Глави от 14 до 16 в „Евангелието от Марк“ са известни като „Разказът за Страстната седмица“, защото описват страданието, смъртта и възкресението на Исус. Както отбелязахме в Урок 9, последните шест глави от „Марк“ обхващат само около една седмица. По-голямата част от събитията в Марк, 14-16 глава се случват в четвъртък и петък от тази страстна седмица. Смъртта на Исус настъпва в петък, а възкресението Му в неделя.

Урокът през тази седмица се фокусира върху Марк, 14 глава, като започва с петата „история сандвич“, която свързва две противоположни действия по отношение на Исус. Това е последвано от Тайната вечеря, а след това от Неговата борба в Гетсимания. Там Той е заловен и отведен пред водачите, за да бъде съден. Сцената на процеса е свързана с отричането на Петър от Исус, образувайки шестата и последна от „историите сандвич“ в „Марк“. Отново се случват две противоположни действия, но по ироничен обрат те потвърждават една и съща истина.

В целия разказ два контрастиращи сюжета вървят ръка за ръка. В ясен стил Марк представя пред читателя тези противоречиви сюжети, докато разкрива триумфа на Исус.

Марк 14:1 казва, че Пасхата предстои два дни по-късно. Тази среща вероятно се е състояла или във вторник вечер, или в сряда на същата седмица. Религиозните водачи имат план и се подбрали времето. Те просто се нуждаят от средство, за да постигнат целта си. То ще дойде от изненадващо място.

Този пасаж е петата „история сандвич“ в „Марк“ (вж. Урок 3). Историята за заговора срещу Исус е свързана с историята за жена, която помазва главата на Исус със скъпоценен парфюм. Два паралелни героя извършват противоположни действия, показвайки ироничен контраст.

Марк не разкрива коя е жената тук. Нейният невероятен дар към Исус е в контраст с коварството на Юда, когато предава своя Господ. Тя е неназована; той е посочен като един от Дванадесетте. Посочена е стойността на нейния подарък; неговата цена е само обещание за пари.

Не се посочва конкретна причина за нейната постъпка, но гостите на вечерята са ужасени от счетеното от тях за голяма загуба на почти едногодишна заплата при изливането на парфюма върху Исус. Но Исус се намесва в нейна защита и казва, че това, което е направила, ще бъде включено в прогласяването на евангелието по целия свят като спомен за нея. Изумително! Всъщност и четирите евангелия разказват тази история под една или друга форма, вероятно поради думите на Исус, възпоменаващи нейното дело.

Предателството на Юда също е изумително. „Марк“ намеква, че мотивът му е алчност. „Евангелието от Йоан“ изрично посочва това (Йоан 12:4-6).

„Марк“ съдържа една игра с думата „добро“, за да илюстрира, че в тези истории се разиграват два различни мотива или сюжета. Исус нарича действието на жената „добро/красиво“ в Марк 14:6. Той казва, че винаги можем да правим „добро“ за бедните (Марк 14:7), а в Марк 14:9 нарича нейното дело част от „добрата новина/благовестието“. В Марк 14:11 Юда търси „добра възможност“ (Стандартен международен превод), за да предаде Исус. Това, което подсказва тази игра на думи, е, че заговорът на хората да погубят Месия всъщност ще стане част от евангелската история, защото води до осъществяването на Божията воля да даде Своя Син за спасението на човешкия род.

Марк 14:12 отбелязва, че това е бил първият ден на безквасните хлябове, когато пасхалното агне се принася в жертва. Храненето се случва в четвъртък вечерта.

На Последната вечеря Исус установява нова възпоменателна служба. Това е преход от празнуването на еврейската Пасха, пряко свързана с излизането на Израил от Египет и превръщането му в Божи заветен народ на Синай. При подпечатването на завета, в Изход 24:8, Мойсей поръсва хората с кръвта на жертвените животни и казва: „Ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тези условия“.

