Книгата „Откровение“ говори за две големи „глобализации“ преди Второто пришествие на Христос. Откровение, 13 глава е глобализацията на заблудата, когато „целият свят“ учуден ще отиде да последва звяра от морето (Откровение 13:3,7,8,12,16). Откровение, 14 глава подчертава глобализацията на истината, когато „вечното благовестие“ ще бъде проповядвано на „всеки народ и племе, език и люде“ (Откровение 14:6,7). През тези „усилни времена“ (2 Тимотей 3:1) ще духа „всеки вятър на учение“ (Ефесяни 4:14) и хората ще „отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните“ (2 Тимотей 4:4). „Чрез двете големи заблуди – безсмъртието на душата и светостта на неделята – Сатана ще подчини хората на измамите си. Докато първата поставя основите на спиритизма, втората създава връзка на близост с Рим“ (Уайт, Е. Великата борба. С., Нов живот, 2018, с. 398).

До разгръщането на тези последни събития трябва да останем твърди в убеждението си в цялата истина, с която разполагаме, а тя включва естеството на човека и смъртта, докато търсим ръководството на Светия Дух, за да бъдем готови за Христовото славно явяване.

Исус е съвършено Същество и Неговото израстване обхваща всички основни измерения на човешкото съществуване. Според Лука 2:52 „Исус напредваше в мъдрост [умствено], в ръст [физически] и в благоволение пред Бога [духовно] и човеците [социално]“. „Умът Му беше активен и проницателен, със задълбоченост и мъдрост, надминаващи годините Му. Но характерът Му беше красиво хармоничен. Силите на ума и тялото се развиваха постепенно съобразно със законите на детството. Като дете Исус имаше очарователен нрав. Ръцете Му бяха винаги готови да служат на другите. Той проявяваше търпение, което нищо не можеше да разруши, и правдивост, която никога не жертваше почтеността. Макар и твърд като скала в принципите, животът Му разкриваше благодатта на безкористната доброта“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С., Нов живот, 2005, с. 32).

Щом признаем, че човекът е цялостна и неделима личност, тогава не можем да ограничаваме своята религия само до духовните въпроси. Истината всъщност включва цялото ни същество, покрива целия ни живот и обхваща всички измерения на нашето битие. Собствените ни физически и духовни елементи са толкова силно преплетени, че всъщност не могат да бъдат разделени. И въпреки че като грешни същества никога няма да бъдем равностойни на описанието на Исус, представено по-горе, с Божията благодат трябва да Му подражаваме, защото възвръщането на човека към образа на неговия Творец, възстановяването му в съвършенството, за което е бил сътворен, развитието на тялото, ума и душата – това е делото на изкуплението. Това се стреми да постигне Бог в Своя народ като част от подготовката за Неговото завръщане.

Дуалистичната теория за смъртното тяло и безсмъртната душа е породила различни теории за човешкото тяло. Например за древногръцките философи то е затвор за душата, която се освобождава чрез смъртта. Като отзвук от тази езическа представа много християни днес вярват, че тялото е временен дом на безсмъртната душа, която ще бъде отново свързана с тялото при възкресението. За разлика от това пантеистите обожествяват човешкото тяло: те вярват, че Бог и вселената са едно и също нещо. За тях всички неща са Бог, а човешкото тяло е част от една цялостна и универсална божествена субстанция. Обкръжени от противоположни теории по темата, трябва да стоим твърди за това, което учи Библията за естеството на човека.

И Адам, и Ева са създадени по Божия образ и подобие (Битие 1:26,27), което е отразено не само в техния характер, но също и във физиката им. Тъй като този образ е обезобразен и дори скрит от присъствието на греха, делото на изкуплението е да възстанови хората в първоначалното им състояние, включително физическото здраве, доколкото е възможно за едни същества, които не могат да ядат от дървото на живота.

Това възстановяване трае цял живот и ще завърши при Второто пришествие, когато тленното се облече в нетление и смъртното бъде обезсмъртено (1 Коринтяни 15:53,54).

Апостол Йоан пише на приятеля си Гай: „Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 1:2).

Щом приемем, че човекът е неделимо цяло и че религията включва всички аспекти на човешкия живот, тогава трябва да смятаме физическото си здраве също за религиозен дълг. Трябва да се ръководим от боговдъхновения принцип: „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава“ (1 Коринтяни 10:31). Но помнете, че все още живеем в свят, където добри хора правят всичко възможно и все пак страдат от последиците на грешната човешка природа в грешна обстановка. Затова трябва да се доверяваме на Бога и да вършим най-доброто, а на Него да оставим резултатите.

Някои хора вярват, че с промяна на заобикалящата го среда, индивидът ще бъде преобразен. Определено трябва да избягваме местата и обстоятелствата, които могат да ни направят по-уязвими за изкушенията (Псалми 1:1; Притчи 5:1-8). Но нашият проблем с изкушението и греха може да бъде решен единствено чрез преобразяване на сърцата ни (или мисленето). Христос докосва същността на проблема, когато казва: „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство“ (Марк 7:21,22). Това означава, че умът ни трябва да бъде преобразен, за да може да се промени и нашето поведение.

