Книгата „Откровение“ изпълва въображението със сцените на края. В епицентъра ѝ е космическият конфликт между Христос и Сатана. Сатана е изгубил юридическата си власт над Земята и сега преследва тези, които са верни на Бога. Книгата завършва със завръщането на Исус, за да избави децата Си – както живите праведни, така и онези верни, които са починали от грехопадението на Адам и Ева до края на историята. Книгата ни показва също и заличаването на Сатана и нечестивите с огън и как Исус установява вечното Си царство на обновената Земя.

Тези, които изучават „Откровение“, развълнувано изследват и се опитват да разпознаят предсказаните знаци и събития, които бележат църковната история от първи век преди Христос до наши дни в края на времето. И имат основание за това.

Обаче в последния урок за това тримесечие ще видим, че „Откровение“ е мисионска книга, фокусирана върху мисионски ориентирания Бог, Който ни призовава да бъдем мисионски настроена църква. Нашето призвание да разгласяваме „настоящата истина“ пред света ще пребъде, докато всеки един не вземе решение „за“ или „против“ Бога.

Първите редове от „Откровение“ показват на читателя, че тази книга е фокусирана върху Божията мисия.

След като разкрива в първите стихове, че Исус е източникът и фокусът на книгата, Откровение 1:4,5 загатва за трите Личности на Божеството, Които работят в унисон, за да спасят човешките същества. Отец е вечният, Който е бил, Който е и Който иде. Светият Дух, Който действа със сила в църквите от I век, е назован по име. След това Йоан припомня положението на Исус Христос – „верният свидетел“, „първородният от мъртвите“ (Откровение 1:5), Който има законното право да притежава тази планета. Опитът на Сатана да я присвои за своето царство се е провалил. Освен победата на Бога над дявола, пролятата кръв на нашия Творец измива нашите вина и срам.

Целта на Божията мисия не е просто загиващите хора да бъдат изведени на безопасно място. Божието спасение предлага нов и почетен статут, понеже в нас е възстановен Божият образ. Изкупените стават царски особи (царе), защото са кръвно свързани с Царя на вселената чрез пролятата Исусова кръв. Сега, като членове на царското семейство, ние се присъединяваме към мисията на това семейство за спасението на други хора. Ето какво ни прави свещеници! Христос е изградил църквата Си като „царство“, а отделните членове са „свещеници“. Който е включен в царството, става и свещеник.

Откровение 1:7 разкрива колко неотложна е тази мисия: Исус идва, а народите ще заридаят, защото са изгубени. Бог копнее да върне онези, които са се отдалечили от Него. Следователно книгата „Откровение“ започва с Божията мисия за хората.

Книгата „Откровение“ представя въздействащо и живописно темата за великата борба, вероятно най-драматично изобразена в Откровение 12:12: „Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“. Трудно е да си представим как някой би могъл да схване каквото и да било в Писанието без мотива за великата борба, чиято кулминация ще настъпи в последните дни.

В центъра на мисията, Божията мисия, стои вестта, Божията вест: благовестието. Вестта е мисията... в съвсем реален смисъл. Светът трябва да бъде предупреден какво предстои и всеки човек ще бъде принуден да вземе решение: или за живот, или за смърт.

Трите ангелски вести от Откровение, 14 глава представляват сърцевината, същността на това, което ние като адвентисти от седмия ден сме призовани да прогласяваме по света. На централното място, в основата стоят две теми: „вечното благовестие“ (Откровение 14:6) и поклонението пред Твореца. Тези две теми присъстват в следното описание на светиите: „Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откровение 14:12). Независимо какво друго правим – цялото добро и помощта за хората – никога не трябва да губим от поглед специалното си призвание и мисия, което е да прогласяваме на един изгубен свят надеждата, произтичаща от „вечното благовестие“, както и да предупреждаваме света какво ще го сполети един ден.

Исус казва на учениците Си и на нас: „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Свeтия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Матей 28:19,20). Това е великото Поръчение и в много отношения Тройната ангелска вест, с нейния призив за „всеки народ, племе, език и хора“ (Откровение 14:6), е просто „настоящата истина“ (2 Петър 1:12) като израз на великото Поръчение.

