Понякога изглежда, че нашият свят излиза извън контрол: войни, кръвопролития, престъпност, неморалност, природни бедствия, пандемии, икономическа несигурност, политическа корупция и др. Отделните хора и семействата са подложени на силния подтик да мислят първо за собственото си оцеляване. Съответно много се мисли за търсенето на сигурност в тези несигурни времена, което, разбира се, е съвсем логично.

Тежките трудове на живота отнемат много от ежедневната ни концентрация. С дългове за плащане, деца за отглеждане, имоти за поддържане, това отнема време и размисъл. И разбира се, имаме нужда от дрехи, храна и подслон. В Планинската проповед Исус обръща внимание на тези много основни нужди и след това заявява: „Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:32,33).

Във време на изпитания, когато трябва да разчитаме на Господа повече от всякога, има някои конкретни стъпки, основани на библейски принципи, които трябва да следваме.

Към края на царуването на Йосафат Юдея е нападната. Йосафат е смел и храбър човек. Години наред той подсилва армиите си и укрепените си градове. Добре подготвен е да срещне почти всеки враг; но в тази криза не се уповава на собствените си сили, а на силата на Бога. Започва да търси Господа и обявява пост в цяла Юдея. Всички се събират в двора на храма, както Соломон ги е молил да правят, ако бъдат изправени пред опасност. Всички мъже на Юда застават пред Господа със своите жени и деца. Те се молят Бог да обърка враговете им, за да може името Му да бъде прославено. Тогава царят се помолва: „Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб” (2 Летописи 20:12).

След като се посвещават на Бога по този начин, Господният Дух идва върху един Божи човек, който казва: „Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божи (…) Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление“ (2 Летописи 20:15-17).

И така, рано на следващата сутрин царят събира народа с левитския хор отпред, за да пее в прослава на Бога. Той увещава народа: „Вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех“ (2 Летописи 20:20). Тогава хорът започва да пее и враговете им преминават към взаимно унищожение „и никой не беше се избавил“ (2 Летописи 20:24). На мъжете на Юда са им необходими три дни само да съберат плячката от битката, а на четвъртия ден се връщат в Йерусалим, пеейки, докато влизат в града.

Разбира се, Богът, който ги избавя, е същият Бог, Когото обичаме и почитаме, и Неговата сила е също толкова голяма днес, колкото и тогава. Предизвикателството за нас е да се доверим на Него и на Неговото ръководство.

Цар Давид трябва да е наясно. Той трябва да е наясно от опита на най-добрия си приятел Йонатан, че когато сте в заветна връзка с Бога, няма значение дали разполагате само с неколцина мъже, или с много; Бог може да ви даде победата. В 1 Царе 14:1-23 Библията е записала историята за това как синът на Саул, Йонатан, и неговият оръженосец побеждават цял гарнизон от филистимци – с Божията помощ. Но въпреки тази опитност и много други в историята на Божия народ, когато за цар Давид настъпват трудни времена, той позволява на Сатана да го изкуши да се довери на собствената си сила и изобретателност.

Забележете, че идеята за преброяването на войниците идва от Сатана. Той изкушава Давид да се довери на собствените си сили, вместо да разчита на Божието провидение в негова защита. Йоав, водачът на израилевата армия, се опитва да убеди Давид да не преброява Израил, защото е виждал Бог да работи от името на Израил, но Давид настоява преброяването да продължи. Неговите действия донасят бедствие за целия народ, както разкрива текстът.

Никой никога не се е доверявал напразно на Бога. Винаги, когато воювате за Господа, подгответе се. И то се подгответе добре. Има един цитат, приписван на британския владетел Оливър Кромуел (1599-1658 г.), който преди битка казал на армията си: „Доверете се на Бога, мои момчета, и пазете праха си сух!“ (прахът бил барут.) С други думи, направете всичко възможно, за да успеете, но в крайна сметка осъзнайте, че само Бог може да ви даде победа.

В нашия непосредствен контекст е много изкушаващо да се доверим на силата на правителството или на своите банкови сметки, но при всяка криза, спомената в Библията, когато хората се доверяват на Бога, Той зачита тяхното доверие и се грижи за тях.

Трябва да използваме настоящото време, за да поправим отношенията си с Бога, да се измъкнем от дългове и да бъдем щедри с това, което ни е дадено. По думите на старата евангелска песен: „Ако някога преди сме имали нужда от Господа, то със сигурност се нуждаем от Него и сега“.