Господ е обещал в „новия завет“ да положи закона в умовете на народа Си и да го запише на сърцата им (Йеремия 31:31-33; Евреи 8:8-10; 10:16). Затова не е изненада, че в Планинската проповед Христос разширява и задълбочава значението на Божиите заповеди до нивото на мислите и намеренията (Матей 5:17-48). Значи можем да победим изкушенията единствено чрез Божията преобразяваща благодат и на нивото на мислите и намеренията трябва да изискаме това обещание, за да спрем греховните мисли.

В този живот обаче, независимо колко сме верни, никога няма да постигнем пълна безгрешност. Но ако сме в Христос, ставаме напълно покрити от Неговата правда. Въпреки че още не сме съвършени, сме счетени за вече съвършени в Него (Филипяни 3:12-15). „Когато се слеем с Христос, имаме ума на Христос. Чистота и любов сияят в характера, кротост и истина ръководят живота. Самият израз на лицето се променя. Христос, Който живее в душата, упражнява преобразяваща сила и външността свидетелства за мира и радостта, които царуват отвътре“ (Уайт, Е. Избрани вести. Кн. 1, с. 337 – англ. изд.).

Само чрез ежедневно предаване, с ежедневно умиране за егото, с ежедневни решителни усилия чрез вяра да бъдем покорни на Исус, можем да изпитаме това преобразяване в живота си.

Светият Дух е мощният Божи Проводник, Който излива любовта на Бога в сърцата (Римляни 5:5), води ни към спасителна опитност (Йоан 16:7-11), насочва ни към цялата истина (Йоан 16:13) и ни прави способни да изпълним евангелската мисия (Деяния 1:8). Тъй като Светият Дух противодейства на израждащото действие на Сатана, не е изненада, че дяволът всячески се стреми да изопачи нашето разбиране за естеството и работата на Светия Дух. Едни отричат Неговата индивидуална същност, други подчертават дарбите на Духа повече от преобразяващата Му сила.

Божиите деца са тези, които са насочвани от Светия Дух (Римляни 8:14) към цялата истина от Божието Слово (Йоан 16:13; 17:17). Исус недвусмислено предупреждава: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:21-23). Това означава, че Светият Дух никога не отклонява който и да било от Божието Слово – което самият Той е вдъхновил – а по-скоро ни води към покоряване на това Слово.

Същият Свят Дух, Който ни насочва към цялата истина, освен това ни прави способни да водим и други към тази чудесна истина (Матей 28:18-20; Деяния 1:8). Когато изпълняваме свещената си мисия, получаваме Неговата специална помощ. Затова сутрин след сутрин трябва да коленичим пред Господа и да подновяваме обета си, че сме Му посветени. Ако вършим това, Той ще ни дарява с присъствието на Духа с Неговата оживотворяваща, освещаваща сила.

Обаче трябва да бъде възприемчиви за Негово ръководство, като вземаме съзнателни решения ежедневно да правим това, което е право, и да избягваме това, което знаем, че е неправилно. Всъщност само когато се стремим с дадената от Бога сила да живеем както трябва, ще бъдем способни да приемем в живота си тази сила от Светия Дух, която ни е обещал Бог.

Живеем в безумен свят с твърде много изкуствено създадени нужди и омайващи развлечения. Ако не внимаваме, те биха могли да отнемат цялото ни време и да изопачат приоритетите ни. Това не е просто още един страничен продукт от нашия глобализиран кибер свят: във всяка епоха християните трябва да бъдат нащрек в една или друга степен за опитите на Сатана да ги отклони от наистина важните неща в живота.

Кой ли не е застрашен да отклони погледа си от Господа и да живее със светски, плътски неща, ако не внимава: неща, които всъщност не могат да ни донесат удовлетворение и са способни да доведат до духовната ни гибел?

Често идеята за постоянна подготовка за Второто пришествие се превръща в извинение за постоянно отлагане. Тя лесно може да накара човек да се отпусне с мотивите на злия слуга: „Господарят ми се забави“ (Матей 24:48).

От библейска гледна точка, времето за спасението е винаги „днес“ и никога утре (Псалми 95:7,8; Евреи 3:7,8,15; 4:7). И още нещо: докато не преживеем голямо обръщане, ще продължаваме да бъдем това, което сме в момента. Самото време не обръща необърнатите. Ако човек не израства постоянно в благодатта и не върви напред с вяра, ще бъде склонен да отпада, да се закоравява, да става скептичен, циничен, дори невярващ.

