Посетителите на Лондон се качват на „Лондонското око“ – атракция, подобна на виенско колело. От височина 140 метра над река Темза можете да видите всичко: „Биг Бен“, сградата на Парламента и многото исторически дворци и катедрали. За изследователя на Новия Завет Никълъс Томас „Том“ Райт, „писмото до ефесяните стои по отношение на останалите писма на Павел по-скоро като „Лондонското око“. Това не е най-дългото или най-пълното от неговите писания, но предлага спираща дъха гледка към целия пейзаж. Оттук, докато колелото се върти, получавате изглед от птичи поглед към всички теми една след друга“ (Paul for Everyone: The Prison Letters (London: S.P.C.K. [Society for Promoting Christian Knowledge Publishing], 2004), p. 3).

В „Ефесяни“ Павел не се фокусира върху въпроси от локално значение. Писмото звучи така, сякаш апостолът се обръща към вярващите навсякъде и към християнските църкви, където и да са те. Надвремевия привкус на писмото позволява на „спиращата дъха гледка“, която Павел предлага, да нахлуе в нашия собствен свят и мисли. Докато преглеждаме всяка глава, нека имаме предвид следния въпрос: Кои важни истини, вградени в „Ефесяни“, трябва да продължат да оформят живота ни като вярващи?

Някой си е описал „Ефесяни“ като Алпите на Новия Завет. Павел, нашият планински водач, ни води на скоростно изкачване по склона на Ефесяни, 1 глава. Бързо оставаме без дъх и се удивляваме на гледката от върха.

Ефесяни 1:3-14 функционира като карта към върха на планина, посочваща върховете, които го заобикалят, докато Павел ни ориентира към нашето благословено място в необятния пейзаж на спасителния план. Пейзажът покрива пълния обхват на историята на изкуплението, от миналата вечност, през изпълнените с Божия благодат действия в Христос, до бъдещата вечност. Божието изкупление на вярващите отразява небесните инициативи, предприети „преди създаването на света“ (Ефесяни 1:4), които сега се осъществяват в живота ни (вж. Ефесяни 1:7,8,13,14). Тези стратегии отпреди Сътворението ще бъдат изцяло изпълнени в края на времето (Ефесяни 1:9,10). Тогава „всичко“, както „на небето“, така и „на земята“, ще бъде събрано или обединено в Христос и Божият план за „пълнотата на времето“ ще се осъществи (Ефесяни 1:10). Тогава ще преживеем напълно Божия необясним план (Ефесяни 1:9). В настоящето можем да сме сигурни, че христоцентричното спасение, в което се намираме, е важна част от широкообхватния Божи план за изкуплението на „всичко“.

Присъствието ни на планинския връх поражда благодарност. В Ефесяни 1:15-19 Павел благодари на Бога, докато се моли вярващите да могат да преживеят спасението, промислено за тях от Бога. Озоваваме се на друг стръмен склон, докато той ни насочва нагоре към възкръсналия, възнесен, прославен Христос, владеещ над всяка сила, която можем да си представим, за всички времена (Ефесяни 1:20-23).

Чрез Божията благодат, разкрита в Христос Исус, можем да преживеем този ден на върха на планината!

„Но Бог...“ Тези две думи трябва да са най-изпълнените с надежда, най-известните на човечеството. В Ефесяни 2:1-10 Павел описва мрачното минало на своите слушатели. Споделяйки тежкото положение на цялото човечество, те са склонни към бунт против Бога, животът им е доминиран от греха и Сатана (Ефесяни 2:1-3). „Бог обаче, Който е богат с милост…“ И какво прави Бог за тях и за нас? 1. Той ни съживява с Христос – Христовото възкресение става наше собствено. 2. Той ни възвисява с Христос – възнесението на Христос е наше собствено. 3. В небето ни поставя с Христос – коронацията на Христос е наша собствена (Ефесяни 2:4-7). Ние не сме просто странични наблюдатели на променящите космоса събития от живота на Христос! Бог предприема тези забележителни действия не поради някаква наша заслуга, а заради Своята благодат (Ефесяни 2:8,9) и възнамерява вярващите да живеят в солидарност с Исус и да вършат „добри дела“ (Ефесяни 2:10).

