Бог понякога ни изкарва от нашата зона на комфорт и ни прави Свои свидетели. Възможно е тази промяна да послужи за осъществяване на Неговите намерения, както в случая с разпръсването на хората при Вавилонската кула. „Разпръсването беше средството за населване на земята и така намерението на Господа се осъществи точно със средствата, които хората използваха за предотвратяването му“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С., Нов живот, 2019, с. 71). Междувременно Авраам излиза от родната си страна, за да отиде в друга (Битие, 12 гл.) и да бъде свидетел. Учениците на Исус започват да работят сред своя народ (Деяния, 3 гл.), а след това сред други народи (Деяния 8:1-4). В Деяния 1:8 Исус излага един принцип на евангелизирането: те трябва да започнат на местно ниво, от Йерусалим и Юдея, след това да отидат в Самария, а накрая до краищата на земята.

Но дори и без да напускаме страната си, Бог желае да достигаме до хората около нас. Когато църквата в Йерусалим започва да става безучастна, неприятните събития се превръщат в средство за разпространяване на благата вест по целия свят.

За да достигнем другите, Бог планира да напуснем удобния си живот. Желанието да останем само сред хората, с които сме свикнали, от нашата социална или етническа група, може да доведе до егоизъм, дори до зло. Тази опасност е един от уроците, които ни предава историята за Вавилонската кула.

Историята за хората от Вавилонската кула разкрива огромната им амбиция. Те планират да издигнат монументална сграда – град и кула, каквито не е имало никъде по света: „кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя“ (Битие 11:4).

Колко често и днес хората се опитват да направят същото? Няма значение с какви средства – политика, изкуство, бизнес, дори религия. Такива хора искат да си спечелят име. Но техните стремежи са безплодни и безсмислени (Еклесиаст 2:1-11).

Библията казва в Битие 11:4, че тези хора искат да построят кула, за да не бъдат разпръснати по лицето на земята. Искат да бъдат заедно от егоистични подбуди. Бог обаче има друг план.

Тези хора са се обединили и заради работата, която искат да извършат. Но „Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят“ (Битие 11:6). Този амбициозен план на хората всъщност е нещо лошо.

Въпреки че в Писанието това не е изрично споменато, Елън Уайт казва, че те не са повярвали на Божието обещание, че Той никога повече няма да унищожи земята с вода (Битие 9:14,15). Искали са да строят заради собствената си въображаема безопасност, вместо да се доверят на Божието Слово. Каквито и да са мотивите им, Бог знае, че техните намерения не са чисти, а са изпълнени с егоистични амбиции и затова им попречва да постигнат целите, които са си поставили.

Бог иска от Аврам (който по-късно е преименуван на Авраам) да напусне страната и народа си и да отиде в друга страна. Това е част от Божия план да използва патриарха като средство за изпълнение на Своите намерения за земята. И Авраам тръгва според словото на Господа. Ако Бог има план за теб, това може да е призив да напуснеш роднините и народа си и да отидеш на място, където да Му служиш, за да бъдеш благословение за други хора.

От посочените стихове става ясно, че Бог ще изпълни обещанието, дадено в Едемската градина: ще дойде Някой, Който ще бъде решението на проблема с греха. Това решение, Месията Исус Христос, трябва да се издигне от родословието на Авраам и Исаак (чрез Сара). Евреи 11:9 заявява, че Исаак и Яков са наследници на обещанието за благословение, дадено от Бога на Авраам.

Не знаем доколко точно Авраам е разбирал начина, по който обещаният Потомък е щял да се издигне чрез него, но е вървял напред с вяра. „С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива“ (Евреи 11:8).

Какъв чудесен пример е това за нас!

Следвайки Божия призив, Авраам влиза в земята, както му е заповядал Бог. Обаче още от самото начало нещата не тръгват много добре за него. Пристига, където Му е казал Бог да отиде, но според Библията „в това време ханаанците живееха в тази земя“ (Битие 12:6) – езичници, известни със своята жестокост и насилие. Нищо чудно, че щом Авраам пристига, Господ му се явява и казва: „На твоето потомство ще дам тази земя“ (Битие 12:7). Несъмнено патриархът е имал нужда от насърчение.

И все пак нещата все още не вървят много добре за него, поне отначало.

