Бог винаги е говорел на Своя народ и му е давал всяка необходима истина за определеното време. Бог ни говори, когато ни предупреждава за Потопа (Битие 6:7), за първото идване на Исус (Даниил 9:24-27), за предадвентния съд (Даниил 7:9,10; 8:14), за последните събития преди Христовото завръщане (Откровение, 12-14 гл.). В тези последни дни от човешката история Той е изпратил специална вест към света и към Своя народ, която посреща напълно нуждите ни в този час. Господ изобразява тази вест чрез три ангела, които летят посред небето и носят своята неотложна вест за последното време до целия свят.

Тройната ангелска вест е последната вест на милост, призив, който ни подтиква да се доверим на Исусовата правда, вместо на нашата собствена, за оправдание, освещение и прослава в края на времето.

И разбира се, както винаги, трябва да изберем Христос, да Му се отдадем напълно и да Го слушаме, а решенията, които вземаме сега, наистина ще повлияят върху решенията, които вземаме в последната криза, която ни предстои.

Затова сега е моментът да се подготвим.

Откровение, 14 глава е последната милостива вест на Исус към един паднал в грях и бунтовен свят, който от около шест хиляди години е потопен в грехове и злини. Ще дойде ден, когато всеки човек на планетата Земя ще вземе своето окончателно, безвъзвратно решение „за“ или „против“ Исус. Вестта от „Откровение“ за Христовата правда, която ни избавя от осъждането на греха, както и властта на греха в собствения ни живот, ще отекват отново и отново по цялата земя.

Исусовото обещание, че „това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят“, дадено в Матей 24:14, намира окончателното си изпълнение във вестта на Христос за последното време от Откровение 14:6, която гласи, че евангелието ще се прогласява на „всеки народ, племе, език и хора“.

Три пъти в Откровение, 22 глава Исус казва, че идва скоро (Откровение 22:7,12,20). В контекста на скорошното Си завръщане нашият Господ добавя: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (Откровение 22:11). „Откровение“ ни отвежда до една славна кулминация, където всеки един човек ще трябва да реши дали е на страната на Христос, или срещу Него.

Разбира се, всеки ден чрез решенията си дори за така наречените „малки неща“ ние заставаме на страната на Исус или срещу Него. Би било невъзможно човек, който постоянно е вземал погрешни решения за живота си, сега изведнъж в последната криза да избере Исус, особено когато силата на целия демоничен свят е срещу него. Затова днес и всеки ден трябва да избираме да бъдем верни на Христос и на заповедите Му. „Защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди“ (1 Йоан 5:3). Както казва Елън Уайт: „Исус не променя характера на човека при пришествието Си. Работата по преобразяването му трябва да се извърши сега. Животът ни всеки ден решава нашата съдба“ (Събитията на последните дни, с. 295 – англ. изд.).

Откровение, 14 глава съдържа ключовите стихове от вестта за последното време на Господа до Неговия народ и до света. Централно място заема завръщането на Исус, изпълнението на Неговото обещание, че „ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци“ (Марк 14:62).

Исус използва термина „Човешки Син“ за Себе Си 82 пъти в евангелията. Това е една от любимите Му титли. Употребява я като израз на симпатия, за да се отъждестви с нас. Той е Спасител, Който ни разбира, опитал е нашите изкушения и е преживял изпитанията ни. Той е „Човешкият Син“, Който се връща да ни вземе у дома. Този Исус, Който идва за нас, е същият Исус, Който е живял сред нас. Той може да ни изкупи, защото е станал Един от нас, и като един от нас се е сблъскал с цялата ярост на сатанинските изкушения, но е излязъл победител.

Забележете някои елементи в тези пасажи:

(1) Исус, Човешкият Син, идва с ангелите Си в слава. (2) Той ще раздели овцете от козите (това по същество е съд). (3) Съдбата на народите и на цялото човечество ще бъде решена за вечността.

Йоан казва: „Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп“ (Откровение 14:14). Когато Исус се възнася на небето, Лука записва в Деяния 1:9, че докато учениците се взират в небето, „Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им“. Исус се възнася с облак от ангели и ще се върне с облак от ангели. След това ангелите обявяват на изумените ученици в Деяния 1:11: „Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето“. В този пасаж е втъкана една божествена истина, която може да не е толкова очевидна. Завръща се Този „същият Исус“, „Човешкият Син“, Който е ходил по прашните улици на Назарет, служил е по претъпканите улици на Йерусалим, лекувал е болните в израилевите села и е проповядвал по зелените хълмове на Галилея.