Ако Ефесяни 2:1-10 учи, че живеем в солидарност с Исус, то Ефесяни 2:11-22 поучава, че живеем в солидарност с другите като част от Неговата църква. Смъртта на Исус носи както вертикални благословения, установявайки връзка на вярващия с Бога (Ефесяни 2:1-10), така и хоризонтални, като заздравява нашите взаимоотношения с другите (Ефесяни 2:11-22). Посредством Своя кръст Исус разрушава всичко, разделящо вярващите езичници от еврейските, включително злоупотребата със закона, която разширява пропастта помежду им (Ефесяни 2:11-18). Освен това Исус изгражда нещо – удивителен, нов храм, съставен от вярващи. Езичниците, някога изключени от богослужението в свещените места на храма, сега се присъединяват към вярващите евреи, за да станат едно. Ние също ставаме част от Божията църква, „свят храм в Господа“ (Ефесяни 2:19-22).

Благодарение на Божията благодат вие имате привилегията днес да живеете солидарно с Исус и вашите братя по вяра.

Пасажът от Ефесяни 2:8-10 е изиграл роля в обръщането на много хора. Мартин Лутер открива в тези стихове благодат, която спечелва сърцето му, той открива и някои от основните доктрини на Реформацията: спасението идва само чрез вяра, само чрез благодат, само чрез Христос и само за Божия слава. През 1738 г., осемнадесет дни след като преживява обръщане на лондонската улица „Алдерсгейт Стрийт“, Джон Уесли проповядва в Оксфордския университет, като предлага „вика на сърцето“ и „манифеста на ново движение“. Текстът, върху който говори? Ефесяни 2:8. (Вж. A. Skevington Wood, “Strangely Warmed: The Wesleys and the Evangelical Awakening,” Christian History [magazine], vol. 5, no. 1 [1984]).

Насърчени сме, ако чуем членове на църквата да казват положителни неща за нея. Но дори и най-ентусиазираните сред нас не могат да се сравнят с възторженото свидетелство на Павел от Ефесяни, 3 глава относно църквата. Апостолът започва един доклад за своите молитви за вярващите в Ефес (Ефесяни 3:1; срв. Ефесяни 1:15-23), но го прекъсва, за да коментира създаването на църквата от Бога (Ефесяни 3:2-13), и след това завършва молитвения си доклад (Ефесяни 3:14-21). Междувременно разбираме някои важни неща за Божия „план“ или „тайна“:

Във вечността Бог е замислил „тайната“ или „плана“ за църквата (Ефесяни 3:3-5,9,11).

Чрез живота и смъртта на Исус този дълго укриван план е „изработен“ (Ефесяни 3:11; срв. Ефесяни 2:11-22).

Чрез откровение Павел научава „тайната“ за църквата и удивителния факт, че езичниците трябва да бъдат пълноправни сътрудници в нея (Ефесяни 3:3-6).

Павел участва в разпространяването на тази добра новина като проповедник на езичниците на „неизследимото богатство на Христос“ (Ефесяни 3:8,9).

С мнозина спечелени за Христос, църквата, съставена както от евреи, така и от езичници, разкрива „многообразната премъдрост на Бога“ на „небесните началства и власти“ (Ефесяни 3:10), обявявайки предстоящата участ (срв. Ефесяни 6:10-20). Планът за обединяване на всички неща в Христос (Ефесяни 1:10) е задействан и времето им е кратко.

Това разбиране за църквата мотивира Павел да се моли за вярващите. Защо не си го представите как се моли със сърдечната молитва от Ефесяни 3:14-21 специално за вас? Защо не си го представите как се моли да бъдете „изпълнени с цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:19) и да участвате напълно в удивителната, разкриваща се тайна на една обединена църква?

Ефесяни, 4 глава започва и завършва с призиви да се грижим един за друг като членове на църквата (Ефесяни 4:1-3,32). Между тези покани Павел предлага силна подкрепа за идеята, че трябва да се грижим за единството на църквата. Той започва с изброяване на седем „единствени неща“: Има едно тяло, един Дух, една надежда, един Господ (Исус Христос), една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец (Ефесяни 4:4-6). Ние сме свързани в едно с тези духовни реалности. Всъщност ние сме едно цяло.