Христос обича цялото човечество и никоя група не е изключена. Противно на теология, която учи, че Христос е умрял само за един предопределен елит, Библията е съвсем ясна, че Христовата смърт е за всички хора, независимо от раса, етнос или какъвто и да било друг фактор. Ако сте човешко същество, Христос е умрял за вас. Точка. Единственият въпрос за всеки един е: Как ще постъпиш с Неговата смърт?

Когато Исус се завърне, ще има само два лагера: хората, които са се подчинили на авторитета на Сатана чрез религиозни и политически институции, както е разкрито в Откровение, 13 и 17 глава, и тези, които напълно са се покорили на Исус Христос, чиято вяра е изявена чрез спазването на „Божиите заповеди“ (Откровение 14:12).

От самото начало хората разполагат с доказателства за това какъв е Бог и какъв е пътят на правдата и любовта (Римляни 1:18-21). Затова всички от отминалите епохи ще бъдат съдени въз основа на своето сътрудничество с Бога и как са живели – независимо от собственото им разбиране (Римляни 2:11-16).

Но в нашето последно време все повече нараства поляризацията и свободата на съвестта няма да бъде зачитана. Хората ще бъдат принуждавани да се присъединяват към партията на Сатана. Неотложно и спешно е да се разгласява евангелието и да се разобличават сатанинските стратегии. А точно това е смисълът на трите ангелски вести и нашата мисия.

Какво е успехът в мисията? Може да се изкушаваме да мислим, че това са многото кръщения, големите църкви и стремглавият растеж. Може да ни се струва, че успехът се състои в достигането до всяко племе и група от хора по земята с истината и че можем да го ускорим, като използваме радио, интернет и телевизия. Макар всичко това да е добро, трябва да помним какво пише Павел на верската общност в Коринт: „Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте“ (1 Коринтяни 3:6). С други думи, нашият фокус трябва да падне върху самият процес. А Божият фокус ще бъде върху растежа.

Вече видяхме, че целта на Божията мисия е да спаси изгубените от всяка общност по земята, като ги направи верни ученици на Исус, включени в мисията Му.

Учениците на Исус са чисти и остават верни на Исус, както би останала една чиста невяста на своя годеник. Те следват Исус, когато ги води чрез тихия, нежен глас на Светия Дух. Това включва и насочването към мисиониране за другите. Няма измама в тези ученици. Те не се отклоняват заради разяждащи съмнения, фалшиви учения или неморалност. И не чувстват морално превъзходство над другите. Осъзнават, че са несъвършени и искат Божията очистваща благодат и милост. Като се има това предвид, те са склонни да слушат изобличенията и съветите на други вярващи. Успехът в мисията води до създаване на такива ученици.

Какъв рай ще бъде новата земя! Смъртта и грехът ще изчезнат, Сатана и нечестивите ще бъдат унищожени. Ще срещнем нашия любящ Спасител и ще се съберем с близките си. А новата земя ще бъде населена с представители от всеки етнос и език.

Мисионският съвет на Генералната конференция одобрява критерии на Глобалната мисия, които могат да определят дали дадена група от хора е достигната, или не. „Достигнатата група“ има достатъчно членове и ресурси да свидетелства ефективно на останалата част от общността, без да се налага помощ отвън. Тя провежда богослужения, има библии и друга литература на основния език. Има и местни църковни водачи, които могат да свидетелстват на останалите хора от общността, без да се нуждаят от преводач.

„Недостигнатата група“ няма местна общност от вярващи адвентисти с достатъчно членове и ресурси да свидетелства ефективно на собствената си общност без помощ отвън.

Всяка местна църква и конференция трябва да определи групите от хора в общността, които трябва да бъдат достигнати. Сега е времето да се инвестира в Божията мисия по създаване на ученици във всички общности, като ускоряваме завръщането на нашия Спасител, за да живеем в края на краищата с тях в новото небе и новата земя, обещани тук за нас.

