Двадесет и пет години след като става първият човек, стъпил на Луната, Нийл Армстронг пише благодарствена бележка на творческия екип, проектирал скафандъра „Екстравейхикюлър Мобилити Юнит“ (EMU), в който той е направил онези исторически стъпки. Наричайки го „най-фотографираният космически кораб в историята“ и шегувайки се, че е успял да скрие „грозния си обитател“ от погледа, Армстронг благодари на „бандата EMU“ в космическия център „Джонсън“ за „здравия, надежден и почти пухкав“ костюм, който бил спасил живота му, изпращайки им „четвъртвековни благодарности и поздравления“.

Павел започва писмото си до ефесяните с величествена благодарствена бележка, като прославя Бога за благословенията, които е излял – благословения, толкова важни за живота на вярващите, колкото е скафандърът за човек, ходещ по повърхността на Луната. Апостолът твърди, че Бог работи върху тези важни благословения от „преди създанието на света“ (Ефесяни 1:4) и прославя Бога, че продължава да работи през вековете в полза на вярващите.

Встъпителните думи на апостола правят „Посланието към ефесяните“ особено ценно, защото ни показват на практика как да се покланяме на Бога и да Го прославяме за множеството благословения, които ни е подарил.

Благодарствената бележка обикновено включва описание на получения подарък или подаръци. В Ефесяни 1:3-14 Павел включва дълъг списък с дарове, като благодари на Бога за благословенията на евангелието.

Апостолът прославя Бога за факта, че ни е „благословил в Христа с всяко духовно благословение“ (Ефесяни 1:3). Това, че благословенията са духовни (на гръцки pneumatikos), предполага, че идват чрез Духа (pneuma) – препратка към заключителното благословение на Павел, което ознаменува делото на Светия Дух в живота на вярващите (Ефесяни 1:13,14).

Ефесяни 1:3-6 съдържа вдъхновяващ език за това как Бог гледа на нас в Христос. Преди Сътворението на света Той ни е избрал в Христос и е решил да стоим „святи и без недостатък“ в Неговото присъствие (Ефесяни 1:4; срв. Ефесяни 5:27) като скъпи синове и дъщери по силата както на Сътворението, така и на изкуплението в Христос (Ефесяни 1:5). Още преди Слънцето да изпрати първите си лъчи, Неговата стратегия е била да сме „облагодетелствани във Възлюбения“ (Ефесяни 1:6). Накратко, Божието намерение е да бъдем спасени. Губим спасение само посредством собствените си греховни решения.

В „Ефесяни“ изразите „в небесните места“ и „в небесата“ или „в небето“ сочат към небето като обиталище на Бога (Ефесяни 1:3; 6:9), местоположението на духовните сили (Ефесяни 1:10,20,21; 3:10,15; 6:12) и мястото на издигането на Христос отдясно на Отец (Ефесяни 1:20). Вярващите получават достъп до тези „небесни места“ в настоящето като сферата, където се предлагат духовни благословения чрез Христос (Ефесяни 1:3; 2:6). Въпреки че „небесните места“ са се превърнали в място за благословение на вярващите, те все още са място на конфликт от зли сили, оспорващи господството на Христос (Ефесяни 3:10; 6:12).

Грехът е бил тъмна, доминираща сила в живота на читателите на Павел. Апостолът си позволява да ги опише в предишното им състояние като ходещи мъртъвци – „мъртви в престъпления и грехове“ (Ефесяни 2:1), но все пак „ходещи“ или живеещи, както Сатана им заповядва (Ефесяни 2:1-3). Поробени от греха и от Сатана, те не са в състояние да се освободят. Имат нужда от спасение. Бог е направил това чрез милостивите Си действия в Христос и Павел славослови две нови благословения на Божията благодат в живота на вярващите: изкуплението и опрощението.

Гръцката дума, преведена като „изкупление“, в Ефесяни 1:7, е apolutrōsis, първоначално използвана за откупуване свободата на роб или плащане за освобождаването на пленник. Човек сякаш дочува възгласите на търговеца на роби, продаващ стоката си на търг, и студеното подрънкване на робските окови. Когато Новият Завет обсъжда изкуплението, той подчертава колко скъпо е освобождаването на робите.