Въпреки че единството е теологична сигурност, то изисква упорита работа от наша страна. Така че винаги трябва да се „стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа“ (Ефесяни 4:3). Един от начините, по който всеки от нас може да го направи, е като бъде активна „част“ от тялото Христово (Ефесяни 4:7-16). Всеки член е част от тялото, надарена с дарби и таланти, и трябва да допринася за неговото здраве (Ефесяни 4:7,16). И всички трябва да се възползват от делото на апостолите, пророците, благовестителите, пасторите и учителите (Ефесяни 4:11,12). Те, подобно на връзките и сухожилията, имат обединяваща функция, като ни помагат да израснем заедно в Христос, Който е Главата на тялото (Ефесяни 4:13,15).

Същевременно Павел им казва и следното: „да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости“ (Ефесяни 4:14) – думи, ясно подсказващи, че ранната църква е била изправена пред някои вътрешни борби от „човешка заблуда“.

Когато Павел се насочва към своя последен призив: „бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг“ (Ефесяни 4:32), той моли вярващите да избягват предишното си коравосърдечие (Ефесяни 4:17-24), да избягват гнева и грубата реч, като вместо това ги заменят с език, който съгражда и придава благодат (Ефесяни 4:25-31).

Тази глава за единството определено се чете по-лесно, когато наоколо цари мир. По-предизвикателно – и по-важно – е да я четем, докато сме във водовъртежа на някакъв конфликт. Напомняте ли си днес да преживявате единството на тялото Христово – единството, за което Той умря?

Ако започнете да четете Ефесяни, 5 глава от самото начало, може да пропуснете пълното въздействие на една важна тема. Така че по-добре започнете с Ефесяни 4:32, където Павел казва на ефесяните: „бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“.

Като вярващи сме призовани да даваме пример с поведението си към другите въз основа на Божието опрощение и благодат, проявени към нас. Трябва да подражаваме на Бога! (срв. Матей 5:43-48). Павел противопоставя този начин на живот, подражаващ на Божията любов, срещу обичайния езически подход. Вместо да ценят другите като братя или сестри в Божието семейство, хората твърде често използват другите за свое собствено сексуално удоволствие и след това се хвалят с това (Ефесяни 5:3,4). Той предупреждава, че подобно поведение няма бъдеще в новия свят, който Бог е предначертал (Ефесяни 5:5-7).

Вместо това вярващите трябва да се обърнат от тъмнината на своето минало и да „живеят като чеда на светлината“ (Ефесяни 5:8-10), подражавайки на любовта на Отец. Павел отново ни предупреждава да избягваме „делата на тъмнината“, извършени „скришом“ (Ефесяни 5:11,12). Точно обратното, трябва да живеем в светлината на Христос (Ефесяни 5:13,14). Вместо да пропилеем живота си в пиянство, ние ще „изкупваме благовремието“, като благодарим на Бога за Неговата любов (вж. Ефесяни 5:15-21).

Апостолът разширява своята тема за подражанието на Божията любов, като наставлява християнските съпрузи и съпруги. Саможертвената Христова любов към църквата се превръща в пример за подражание за християнските съпрузи (Ефесяни 5:25-33), докато верността на църквата към Христос става пример за подражание от страна на християнските съпруги (Ефесяни 5:22-24). Вместо да използват дара на човешката сексуалност по развратен и егоистичен начин, съпругът и съпругата християни се фокусират върху това да се ценят и да милеят един за друг, ставайки „една плът“ (Ефесяни 5:28-33).

„Бъдете подражатели на Бога като възлюбени чеда“ (Ефесяни 5:1). По Божията благодат днес вие сте призовани да живеете това наставление в отношенията си с другите.

Завършваме с размишления върху Ефесяни, 6 глава, където ще открием, че ние, църквата, сме миротворческата армия на Бога.

В „Ефесяни“ Павел описва църквата като тяло Христово (Ефесяни 1:22,23; 4:11-16), като Божи храм (Ефесяни 2:19-22) и като невястата/съпругата на Христос (Ефесяни 5:21-33). В Ефесяни 6:10-20 апостолът описва църквата като Божия армия и отправя енергичен призив към въоръжаване. Това е пасаж, предлагащ много позитиви и има риск да бъде разбран погрешно.