Поразително е, че при Господната вечеря, която Исус установява тук, не се използва агнето на пасхалната вечеря. Това е така, защото Той е Божият Агнец (срв. Йоан 1:29). Хлябът на Господната вечеря представлява Неговото тяло. Новият завет (срв. Йеремия 31:31-34) е подпечатан с кръвта на Исус, а чашата представлява именно това. Той казва: „Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина“ (Марк 14:24).

Тогава, сред всичко описано дотук, Исус предсказва, че учениците Му ще Го изоставят. Той цитира Захария 13:7, където се говори за меча, който поразява пастира, и овцете се разпръсват. Исус е пастирът, а учениците Му са овцете. Това е смайваща и потискаща вест. Но Той добавя думи на надежда, като повтаря предсказанието за Своето възкресение. Обаче прибавя, че ще отиде преди учениците в Галилея. Това предсказание ще бъде споменато от юношата на гроба на Исус в Марк 16:7 и следователно тук има специална тежест.

Но всичко дотук е твърде трудно за възприемане от учениците, особено от Петър, който твърди, че всеки друг може да се съблазни, но той няма да го направи. Обаче Исус продължава с тържествения тон и предсказва, че Петър ще се отрече от Него три пъти, преди петелът да пропее за втори път. Предсказанието ще изиграе решаваща роля в сцената с процеса на Исус и отричането на Петър; така че тук то също играе решаваща роля.

С напускането на оградения град Йерусалим, където са яли Пасхата, Исус и Неговите ученици отиват през долината Кедрон в една градина на склоновете на Елеонския хълм. Името Гетсимания означава „преса за масло“, което предполага, че в близост е имало преса за обработка на зехтин. Точното местоположение е неизвестно, тъй като римляните са изсекли всички дървета на Елеонския хълм по време на обсадата през 70 г.сл.Хр.

Когато Исус влиза в градината, Той оставя учениците Си там и се отдалечава с Петър, Яков и Йоан. Но след това оставя и тези тримата и продължава сам по-нататък. Това пространствено дистанциране подсказва, че Исус става все по-изолиран и сам, докато се изправя пред предстоящите Му страдания.

Той се моли да Го отмине чашата на страданието, но само ако е Божията воля (Марк 14:36). Употребява арамейския термин Авва, който Марк превежда като „Отче“. Терминът не означава „татко“, както предполагат някои. По-скоро думата, използвана от дете, за да се обърне към баща си, е аби (вж. Raymond E. Brown, The Death of the Messiah, Anchor Bible Reference Library [New York: Doubleday, 1994], Т. 1, стр. 172, 173). Но употребата на термина Авва, Отче, носи тясната семейна връзка, която не трябва да бъде принизявана.

Това, за което Исус се моли, е да се отнеме от Него чашата на страданието. Но Той се подчинява на Божията воля (сравнете с Господната молитва, Матей 6:10). През останалата част от Страстната седмица е станало очевидно, че Божият отговор към молитвата на Исус е „не“. Той няма да отнеме чашата на страданието, защото чрез това преживяване се предлага спасение на света.

Когато се сблъсквате с трудности, окуражаващо е да имате приятели, които ви подкрепят. Във Филипяни 4:13 Павел говори за извършване на всичко чрез Този, който го укрепява. Мнозина забравят Филипяни 4:14, където апостолът започва с „но“. Стихът гласи: „Но направихте добре, като взехте участие в скръбта ми“. Това желае Исус в Гетсимания. Три пъти Той отива да потърси утеха от Своите ученици. И три пъти ги намира заспали. Накрая ги събужда, за да тръгнат с Него и да се изправят пред изпитанието. Той е готов – те не са.

Шокиращо е, че един от най-близките приятели на Исус Го предава на враговете Му. Евангелията не навлизат в подробности за подбудите на Юда. Но Елън Уайт пише: „Юда имаше вродена силна любов към парите, но той не всякога е бил толкова покварен, че да извърши дело като това. Бе подхранвал обаче лош дух на алчност, докато тя не стана водеща подбуда в живота му. Любовта към Мамона надделя над любовта му към Христос. Ставайки роб на един порок, той се предаде в ръцете на Сатана, за да бъде отведен до какви ли не крайности в греха“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 716 – англ. изд.).