Колко ли обезсърчително е било това за него: да напусне удобния си и вероятно охолен живот в родината само за да отиде, „без да знае къде“ (Евреи 11:8). А едно от първите неща, които го застигат, е глад! Този глад е толкова жесток, че трябва да напусне мястото, където Бог му е казал да се засели, и да отиде на друго място. А след това нещата стават още по-зле.

„По време на престоя си в Египет Авраам показа, че не са му чужди човешките слабости и несъвършенства. Когато прикри факта, че Сара му е съпруга, той разкри, че няма доверие в Божията грижа, прояви липса на онази възвишена вяра и кураж, толкова често и благородно изявяващи се в живота му. (…) Заради липсата му на вяра Сара беше изложена на голяма опасност. Египетският цар, известéн за нейната красота, прати да я вземат в двореца му, като възнамеряваше да я направи своя съпруга. Но в голямата Си милост Господ я защити, като изпрати съдби на царското семейство“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С., Нов живот, 2019, с. 77, 78).

Никой никога не е казвал, че мисионската работа е лесна, а като лъже и мами, Авраам само влошава нещата. За щастие, Бог е търпелив и не отхвърля слугата Си поради грешката му, а тя, за съжаление, няма да бъде единствената, която той ще допусне. Колко утешително е да знаем, че въпреки прегрешенията ни, ако се държим за Господа с вяра и покорство, както е правил Авраам, Той може не само да опрости нашите заблуди, грехове и пропуски, но и все пак да ни използва в Своята мисия.

До това време ранната църква се е намирала предимно в Йерусалим (или в юдейската територия и сред юдейския народ). Когато започват гонения, в които активно е включен Савел, отдаден юдеин и фарисей, тя се разпръсва из цяла Юдея и Самария. Исус е предсказал в Деяния 1:8, че „ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария“. Тези думи се изпълняват, както е отбелязано в Деяния 8:4: „тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието“.

Дори след като църквата започва да се премества извън Йерусалим, вярващите все още проповядват в райони с евреи или в кварталите на юдеите в други градове. Деяния 11:19 показва, че църквата се е разпръснала чак до Финикия (Ливан) и Кипър, но на този етап не са проповядвали вестта на други, освен само на юдеи. Учениците на Исус и ранната църква не са възнамерявали да канят при Господа езичници, а само евреи. Те все още са имали ограничена представа за мисията на църквата.

Петър, ученик на Исус и една от водещите фигури в ранната църква, не е склонен да носи евангелската вест на езичници дори след като Павел е започнал да го прави. Петър е известен като апостол на обрязаните (което означава юдеите), а Павел – като апостол на езичниците (Галатяни 2:8). По-рано Петър дори не е искал да бъде виждан с езичници (Галатяни 2:11,12). Обаче Бог изкарва апостола от зоната му на комфорт и променя сърцето му. Той започва да осъзнава какво всъщност включва евангелското Поръчение и какво трябва да постигне смъртта на Исус за целия свят.

Едно от основните качества на Авраам е покоряването на Божията воля. Всичките му опитности с Бога се характеризират с това.

Призоваването му: Авраам получава интересен призив от небето: „Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Когато чува гласа от небето, първата му реакция би могла да бъде да го пренебрегне с мисълта, че това е някаква халюцинация. Или би могъл да оспори вестта с нещо като: Не искам да ходя никъде, тук ми харесва. „Земята, която ще ти покажа“, е малко странно описание за място. Но той приема призива. Покорява волята си на Божията и напуска бащиния си дом и своята родина: „И така, Аврам тръгна, според както му каза Господ“ (Битие 12:4).

Избор на земя: Възниква спречкване между слугите на Лот и на Авраам, но Авраам не е човек, който се кара със собствената си плът и кръв. Покорява се на Божията воля, а Бог отново го благославя: „И Господ каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: Погледни от мястото, където си, и погледни към север и юг, изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века“ (Битие 13:14,15).

Унищожаването на Содом и Гомор: Когато Бог разкрива на Авраам съдбата на тези два града, патриархът, изпълнен с любов, се опитва да ги спаси. Тъй като там не се намират и десет праведни човеци, градовете са унищожени. Авраам се покорява на Божията воля и приема Божията съдба върху тях.

Господ може да използва Авраам заради покорството му във всички обстоятелства. Така трябва да бъде и с нас днес.

Предложение: В нашите градове срещаме трудности да проповядваме евангелието по подходящия начин и ефективно. Трябва да се молим Бог да се намеси.

