Евреи 5:11-14; 6:1-20 прекъсва теологичното изложение за свещеничеството на Исус за нас. Тук Павел вмъква едно сурово предупреждение за опасността от отпадане от Христос.

Очевидно хората са били в реална опасност да се спуснат по хлъзгавия склон на самосъжалението и неверието. Апостол Павел е загрижен, че неговите читатели и слушатели може да са притъпили духовните си сетива поради трудните ситуации, пред които са били изправени, и по този начин са спрели да израстват в своето разбиране и преживяване на евангелието.

Нима това не е потенциална опасност за всички нас – да се обезсърчим поради изпитанията и по този начин да отпаднем?

Но подобно сурово предупреждение достига кулминацията си с едно нежно насърчение. Павел изразява вяра в своите читатели и възвеличава Исус като въплъщение на Божието непоколебимо обещание за спасение за тях (Евреи 6:9-20). Такова редуване на предупреждение и насърчение се повтаря и в Евреи 10:26-39.

Ще проучим този цикъл и ще се фокусираме върху силните насърчителни думи, които Исус ни предоставя.

Да бъдете „просветени“ означава да преживеете обръщане (Евреи 10:32). То се отнася до онези, които са се обърнали от „тъмнината” на силата на Сатана към „светлината” на Бога (Деяния 26:17,18). Това предполага избавление от греха (Ефесяни 5:11) и невежеството (1 Солунци 5:4,5). Глаголната форма тук загатва, че просветлението е Божи акт, постигнат чрез Исус, „сиянието на Неговата слава“ (Евреи 1:3).

Да се ​​„вкуси небесният дар“ и „да станат причастни на Светия Дух“ са синонимни изрази. „Дарът“ на Бога може да се отнася или до Неговата благодат (Римляни 5:15), или до Светия Дух, чрез Когото Бог придава тази благодат (Деяния 2:38). Онези, които са „вкусили“ Светия Дух (Йоан 7:37-39; 1 Коринтяни 12:13), са изпитали „благодатта“ на Бога, включваща силата да изпълнява Неговата воля (Галатяни 5:22,23).

Вкусването на „доброто Божие Слово“ (Евреи 6:5) означава лично изпитване на истината на евангелието (1 Петър 2:2,3). Думите „силите на бъдещия век“ се отнасят до чудесата, които Бог ще извърши за вярващите в бъдеще: възкресение (Йоан 5:28,29), преобразяване на нашите тела и вечен живот. Вярващите обаче започват да ги „вкусват” в настоящето. Те преживяват духовно възкресение (Колосяни 2:12,13), обновяване на ума (Римляни 12:2) и вечен живот в Христос (Йоан 5:24).

Павел вероятно има предвид поколението от пустинята, което е преживяло Божията благодат и спасение. Това поколение е „просветено“ от огнения стълб (Неемия 9:12,19; Псалми 105:39), радва се на небесния дар на манната (Изход 16:15), преживява присъствието на Светия Дух (Неемия 9:20), вкусва от „доброто Божие слово“ (Исус Навин 21:45) и „силите на бъдещия век“ в „чудесата и знаменията“, извършени при освобождението им от Египет (Деяния 7:36). Но Павел загатва, че както поколението от пустинята е отстъпило от Бога, въпреки тези доказателства (Числа 14:1-35), читателите на „Посланието към евреите“ са подложени на опасността да направят същото въпреки всички доказателства за Божието благоволение, на които са станали свидетели.

Оригиналният текст на гръцки език подчертава думата „невъзможно“. Невъзможно е Бог да възстанови тези, които са „отпаднали“, защото „те разпъват втори път Божия Син“ (Евреи 6:6). Павел иска да подчертае, че няма друг начин за спасение освен чрез Христос (Деяния 4:12). Спасението по всякакъв друг път е толкова невъзможно, колкото и „Бог да лъже“ (Евреи 6:18) или да се угоди на Бога „без вяра“ (Евреи 11:6).