Нашата свобода е дошла на изключителна цена: „В Когото [Исус] имаме изкуплението си чрез кръвта Му“ (Ефесяни 1:7). Идеята за изкуплението още възхвалява Божията благодатна щедрост в плащането на високата цена за нашата свобода. Бог ни е подарил свобода и достойнство. Вече не сме поробени!

„Да бъдеш изкупен означава да бъдеш третиран като личност, а не като предмет. Означава да станеш гражданин на небето, а не роб на земята“ (Alister E. McGrath, What Was God Doing on the Cross? (Grand Rapids, MI: Zondervan, 1992), p. 78).

Внимавайте! Разбирането, че Бог плаща на Сатана цената за изкуплението, е средновековна, а не библейска. Бог нито дължи, нито плаща нещо на Сатана.

Ползите от Голгота също включват „прощението на прегрешенията ни“ (Ефесяни 1:7). На кръста Христос поема върху Себе Си цената на нашия грях, както минал, така и бъдещ, „заличи противния ни в постановленията Му закон, който беше враждебен към нас“ (Колосяни 2:14). Вършейки това дело на изкупление и опрощение чрез Христос, Бог действа като наш щедър Баща, а „богатството на Неговата благодат (…) ни дава изобилно“ (Ефесяни 1:7,8).

Павел използва три етикета за Божия план. Това е (1) „тайната на волята Си“, (2) „благоволението Си“ и (3) „в нареждане изпълнението на времената“ (синодален превод). Какъв е върховният, окончателен план на Бога? Да обедини всичко, навсякъде, в Исус.

Терминът, който Павел употребява, за да опише този план, е много живописен (на гръцки anakephalaiōsasthai), да „оглави“ или „обобщи“ всички неща в Христос. В древната счетоводна практика бихте „пресметнали“ дадена колона от цифри и бихте поставили общата сума най-отгоре. Исус оглавява Божия последен, есхатологичен план. Този план, съсредоточен върху Христос, е измислен „преди създаването на света“ (Ефесяни 1:4) и е толкова обширен, че обхваща цялото време („изпълнението на времената“ – синод. превод) и пространството („всичко – това, което е небесно и земно“). Павел обявява единството в Христос като велика, божествена цел за вселената.

Обсъждайки Божието „нареждане (за) изпълнението на времената“ (Ефесяни 1:10 – синод. превод), Павел споделя темата, която ще вплете в писмото. Бог започва Своя план за обединението на всички неща, вкоренен в смъртта, възкресението, възнесението и възвисяването на Исус (Ефесяни 1:15-23; 2:1-10), като основава църквата и обединява в нея различни елементи от човечеството: евреи и езичници (Ефесяни 2:11-22; 3:1-13).

По този начин църквата отправя предупреждение към злите сили, че на Божия план е даден ход и тяхното разделящо владичество ще приключи (Ефесяни 3:10). Както казва Библията на друго място: „Защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“ (Откровение 12:12).

Последната половина от писмото на Павел започва с горещ призив за единство (Ефесяни 4:1-16) и продължава с дълго увещание да се избягва поведение, нарушаващо единството, а вместо това да се гради солидарност със събратята по вяра (Ефесяни 4:17-6:9). Апостолът завършва с въодушевяващия образ на църквата като обединена армия, участваща енергично в отстояването на мира в името на Христос (Ефесяни 6:10-20).

Вярващите в Ефес като че ли са изгубили ясно усещане за това кои са като християни; те се „обезсърчават“ (вж. Ефесяни 3:13). В съответствие с нещата, които е заявил по-рано (Ефесяни 1:3-5), Павел отново желае да подсили тяхната идентичност като християни. Вярващите не са жертва на опасни, произволни решения от различни божества или астрални сили. Те са Божиите чеда (Ефесяни 1:5) и имат достъп до изобилни благословения чрез Христос, основани на задълбочените съвети и вечните решения на Бога. Именно Божията цел, съвет и воля (Ефесяни 1:11) действа в живота им в съответствие с дори още по-обширния Божи план да обедини всички неща в Христос (Ефесяни 1:10). Те могат да имат непоклатимо доверие в своя статут пред Бога и в ефективността на осигуряваните от Него благословения. Животът им трябва да прогласява на висок глас вестта от Ефесяни 1:3-14: Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос!

