Можем да очакваме бъдещето със сърца, изпълнени с надежда.

Въпреки че идват трудни времена, през каквито и страдания да се налага да преминем, каквито и трудности да трябва да понесем, каквито и скърби да преживеем, ако имаме надежда, че идва по-добър ден, можем да живеем днес със смисъл, цел и радост. Франклин Рузвелт е президент на Съединените щати от 1933 г. до 1945 г. – един от най-трудните периоди в историята на САЩ. Парализиран е от полиомиелит и не може да ходи без чужда помощ. Веднъж пише: „Винаги се държахме за надеждата, вярата, убеждението, че има по-добър живот, по-добър свят отвъд хоризонта“. Алберт Айнщайн, един от най-интелигентните хора на света, пише: „Учете се от вчера, живейте за днес, надявайте се за утре“. Алфред Тенисън, популярен английски поет по време на царуването на кралица Виктория, някога пише: „Надеждата ще се усмихва от прага на идващата година, шепнейки: Ще бъде по-весело“.

В последния урок за това тримесечие ще видим непоколебимата любов на Христос през най-вълнуващото време от историята на вселената и Неговия пълен и абсолютен триумф във великата борба между доброто и злото. Последната библейска книга, „Откровението на Йоан“, ни дава надежда за днес, за утре и завинаги.

Краят на благодатното време за хората е последван от време на скръб, „каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време“. Откровение, 16 глава описва седем последни язви, които ще поразят нечестивия свят. Но както и при язвите, излели се върху Египет, Божият народ ще бъде защитен от тях. Обърнете внимание на обещанието в „Даниил“: „И в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата“ (Даниил 12:1). Това следва да е „книгата на живота“ (Филипяни 4:3; Откровение 13:8; 20:12,15; 22:19). Ако останем верни на Исус, имената ни няма да бъдат изтрити от книгата на живота (Откровение 3:5).

Във времето на скръбта Божият народ ще има лична връзка с Исус, толкова дълбока, че нищо няма да може да я промени. Изгаря ги желанието да Го радват във всичко, за да могат чрез делото на Светия Дух да бъдат така чисти, както е Той чист. В сърцето на Христос няма нищо, което да отговаря на сатанинските измами. Можем да отразяваме и този аспект на Неговия характер.

Някои не разбират правилно идеята да преживеем времето на скръбта без посредник. Исус прекратява ходатайството Си в небесното светилище, когато всеки един е взел окончателното си решение „за“ или „против“ Него. Но това не означава, че сме сами през това време и разчитаме на собствената си сила. Исус ни уверява, че ще бъде винаги с нас (Матей 28:20). Вярата се доверява, когато не може да види, и вярва дори когато светът наоколо се разпада. През времето на скръбта вярата укрепва и копнежът за вечността се увеличава, и единственото ни желание е да живеем с Исус завинаги.

Думите на Исус: „Да не се смущава сърцето ви“, са израз на Неговото уверение, че никога няма да ни изостави и че идва отново да ни заведе у дома. Този свят не е нашият дом. Задава се един по-добър ден. Веднъж на всеки 25 стиха Новият Завет говори за завръщането на нашия Господ. Когато дните са мрачни и тираничните закони на обединението на църква и държава заплашват живота ни, обещанието на Христос изпълва сърцата ни с надежда. Това е „блажената надежда“, която е вдъхновявала верния Божи народ във всяко поколение.

Нечестивите осъзнават ужасните последици от греха, докато праведните приемат чудния план на благодатта. Бунтът срещу Бога води до страх, вина, осъждане, а накрая до вечна загуба. Отговорът ни на Неговата спасителна благодат води до прошка, мир и вечна радост при славното Му завръщане.

„Христовият кръст ще бъде науката и песента на изкупените през цялата вечност. В прославения Христос те виждат разпнатия Христос. (…) Творецът на всички светове, Повелителят на всички съдби се отказа от Своята слава заради любовта към човека – това винаги ще предизвиква удивлението и възхищението на вселената“ (Великата борба. С. 440).

Откровение, 19 глава завършва с драматична картина на завръщането на Исус и унищожаването на нечестивите. Но това не е краят на историята. Откровение, 20 глава ни въвежда в период, продължаващ 1000 години и известен като „Милениумът“.

Образите в Откровение 20:1-3 са символични. Сатана няма да бъде буквално вързан с верига и затворен в яма. За 1000 години той ще бъде ограничен на тази пуста, лишена от население земя, обвързан от обстоятелствата, които самият той е създал. Във 2 Петър 2:4 четем, че той и ангелите му ще бъдат пазени за наказание чрез „мрака на най-дълбоките ровове“. Сатана ще бъде ограничен на земята от веригата на обстоятелствата, без да има кого да изкушава. За хиляда години той ще гледа опустошенията, разрушенията и катастрофите, които е причинил неговият бунт.

