Представяли ли сте си някога какво би било да слушате Исус или някой от апостолите да проповядва? Разполагаме с писмени откъси и резюмета на някои от техните проповеди, но те дават само откъслечна представа за това какво е било да сте там и да ги слушате на живо. Обаче Бог е запазил за нас в Писанията поне една пълна проповед: писмото на Павел до евреите.

Ап. Павел, авторът на „Евреи“, нарича творбата си „увещателно слово“ (Евреи 13:22). Подобен израз обикновено се употребява както за проповед в синагогата (Деяния 13:15), така и в християнското богослужение (1 Тимотей 4:13). По този начин се оказва, че „Посланието към евреите“ е най-ранната „пълна християнска проповед“, с която разполагаме. Книгата е насочена към вярващи, които приемат Исус, но след това изпитват трудности. Някои са публично опозорявани и преследвани (Евреи 10:32-34). Други са изправени пред финансови проблеми (Евреи 13:5,6). Мнозина биват изпитвани и започват да изневеряват на вярата си (Евреи 3:12,13). Може ли някой от нас днес да се отъждестви с тях?

Но в своята разтърсваща проповед апостолът предизвиква тях (а и нас) да устоят във вярата си в Исус и да насочат погледа си към Него, докато е сега в небесното светилище.

За да разберем проповедта и да приложим вестта ѝ към самите нас, трябва да познаваме историята на древната местна църква и ситуацията, в която се намира, когато получава писмото от апостола.

Този пасаж загатва, че хората, към които е адресирана кн. „Евреи“, не са чували самия Исус да проповядва; вместо това са получили евангелието от други евангелисти, съобщили им вестта за „спасението“.

Павел също така казва, че евангелистите са „потвърдили“ вестта и че самият Бог е дал свидетелство „чрез знамения и чудеса“. Това означава, че Той е осигурил опитното потвърждение на евангелието чрез знаци и други мощни дела – сред тях и разпределението на „даровете на Светия Дух”. Новият Завет описва, че знаци, като чудодейни изцеления, изгонване на бесове и изливане на духовни дарове често са съпътствали проповядването на евангелието на нови места.

В зародиша на християнската църква Бог излива Своя Дух върху апостолите в Йерусалим, за да могат те да известяват евангелието на непознати дотогава езици и да правят чудеса (Деяния, 2 и 3 гл.). Филип извършва подобни чудеса в Самария (Деяния, 8 гл.), Петър – в Йопия и Кесария (Деяния, 9 и 10 гл.) и Павел през цялото си служение – в Мала Азия и Европа (Деяния, 13-28 гл.). Тези могъщи дела са доказателства от опит, които потвърждават посланието за „спасение“ – установяване на Божието царство и спасение от осъждане, както и освобождение от злите сили (Евреи 12:25-29).

Духът е дал убеждението на ранните християни, че греховете им са опростени; ето защо те не се страхуват от присъдата и в резултат на това молитвите им са смели и изпълнени с увереност, а религиозният им опит носи радост (Деяния 2:37-47). Духът също така избавя хора, поробени от зли сили, а това е убедително доказателство за Божието превъзходство над тези сили и разкрива, че Неговото царство е установено в живота им.

Когато вярващите изповядват вярата си в Христос и се присъединяват към църквата, те поставят един граничен жалон, който ги отличава от останалата част на обществото. За съжаление, това се превръща в източник на конфликти, понеже определено стават обект на негативни коментари за своето обкръжение и неговите ценности.

Твърде вероятно е читателите на Посланието да са понасяли вербални и физически страдания от ръцете на множествата, подклаждани от техните противници (напр. Деяния 16:19-22; Деяния 17:1-9). Те са били хвърляни в затвора и е възможно да са били бити, тъй като властите са имали силата да нареждат наказание и затвор, често пъти без да се придържат към подходящите юридически норми при събирането на доказателства (напр. Деяния 16:22,23).

„Укорът за Христос“ просто е означавал да се идентифицирате с Христос и да понесете срама и насилието, които предполага една такава връзка. Социалната враждебност срещу християните е резултат от техните отличителни религиозни ангажименти. Хората могат да се почувстват засегнати от религиозни практики, които не разбират, или от хора, чийто начин на живот и морал биха могли да накарат другите да се чувстват виновни или засрамени. Към средата на I век сл.Хр. Тацит смята християните за виновни в „омраза срещу човечеството“ (Alfred J. Church and William J. Brodribb, trans., The Complete Works of Tacitus, (New York: The Modern Library, 1942) Annals 15.44.1). Каквато и да е точната причина за това обвинение, със сигурност фалшиво, много ранни християни, като тези, на които Павел пише това писмо, са пострадали за вярата си.