Направи го: Намери начин да се свържеш с човек, който е пряко засегнат от трудност, подобна на твоята. Кажи на този човек, че се молиш за него/нея, и моли Бога да ти покаже какво би могъл/ла да направиш, за да помогнеш.

„Любовта към загиващите души вдъхнови молитвата на Авраам. Въпреки че се отвращаваше от греховете на онзи покварен град, той желаеше грешниците да бъдат спасени. Дълбокият му интерес към Содом показва колко много трябва да се тревожим за непокаяните. Трябва да мразим греха, но да изпитваме жалост и любов към грешника. Навсякъде около нас души загиват, както в безнадеждното, ужасно разрушение, постигнало Содом. Всеки ден приключва нечие благодатно време. Всеки час някой преминава отвъд границата на милостта. Къде са предупредителните и умоляващите гласове, които да кажат на грешника да бяга от тази ужасна съдба? Къде са ръцете, протягащи се да го извлекат от смъртта? Къде са онези, които със смирена и неотслабваща вяра умоляват Бога за него?

Духът на Авраам беше духът на Христос. Самият Божи Син е великият Ходатай в полза на грешника. Този, Който плати цената за изкуплението на човешката душа, знае нейната стойност. С отвращение към злото, каквото може да съществува само в безукорно чисто естество, Христос прояви към грешника такава любов, каквато само безкрайната доброта би могла да роди. Докато страдаше на кръста, натоварен с ужасната тежест на греховете на целия свят, Той се молеше за подигравателите и убийците Си: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34) (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 140 – англ. изд.).

„Авраам беше почетен от околните народи като могъщ княз и мъдър и способен вожд. Той не се криеше от съседите си. Животът и характерът му, толкова различни от идолопоклонниците, упражняваха убедително влияние в полза на истинската вяра. Верността му към Бога беше непоклатима, докато любезността и щедростта му пораждаха доверие и приятелство, а непрестореното му величие внушаваше уважение и почит“ (пак там, с. 133, 134).

Джина Уолън с нетърпение посетила домашна църква в страна, където християните са преследвани заради верността си към Бога. Пристигнала там, за да събира мисионски истории за сп. „Адвентна мисия“

Домашната църква се оказала бивш дом на приземния етаж на жилищна сграда. Апартаментът бил преустроен и превърнат в църква, като от едната страна имало място за събрания, а от другата – малка стая. Джина започнала да интервюира в страничната стая с помощта на преводач.

Хората били добронамерени и любезни. Те обаче не разказвали някакви интересни истории. Вместо това говорели за техническите аспекти на домашната църква.

Джина се отчайвала все повече. Това било единственото място, където планирала да събира истории. „Господи, моля Те, помогни ми да намеря някой, който да разкаже вдъхновяваща история – помолила се тя. – Не знам как да намеря такъв човек, тъй като не говоря езика, а и преводачът не може да ми помогне. Господи, ще ми изпратиш ли някой?“

След малко една жена влязла в стаята. Джина се почувствала подбудена да я заговори и да започне разговор чрез преводача.

„Отдавна ли посещавата тази църква?“, попитала Джина.

Не, жената идвала само от няколко месеца.

Тогава Джина я попитала как е разбрала за адвентистите от седмия ден.

Жената разказала, че ходела с децата си на пазар в събота. Докато вървели по тротоара, двама добре облечени мъже се приближили към нея.

„Седмият ден е събота“, казал единият

„За да научиш повече, потърси в интернет“, посъветвал я вторият. После двамата се отдалечили.

Жената се прибрала и потърсила онлайн. Открила поредица от проповеди на американски евангелизатор, които били озвучени на нейния език. Изгледала голям брой програми и се почувствала изобилно благословена.

След това случайно открила домашната църква. Тя дошла готова за кръщение и била кръстена кратко време след пристигането на Джина. „Бях удивена, когато чух нейната история и радостна, че Бог отговори на молитвата ми по такъв начин“, разказва Джина.

Джина Уолън е служила три години като редактор на мисионското тримесечно издание „Адвентна мисия“. Понастоящем работи като редактор и ръководител на проекти за офиса на президента на Генералната конференция. Домашната църква, описана в тази мисионска история, показва нагледно мисионска цел №2 на стратегическия план „Аз ще отида“, според който трябва „да се укрепи и разнообрази адвентната мисионска работа в големите градове в прозореца 10/40, като се работи сред недостигнатите и по-малко достигнатите групи, както и сред нехристиянските религии“. За повече информация: IWillGo2020.org.