Гръцката дума, преведена като „бездната“, е същата дума, от която произлиза английската дума abyss (бездна, пропаст, ад). Същата дума е употребена в Септуагинтата – гръцкия превод на Стария Завет, за да се опише земята при Сътворението. „А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата“ (Битие 1:2). В Септуагинтата думата „бездна“ е гръцката дума abyssos (бездна, пропаст, ад). Тя описва една неустроена земя. „Бездната“ не е някаква подземна кухина или зинала празнота някъде във вселената. Грехът и разрушенията, причинени от Сатана, както и огромният хаос преди Второто пришествие, са върнали земята към мрачната, неорганизирана маса, характеризираща състоянието ѝ в началото на Сътворението.

Тук пророците подчертават катастрофичните разрушения при второто идване на Христос и че нито един човек не е останал жив на земята през този период от хиляда години. Сатана и злите му ангели остават там да разсъждават за опустошенията, причинени от техния бунт. Цялата вселена отново вижда, че заплатата на греха е смърт. Бог се справя с греха по такъв начин, че никога повече да не се появи (Наум 1:9). Има три основни начина, по които Той го прави. Първо, разкрива безграничната Си любов, силното Си желание и неуморните Си усилия да спаси всички хора. Второ, разкрива Своята справедливост, честност и правда. Трето, допуска вселената да види крайния резултат от греха и бунта.

По време на Милениума праведните ще имат възможност да наблюдават от първа ръка Божията справедливост и любов, изразени в начина, по който се справя с проблема „грях“. Кой ли няма въпроси, които би искал да зададе на Бога за много неща? Сега, по време на Милениума в небето, изкупените ще могат да зададат тези въпроси. Ако любим човек или приятел липсват от небето, спасените ще имат възможността да разберат по-добре Божиите решения. Изкупените ще осъзнаят по нов начин, по-впечатляващо от всякога как Бог се е опитал да спаси всеки един човек, живял някога. Те ще осъзнаят още веднъж, че всеки, който е изгубен, е изгубил небето, понеже сам е отхвърлил Христос. Едва тогава Бог ще нанесе последната съдба – втората смърт, която е вечно унищожение – върху изгубените.

За хиляда години Сатана не е имал кого да изкушава или мами. Той и ангелите му са били оставени сами, за да разсъждават над смъртоносните последици от греха. В края на Милениума нечестивите мъртви са възкресени, за да понесат присъдата си и да получат окончателната си награда (Откровение 20:5).

Сега Сатана има огромна армия от последователи. Въпреки че е понасял поражение след поражение във великата борба, той добива кураж, като вижда огромното множество на изгубените. И тъй като не е готов да се откаже от бунта, отново тръгва да мами тези „народи“. Сатана ги вдъхновява да направят един последен опит да свалят Бога и да установят собствено царство. Терминът „Гог и Магог“ се използва като символ на Сатана и неспасените от всички векове. Дяволът и последователите му обграждат „стана на светиите и възлюбения град“ (Откровение 20:9).

В края на хилядата години не само всички нечестиви са възкресени, но и Светият Град, Новият Йерусалим, слиза от небето на земята (Откровение 21:2)! Светиите са живели и царували с Христос в Новия Йерусалим през Милениума. Сега, в края на хилядата години, градът слиза на земята заедно с Бога, Исус, ангелите и всичките изкупени. Всички са налице за последната битка от великата борба. Предстои грехът да бъде заличен веднъж завинаги!

За да се реши проблемът с греха, така че никога повече да не се появява злото, всеки трябва да бъде убеден, че Бог е справедлив и честен във всичките Си пътища. Накрая всяко коляно ще се преклони и ще признае Божията справедливост във великата борба, дори Сатана и злите му ангели. Ще признаят и че никога не е имало никакво основание за бунт срещу Бога. Обърнете внимание на тези проницателни мисли от Елън Уайт: „Веднага щом се отварят архивните книги и Исус поглежда нечестивите, те осъзнават всеки грях, който някога са извършили. Разбират къде точно са се отклонили краката им от пътя на чистотата и светостта и докъде са ги отвели гордостта и бунтът за нарушаване на Божия закон. Съблазнителните изкушения, които те са поощрявали чрез отдаване на греха, изопачените благословения, презираните Божии служители, отхвърлените предупреждения, вълните на милостта, отблъсквани от упоритото, непокаяно сърце – всичко това се появява, като че написано с огнени букви. (…)

Целият нечестив свят е строен пред Божията съдебна скамейка и призован да отговаря по обвинение в държавна измяна срещу Небесното правителство. Те нямат никакъв защитник. Нямат никакво извинение. И срещу тях се произнася присъдата – вечна смърт“ (Великата борба. С. 449).

