на учения и традиции. Тези истории съдържат големи поуки за смисъла и практиката на религиозния живот.

Можете ли да си представите как децата изучават този пасаж в съботното училище и се прибират у дома, за да заявят на майките си, че не трябва да мият ръцете си преди хранене, понеже Исус е казал така? Тази история обаче не касае хигиената.

По времето на Исус много хора в тази страна са били твърде загрижени за ритуалната чистота. През времето между заветите идеята за измиване на ръцете, за да останат ритуално чисти, е разширена до обикновените хора, въпреки че тези правила първоначално са се прилагали само за свещениците в Стария Завет (Изход 30:17-21). В съответствие с тази концепция религиозните водачи негодуват пред Исус от Неговите ученици.

Исус не отговаря пряко на зададения му въпрос. Вместо това защитава Своите ученици с двуостър отговор. Първо, цитира силните думи на „Исая“, изобличаващи народ, който почита Бога на думи, но чието сърце стои далеч от Него (Исая 29:13). Цитатът от „Исая“ продължава с осъждане за поставянето на човешките традиции на мястото на божествените заповеди.

Втората част от отговора на Исус възпроизвежда цитата от „Исая“. Господ цитира Божията заповед за почитане на родителите (Изход 20:12); тоест човек трябва да се грижи за тях в старостта им и противопоставя това на религиозното предание, според което човек може да посвети нещо на Бога (дар, курбан), и все пак лично да го ползва, а да забрани употребата му от възрастните родители при нужда. Човек би могъл само да си представи срещата: „Съжалявам, татко. Бих искал да ти помогна, но дадох парите на храма”.

Исус безкомпромисно порицава именно този тип лицемерие. Те поставят човешкото предание над Божието Слово и по този начин съгрешават.

И така, какъв е отговорът на въпроса на фарисеите? Отговорът на Исус предполага, че Той не намира за убедително тяхното настояване ръцете задължително да бъдат очистени, за да бъдат в съгласие с Божията воля. Вместо това Неговият отговор ясно подкрепя заповедите на закона срещу човешкото предание (Вж. също Марк 1:44; Марк 7:10,11; Марк 10:3-8; Марк 12:26,29-31)

Думите на Исус в този пасаж са били загадка за мнозина, докато са размишлявали върху връзката им с ученията на Левит, 11 глава относно чистите и нечистите храни. Премахва ли Исус подобни разграничения? Грешат ли адвентистите от седмия ден, като учат, че членовете на църквата, които ядат месо, трябва да консумират само изброеното от списъка с чисти животни?

Първо, би било странно в Марк 7:14-19 Исус внезапно да отхвърли наставленията на Мойсей, след като току-що в Марк 7:6-13 е защитил именно него спрямо преданията. Второ, самото предание, което фарисеите насърчават, не се основава на старозаветното учение – за разлика от наредбата за храните. Трето, когато Марк 7:19 казва, че Исус очиства всяка храна, няма предвид, че постановленията за чистите и нечистите храни са премахнати, а вместо това, че преданието за омърсяване чрез докосване, създадено от фарисеите, е невалидно. Такова например е погрешното разбиране, че щом се омърсявате чрез контакт с езичници, тогава бихте могли да се омърсите и чрез контакт с докосната от тях храна.

В Марк 7:19 Исус отбелязва, че храната не отива в сърцето, а в стомаха и след това преминава през чревния тракт. Но в Марк 7:21-23 Той посочва, че злото идва от вътрешността на сърцето, от центъра на самия човек. Той представя списък с пороци, чието начало са злите помисли, а след това завършва със зли действия.

След като в списъка с пороците е включена препратка към петата заповед в Марк 7:10, значи всяка заповед от втората плоча на Декалога е там. Освен това в Марк 7:7 Исус цитира описание на суетното поклонение, т.е. да се нарушава това, което е в основата на първите четири заповеди от Декалога. Така в този пасаж Исус изпъква като защитник на Божия закон.

Следвайки по петите предизвикателния пасаж от частта за вчера, историята в този откъс също повдига тревожни въпроси. Защо Исус отговаря толкова остро на тази жена, наричайки я така наситено „куче“?

Той не обяснява открито, но две характеристики в отговора Му към нея подсказват какво всъщност поучава. В Марк 7:27 казва, че децата трябва да бъдат нахранени „първо“. Ако има „първи“, изглежда логично да има и „втори“. Друга характеристика е, че Исус използва умалителна форма на думата „куче“, което не означава кученце, а по-скоро, в контекста, кучета, допуснати в къщата, за разлика от уличните кучета. Жената забелязва тези два маркера в отговора на Исус, което спомага да се обясни нейната обратна реакция. Отговорът на жената е доста остър.

