В Битие, 14 глава Аврам се връща от успешна мисия по спасяване на заложници, в която спасява племенника си Лот, семейството му и останалите хора, отведени от Содом. Царят на Содом е толкова благодарен за спасението, че предлага на Аврам цялата плячка от битката. Аврам не само отхвърля предложението, но и дава на Мелхиседек десятък от всичко, което притежава.

Веднага след опитността с десятъка на Аврам Господ казва: „Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма” (Битие 15:1). Всъщност Господ казва на Аврам: „Не се тревожи. Аз ще бъда твой защитник и ще се грижа за теб”. А после, много години по-късно, Мойсей казва на Израил точно преди да влезе в Ханаан: „Непременно да даваш десета част от всичките си произведения, които си посял, които нивата ти произвежда всяка година (...) за да се научиш да се боиш всякога от Господа, твоя Бог ” (Второзаконие 14:22,23).

Елън Уайт пише: „Хората са били длъжни да принасят на Бога дарове за религиозни цели, преди на Мойсей да бъде дадена определената система, даже още от дните на Адам“ (Свидетелства към църквата, том 3, с. 393 – англ. изд.).

Какво означава всичко това за нас днес?

Речниците определят десятъка като „една десета част от нещо“, или „10 процента“. Това определение вероятно е заимствано от библейския разказ. Десятъкът просто връща 10 процента от нашия доход или приход на Бога. Ние разбираме, че всичко, което притежаваме, на първо място принадлежи на Него. Законът за десятъка, даден на Израил на планината Синай, посочва, че десятъкът е свят и принадлежи на Господа (вж. Левит 27:30,32). Бог иска само Своите 10 процента. Нашите дарения на благодарност са отделно от и в допълнение към десятъка. Десятъкът е минималното свидетелство за нашата християнска ангажираност. Никъде в Библията не намираме даже намек, че Божият дял е по-малък от една десета.

Първото споменаване на десятъка в Библията е в Битие, 14 глава, където се разказва историята на срещата между Мелхиседек и Аврам. Последното споменаване на десятъка в Библията припомня същата среща, но думите „десета“ и „десятък“ се използват взаимозаменяемо (вж. Евреи 7:1-9). Обърнете внимание, че в описаната в „Посланието към евреите“ история нито Мелхиседек, нито Христос са от племето на Левий, така че десятъкът предхожда и продължава след специалното положение на левитите. Той не е изключително еврейски обичай и не произхожда от евреите на Синай.

Когато Яков напуска дома си, бягайки от разгневения си брат Исав, една нощ той сънува стълба, издигаща се от земята към небето. Ангели се качват и слизат по нея. А Бог стои на върха и обещава да бъде с Яков и един ден да го върне у дома. Този несемеен млад човек преживява истинска опитност на вярата и казва: Господ ще бъде мой Бог (…) и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе“ (Битие 28:21,22).

Въпреки че в текста не са дадени конкретни указания, все пак е очевидно, че Божият народ е знаел какво се има предвид под думата „съкровищница“. Бог включва в Своите указания: „за да има храна в дома Ми“. Неговият народ разбира, че Божият дом първоначално е бил светилището – сложната шатра, построена според конкретните указания, дадени на Мойсей на планината Синай. По-късно, когато Израил живее в Обетованата земя, централното място е първо в Сило, а след това по-постоянно в храма в Йерусалим.

Като членове на Божието семейство искаме да разберем и практикуваме Неговата воля относно това какво да правим с нашия десятък. От библейския разказ научаваме, че три пъти всяка година – на Пасха, Петдесятница и Шатроразпъване (Изход 23:14-17) – Божият народ е трябвало да пътува до Йерусалим, за да донесе лично своите десятъци и приноси, да хвали и да се покланя на Бога. Тогава левитите са раздавали десятъка на своите братя по цялата земя на Израил (вж. 2 Летописи 31:11-21; Неемия 12:44-47; Неемия 13:8-14). В хармония с този библейски принцип на централното хранилище Църквата на адвентистите от седмия ден е определила местните конференции, мисии и съюзи на църкви като хранилища от името на световната църква и от които се плаща на служителите.

За удобство на членовете на църквата десятъкът се внася в местната църква, където, като част от своето богослужение, членовете донасят десятъците и даренията си, въпреки че някои предпочитат онлайн дарения. След това местните касиери препращат десятъка в хранилището на Конференцията/Съюза. Тази система на управление на десятъка, очертана и определена от Бога, дава възможност на Църквата на адвентистите от седмия ден да има световно и нарастващо влияние върху света.