Читателите на „Евреи“ успешно пазят вярата и посвещението си на Христос, въпреки отхвърлянето и гоненията. Но противопоставянето взема своя дан в дългосрочен план. Те се подвизават в доброто воинстване на вярата и излизат от него победители – но изтощени.

„Евреи“ ни казва, че читателите му са продължавали да изпитват трудности. Вербалните и вероятно други видове атаки срещу тяхното достойнство са продължавали (Евреи 13:13). Някои вярващи все още са били в затвора (Евреи 13:3) – нещо, което може да изтощи църквата финансово и чисто емоционално. Те са уморени (Евреи 12:12,13) и лесно може да станат „малодушни” (Евреи 12:3).

Обикновено хората и общностите, след като премине еуфорията от победата, отпускат своите психологически и други видове защити и стават по-уязвими за контраатаките на своите неприятели. Силата, която даден човек или общност са мобилизирали, за да се изправят пред надвисналата заплаха, може по-трудно да бъде пробудена за втори път.

„Но Илия реагира така, както често се реагира след проява на силна вяра и след славен подвиг. Изплаши се, че започналата на Кармил реформация може да не продължи дълго и се отчая. Бе издигнат до върха Фасга, а сега се намираше в ниското на долината. Докато бе вдъхновяван от Всемогъщия, Илия устояваше и на най-тежките изпити на вярата, но в това време на обезсърчение, когато заплахата на Езавел отекваше в ушите му и очевидно Сатана все още имаше надмощие чрез интригите на тази зла жена, той пусна ръката си от Бога. Бе изтощен до краен предел и постъпи неразумно. Забравяйки за Бога, побегна все по-надалеч и по-надалеч, докато се оказа съвсем сам в пуста и злокобна местност” (Уайт, Е. Пророци и царе, стр. 161, 162 – англ. изд.).

Какъв съвет дава апостолът на читателите си предвид положението им? Какво можем да научим от „Посланието към евреите“ за наша собствена полза? Нека анализираме как Бог помага на Илия да се възстанови от обезсърчението си.

Историята на Божиите отношения с Илия след Кармил е забележителна, защото показва нежната грижа и мъдрост, с които Бог служи на страдащите и борещите се за възстановяване на тяхната вяра. Той прави няколко неща за Илия. Първо, грижи се за физическите му нужди. Осигурява му храна и го оставя да си почине. След това, в пещерата, нежно го укорява – „Какво правиш тук, Илия?” – и му помага да придобие по-задълбочено разбиране за начините Му на действие и за изпълнението на целите Му. Бог не е във вятъра, в земетресението или в огъня, а в тихия и нежен глас. След това Той дава на Илия работа за вършене и му вдъхва увереност.

В „Посланието към евреите“ можем да намерим няколко наставления, които апостолът дава на читателите, за да им помогне да възстановят първоначалната си сила и вяра. Един от аспектите, които авторът подчертава, е да се грижим за физическите нужди на своите братя по вяра. Той предлага да се практикува гостоприемство и да се посещават хвърлените в затвора, тоест да се задоволяват техните нужди. Апостолът увещава читателите да бъдат щедри, като им напомня, че Бог няма да ги изостави (Евреи 13:1-6). Павел също така ги укорява и насърчава. Той ги предупреждава да не се „отдалечават” (Евреи 2:1, нов превод от ориг. ез.) и да нямат „нечестиво, невярващо сърце” (Евреи 3:12). Насърчава ги да израстват в разбирането си за вярата (Евреи 5:11-6:3). Отбелязва и значението на постоянното посещение на църковните събрания (Евреи 10:25). В обобщение, той предлага да продължават заедно напред, да се насърчават и да се подбуждат към любов и добри дела, но също така издига Исус и служенето Му в небесното светилище за тях (Евреи 8:1,2; Евреи 12:1-4).

Има един много важен елемент, който апостолът подчертава, добавящ неотложност към увещанието му: читателите живеят в самите „последни дни“ (Евреи 1:2) и обещанията скоро ще бъдат изпълнени (Евреи 10:36-38). Интересно е, както ще видим, че в цялото си Послание Павел сравнява своите читатели с поколението от пустинята, което е стояло точно пред границите на Ханаан, готово да влезе в Обетованата земя. Апостолът им напомня: „Защото още много малко време и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави“ (Евреи 10:37). След това ги насърчава: „Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява“ (Евреи 10:39). Това последно увещание напомня на първоначалните читатели – а и на нас – за опасностите, които Божият народ е преживявал в исторически план точно преди изпълнението на Божиите обещания.

Книгата „Числа“ говори за същото нещо. Библейският доклад ни казва, че на два пъти, точно преди да влезе в Обетованата земя, Израил е понесъл важни поражения. При първият път, записан в Числа, 13 и 14 гл., ни се разказва за съмненията, които няколко водачи са разпространили в събранието и те са станали причина за провала на вярата на Израил. В резултат на това събранието е решило да си определи нов водач и да се върне в Египет точно в момента, когато им е предстояло да влязат в Ханаан.