Разпъването на Божия Син втори път е фигуративен израз, който се опитва да опише нещо, случващо се в личните отношения между Исус и вярващия.

Когато религиозните водачи разпъват Исус, те го правят, понеже Той представлява заплаха за тяхното върховенство и независимост. Така те се надяват да премахнат Исус като личност и да унищожат силен и опасен враг. По сходен начин евангелието оспорва суверенитета и самоопределението на отделния човек на най-фундаментално ниво. Същността на християнския живот е да вземем кръста си и да се отречем от себе си (Матей 16:24). Това означава да разпнем „света“ (Галатяни 6:14), „стария човек“ (Римляни 6:6) и „плътта с нейните страсти и желания“ (Галатяни 5:24, съвременен английски превод). Целта на християнския живот е да претърпим един вид смърт. Ако не преживеем тази смърт на „Аз”-а си, не можем да получим новия живот, който Бог иска да ни даде (Римляни 6:1-11).

Борбата между Исус и „Аз”-а е борба до смърт (Римляни 8:7,8; Галатяни 5:17). Това е трудна битка, която не се печели наведнъж. Текстът не се отнася до човека, който понякога се проваля в битката срещу „стария човек” и „плътта”. Този грях грози човека, който, след като е преживял истинско спасение заедно с всичко, което то означава (Евреи 6:4,5), решава, че Исус е заплаха за начина на живот, който предпочита да води, и прави ход, за да скъса връзката си с Него. Тоест, докато човекът не избере напълно да се отвърне от Христос, все още има надежда за спасение.

Предупреждението на Евреи 6:4-6 много прилича на предупреждението, намиращо се в Евреи 10:26-29. Павел обяснява, че отхвърлянето на Христовата жертва ще остави читателите без никакви средства за опрощение на греха, понеже няма друго средство за това опрощение освен Исус (Евреи 10:1-14).

Авторът не казва, че няма умилостивение за който и да било грях, извършен след познаването на истината. Бог е назначил Исус за наш Ходатай (1 Йоан 2:1). Чрез Него получаваме опрощение на греховете си (1 Йоан 1:9). Грехът, за който няма жертва или умилостивение, е описан като потъпкване на Божия Син; той омаловажава кръвта на Завета и оскърбява Светия Дух (Евреи 10:29). Нека прегледаме значението на тези изрази.

Изразът „потъпкал Божия Син” (Евреи 10:29) описва отхвърлянето на Исусовото управление. Титлата „Божи Син” напомня на читателите, че Бог е поставил Исус от дясната Си страна и Му е обещал да положи враговете Му за Негово „подножие” (Евреи 1:13; вж. също Евреи 1:5-12,14). Потъпкването на Божия Син загатва, че отстъпникът се е отнесъл с Исус като с враг. Според аргументацията на Посланието (Евреи 1:13) може да се каже, че що се отнася до живота на отстъпника, Исус е свален от трона (който сега е зает от самия отстъпник ) и вместо това е поставен като негово подножие. Точно така Луцифер е искал да направи на небето (Исая 14:12-14) и това е, което „беззаконният“ ще се опита да направи в бъдеще (2 Солунци 2:3,4).

Изразът „сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв“ се отнася до отхвърлянето на жертвата на Исус (Евреи 9:15-22). Той загатва, че кръвта на Исус е лишена от очистваща сила.

Изразът „оскърби Духа на благодатта“ е много силен. Гръцкият термин enybrisas („обида, безобразие“) включва проява на надменност, което означава „наглост“ или „арогантност“. Подобен термин е в пълен контраст с описанието на Светия Дух като „Духът на благодатта“. Предполага се, че отстъпникът е отговорил на Божието благодатно предложение с обида.

Той е в непоправимо положение. Отхвърля Исус, Неговата жертва и Светия Дух.