Човешкият Син е споменат и във връзка със съда от Даниил, 7 глава.

В Даниил 7:9,10 пророкът вижда разполагането на небесния съд с десет хиляди пъти по десет хиляди небесни ангели, събрани около престола. Съдът заседава и книгите – небесните архиви за нашия живот – се отварят пред вселената. В Даниил 7:13,14 Човешкият Син се приближава към Стария по дни, Отец, и получава вечното Си царство. Съдът разкрива пред цялата вселена, че Отец, Синът и Светият Дух са направили всичко възможно, за да спасят цялото човечество. Този съд реабилитира не само светиите, но и Божия характер заради лъжливите обвинения на Сатана (Йов, 1 и 2 глава; Псалми 51:1-4).

Йоан описва Исус като „Човешкия Син и имаше на главата си златен венец“ (Откровение 14:14). Думата за „венец“ е stephanos. Това е венец на победител. Когато някой атлет спечели важно състезание, той получава stephanos, почетен венец за слава и победа.

Исус някога е носил венец от тръни – символ на позора и подигравките. Някога хората са го презирали и отхвърлили. Понесъл е ругатни, подигравки, оплюване, побой и бичуване. Но сега носи венец на слава и идва отново, този път като Цар на царете и Господ на господарите.

Ангелът идва от Божието присъствие в славата на храма и казва: „Време е. Жътвата е напълно узряла“. Отивай да вземеш децата Си и ги доведи у дома.

В Новия Завет Исус постоянно използва илюстрации от земеделието. В много случаи прибягва до символа на узряващата реколта, за да илюстрира растежа на семето на евангелието в живота на Своя народ.

„Покълването на семето символизира началото на духовния живот, а развитието на растението е красив образ на християнското израстване. Както в природата, така и при благодатта не може да има живот без израстване. Растението трябва или да расте, или да умре. Както растежът му е тих и незабележим, но постоянен, така е и при развитието в християнския живот. Животът ни може да бъде съвършен във всяка фаза от развитието си. Ако Божията цел за нас се изпълнява, ще има постоянен напредък. Освещението е дело на цял живот. Когато възможностите ни се умножават, нашият опит нараства и знанието ни се увеличава“ (Уайт, Е. Притчи Христови. С., Ел Уай, 2013, с. 36).

Узряването на златното зърно символизира всички онези преобразени от благодатта, мотивирани от любовта и живеещи в послушание за слава на Христовото име. Сърцата им са едно с Исусовото сърце и те всички желаят, каквото желае Той.

В Откровение, 14 глава има две реколти. Реколтата от златни зърна символизира праведните, а реколтата от кърваво грозде символизира неправедните или изгубените. И двете реколти са напълно узрели.

„Още и друг ангел, който имаше власт над огъня“ (Откровение 14:18). Това е ангелът, който контролира огъня в Божия окончателен съд. Реколтата е узряла. Грехът е достигнал своя апогей. Бунтът е пресякъл границата на Божията милост. Колкото и зли и лоши да са били нещата, ще станат още по-лоши, преди да свърши всичко. Любящият Бог е направил всичко възможно за нас, включително е пожертвал живота Си на кръста заради нашите грехове. „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Коринтяни 5:21; Галатяни 3:13).

Какво повече от Кръста е можел да стори Бог? Няма какво повече да извърши благодатта, за да изкупи онези, които постоянно отхвърлят Светия Дух.

Това е неотложната пророческа вест на Откровение, 14 глава. Всяко семе е дало реколта. Зърното е напълно узряло и гроздовете са напълно узрели. Божият народ разкрива Божия образ на милост, състрадание, благодат и любов пред вселената. Децата на лукавия разкриват алчност, похот, ревност и омраза. Характерът на Исус е разкрит в едната група, а характерът на Сатана – в другата.