При втория път израилтяните са се отдали на чувственост и фалшиво поклонение във Ваал-Фегор (Числа, 24 и 25 гл.). Въпреки че Валаам не е бил в състояние да наложи проклятие върху израилтяните, Сатана е използвал сексуалните изкушения, за да въведе Израил във фалшиво поклонение и грях и да нанесе върху народа Божието негодувание.

Апостолът предупреждава читателите на „Евреи“ срещу тези две опасности. Първо, той ги призовава да държат твърдо изповедта на вярата си и да насочат погледа си към Исус (Евреи 4:14; 10:23; 12:1-4). Второ, увещава ги срещу неморалността и сребролюбието (Евреи 13:4-6). Накрая ги призовава да помнят и да се покоряват на своите водачи (Евреи 13:7,17).

Давид А. де Силва обяснява ясно защо ранните християни са понасяли гонения: „Християните възприемат начин на живот, който (...) може да се смята за асоциален и дори подривен. Верността към божествата, изразяваща се в благочестиво присъствие на жертвоприношения и други подобни, се разглежда като символ на лоялност към държавата, властите, приятелите и семейството. Поклонението пред божества е нещо като символ на посвещението на взаимоотношения, поддържащи обществото стабилно и проспериращо. Въздържайки се такива неща, християните (също като евреите) биват разглеждани с подозрение като потенциални нарушители на законите и [като] подривни елементи на Империята“ (Perseverance in Gratitude [Grand Rapids, MI: Eerdmans Publishing Company, 2000], p. 12.).

„За обезсърчените има сигурен лек – вяра, молитва, работа. Вярата и активността ще дадат увереност и удовлетворение, които ще нарастват ден след ден. Изкушени ли сте да се отдадете на чувството за надвиснала опасност или на дълбоко отчаяние? И в най-мрачните дни, когато всичко изглежда безнадеждно, не се бойте. Имайте вяра в Бога. Той познава вашите нужди и държи в ръцете Си върховната власт. Безкрайната Му любов и състрадание никога не се изчерпват. Не се страхувайте, че Господ няма да успее да осъществи Своето обещание. Той е вечна истина. Никога няма да промени завета си, сключен с онези, които Го обичат. Ще даде на верните си служители успех според нуждите им. Апостол Павел свидетелства: „И Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена (...) Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:9,10)” (Уайт, Е. Пророци и царе, стр. 164, 165 – англ. изд.).

Обикновено сватбата е време на радост за семейството, но Коме и съпругът й Еунг само страдали в отдалеченото си село в Лаос.

Коме, която принадлежи на племенната група Лавен, била дъщеря на медиумка. Била възпитавана още от детските си години, че трябва да заеме мястото на майка си. Тя обаче намерила Господа и Му предала живота си противно на волята на своята майка. Нещо по-лошо, омъжила се за християнин от друга племенна група. Като че ли всички били против техния брак, дори нечистите духове.

Веднъж демон се появил пред Коме и започнал да се смее срещу нея. Тя бързо паднала на колене и отправила молитва. Изправила се и тръгнала към Библията си, за да чете от нея. Библията била само на няколко стъпки, но краката й били толкова тежки, че не можела да се движи. Като че ли била затънала в земята. Докато се мъчела да направи стъпка, тя се молела: „Господи, запази ме. Господи, запази ме.“ Накрая стигнала до Библията и я отворила. След като прочела няколко текста, отново се помолила в името на Исус и нечистият дух я напуснал.

Борбата със злите сили продължила години, но Коме и Еунг се покланяли непрестанно на Бога в дома си. Техните родители, братя и сестри и приятели открито изразявали омразата си към тях. След това някой ги обвинил фалшиво пред властите. Когато полицаите дошли да задържат семейството, били посрещнати от тайнствени, силни фигури пред къщата. Служителите на реда избягали от страх. Вторият опит да бъдат арестувани отново се провалил, след като полицаите се изплашили от две тайнствени фигури вътре в къщата. Разнесла се мълвата, че семейството има някакви свръхестествени пазители и хората започнали да ги уважават.

Междувременно семейството споделяло вярата си с роднини и съседи. Помагали на другите при всяка възможност и въпреки че самите те били отчайващо бедни, помагали на тези, които били още по-бедни. Постепенно хората започнали да отиват при тях, търсейки помощ. Болните и обладаните от демони търсели изцеление. Един след друг мнозина приемали Бога и домът на семейството се превърнал в домашна църква. Сестрата на Коме се противяла на евангелието, но една нощ видяла ярка светлина от къщата на Коме. На следващия ден попитала откъде е имала светлина, след като селото не е електрифицирано. Коме не знаела какво да отговори, тъй като двамата със съпруга й спели. Сестрата приела Исус.