Благата вест е, че Сатана и злите му ангели ще бъдат унищожени в огненото езеро. Грехът и грешниците ще бъдат изпепелени. Според Откровение 20:9 те ще бъдат погълнати, унищожени, а не вечно измъчвани. Следващият стих използва израза „до вечни векове“. В зависимост от контекста думата „вечен“ винаги означава „нескончаем“, но докато нещото бъде напълно завършено (Изход 21:6; 1 Царе 1:22,28; Юда 1:7; 2 Петър 2:4-6). За изгубените е вечно самото унищожение, а не продължителността на унищожаването им. Бог не е вечен мъчител.

„Там обширните полета се преливат в красиви хълмове, а Божиите планини издигат извисените си върхове. На тези мирни поля, близо до тези живи потоци, Божият народ, толкова дълго живял в странстване и скитничество, ще намери своя дом. (…)

Там безсмъртните умове ще съзерцават с неотслабваща наслада чудесата на творческата сила и тайните на изкупителната любов. Вече няма жесток, измамен враг, който да ги изкушава да забравят Бога. Ще се развива всяка способност, умствените възможности ще се увеличават. Придобиването на познание няма да отслабва ума или да изтощава енергията. Ще могат да се предприемат най-грандиозни начинания, да се осъществяват най-възвишени стремежи, да се реализират най-високи цели. И тогава отново ще се появяват нови върхове за изкачване, нови удивителни чудеса, нови истини за разбиране, нови теми, които да изискват напрягане силите на ума, душата и тялото“ (Великата борба. С. 455, 456).

„С неизказана наслада земните деца вкусват от радостта и мъдростта на непадналите същества и черпят от знанията и разбирането, трупани през безброй векове на съзерцаване на Божиите дела. С ясен поглед те възприемат славата на творението – слънцата, звездите и звездните системи, кръжащи около трона на Бога по предначертаните си орбити. На всички неща, от най-малкото до най-голямото, е написано името на Създателя и във всички тях се разкриват богатствата на Неговата сила“ (Великата борба. С. 457).

„Великата борба е приключила. Няма вече нито грях, нито грешници. Цялата вселена е чиста. Обширното творение пулсира в ритъма на хармонията и радостта. От Този, Който е създал всичко, блика живот, светлина и веселие към безпределните селения на Космоса. От най-малкия атом до най-необятния свят, всички неща – одушевени и неодушевени – в своята непомрачена красота и съвършена радост прогласяват, че Бог е любов“ (пак там).

Украинският пастор Вадим Кринихни имал големи затруднения в намирането на сграда за рускоговорещата църква в испанския град Валенсия. С много молитви успял да намери зала под наем за 100 човека в градския център за 500 евро на месец.

„Цената е доста изгодна“, казал Вадим.

Залата била голяма за първоначалната група от 26 посетители, но Вадим започнал евангелизационна кампания. Църквата започнала да организира събирания с общ обяд в неделя. Децата, които говорели руски, били канени на специални дейности. Провеждали се допълнителни програми за Нова Година и Великден. Особено популярни станали концертите, които изпълвали църквата до краен предел и понякога дори се налагало да наемат по-голяма зала.

Църквата си създала здрави връзки сред рускоговорещата общност и станала неин център. Около 80 % от всичките 400 000 рускоговорещи живеят във Валенсия и по близкото крайбрежие на Средиземно море. От тези 400 000 поне 500 били адвентисти.

Станало така, че първата кръстена в новата църква не била от Русия или някоя друга бивша съветска република. Жената била родена в Иран в семейство, изповядващо нехристиянска световна религия. Тя говорела руски съвсем свободно, тъй като била учила 12 години в бившата съветска република Беларус. Дошла на църква, след като случаен минувач я поканил на улицата.

След 25 кръщения няколко бивши адвентни семейства отново предали сърцата си на Исус. Тогава броят на посетителите нараснал на 65 възрастни и 40 деца. Точно тогава избухнал конфликтът в Украйна през 2022 г.

Вадим с изненада разбрал, че църквата има способността да помага на бягащите от конфликта. Били използвани различни връзки, за да се основе бежански център. През първите два месеца от конфликта 200 души посетили центъра и получили подслон и храна. Половината от тях били адвентисти. И до днес много хора получават помощ.

„Мнозина идваха при нас, тъй като не познаваха никого в Испания – разказва Вадим. Те ни посещават, защото говорим руски и те търсят нещо, което да им е познато.“

Той благодари на Бога за това, че е създал църква, която може да помага на бежанци още преди началото на конфликта. Казва, че копнее да споделя надеждата за скорошното идване на Исус с тях и с всички рускоговорещи в Испания. „Насочваме усилията си към посрещане на нуждите на тези хора“, твърди Вадим.

Вашето дарение за 13-та събота ще помогне за разпространение на евангелието в Евро-Азиатската дивизия, дом на голям брой рускоговорещи. Благодарим Ви за това, че планирате да дадете щедро дарение.