Тя казва: „Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата” (Марк 7:28).

Как тази жена измисля такъв отговор към Исус? Със сигурност любовта към дъщеря ù я е подтикнала към това. Но Той и я насърчава. Исус казва „първо“, загатвайки, че може да има и „второ“. Освен това намеква, че тя е куче под масата. Точно както кучето се намира в къщата под масата, така и тя е в нозете на Исус и моли за дъщеря си. Тоест тя изисква кучешкото право върху храната, падаща на пода.

Отговорът на жената разкрива нейната вяра. Назоваването на могъщо чудо като изцеляването на дъщеря ù от разстояние „троха“ показва не само, че силата на Исус е особено велика (ако подобно чудо е троха, какво ли би представлявал целият хляб?), но и че удовлетворяването на нейната молба е дребна работа за Него. Исус е трогнат и изпълнява молбата ù.

„С поведението Си към жената Исус показа, че тази, която бе смятана за отхвърлена от Израил, не е вече чужденка, а дете от Божието семейство. И като дете има правото да участва в даровете на Отец” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 401 – англ. изд.).

Исус не тръгва по най-краткия път, за да се върне в Галилея от района на Тир и Сидон. Изглежда, че тръгва на север от района на Тир, нагоре през областта на Сидон, след това към вътрешността на страната и надолу през района североизточно от Галилейското езеро, като накрая стига близо до самото езеро. Това е обиколен маршрут, вероятно изискващ допълнително време, за да може да поучава учениците Си.

Текстът не посочва точно кой е довел човека при Исус, но проблемът му е съвсем ясен – той не чува и трудно говори. Загубата на слух изолира хората от заобикалящата ги среда, а дълбоката глухота може да превърне в истинско предизвикателство усвояването на елементарна способност за разговор. Проблемът на този човек може да е съществувал от доста време.

Исус разбира затрудненото положение на човека и го отвежда настрана насаме. Начинът, по който Господ изцелява човека, е любопитен, особено за съвременните читатели. Той пъха пръстите Си в ушите на човека, плюе, докосва езика му и въздъхва. Исус докосва засегнатите части на човека, които ще излекува, но защо въздиша? Той „въздъхна при мисълта за ушите, които не искаха да слушат истината, и езиците, които отказваха да признаят Изкупителя“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 404 – англ. изд.).

Исус по чудодеен начин връща слуха на човека и му помага да проговори ясно. Неговата въздишка илюстрира ограниченията, които Бог е поставил върху Себе Си по отношение на свободния избор на човешките същества. Той няма да насилва волята. Всички хора са свободни да избират кой да ги води в живота им – Князът на живота или князът на мрака. Исус може да отвори глухи уши, но няма да принуди невярващите сърца да признаят Неговата месианска същност.

Тази кратка история също така илюстрира какво може да направи Бог за онези, които доброволно се обърнат към Него. Може би сте изпитвали сдържаност при споделянето на вярата си, чувствайки се с вързан език какво да кажете. Това чудо предлага насърчение, че Господ Исус може да отвори ушите ви, за да бъдете чувствителни към нуждите на другите и да споделите готово слово, което ще ги привдигне по пътя им.

Защо не демонстрира Своята Божествена сила и не убеждава тези заядливци? Проблемът се връща към края на Марк, 3 глава, където Исус говори за греха срещу Светия Дух. Ако ушите са запушени и очите са затворени, друго чудо, дори знамение от небето, няма да убеди човека. Просто ще бъде отхвърлено, както всичко преди. Дори чудесата не са достатъчни, за да убедят решените да не вярват.

Исус използва възможността да предупреди учениците Си срещу „кваса” на фарисеите и Ирод (Марк 8:15), което всъщност значи техните учения (срв. Матей 16:12).

Но учениците Го разбират погрешно и смятат, че Исус говори за избягване на купуването на буквален хляб. Както става обикновено, когато не Го разберат правилно, Исус им дава наставления. Господ задава поредица от въпроси, като първите няколко са риторични по характер. Той изразява разочарованието Си от тяхното неразбиране за мисията Му. Неговите думи отразяват казаното от Него в Марк 4:10-12 относно външните хора, които не разбират. Силните Му думи имат за цел да събудят учениците от тяхната духовна летаргия.