Някога получавали ли сте наследство в резултат на нечия смърт? Може би роднина ви е оставил ценно съкровище или значителна сума пари. Според Павел по силата на смъртта на Исус християните са получили наследство от Бога (Ефесяни 1:14) и са станали „наследство“ на Бога (Ефесяни 1:18).

В Стария Завет Божият народ понякога се определя като Неговото „наследство“ или бащинѝя (Второзаконие 9:29; 32:9; Захария 2:12). Това усещане да бъдете или да станете Божие наследство съвсем ясно е представено в Ефесяни 1:18 и вероятно носи същото значение и в Ефесяни 1:11 (тогава ще бъде преведено: „В него ние сме станали наследство“). Павел пожелава на вярващите, като централен елемент от тяхната християнска идентичност, да знаят своята стойност пред Бога. Те не само притежават наследство от Бога (Ефесяни 1:14; 3:6; срв. Ефесяни 5:5), но и са Божие наследство.

Като подчертава значението на Светия Дух за живота на вярващите, Павел използва два образа, или метафори, за Духа. Първо представя Светия Дух като „печат“, идентифицирайки запечатващото Му присъствие, което се проявява по време на обръщането. В древни времена печатите са били използвани за най-разнообразни функции: за удостоверяване на копия на закони и споразумения, за потвърждаване на качеството или количеството на съдържанието на сандък (напр. Йезекиил 28:12) или за свидетелство за сделки (напр. Йеремия 32:10-14,44), договори, писма (напр. 3 Царе 21:8), завещания и осиновявания. Поставен върху предмет, печатът оповестява собствеността и защитата. Присъствието на Светия Дух в живота им бележи вярващите като принадлежащи на Бога и предава Божието обещание да ги защити (срв. Ефесяни 4:30). Те са били „запечатани с обещания Свети Дух“ (Ефесяни 1:13).

„Павел ясно заявява, че от момента, в който човек предаде живота си на Исус и повярва в Него, Светият Дух подпечатва (гр. глагол: sphragizō) този вярващ в Христос за деня на изкуплението. Прекрасна, освобождаваща и успокояваща истина! Божият Дух бележи Христовите последователи с печата на спасението още когато те повярват за първи път“ (Jiří Moskala, “Misinterpreted End-Time Issues: Five Myths in Adventism,” Journal of the Adventist Theological Society 28, no. 1 (2017), p. 95).

Вторият образ, който Павел използва за Светия Дух, е този на „залога“. Светият Дух е залогът за нашето наследство, гаранция за онзи момент, в който наследството трябва да бъде дадено изцяло (срв. 2 Коринтяни 1:22; 5:5).

Думата, преведена като „залог“ (arrabōn), е еврейска заемка, широко разпространена в обикновения гръцки или в гръцкия диалект „койне“ от времето на Новия Завет, за да се обозначи „първата вноска“, „депозитът“ или „авансовото плащане“, според което платецът трябва да извърши допълнителни плащания.

Обърнете внимание, че вярващите не плащат тази първоначална вноска, а я получават от Бога. Оцененото присъствие на Светия Дух в живота на вярващите, казва Павел, е първата вноска от пълното наследство на спасението и изкуплението, което ще дойде със завръщането на Христос. Нашата работа е да приемем с благодарно и покорно сърце това, което ни е било предложено в Исус.

Дали Ефесяни 1:3-14 учи, че Бог предрешава бъдещето на човешките същества, предопределяйки някои за вечен живот, а други за вечна смърт? За съжаление, много хора вярват в това. Помислете обаче върху следните възгледи:

1. В пасажа ролята на Христос е определяща, тъй като божественият избор да ни осинови става „чрез Исус Христос“ (Ефесяни 1:5) или „в Него“ (Ефесяни 1:4,11). Това предполага, че Божият избор и предопределение се упражняват към всички, които изберат вярата в Христос, вместо Той да избира кой да бъде спасен или изгубен при всеки отделен случай още преди хората да са се родили. Божието решение е подробният, предварително определен, божествен отговор спрямо онези, които упражняват вяра в Христос.