Може да разберем неправилно думите на Павел като призив да грабнем военни оръжия или да бъдем войнствени в отношенията си с другите. Но апостолът набляга върху единството, назидателната реч и нежното сърце (вж. специално Ефесяни 4:25-5:2). Той описва Божията добра новина като „евангелието на мира“ (Ефесяни 6:15). Чрез тази ярка военна образност църквата не е увещавана да води война в традиционния смисъл. По-скоро трябва да е посланик на мира в духовната битка срещу злото. Павел стъпва на бойното поле на великата борба и ни призовава да се включим в Божията армия.

Трябва да го направим с реалистична оценка на своя противник, тъй като никога няма полза от подценяване на силите, строени срещу нас. Ние не сме изправени само срещу човешки врагове, но и „срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето“ (Ефесяни 6:12), водени от хитър предводител, дявола (Ефесяни 6:11). Все пак не бива да се боим от противниците си. Бог ни придружава в битката (Ефесяни 6:10) и ни е снабдил с най-доброто оръжие, Своето собствено снаряжение, „Божието всеоръжие“ (Ефесяни 6:11; срв. Исая 59:15-17). Предоставил е на наше разположение истината, правдата, мира, вярата, спасението и Духа (Ефесяни 6:13-17). Тъй като Бог върви пред нас и сме облечени от главата до петите в осигурените от Него доспехи, няма да се провалим. Победата ни е гарантирана.

Ана страдала от епилепсия още от детските си години в Рига, Латвия. Не ставало въпрос само за припадъците. Епилепсията засяга нейните емоции и функционирането на мозъка. Имало дни, когато просто не можела да се съсредоточи. Копнеела да бъде изцелена.

След като завършила гимназията, 19-годишната девойка посетила през лятото екстрасенска, която твърдяла, че може да я излекува чрез енергийни полета. Епилепсията останала. Когато видяла, че не може да помогне, екстрасенската разказала на Ана за безнадеждния случай на друг клиент, който намерил изцеление чрез молитвата на пастор. След това й дала телефонния номер на пастора.

„Той ще ти говори много за църквата си и за Бога, но не го слушай – казала тя. Само приеми изцелението и си тръгни. Всичко останало, което ти казва, е лъжа.“

Ана се обадила на пастора. По време на телефонния разговор за пръв път чула за Църквата на адвентистите от седмия ден. Съгласила се да се срещнат. На втората среща пасторът се помолил за Ана. Епилепсията не си отишла.

Ана харесала думите на пастора и приела поканата да посещава библейския курс. По-късно през лятото започнала да посещава молитвена група в църквата. После започнала да ходи на богослужение в събота. „Знаеш ли какво? – казала тя на майка си. – Мисля, че църквата е нещо добро.“

И така, Ана посетила църквата заедно с майка в съботния ден. След няколко месеца вече ходела на богослуженията заедно с двамата си родители.

През следващото лято Ана и майка й били кръстени. След още една година бил кръстен и баща й. След известно врема бабата и брат й били кръстени.

През годините много хора се молели за Ана. Тя била помазана, но епилепсията не изчезнала. Ана не можела да си обясни защо Бог не я изцелява, но внезапно осъзнала нещо. Също като на апостол Павел, който се молел за облекчение, Бог й казвал: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2Коринтяни 12:9).

Сега 30-годишната Ана Розенберга гледа на епилепсията като на голямо благословение. Тъй като това е болест, с която трябва да се справя всеки ден, тя се е научила, че трябва да се уповава на Бога ежедневно. Понякога в съботната сутрина й се струва, че трябва да не става от леглото си, но тогава си спомня, че ще води съботното училище. Отива на църква и вярва, че Бог ще й помогне.

Епилепсията й помага да свидетелства. Трудностите й помагат да изпитва съчувствие към хората. Невинаги споменава за болестта си, когато за първи път се среща с хора, но е открила, че когато си уязвим, това кара другите да бъдат по-открити и възприемчиви. „Така епилепсията ми помага да разпространявам Словото – казва Ана. – Благодарна съм за здравословните си проблеми.“