Само по себе си предателството бива осъждано от всички, дори от онези, които използват предателите (срв. Матей 27:3-7). Но постъпката на Юда е особено престъпна, защото той се опитва да скрие предателството си под прикритието на приятелство. Дава указания на множеството, че човекът, когото целуне, е този, който трябва да бъде заловен. Изглежда, че Юда иска да скрие коварството си от Исус и от останалите ученици.

Настъпва пълен хаос, когато множеството залавя Исус. Някой изважда меч (в Йоан 18:10,11 се казва, че това е Петър) и отрязва ухото на слугата на първосвещеника. Исус се обръща към множеството с порицание, че правят тайно това, което са се страхували да сторят открито, когато е поучавал в храма. Но Той завършва с позоваване на изпълнението на Писанията. Още един намек за този успореден сюжет, преминаващ през разказа за Страстната седмица – че Божията воля се изпълнява дори когато волята на човека работи за погубването на Месия.

Всички ученици се разбягват, включително Петър, който въпреки това ще се появи отново, следвайки Исус от разстояние и в крайна сметка ще си създаде проблеми. Но Марк 14:51,52 разказва за някакъв млад мъж, който следва Исус – сюжет, който се намира единствено тук и никъде другаде в каноничните евангелия. Някои смятат, че това е бил самият Марк, но подобна теза е недоказуема. Забележителното е, че той бяга гол. Младежът, вместо да остави всичко, за да „следва“ Исус, оставя всичко, за да „избяга“ от Исус.

Марк 14:53-59 описва как Исус е отведен в Синедриона и първата част от процеса срещу Него. Това е упражнение по разочарование. Водачите отново и отново се опитват да натъкмят обвинението си срещу Исус. Авторът на Евангелието отбелязва колко фалшиво е свидетелството и как свидетелите никога не постигат съгласие помежду си.

Накрая първосвещеникът става и се обръща директно към Исус. Отначало Спасителят не отговаря. Но тогава първосвещеникът Го поставя под клетва пред Бога (вж. Матей 26:63) и задава директния въпрос дали Той е Месия. Исус откровено и открито признава, че е Той, и след това се позовава на Даниил 7:13,14 относно Човешкия Син, Който седи от дясната страна на Бога и идва с небесните облаци. Прекалено дръзко за първосвещеника, който разкъсва дрехите си и призовава за осъждане на Исус – нещо, което Съветът прави незабавно. Водачите започват да позорят Исус, като Го плюят, покриват лицето Му, бият Го и Го призовават да пророкува.

Докато Спасителят е вътре, съден и даващ вярно свидетелство, Петър е отвън, където дава лъжлив доклад. Това е шестата и последна „история сандвич“ в „Евангелието от Марк“ и тук иронията е подчертана по особено силен начин. Ето двама паралелни герои, Исус и Петър, които извършват противоположни действия. Исус дава вярно свидетелство, а Петър лъжливо. Три пъти Петър е заговарян от слуга или случайни минувачи и всеки път отрича да е общувал с Исус, като междувременно дори ругае и кълне.

Точно в този момент петелът пропява за втори път и Петър изведнъж си спомня пророчеството на Исус, че същата нощ той ще се отрече от своя Господ три пъти. Съсипан е и рухва в сълзи. Ето поразителната ирония – в края на Неговия процес Исус е със завързани очи, бит и Му е заповядано да „пророкува!“. Идеята е да Му се подиграят, тъй като Той не може да види кой Го удря. Въпреки това, точно в този момент, Петър се отрича от Исус в двора долу, като изпълнява едно от пророчествата Му. Следователно, отричайки се от Него, Петър потвърждава, че Исус е Месия.

Прочетете статиите „Пред Анна и съдилището на Каяфа“ и „Юда“ от кн. „Копнежът на вековете“ от Елън Уайт.

„Докато унизителните клетви бяха още на устните на Петър и пронизителното пеене на петела още звучеше в ушите му, Спасителят отвърна лице от намръщените съдии и погледна право в лицето на Своя окаян ученик. В същото време и погледът на Петър бе привлечен към неговия Учител. В благородното Му изражение той прочете дълбока жалост и скръб, но не и гняв.