Какво трябва да правят християните адвентисти от седмия ден в отговор на трудните времена? Трябва ли да преминем в режим на оцеляване? Не, всъщност е вярно точно обратното. Тъй като знаем, че краят на света и Второто пришествие на Христос е близо, искаме да използваме своите активи, за да предадем на другите благата вест на евангелието и това, което Бог е подготвил за тези, които Го обичат. Разбираме, че някой ден скоро всичко на тази земя ще изгори.

От Божието Слово разбираме, че Той не изпраща камиони за преместване на багажа, за да пренесат нашите вещи в небето. Всичко ще изгори при окончателния пожар, когато всяка следа от грях и зло, с изключение на белезите по ръцете на Христос, ще бъде завинаги унищожена.

И така, какво да правим със своите притежания? „Сега нашите братя ще намаляват притежанията си, вместо да ги увеличават. Ние се готвим за преместване в по-добра страна – в небето. Тогава нека не се уповаваме на земното, но преценката ни за нещата да бъде като компас“ (Уайт, Е. Съвети към домоуправителите. С. 43 – бълг. изд.).

Разбира се, тя е написала тези думи преди повече от век! Но все пак принципът си остава: времето винаги е кратко, защото животът ни винаги е кратък. Какво представляват 60 години или 80 години, или 100 години (ако имате добри гени и добри здравословни практики) в сравнение с вечността? Животът ви може да приключи, преди да свършите с четенето на урока за тази седмица и следващото, което ще разберете, ще бъде Второто пришествие на Исус. (Леле, в крайна сметка това се оказа бързо, нали?)

Като християни адвентисти от седмия ден винаги трябва да живеем в светлината на вечността. Да, разбира се, трябва да работим прилежно, за да подсигурим себе си и семействата си; и ако сме били благословени с богатство, няма нищо лошо да му се наслаждаваме сега, при условие че не станем алчни и сме щедри с него към нуждаещите се. И все пак винаги трябва да помним, че всичко, което трупаме тук, е преходно, мимолетно и ако не внимаваме, има потенциала да бъде духовно покварено.

Притчите и ученията на Исус, историите на библейски герои и съветите на Елън Уайт ясно показват, че няма половинчати ангажименти към Христос. Или сме, или не сме на страната на Господа.

Когато един книжник пита коя заповед е най-голяма, Исус отговаря: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марк 12:30). Когато даваме всичко на Христос, не остава нищо за друг господар. Така е. И така трябва да бъде.

Забележете, Исус не казва, че е трудно да служите и на Бога, и на парите, или че трябва да внимавате как служите и на двете. Вместо това Той заявява, че това не може да бъде направено. Точка. Тази мисъл трябва да внесе поне малко страх и трепет в душите ни (Филипяни 2:12).

Нищо чудно, че Павел пише: „Мислете за горното, а не за земното“ (Колосяни 3:2). Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото нещата от света са точно тук, пред очите ни всеки ден. Примамката на „каквото е на света“ е силна; привличането за незабавно удовлетворение винаги е налице, шепне в ушите ни или дърпа ръкавите на ризата, или и двете. Нима дори най-верният християнин не е изпитвал някаква любов към „каквото е на света“? Дори и да знаем, че един ден всичко ще свърши, все още усещаме привличането, нали? Добрата новина обаче е, че не е нужно да позволяваме това да ни отдалечава от Господа.

Библията рисува болезнена картина на света преди Второто пришествие на Исус. Даниил говори за „време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време“ (Даниил 12:1). Като се имат предвид някои от трудните моменти в миналото, това, за което той говори тук, трябва да е твърде лошо.

Книгата „Откровение“ също посочва тревожни времена преди завръщането на Христос.

Не можете да купувате или да продавате? Колко от живота ни днес се върти около покупко-продажбата? Работата ни в известен смисъл е продажба на нашето време, умения и стоки на тези, които искат да ги купят. Да не можете да купувате или да продавате каквото и да било, просто означава да не можете да функционирате в обществото. Тогава натискът върху тези, които остават верни, ще бъде огромен. Освен това, с колкото повече пари разполагате, толкова по-голям залог ще имате в този свят, поне по отношение на материалните притежания, и така със сигурност натискът да се подчините ще бъде още по-силен.

В такъв случай как да се подготвим? Ние се подготвяме сега, като се уверяваме чрез Божията благодат, че не сме роби на парите си, на нещата от света. Ако не сме обвързани с тях сега, няма да бъдем и когато, за да останем верни, ще трябва да се откажем от тях.