След силното и искрено предупреждение от Евреи 6:4-8 Павел изразява увереност, че читателите нито са отпаднали от Сина, нито ще го направят в бъдеще. Апостолът вярва, че публиката му ще приеме предупреждението и ще даде подходящите плодове. Те са като „земята“, която се обработва от Бога и дава плодовете, които Той очаква. Тези хора ще получат Божието благословение (Евреи 6:7), което е „спасението“ (Евреи 6:9).

Вярващите показват любовта си към Божието „име“, тоест към самия Бог, като служат на светиите. Това не е изолирано поведение в миналото, а продължителни действия, които се разширяват и в настоящето. Изключителните постъпки не разкриват истинския характер на човека. Най-важното доказателство за любов към Бога не са „религиозните“ постъпки като такива, а актовете на любов към ближния, особено към тези, които са в неравностойно положение (Матей 10:42; Матей 25:31-46). Ето защо Павел увещава вярващите да не „забравят” да вършат добро (Евреи 13:2,16).

Вижте Евреи 6:12. Този стих предупреждава да не станат „скучни“ или „мудни“ (стандартен английски превод) – нещо, характерно за онези, които не успяват да съзреят и са в опасност да отпаднат от вярата (Евреи 5:11; Евреи 6:12). Надеждата не се поддържа жива чрез интелектуални упражнения на вяра, а чрез вяра, изразена в дела на любов (Римляни 13:8-10).

Павел иска читателите да подражават на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията. Той вече е представил поколението от пустинята като негативен пример за онези, които поради липса на вяра и постоянство не успяват да наследят обещаното. След това представя Авраам (Евреи 6:13-15) като пример за човек, който чрез „вяра и търпение“ наследява обещанията. Списъкът с положителните образци се разраства заедно с героите на вярата от Евреи, 11 глава и достига връхната си точка с Исус в Евреи, 12 глава като най-големия пример за вяра и търпение (Евреи 12:1-4). Според Откровение 14:12 вярата, търпението и спазването на заповедите са характеристики на светиите на последното време.

Павел достига кулминацията на своето предупреждение против отстъплението и на насърчението към любов и вяра с едно прекрасно, възвишено изложение на увереността в Христос.

Бог гарантира Своите обещания за нас по няколко начина. Първо, Той придружава обещанието Си с клетва (Евреи 6:17). Според Писанието Божиите клетви пред Авраам и Давид се превръщат във върховна основа на доверие в непоклатимото Господно благоволение над Израил. Когато Мойсей се опитва да осигури Божието опрощение за Израил след отстъплението със златното теле, той се позовава на Божията клетва пред Авраам (вж. Изход 32:11-14; Битие 22:16-18). Подразбиращата се сила на молбата му се състои в това, че Божията клетва е неотменима (Римляни 9:4; Римляни 11:28,29).

По същия начин, когато псалмистът се застъпва пред Бога за Израил, той изисква Божията клетва пред Давид. Бог е казал: „Няма да наруша завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми. За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид, че потомството му ще трае довека и престолът му – като слънцето пред Мене, като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето“ (Псалми 89:34-37). Според Новия Завет и двете клетви намират своето изпълнение в Исус, семето на Авраам, Който се възнася и сяда на Давидовия престол (Галатяни 3:13-16; Лука 1:31-33,54,55).

Второ, Бог е гарантирал Своите обещания чрез акта на самото сядане на Исус от дясната Му страна. Възнесението на Христос има за цел да потвърди обещанието, дадено на вярващите, защото Исус се възнесе като „предтеча за нас“ (Евреи 6:20, курсивът е на автора). По този начин възнесението ни разкрива сигурността на Божието спасение за нас. Бог въвежда Исус в славата чрез страданието на „смъртта за всички”, за да може да въведе „много чада в слава” (Евреи 2:9,10). Присъствието на Исус пред Отец е „котвата на душата“ (Евреи 6:19), закрепена за Божия трон. Честта на Божието управление е възложена на изпълнението на Неговото обещание към нас чрез Исус.