В Марк 8:19,20 Той задава прости фактологични въпроси за това колко кошници с парчета са събрали, след като е нахранил петте хиляди (Марк 6:30-44), а също и четирите хиляди (Марк 8:1-10). Въпросите имат за цел да илюстрират, че досега трябва да са разбрали, че обикновеното ограничение на ресурсите не е пречка за Господния Месия. Последният му въпрос от Марк 8:21 отново е риторичен: „Още ли не разбирате?“. В крайна сметка осъзнайте всичко, което вече са видели и преживели с Исус.

Прочетете статиите „Предания“, „Събаряне на прегради“ и „Истинският знак“ от кн. „Копнежът на вековете“ на Елън Уайт.

„Както в древността, така и днес, изтънченият и измамлив грях се шири между така наречените Христови последователи. Колко често нашето служене за Христос, нашето общуване един с друг се петнят от скритото желание за лично възвеличаване! Колко сме податливи на ласкателство, колко силно е желанието за човешки похвали! Тъкмо тази любов към личното „аз”, желанието за начин на живот, по-лесен от определения от Бога, кара хората да заместват божествените заповеди с човешки теории и традиции. Исус предупреждава учениците Си: „Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите!”.

Христовата религия е самата искреност. Желанието да се служи на Бога е подбудата, вдъхната от Светия Дух в сърцето. Само ефикасното действие на Духа може да внуши тази подбуда. Само Божията сила може да пропъди себелюбието и лицемерието. Промяната е знакът на Неговото действие. Когато възприетата от нас вяра заличи себелюбието и престореността, когато ни предразполага да търсим Божията, а не своята прослава, можем да бъдем сигурни, че тя е права вяра. „Отче, прослави името Си!” (Йоан 12:28) – бе основният тон на Христовия живот. Ще бъде основен и на нашия живот, ако следваме Христос. Исус ни заповядва да постъпваме така, както Той е постъпвал „и по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му” (1 Йоан 2:6,3)“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 409 – англ. изд.).

Като студентка Ануш гледала някакъв мексикански филм за малко момче, което се моли за обръщането на баща си. Във филма момчето казвало: „Вярвам, че ако се моля за баща ми всеки ден, той непременно ще дойде при Бога“. Момчето се молело всеки ден, а баща му предал сърцето си на Бога.

Вдъхновена от историята, Ануш решила да се моли всеки ден баща ù да се кръсти. Тя започнала да се моли четири години преди собственото си кръщение. Две години след кръщението си все още се молела за него. Била сигурна, че той ще дойде при Бога. Но когато напрежението у дома започнало да нараства, тя се зачудила колко още ще трябва да чака.

След кръщението си Ануш станала много активна в Църквата на адвентистите от седмия ден. Доброволно се включвала в църковни инициативи, като понякога получавала дребно заплащане, а друг път – нищо.

Баща ù не възразявал, защото самият той бил дал разрешение на Ануш да отиде в църквата и да се кръсти. Армения е до голяма степен патриархално общество, в което много бащи вземат решенията за дома.

Но бащата искал най-доброто за дъщеря си и не можел да разбере защо тя работи толкова малко. „Църквата те използва – казвал той. – Ти си талантлива и те те използват, без да ти дават това, което заслужаваш.“

Ануш започнала да усеща напрежение винаги, когато си била вкъщи, и това не ù се нравело. Винаги, когато я канели да участва в църковна програма, молела баща си за позволение. Бащата разрешавал да отиде, но всеки път недоволствал.

Ануш решила да излее сърцето си пред Бога.

„Боже, знам, че татко ще дойде при теб, но съм толкова уморена – казала тя. – Давам ти две възможности: или той идва при Теб, или той идва при Теб.“

След това казала на майка си: „Днес се моля искрено на Бога. Присъедини се към мен. Не искаме тази ситуация да продължава. Искаме татко да ходи на църква с нас.”

В Армения много майки и деца ходят на църква без съпрузите и бащите си. Много семейства са доволни от това положение, стига мъжете да позволят на съпругите и децата си да ходят там, без да бъдат преследвани. Но Ануш вече не била доволна от подобна договорка. Тя искала и нейният баща да ходи на църква.

Майка ù се съгласила да се моли. Надеждите на Ануш се издигнали в молитва. Тя била сигурна, че Бог ще промени сърцето на баща ù. Била убедена, че това може да се случи по всяко време.

Част от даренията за Тринадесетата събота от последното тримесечие отиде за отваряне на Център за влияние за семейства като това на Ануш в Ереван, Армения. Благодарим ви, че помагате за разпространението на евангелието с вашите дарения. Следващата седмица: Бащата забранява на Ануш и майка ù да ходят на църква.