Видът на това бледо, страдащо лице, на тези треперещи устни, този поглед на състрадание и прошка пронизаха сърцето му като стрела. Съвестта му се пробуди. Паметта му заработи. Петър си припомни обещанието, което бе дал само преди няколко часа – че би отишъл със своя Господ и в затвор, и на смърт. Спомни си колко мъчно му стана, когато Спасителят му бе казал в горницата, че ще се отрече същата тази нощ три пъти от своя Господ. Току-що бе заявил, че не познава Исус; но сега осъзна с горчива скръб колко добре го познава неговият Господ и колко вярно бе прочел в сърцето му онова лицемерие, което и сам той не подозираше“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 712, 713 – англ. изд.).

Бащата получил стомашни проблеми и Ануш и майка ù решили да обърнат голямо внимание на диетата му. Ануш била вегетарианка, а майка ù – биолог по образование, знаела кои храни са здравословни. Но те не се били стремили да поставят най-здравословните храни на семейната трапеза. Ануш и майка ù започнали да хранят бащата предимно с растителна храна и стомашните проблеми изчезнали.

След това бащата сънувал друг сън. Видял ярка светлина в гаража. Била толкова ярка, че не можел да я гледа. „Не се страхувай – казал един глас от светлината. – Ела. Вземи тази кофа със семена и ги посади на тази маса.“

Бащата видял кофа, пълна със семена до масата от неръждаема стомана. Но заповедта нямала никакъв смисъл. Като студент той се обучавал да стане учен по земеделие, така че познавал растенията. Но дори и без това знание бил наясно, че семената не могат да покълнат върху стомана. „Семената трябва да бъдат засадени в земята“ – възразил той. Гласът бил непоколебим. „Направи каквото казвам“ – отсякъл.

Все още в съня изминал един ден и бащата видял здрави трисантиметрови издънки да растат от масата. Бил шокиран. „Какво става? – запитал той. – Как може семена да пораснат за една нощ, и то на тази маса от неръждаема стомана?“ „Трябва да извадиш зелените филизи и да ги продадеш“ – казал гласът.

Бащата разказал съня на семейството си. Докато Ануш слушала, тя се чудела дали Бог не казва на баща ù да прави тофу. В Армения нямало компания, която да произвежда тофу. Бащата бил собственик на бизнес със земеделско обучение и Ануш била сигурна, че той може да се справи. Но не искала да се опитва да тълкува съня му. Молела се баща ù да чуе директно Божия призив.

След това Ануш участвала в медицинска мисионска конференция в Украйна. Тристате участници се развълнували, когато чули за съня на баща ù. Това се случило през 2019 г. и адвентистите имали процъфтяващи съоръжения за производство на тофу и магазини за здравословни храни в страната. Когато организаторът на конференцията попитал кой би искал да научи баща ù да прави тофу, всички вдигнали ръка.

Два месеца по-късно бащата купил самолетни билети за Украйна. Също като Авраам и Сара, той и майката напуснали дома си, без да знаят точно къде отиват. Господ организирал всичко. На летището ги посрещнали медицинските мисионери от конференцията. Бащата и майката на Ануш останали с тях, като посещавали адвентни магазини за здравословни храни и съоръжения за тофу в продължение на 12 дни. Бащата видял, че християните могат да работят не само за пари, но и за Божията слава. Той бил впечатлен. Върнал се у дома и отворил първата компания за тофу в Армения.

Ануш преливала от щастие. Тя била смаяна от мисълта, че баща ù някога бил използвал вегетарианския ù начин на живот като причина да ù забрани да ходи на църква, а сега продавал тофу и насърчавал вегетарианския начин на живот.

Част от даренията за Тринадесетата събота от последното тримесечие отиде за отваряне на Център за влияние за семейства като това на Ануш в Ереван, Армения. Благодарим ви, че помагате за разпространението на евангелието с вашите дарения. Следващата седмица: Семейството се обединява за разпространението на евангелието в Армения.