Урокът за тази седмица започва с много кратка история в края на Марк, 12 глава, където Исус прави задълбочено свидетелство за дребната постъпка на една вдовица. Основната част от урока обаче е посветена на Марк, 13 глава – поразително пророчество за съдбата на йерусалимския храм и много повече. Тази глава, заедно с нейните паралели в Матей, 24 глава и Лука, 21 глава, разказва както за падането на Йерусалим, така и отвъд него, дори до края на света.

Това, което Марк, 13 глава съвсем ясно заявява, е, че пророчеството върви от времето на пророка, Исус, до времето на края, Неговото второ идване. За познавачите историци този модел следва известното „историческо тълкуване на пророчествата за последното време“, за разлика от опита тези пророчества да бъдат поставени в миналото или далеч в бъдещето.

Подобно на много поучения на Исус в „Евангелието от Марк“ Господните наставления са в отговор на въпрос или неразбиране от страна на Неговите ученици. Тези въпроси или неразбирания дават на Исус възможността да преподава истини, жизненоважни за християнския живот и опитност. Той не само предсказва бъдещето, но и наставлява учениците Си както тогава, така и днес как да се подготвят за предстоящите изпитания.

Йерусалимският храм е представлявал удивително красиво здание. Храмовият хълм се е извисявал над града и масивните камъни, използвани за неговия градеж, са удивителни и до днес, като някои тежат стотици тонове. Преустройството и разширяването на храма и храмовия хълм започва при Ирод Велики около 20 г.пр.Хр., но изграждането и украсяването на зданието продължава през 60-те години сл.Хр.

Много хора са донасяли големи дарения, които са поставяли в 13 сандъка, разположени в Двора на жените близо до храма. Точно тук е седял Исус, когато вижда една вдовица да се приближава и да пуска две лепти. Това би било еквивалентно на 1/32 част от един динарий – обичайния надник на наемен работник. Следователно дарението на жената е съвсем скромно.

Но Исус се впечатлява от нейния дар. Много богати хора даряват големи суми, но Той не коментира даренията им, докато ги пускат. Обаче това дарение на вдовицата предизвика похвалата Му. Той заявява, че тя е дала повече от всички останали. Как е възможно? Исус отбелязва, че те са дали от изобилието си, а тя от своята бедност. На тях им е останало много; тя е дала всичко, което е имала, за да преживява. Този факт прави нейното дарение твърде необичайно въпреки ниската му парична стойност.

Историята съдържа дълбока поука за управлението на средствата. Даването за Божията кауза не зависи от постъпките на ръководителите, за да бъде валидно. Религиозното ръководство на храма е било корумпирано, но Исус не подкрепя задържането на дарения поради тази причина. Ако някога е имало корумпирани религиозни водачи (Каяфа? Анна?), онези по времето на Исус са били сред най-лошите. И Исус също го е знаел.

Вярно е, че водачите имат свещената отговорност да използват ресурсите в съответствие с Божията воля, но дори и да не го правят, тези, които дават за Божията кауза, все още са благословени в даването си – също като онази жена.

От друга страна, задържането на десятъци или дарения, когато водачите правят нещо непристойно, означава, че даването е обвързано с техните действия, вместо да бъде направено в знак на благодарност към Бога. Колкото и изкушаваща да е за вас такава постъпка, тя е погрешна.

Както вече посочихме, храмовият комплекс е бил наистина удивително здание. Йосиф Флавий отбелязва, че Царската колонада от южната страна на комплекса е имала 162 колони, всяка от които е можело да бъде обхваната от трима мъже, хванати за ръце (Древности, 15.11.5 §§413-414). Исус казва, че всичко това ще се срине. Подобно пророчество относно това удивително здание би прозвучало на слушателя като края на света.

„Когато вниманието на Христос бе насочено към великолепието на храма, какви ли са били неизказаните мисли на Отхвърления? Гледката пред Него бе наистина красива, но Той каза тъжно: „Виждам всичко. Постройките са наистина прекрасни. Вие посочвате тези стени като явно неразрушими, но чуйте думите Ми: Ще дойде ден, когато „няма да остане тук камък на камък, който да не се срине“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 627 – англ. изд.).

Учениците искат да узнаят кога ще се сбъдне направеното от Исус предсказание. Така че в Марк 13:4 една малка група – Петър, Яков, Йоан и Андрей – Го питат за времето. Те искат да разберат кога ще се случат всички тези неща и какъв ще бъде белегът за предстоящото им изпълнение.

Това, което прави впечатление в Марк 13:5-13, е, че Исус прекарва по-голямата част от времето Си не в описание на падането на Йерусалим, а по-скоро в предупреждаване на учениците Си за това какво могат да очакват в своето служене по съграждането на ранната християнска църква. И то изобщо не звучи като нещо лесно.

Всъщност ще бъдат преследвани, изправяни на съд и някои ще бъдат убити. Но през всичко това Исус показва, че времето още не е дошло. Не бива да остават подведени от бурните събития. Освен това Светият Дух ще им даде думите, които да говорят в точното време, дори когато семейството и приятелите са ги изоставили. Изводът от тези уводни слова в пророчеството на Исус е, че Божият народ не бива да се страхува от смут и изпитания. Те трябва да бдят, защото Божият Дух ще ги преведе през бедите.