От тази гледна точка, можем да кажем, че всеки един ден от нашия живот е живот в миниатюра. Затова с Божията благодат трябва да планираме бъдещето си, но трябва да живеем всеки ден готови за завръщането на Исус – особено като знаем, че има непредвидени обстоятелства и днес може да е последният ни ден.

Прочетете от Елън Уайт: гл. „Лечение на ума“ от кн. „По стъпките на великия Лекар“ и гл. „Разлика между истински и фалшиви теории“ от кн. „Осветеният живот“.

„Великата борба приближава към своя край. Всеки доклад за бедствие по море или суша е свидетелство за факта, че краят на всичко е наближил. Войни и слухове за войни оповестяват това. Има ли християнин, чийто пулс да не се ускорява, когато предугажда великите събития, които се разкриват пред нас? Господ иде. Чуваме стъпките на приближаващия Бог“ (Уайт, Е. Мараната. С. 220 – англ. изд.).

„Ден след ден живейте с вяра. Не се безпокойте и не се отчайвате от мисли за времето на скръбта, за да не си създавате преждевременно период на скръб. Не мислете постоянно: „Боя се, че няма да устоя във великия ден на изпитанието“. Трябва да живеете за настоящето, само за днешния ден. Утрешният не е във ваша власт. Днес трябва да побеждавате себе си. Днес трябва да се молите. Днес трябва да водите добрата битка на вярата. Днес трябва да вярвате, че Бог ви благославя. И когато спечелите победата над тъмнината и неверието, ще удовлетворите изискванията на Учителя и ще станете благословение за хората около вас“ (Уайт, Е. Знамения на времето, 20 октомври 1887).

„Господ ще дойде скоро и трябва да бъдем готови да Го посрещнем с мир. Нека да решим да направим всичко, което зависи от нас, за да предадем светлината на хората около нас. Не бива да сме тъжни, а весели и да държим Господ Исус винаги пред себе си. (…) Трябва да бъдем готови и да очакваме Неговото явяване. Колко славно ще е да Го видим и да ни поздрави като Свои изкупени! Дълго време чакахме, но вярата ни не бива да отслабва. Ако само успеем да видим Царя в красотата Му, ще бъдем завинаги благословени. Струва ми се, че трябва да извикам силно: „Вървим към дома“. Наближаваме времето, когато Христос ще дойде със сила и голяма слава, за да вземе Своите изкупени и да ги отведе във вечния им дом“ (Уайт, Е. Небето. С. 165, 166 – англ. изд.).

Нещо странно се случила на Кю в Северен Лаос в края на 2020 г. Цялото й тяло и най-вече коремът започнали да се подуват.

Обезпокоеният й съпруг Ченг я завел при местния шаман, който им съобщил, че в нея е влязъл змей, който възнамерява да я отведе в подземния свят. „Трябва да принесете животински жертви, за да уталожите гнева на змея и да върнете духа на Кю“, тържествено заявил шаманът.

Ченг с готовност дал на шамана всичко, което бил поискал, но състоянието на Кю само се влошавало. Съпругът й потърсил традиционни лечители, но през следващите два месеца, нищо не се случило. Похарчил всичко, което притежавал, за шамани и традиционни лечители, но здравето на Кю продължило да се влошава.

Накрая Ченг решил да се обърне към някой християнски пастор с молба да се моли за Кю. Случило се така, че двама адвентни ръководители били на посещение в селото по същото време. След като се помолили за нея, решили да я изпратят в болница в столицата Виентян. Там лекарите поставили диагноза нефротичен синдром – заболяване на бъбреците, при което се получава подуване поради задържането на течности. След около седмица в болницата Кю изпаднала в кома и се наложило да я включат на животоподдържащи системи. Преместили я в интензивното отделение, където според лекаря вероятността да оживее била 50:50. Той попитал кой ще плати големите разходи за лечението, за да продължи да се грижи за нея.

Ченг се обърнал към роднините си и разбрал, че те нямат толкова пари. Адвентните ръководители, които довели Кю в болницата и платили първоначалните вноски, също нямали средства. Изправен пред невъзможността да плати и вероятността Кю да не се възстанови, Ченг взел трудното решение за изключване на животоподдържащите системи и преместването й у дома.

„Беше много мъчително да я изпратят да умре у дома, но не оставаше нищо друго – каза един от църковните ръководители. – Единствената надежда беше Бог да покаже милост и да извърши чудо за нея.“

След няколко дни Ченг повикал адвентния пастор в този район, за да го помоли да дойде и да се моли за Кю в дома им. Пасторът пристигнал отдалеч с няколко библейски работници. Решил да остане няколко дни, за да помогне и за погребението. Докато семейството чакало Кю да умре, пасторът и библейските работници постили и се молили ежедневно. Вместо да умре, състоянието на Кю се подобрило. Започнала да диша по-лесно и отоците намалели. До май 2021 г. започнала да ходи без чужда помощ.

Днес Кю е живо свидетелство за хората в Северен Лаос, че има Бог на небето.