Бог обяснява чрез Мойсей, че една от причините, поради които Той е установил системата на десятъка, е „ за да се научиш да се боиш всякога от Господа, твоя Бог“ (Второзаконие 14:23). В поетичния паралелизъм на Псалми 31:19 виждаме, че страхът е синоним на доверие.

„Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!”

Тези паралелни строфи разкриват, че да се страхуваме от Господа означава да Му се доверяваме. Следователно разбираме, че Бог е създал системата на десятъка, за да ни предпази от егоизъм и да ни насърчи да Му се доверим, че ще се погрижи за нас. Макар че верността в десятъка със сигурност не е гаранция, че хората ще останат верни в крайна сметка, тези, които не са верни в десятъка, със сигурност подготвят себе си за неприятности.

Въпреки че никъде Библията не забранява богатството, нищо в нея не говори и за богатството като за укрепващо духовното посвещение на човека. „Лю­бов­та към па­ри­те и жаж­да­та за охол­с­т­во са злат­на­та ве­ри­га, ко­ято ги дър­жи вър­за­ни за Са­та­на“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. С. 44 – англ. изд.).

Всъщност от основаването на християнството никоя църква никога не е получавала такова богатство и удобства, на каквито се радва днес църквата в много страни по света. Въпросът е: на каква цена? Такова изобилие със сигурност влияе на нашата духовност – и то не за добро. Как е възможно? Откога богатството и материалното изобилие насърчават християнските добродетели на себеотрицание и саможертва? Може ли прибирането ни вкъщи при хладилниците, пълни с повече храна, отколкото можем да изядем, притежаването на една или две коли, ползването на годишните отпуски, пазаруването онлайн и притежаването на най-новите модели домашните компютри и смартфони, да ни помогне да не обичаме нито света, нито нещата в света? Въпреки че много членове на нашата църква не разполагат с този лукс, мнозина го имат – при това с опасност за собствените си души. Тук не говорим за „богатите“, като милионерите и по-богатите от тях. Те поне знаят, че са богати и могат да се вслушат (ако решат) в дадените им библейски предупреждения. Вместо това говорим за много хора дори от средната класа, които – сред своите смартфони, аймакове, климатици и джипове – са достатъчно заблудени, за да си мислят, че тъй като са просто „средна класа“, не са в опасност да бъдат духовно разядени от собственото си благополучие. Ето защо десятъкът може да бъде, ако не друго, то поне мощна духовна противоотрова срещу опасностите на богатството, дори при онези, които не са особено „богати“.

Бахаду Ибрахим бил роден в нехристиянско семейство, което очаквало от него да следва религията им в Централно Малави. Той нямал нищо против, тъй като не познавал друга религия.

Един от по-големите му братя се оженил за адвентистка и се присъединил към адвентната църква. Като юноша Бахаду бил изпратен от родителите си да живее със своя брат и съпругата му в столицата на Малави – Лилонгве. Когато настъпила съботата, брат му поискал да го заведе на църква. Бахаду не искал, но сметнал, че няма друг избор. Цели две години ходил на църква всяка събота поради чувството си за дълг.

След като се завърнал при родителите си в родното си село Калулума, решил, че ще забрави всичко от Библията. Сприятелил се обаче с друг младеж, който се оказал адвентист. Бахаду се възхищавал от новия си приятел заради неговата доброта и любезност. Всички в селото се високо ценели младежа и говорели само хубави неща за него.

Една събота приятелят му поканил Бахаду на църква. Какво би могъл да направи? Решил да приеме поканата. Радвал се, че може да прекара известно време с най-добрия си приятел, макар и в църква. С времето приятелството им ставало по-силно и Бахаду се вслушал в обяснението на приятеля си, че седмият ден е истинският Божи ден. Без родителите му да знат, решил да сравни Библията с традиционната за семейството му религиозна книга. Разбрал, че в тази книга е споменато само едно женско име – Мариям, майката на Исус. Той също така открил, че Исус е Господ. Бахаду решил да отдаде сърцето си на Исус в кръщение. Не ходел вече на църква по принуда. Отивал там, за да има специално време с най-добрия си Приятел, Исус.

След като бил кръстен, родителите му се отказали от него и престанали да плащат училищните му такси, като по този начин не допуснали да завърши заедно с класа си. И двамата му родители починали, без да приемат неговото решение, а много от роднините му все още се отнасят враждебно към него. Бахаду обаче не се поклатил във вярата си. „Това е най-доброто решение, което някога съм вземал“, признава той. Днес Бахаду е студент в адвентния университет в Малави и учи за пастор.