Тъй като Бог е собственик на всичко (Псалми 24:1), Той очевидно не се нуждае от пари. Но тъй като десятъкът е Негов, Той ни казва какво да правим с него – да използваме Неговия десятък за издръжка на евангелското служение. И следователно, нуждите на служителите се поемат с Божия десятък.

Левиевото племе – пасторската сила в Стария Завет – не е получавала голям имот, както останалите племена. На Левий са били дадени определени градове, включително градовете за убежище, с достатъчно земя около тях за лични градини. Те са се издържали от десятъка на останалите, а самите те също са давали десятък от доходите си.

Десятъкът е важен, защото ни помага да установим отношения на доверие с Бога. Да вземеш една десета от дохода си и да го „дадеш“ (въпреки че технически той така или иначе принадлежи на Бога) наистина изисква акт на доверие и само чрез упражняване на вяра вашата лична вяра ще расте.

Помислете например и за последното време, когато верните няма да могат да купуват или да продават, както е разкрито в Откровение, 13 и 14 глава (вж. седмица 11). Да сме развили доверие в Бога и в Неговото провидение, сила и любов ще бъде от първостепенно значение, когато изглежда, че целият свят е срещу нас. Верността в десятъка със сигурност може да спомогне за развитието на това доверие. А преди всичко за нас е толкова важно да сме се научили да се доверяваме на Бога, независимо от собствената си ситуация.

Втора голяма причина за финансова вярност е достъпът до обещаните осезаеми Божии благословения. Като част от договора за десятъка Бог е обещал толкова големи благословения, че няма да имаме достатъчно място, за да ги поберем. С нашия излишък бихме могли да помогнем на другите и да подкрепим Божието дело с личните си дарения.

Ние изчисляваме десятъка си върху своя „приход“, ако ни плащат на час или със заплата, и плащаме върху своята „надценка“ или печалба, ако сме самоосигуряващи се и имаме собствен бизнес. В много страни правителството взема данъци от заплащането на работниците, за да покрие разходите за извършените за хората услуги, като охрана, пътища и мостове, обезщетения за безработица и др. Въпросът за брутните или нетните възнаграждения основно включва дали даваме десятък от нашите доходи преди или след изваждането на тези данъци. Тези, които са самостоятелно наети, могат законно да приспадат разходите за правене на бизнес, за да определят действителната си печалба, преди да бъдат приспаднати личните им данъци.

Проучванията на дарителските навици на членовете разкриват, че по-голяма част от адвентистите от седмия ден плащат десятък от брутния си доход, тоест преди да бъдат извадени данъците.

Бог казва на вдовицата от Сарепта, че Божият човек идва да я посети (3 Царе 17:9). Когато Илия пристига, тя обяснява тежкото си положение. Илия първо моли да пие вода и след това добавя: „Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си, защото така казва Господ, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ дадѐ дъжд на земята“ (3 Царе 17:13,14).

Дали това е егоизъм от негова страна, или той просто изпитва вярата ѝ – всъщност ѝ позволява тя да упражни своята вяра? Отговорът би трябвало да е очевиден.

Изводът относно бруто или нето е, че всеки от нас трябва да реши по съвест. Църквата не ни нарежда какво трябва да правим, и то с основание. В крайна сметка всеки от нас трябва да направи своя собствен избор и каквото и да сторим, не бива да съдим тези, които постъпват по-различно от нас. Всеки един поотделно трябва да отговаря пред Бога и единствено пред Бога за своя избор. „Всеки трябва сам да бъде съвест за себе си и е оставен да дава според желанието на сърцето си” (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 4, с. 438 – бълг. изд.).

И така, какво означава да бъдем верни в своя десятък? Тази седмица прегледахме няколко от съставните елементи на десятъка:

1. Сумата – която е една десета или 10 процента от нашия доход или печалба.

2. Занесен в съкровищницата – мястото, откъдето се плаща на служителите на евангелието.

3. Почитане на Бога с първата част от нашите доходи.

4. Употреба за правилната цел – подкрепа на служението.

Наша отговорност като членове на църквата е да поддържаме първите три точки; отговорност на управителите на съкровищниците е да се уверят, че средствата от десятъка се използват правилно.

Освен това, за разлика от нашите дарения, десятъкът не се дава по собственото ни усмотрение. Десятъкът и съкровищницата са част от нашата отговорност. Не ние определяме параметрите; Бог го прави. Ако не върна цели 10 процента от моята „печалба“, всъщност не давам десятък; и ако не донеса тези 10 процента в „съкровищницата“, пак не давам десятък.