Исус стига до централната точка относно падането на Йерусалим в Марк 13:14. Той споменава фразата „мерзостта, която докарва запустение“. Господ казва, че читателят би трябвало да разбере. С тези думи Исус насочва учениците към книгата на Даниил. Такава терминология присъства в Даниил 9:21, Даниил 11:31 и Даниил 12:11 с паралел в Даниил 8:13.

„Месия“ в Даниил 9:26 е еврейската дума māšiaḥ, или Помазаникът. При внимателно изследване на Данаил 9:24-27 става ясно, че този помазаник всъщност е идването на Исус Христос.

Но кой е „князът, който ще дойде“ и който донася запустението на град Йерусалим? Градът е разрушен от римския генерал Тит. Следователно изглежда логично той да е „князът, който ще дойде“, споменат в Даниил 9:26,27. Двете лица са свързани, защото начинът, по който градът се е отнесъл спрямо Месия, предвещава гибелта му.

Но какво представлява тази „мерзост на запустението“, за която говори Исус, препращайки към „Даниил“? За жалост, много учени смятат, че тази мерзост се отнася за оскверняването на храма от Антиох Епифан през II век пр.Хр. Обаче събитията не съвпадат. Исус описва „мерзостта на запустението“ като нещо, което се случва след Неговото време, така че едва ли може да се отнася за нещо, което се е случило два века преди земното служение на Христос.

Вместо това мерзостта вероятно се отнася до насаждането на римските езически стандарти в Израил по време на обсадата на Йерусалим в края на 60-те години сл.Хр. Това е знакът за християните да бягат – и те постъпват точно така.

Относно мерзостта на запустението Марк 13:14 е опорната точка, около която се върти главата (вж. частта за вторник). Марк 13:19 отбелязва и една преходна точка. Отнася се до голямата скръб, която няма равна на себе си от Сътворението на света. Това предвещава по-голямо или по-мащабно преследване, отколкото се е случило при падането на Йерусалим. Марк 13:19 също се измества в бъдеще време, сочейки към събития, по-отдалечени от времето на Исус.

Точно както Марк 13:14 отразява пророчеството от Даниил, 9 глава, тук в Марк 13:19-23 описаното голямо гонение отразява пророчествата от Даниил, 7 и 8 глава, където силата на малкия рог преследва Божия народ за „време и времена и половин време” (Даниил 7:25). Този пророчески период от 1260 дни е равен на 1260 буквални години (Числа 14:34; Йезекиил 4:6). Той се простира от 538 г.сл.Хр. до 1798 г.сл.Хр. През 1798 г.сл.Хр. Наполеон изпраща своя генерал да плени папата. През този период от време, дълъг 1260 години, силата на малкия рог преследва и убива онези, които не са съгласни с нейната система на църковно управление.

Марк 13:20 говори за съкращаване на гоненията заради Божия народ. Исторически пожарите на гоненията наистина намаляват след възхода на протестантската Реформация, с което се съкращава времето на страданието. Тъй като силата на малкия рог отслабва, повече хора се присъединяват към реформите. Но малкият рог ще се издигне отново в сила, както посочва пророчеството от Откровение, 13 глава.

В Марк 13:21-23 Исус предупреждава за друга заплаха, тази от лъжехристите и лъжепророците, които ще се появят преди Неговото завръщане. Той предупреждава Своите последователи да се пазят от тях.

Това не е нищо друго освен завръщането на Исус Христос в слава, предшествано от знамения в Слънцето, Луната и звездите. Новият Завет е изпълнен с пророчества, сочещи към това прекрасно събитие. Апостол Павел го описва подробно в 1 Солунци 4:13-18, където заявява, че онези, които са заспали в Христос, ще бъдат възкресени за живот и грабнати заедно с живите светии, за да посрещнат Христос във въздуха. В 1 Коринтяни, 15 глава апостолът говори подробно за реалността на възкресението на мъртвите, което ще се случи при завръщането на Христос.

Ап. Петър също описва този велик ден във 2 Петър 3:3-13, като обяснява, че Господ не забавя изпълнението на Своето обещание, но иска всички хора да стигнат до покаяние. И „Откровение“ съдържа ярки описания на завръщането на Христос (вж. Откровение 1:7; Откровение 6:12-17; Откровение 14:14-20 и Откровение 19:11-21). Последователното новозаветно учение е, че завръщането на Христос е лично, буквално, видимо и осезаемо. Когато Той дойде, всеки ще Го види.

Но какво има предвид Исус с „това поколение“ и „онзи ден“ или „онзи час“? Тези думи тревожат много хора, защото очевидно поколението, на което Исус говори, отдавна е починало.