Прочетете главата „Възлюбеният Йоан” от кн. „Деяния на апостолите“ на Елън Уайт и главата „Юда” от кн. „Копнежът на вековете“.

„Покоряването на личното „Аз” и предаването на всичко, което имаме, на Бога изисква борба от наша страна; цялото ни същество трябва да Му се подчини, преди да може да бъде подновено в своята първоначална святост” (Уайт, Е. Пътят към Христос, стр. 43 – англ. изд.).

„Йоан желаеше да стане като Спасителя и под преобразяващото влияние на Христовата любов стана благ и смирен. Неговото „аз” се скри в Исус. Повече от всички свои приятели той се отдаде на силата на този чуден живот (...)

Дълбоката любов на Йоан към Христос подбуждаше желанието му да бъде винаги близо до Него. Спасителят обичаше и дванадесетте, но Йоан бе с най-възприемчив дух. Бе по-млад от другите и с детинско доверие отвори сърцето си за Исус. Така се изпълни с любов към Него, и чрез Йоан Христос предаде на народа най-дълбокото Си духовно учение (...)

Красотата на преобразилата го святост грееше на лицето му подобно на Христовото излъчване. Той съзерцаваше Спасителя с обожание и любов, докато подобието на Христос и общуването с Него станаха единственото му желание и в характера му се отрази характерът на неговия Господ” (Уайт, Е. Деяния на апостолите, стр. 544,545 – англ. изд.).

Унг, работник в захарна фабрика в Лаос, бил кръстен, но загубил интерес към Исус след около три години.

Пасторът го посетил у дома и го поканил да се върне в църквата за съботното богослужение.

„Да, ще дойда“, обещал Унг.

Той обаче не отишъл.

Когато пасторът се върнал, за да го покани отново, Унг обяснил, че не е отишъл на църква, тъй като съвсем неочаквано приятел го спрял до дома му.

„Ще дойда следващата събота“, казал той.

Пак не спазил обещанието си.

Когато пасторът се върнал отново, Унг разказал как велосипедът му се бил счупил.

Пасторът често го посещавал, но всеки път Унг имал извинение. Църковните членове се молели, а пасторът продължил да го кани. Унг обаче се отдалечавал все повече от Исус.

След известно време започнал да пие и да създава проблеми в дома си. Биел по-голямата си сестра, като оставял синини по лицето, ръцето и краката й. Сестра му, която била верен църковен член, накрая трябвало да напусне дома и да го остави със съпругата и децата му.

Сестрата отишла разплакана на църква. Тя обичала по-малкия си брат. „Моля ви, не преставайте да се молите за Унг“, казала тя.

Веднъж, по време на работа в захарната фабрика, Унг се изкачил по метална стълба, за да свали захар от огромен метален контейнер.

Това било сред обичайните му работни задължения. Точно тогава се появила повреда в кабела, който бил свързан с металния контейнер. Докато протягал ръка да хване горния край на контейнера, токов удар минал през ръцете и тялото му.

Електричеството го залепило за контейнера. Не можел да дръпне ръката си. В този момент си спомнил за семейството си, за децата и съпругата си.

Тогава си спомнил и за Бога.

„Боже, моля Те, помогни ми!“, помолил се той.

Внезапно електричеството било прекъснато и той паднал на пода.

Само една мисъл изпълвала съзнанието му: „Господ ми даде нов живот, за да живея отново.“ Би трябвало да е мъртъв, а все още бил жив. Лявата му ръка получила сериозни изгаряния, но общото му състояние било добро.

Хората от селото не можели да повярват, че все още е жив.

Унг казал на жена си, че възнамерява отново да посвети живота си на Исус.

„Трябва да се върна в църквата, тъй като Бог ми даде нов живот – заявил Унг. – Ще бъда свидетел за Него, защото щях да умра, а съм жив. Трябва да се върна при Него.“