„Донесете всички десятъци в съкровищницата (...)” (Малахия 3:10), гласи Божията заповед. Не се апелира просто за благодарност или щедрост, защото това е въпрос на елементарна честност. Десятъкът е Господен и Той иска да Му връщаме собственото на Него“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 138 – англ. изд.). Управлението за Бога е уникална привилегия – но и отговорност. Той ни благославя и поддържа и ни моли само за една десета част, а после използва Своя десятък, за да се погрижи за ангажираните в служението, също както за Левиевото племе във времето на древния Израил.

Прочетете най-изчерпателния документ от Елън Уайт по въпроса за десятъка в том 9 на „Свидетелства към църквата“ – главата „Вярно стопанство“. Проучете и Част III в „Съвети към домоуправителите“.

„Ако всички десятъци на нашия народ потекат в Господнята съкровищница както трябва, ще се получат такива благословения, че даренията и приносите за свята цел ще се умножат многократно и така пътят между Бога и човека ще стои отворен“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 4, с. 442 – бълг. изд.) Това е изумително свидетелство. Ако всички дават вярно десятъка си, Бог ще ни благослови със средства, които 1000 процента ще увеличат нашите дарения.

„В трета глава на Малахия се намира договорът, който Бог е сключил с човека. Тук Господ уточнява ролята, която ще изиграе, като раздаде Своите велики дарби на онези, които вярно Му върнат десятъците и приносите“ (Уайт, Е. Ревю енд Хералд, 17 декември 1901 г.).

„Всички би трябвало да помнят, че Божиите изисквания към нас стоят в основата на всяко друго изискване. Той ни дава щедро. И според договора, който е сключил с човека, една десета от притежанията му принадлежат на Него. Той милостиво поверява на Своите настойници богатствата Си, но за десетата част казва: „Тя е Моя“. Пропорционално на благата, които е получил от Бога, човекът трябва вярно да Му върне десятък от всичко. Тази ясна уговорка беше направена от самия Исус Христос“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 6, с. 327 – бълг. изд.).

Колеж в Малави създал напрежение сред студентите адвентисти, тъй като насрочил последните изпити в събота.

Люси се стреснала. Всички адвентни студенти в държавния колеж Каронга за обучение на учители били получиле стипендия, за да станат учители. Сега бъдещето им изглеждало несигурно.

Адвентистите се събрали, за да обсъдят проблема. Това се случило през 2006 г. В Малави имало недостиг на храна, което довело до правителствено решение колежите да намалят броя на дните, когато студентите са в кампуса. Колежът на Люси преместил в събота изпитите, които първоначално били насрочени за понеделник и вторник.

Адвентистите решили да поискат от колежа да премести деня на изпитите и няколко от тях влезли в офиса на директора. Молбата им била отхвърлена. Нещата се влошили още повече, когато останалите студенти започнали да се подиграват с тяхната вяра.

Люси наблюдавала смутена как един след друг състудентите й адвентисти не издържали на напрежението и се съгласили да се явят на изпит в събота. Тя и още трима останали твърди. Решили да почетат Господа в събота. Помолили се и отново отишли при директора, за да отправят молбата си за втори път.

Там Люси се почувствала подиграна и обидена. Напомнили й, че е имала привилегията да получи държавна стипендия и че трябва да се изучи в името на децата си, които отглеждала сама след смъртта на съпруга си. Унижението не променило решението на Люси. Тя вярвала, че Бог ще се намеси.

Втората молба също била отхвърлена. Люси и тримата й състуденти продължили да е молят. Апелирали към пастора на областта също да се моли. Пасторът разговарял с президента на адвентната църква в Малави, който, от своя страна, поискал от властите да се намесят. Навсякъде в Мали адвентистите трябвало да се явят на изпити в събота.

Неочаквано колежът отменил решението си и върнал изпитите на определените отначало дати. Внезапната промяна създала объркване в кампуса, но всички студенти разбрали едно: На молитвата на четиримата верни адвентисти е отговорено мощно. „Бог се намеси – разказва Люни Ниренда, която издържала изпита и станала учителка. – Той е обещал, че никога няма да изостави своите.“

Люси обича да цитира Божието обещание във Второзаконие 31:6: „ Бъдете силни и дързостни, не бойте се, нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе, нито ще те остави.“