Предложени са редица решения на този пасаж. Някои твърдят, че думата „поколение“ може да се отнася за раса от хора, в този случай евреите. Това значи, че еврейската раса няма да загине до завръщането на Христос. Друго решение е, че става въпрос за поколението хора, които ще видят изпълнението на всички знамения и именно те няма да отминат, преди Христос да се завърне.

Но по-простото решение е да се отбележи, че в Марк 13:30 Исус използва думата „това“ като в „това поколение“, а в Марк 13:32 думата „онзи“ като в „онзи ден и час“. В Марк, 13 глава думата „това“ (houtos, hautē, touto) се среща повече в стихове 1-13, говорейки за разрушаването на Йерусалим. Дума онова е характерна за втората част на главата.

Следователно „това поколение“ най-вероятно касае поколението от първи век, което ще стане свидетел на разрушаването на Йерусалим, както е описано в Марк 13:30. Въпреки това Марк 13:32 се отнася за второто идване на Христос, което е все още в бъдещето и е по-отдалечено от първи век. Следователно Марк 13:32 употребява думата „това“, за да говори за събития, по-отдалечени от първи век.

Прочетете статията „На Елеонския хълм“ от кн. „Копнежът на вековете“ от Елън Уайт.

В света се случват множество тревожни неща. Хората са наистина изплашени за развиващите се пред очите им събития. Как можем ние, адвентистите, с нещо като „поглед отвътре“ към събитията, да използваме тези неща, за да насочваме хората към надеждата ни в Исус и обещанието за Неговото завръщане?

„Понеже не знаем точното време на Второто пришествие, заповядано ни е да бдим. „Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато дойде” (Лука 12:37,42). Онези, които бдят за идването на Господа, не стоят в празно очакване. Очакването на Христовото идване трябва да накара хората да се боят от Господа и от Неговите присъди над престъплението. Това очакване трябва да ги пробуди да осъзнаят големия грях от отхвърляне на Неговите благодатни покани. Очакващите Господа очистват душите си чрез послушание към истината. Те съчетават бдителността и будността със сериозна работа. Съзнанието, че Господ е много близо, при вратата, увеличава ревността и енергията им да съдействат на небесните интелигентни същества за спасението на души. Те са верни и разумни слуги, даващи на домочадието на Господа „навреме определената храна” (Лука 12:42). Те разгласяват истината, дадена специално за настоящото време. Както Енох, Ной, Авраам и Мойсей проповядваха истината всеки за своето време, така и Христовите служители днес дават специално предупреждение за поколението си“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 634 – англ. изд.).

Ануш работела като ръководител на проекти за Адвентната агенция за развитие и подпомагане (АДРА), преди баща ù да забрани на нея и на майка ù да посещават богослуженията в Църквата на адвентистите от седмия ден в техния град в Армения. След като вдигнал забраната, Ануш възобновила работата си в АДРА.

По време на нейната работа баща ù се срещнал с редица гостуващи адвентни лидери, включително с директора на АДРА за Евро-Азиатската дивизия, който отговарял за голяма част от бившия Съветски съюз, включително Армения.

Когато Ануш водела гостите у дома, бащата бил впечатлен да види, че са искрени и добре образовани.

– Адвентистите са добри хора – казал той на Ануш.

Когато опознал седемте жени, посещаващи Адвентната домашна църква в неговия град, той стигнал до заключението, че те също са добри хора.

След това Ануш била приета в магистърска програма на Университета „Андрюс“ в Съединените щати, а Евро-Азиатската дивизия и АДРА се съгласили да покрият разходите ù.

Бащата се впечатлил и от това. Той искал само най-доброто за нея.

Когато Ануш завършила, тя била назначена за директор на АДРА-Армения. Бащата наблюдавал как тя ръководи редица проекти и уважението му нараствало както към Адвентната църква, така и към адвентния начин на живот. Той премахнал цигарите, а след това и алкохола от малкия хранителен магазин, който притежавал.

След това се кръстил и се присъединил към Адвентната църква. Изминали 21 години, откакто майката се била кръстила, и девет години, откакто Ануш започнала да се моли баща ù да намери пътя си към Бога.

След кръщението си бащата се срещнал с приятеля, чийто въпрос относно четенето на Библията го шокирал и го подтикнал да започне да ходи на църква.

– Знаеш ли, че твоите думи промениха живота ми? – запитал той. – Спрях да бъда пасивен читател на Библията и се кръстих.

– За какво говориш? – попитал приятелят.

– Нали ме попита: „Ако Исус дойде утре, дали ще Му кажеш: „Прочетох Библията“? Ще бъде ли достатъчно?“ – казал бащата.

Приятелят отрекъл изобщо да е имало такъв разговор.

– Никога не съм казвал това – заявил той. – Никога не бих те осъдил така. Сигурно си допуснал грешка.

В този момент бащата разбрал, че Бог му е говорил чрез неговия приятел, който дори не бил осъзнал какво е казал.

Част от даренията за Тринадесетата събота от последното тримесечие отиде за отваряне на Център за влияние за семейства като това на Ануш в Ереван, Армения. Благодарим ви, че помагате за разпространението на евангелието с вашите дарения. Следващата седмица: Бащата сънува друг сън.