2. Ефесяни 1:3-14 също съдържа ярък родствен език за Божието дело на спасение. Бог е „Отец“, а ние сме Негови „осиновени“ деца (Ефесяни 1:3-5), които получават Неговите благословения в изобилие (Ефесяни 1:8). Трябва да разбираме езика за Божия избор и предопределение в светлината на тази богата, родствена терминология. Бог не е далечен, безчувствен съдия, който издава постановления отдалеч, а грижовният Баща на всичките Си деца (вж. Ефесяни 3:15).

3. Това, че Бог зачита човешкия избор, е отразено в Ефесяни 1:3-14 (особено в Ефесяни 1:13, където „чуването“ и „вярването“ се оценяват като съществени), на друго място в писмото (Ефесяни 2:8; 3:17; 4:1-6:20 – всички от които подчертават или предполагат упражняването на избор и отговор на вяра) и в още няколко пасажа в Новия Завет (напр. 1 Тимотей 2:4; Деяния 17:22-31). Или, както го описва Елън Г. Уайт: „В ли­це­то на то­зи нес­рав­ним дар, Не­го­вия Син, Бог об­к­ръ­жа­ва це­лия свят с ат­мос­фе­ра на бла­го­дат, та­ка ре­ал­на, как­то е въз­ду­хът око­ло зем­но­то къл­бо. Всич­ки, ко­ито из­бе­рат да ди­шат та­зи вли­ва­ща жи­вот ат­мос­фе­ра, ще жи­ве­ят и ще по­рас­нат до зре­лос­т­та на мъ­же и же­ни в Исус Хрис­тос“ (Пътят към Христос. стр. 68 – англ. изд.).

Учителят доброволец Руан Оливейра се опитвал да внимава в думите на говорителя по време на мисионското обучение „Аз ще отида“ в Близкоизточния университет в Бейрут. „Къде съм виждал този човек?“, чудел се той.

Руан бил дошъл от Бразилия, за да служи като учител доброволец в Адвентния учебен център, където се учат сирийски деца бежанци от първи до осми клас. Слушал как университетският преподавател Брайън Манли описва работата на „майсторите на шатри“ – адвентисти, които следват примера на Павел да използват професията си, за да работят в нехристиянски страни.

Руан взел мобилния си телефон и започнал да разглежда стари снимки.

Мисионирането било в кръвта на Руан. Роден в Бразилия, той израснал в семейство, което говорело и живеело за мисионската работа. Като ученик в гимназията придружил родителите си до Аржентина на мисионската конференция „Аз ще отида“ през 2017 г. Сърцето му било докоснато, когато чул за нуждите в Близкия Изток.

По време на първата си година в университета приел поканата да преподава английски в нехристиянска страна в Азия. Малко след пристигането му езиковото училище било затворено. Останал да учи местния език, но му било забранено да говори за Бога на когото и да било. Завърнал се в Бразилия за втората година от следването си и тогава почувствал силно желание отново да отиде в чужбина. Попълнил няколко молби за вакантни места в Близкия Изток – районът, който бил запленил въображението му по време на конференцията в Аржентина.

„Господи, всичко зависи от Теб – помолил се той, докато изпращал молбите си в сайта VividFaith.com, официален сайт на адвентната църква за доброволци. – Ще приема първия отговор, който получа.“

След седем минути се появило първото съобщение в телефона му. Идвало от Адвентнтия учебен център в Бейрут. Руан започнал работа шест седмици по-късно. След Азия оценявал високо религиозната свобода в Ливан. „Дори мога да им кажа, че съм християнин“, разказва Руан.

След година в Ливан Руан възнамерява да завърши образованието си и да стане мисионер. Убеждението му, че Бог го е призовал се затвърдило, когато си спомнил къде е виждал Брайън Манли.

След края на лекцията Руан се приближил към него с телефон в ръка.

„Знам къде съм Ви виждал преди“, казал той и му показал снимка с него и родителите си на конференцията в Аржентина през 2017 г. Именно презентацията на Манли за майсторите на шатри подбудила сърцето на Руан да служи на Бога в Близкия Изток.