Вселената ще види в Божия народ откровение на правдата, каквото вероятно никое поколение преди това не е виждало. В контраст с Христовата правда, разкрита в Неговия народ, вселената ще види всички последици от бунта срещу Бога. Нечестие, зло, грях и беззаконие ще бъдат изложени без маска пред хора и ангели. Контрастът между доброто и злото, правото и погрешното, послушанието и непослушанието ще стане очевиден за цялата вселена – за хора и ангели.

„Както за интелектуалното, така и за духовното естество има един и същ закон – ние се променяме чрез гледане. Умът постепенно се приспособява към обектите, над които размишлява. Той започва да прилича на това, което е свикнал да обича и почита. Човек никога не може да се издигне над образеца си за чистота, доброта или истина. Ако личното „аз“ е най-възвишеният му идеал, той никога няма да постигне нещо по-възвишено. По-скоро постоянно ще затъва все по-ниско и по-ниско. Единствено Божията благодат има силата да издигне човека. Оставен сам на себе си, той неизбежно ще върви надолу“ (Уайт, Е. Великата борба. С., Нов живот, 2018, с. 375).

Неуловимо, незабележимо, почти без да усещаме отначало, нашите характери и личност се променят въз основа на семената, които посяваме в умовете си. Засявайте добро семе и ще произведете добър плод. Засявайте лошите семена на този свят и ще произведете плода на този свят в характера си. Ако засяваме безразличие към Бога и към духовните ценности и приоритети, ще пожънем плода на безразличието – апатия, духовно самодоволство и неудовлетвореност в духовен аспект. Затова онези, които разсъждават така: Ами зная, че един ден ще дойдат гоненията в края, „белегът на звяра“ и така нататък, но когато това стане, тогава ще се взема в ръце – избират много опасна пътека. Бог ни призовава сега, в този момент, да отдадем живота си на Него. Колкото по-дълго човек отлага отговора си на Светия Дух, толкова повече закоравява душата си към Божиите нашепвания и става все по-податлив за лъжите на лукавия.

Филипините били затънали в конфликт с бунтовниците на остров Миндоро от 52 години. Предлагали им земя и пари в замяна на мир, но нищо не помагало. Безкрайната поредица от засади и контраатаки довела до смъртта на 40 000 души.

През 2017 г. Световното адвентно радио (САР) започнала да излъчва предавания като част от инициативата на адвентната църква, позната като „Включване на всички църковни членове“. Тази програма насърчава всеки църковен член да доведе някой при Исус. САР закупило време в местни радиостанции, а църковните членове в района се включили, като изнасяли библейски уроци и канели съседи на евангелизаторски събрания. Около 1400 души били кръстени и радиопредаванията продължили.

През 2019 г. бунтовници, които се криели в буйната планинска растителност на Миндоро, започнали да слушат САР. Когато Ковид-19 залял света през 2020 г., много от тях решили да предадат живота си на Исус.

Водачът на бунтовниците Ка Мартин не разбирал какво се случва и също започнал да слуша САР.

„Криел се в джунглата и наблюдавал, опитвайки се да разбере защо бойците му го изоставят – разказва президентът на САР Дуейн Маккий.- Така започнал да слуша радиото.“

Мартин бил отговорен за смъртта на десетки хора, включително 21 войници, които бил нападнал по време на сън, след което ги разстрелял с един от собствените им автомати. Докато слушал адвентното радио, също решил да предаде сърцето си на Исус.

Кървава страница в историята на Филипините била почти затворена, когато около 700 бивши бунтовници, включително Мартин и съпругата му, изоставили оръжията си и се кръстили на евангелизаторските събрания на САР. Общо 60 000 души били кръстени по време на евангелизацията „Наближаващият край на земята“, проведени из цялата страна преди около година.

„Онова, което куршумите не успяха, бе извършено от Бог“, казва Маккий.

Филипинското правителство дало амнистия на бившите бунтовници. САР работи както с правителството, така и с неправителствената организация „Фермерска гозба“, член на ASI, за да помогне на бившите бунтовници да си изкарват прехраната с фермерска работа.

„Няма да спрем предаванията на САР – заявява Маккий, който служи и като помощник на президента на Генералната конференция, отговарящ за програмата „Включване на всички църковни членове“. – Местните църкви сега излъчват предавания, а ние им предоставяме проповедите. Миряните вършат всичко това. Ето един чудесен пример за движението „Включване на всички църковни членове“.