„Великият план за изкуплението изцяло възвръща Божието благоволение към света. Възстановява се всичко, изгубено поради греха. Изкупен е не само човекът, но и земята, която ще бъде вечният дом на покорните. Шест хиляди години Сатана се е опитвал да задържи земята за себе си. Сега се осъществява Божията първоначална цел при сътворяването ѝ. „Светиите на Всевишния ще приемат царството и ще владеят царството довека и до вечни векове“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 342 – англ. изд.).

Но преди да стане това, наш дълг е да бъдем партньори на Бога в мисията Му по достигане на света с предупредителната вест, за да може хората да я приемат и да станат част от обещаното Божие пресътворение.

„Копнея да видя още много желаещи да работят за онези, които не познават доказателствата за нашата вяра. Мнозина са приели голяма светлина чрез трите ангелски вести и сега трябва да ги прогласяват във всички части на света. Желая да извърша своя дял и да помогна на други да понесат светлината на истината. Дано Господ ни помогне да вземем всеоръжието. Вярващите трябва да се обединят в сериозното дело по предаване на последната предупредителна вест за света“ (Уайт, Е. Писмо 390, 1907 г. [непубликувано]).

През цялото това тримесечие изучавахме различни аспекти и въпроси, свързани с Божията мисия. Тази седмица завършихме изучаването си, като изследвахме ключовете от „Откровение“, за да разберем каква ще бъде възстановената връзка с Бога, и приключихме с видение за изпълнената мисия – пресътворяването и възстановяването на Земята. Макар да е вярно, че заличаването на греха и страданията ще доведе до най-ужасяващите дни от земната история, Бог насочва погледа ни към времето отвъд това унищожение и осигурява утеха и насърчение чрез обещанието за възстановената Земя.

Жозеф Деламу се молел на Бог да му разкрие Своята истинска църква, но не знаел къде да ходи на богослужение в Конакри, столица на френски говорещата държава Гвиана в Западна Африка. След като изучавал Библията с учителя си по английски, адвентист на име Фортунате Калубилори, постил три дни и умолявал Бога да му разкрие волята Си.

Тогава сънувал как се намира в затвор. Надзирателят бил негов роднина и Жозеф го умолявал да го пусне. „Не мога да те пусна, въпреки че сме от едно семейство“, казал роднината.

Жозеф се опитал да избяга, но го хванали и неговият роднина му се скарал.

„Не си играй с мен – казал той. – Ако пак го направиш, ще те накажа така, че да го помниш цял живот.“

Чул глас, който описал наказанието. „Един човек ще донесе слама, ще я сложи под теб и ще я запали.“

Жозеф разбрал, че наказанието посочва огъня след идването на Исус. Той се помолил: „Не съм по-добър от другите. Не ме оставяй да умра тук. Искам да постигна нещо за Теб, преди да умра.“

След молитва се оказал извън затворническата килия, в присъствието на трима войници. Единият от тях се обърнал към него с думите: „Жозеф, трябва да платиш откуп за свободата си.“

„Бог ме освободи, не ти – отговорил Жозеф. – Исус е платил цената на кръста. Не ти дължа нищо.“

Войникът настоял: „Ако не платиш, ще те върнем обратно в затвора.“

„Свободата ми не идва от теб и ти не можеш да направиш нещо против Бога, Който ме освободи – отвърнал Жозеф. – Животът ми зависи от Него и ако ме нараниш, ти няма да нараниш мен, а Бога.“

Войниците си тръгнали и тогава Жозеф се обърнал и видял Фортунате.

„Свободата ти е от Бога“, уверил го Фортунате.

Жозеф се събудил. Било 3 ч. сутринта и той бил потен. Сънят изглеждал съвсем реален.

Помолил се: „Благодаря Ти, Господи. Ти ми отговаряш всеки път, когато помоля за помощ. Благодаря Ти не защото ми отговаряш, а за това, че ме обичаш.“

Сега Жозеф е на 24 години и е посветен адвентист.

„Когато бях дете, помолих Бог да ме води по правилния път – казва той. – Бог отговори на молитвата ми, като ме доведе в адвентната църква. Готов съм да Му служа.“