"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Настоящата истина във "Второзаконие" Клифърд Голдстейн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2021 г.

Урок 13 18 - 24 декември 2021 г.

Възкресението на Мойсей

За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете

Събота - 18 декември

Стих за запаметяване:
: „Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Мойсеевото тяло, не посмя да произнесе против него хулителна присъда, а каза: Господ да те смъмри!“ (Юда 1:9).

Както видяхме през това тримесечие, Мойсей е главният герой във „Второзаконие“. Книгата е пропита с неговия живот, характер и послания. Макар че „Второзаконие“ е книга за Бога и за Неговата любов към am yisra’el – „народът Израил“, Бог често използва Мойсей, за да разкрие тази любов и да говори на Своя народ.

Сега, когато сме в края на тримесечието, в края на изследването ни на „Второзаконие“, стигаме и до края на живота на Мойсей, поне на живота му тук, на земята.

Както се изразява Елън Уайт: „[Мойсей] знаеше, че трябва да умре сам. На никой земен приятел не му бе позволено да му послужи в неговите последни часове. Сърцето му се свиваше от тайнствеността и ужаса на онова, което го очакваше. Най-суровият изпит бе да се отдели от народа – неговата грижа и любов – от народа, с който толкова дълго време бе имал един интерес и един живот. Но той се бе научил да се доверява на Бога и с непреклонна вяра предаде себе си и народа си на Неговата любов и милост“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С., Нов живот, 2019, с.325).

Както животът и служенето на Мойсей ни разкриват много неща за Божия характер, същото важи и за неговата смърт и възкресение.




Грехът на Мойсей – част първа Неделя - 19 декември

Отново и отново, въпреки тяхното отстъпничество и странстване из пустинята, Бог по чуден начин се грижи за децата на Израил. Това значи, че колкото и да не го заслужават (а често е така), Божията благодат се излива върху тях. Днес ние също получаваме Неговата благодат, независимо колко недостойни сме за нея. Все пак нямаше да бъде благодат, ако я заслужавахме, нали?

А освен изобилието от храна, което Бог по чуден начин осигурява за тях в пустинята, друга проява на Неговата благодат е водата, без която те биха загинали много бързо, особено в сухата, гореща и безлюдна пустиня. В коментара си върху това преживяване Павел пише: „(...)и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос)“ (1 Коринтяни 10:4). Елън Уайт също добавя, че „винаги, когато в своите пътувания се нуждаеха вода, тя бликваше от скалите край стана им“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци, с. 281 – англ. изд.).


Прочетете Числа 20:1-13. Какво се случва тук и как разбираме Божието наказание за Мойсей поради неговите действия?


От една страна, не е трудно да видим и да разберем раздразнението на Мойсей. След всичко, което Господ е направил за тях, знаменията и чудесата и свръхестественото избавление, ето ги, най-накрая, пред границите на Обетованата земя. И какво се случва? Изведнъж се оказва, че няма вода и те започват да заговорничат срещу него и Аарон. Да не би Бог да не може да им осигури вода в този момент, както преди е правил толкова често? Разбира се, че може; Той може да го направи и планира да го направи отново.

Обаче да чуем думите на Мойсей, докато удря скалата даже два пъти: „Чуйте сега, вие, бунтовници! Да ви извадим ли вода от тази канара?“ (Числа 20:10). Не можем да не усетим гнева в гласа му, защото първо ги нарича „бунтовници“.

Проблемът не е толкова в неговия гняв – не е добро, но е нещо разбираемо – а в това, че казва: „Да ви извадим ли вода от тази канара?“, сякаш той или някое друго човешко същество би могло да извади вода от камък. В гнева си сякаш забравя, че единствено Божията сила, която действа сред тях, може да извърши подобно чудо. Той би трябвало най-добре да го знае.


Колко често казваме или правим нещо в изблик на гняв, дори да смятаме, че е оправдан? Как бихме могли да се научим да се възпираме, да се помолим и да търсим Божията сила, за да кажем и да направим каквото е редно, преди да изречем или да направим нещо погрешно?




Грехът на Мойсей – част втора Понеделник - 20 декември

Прочетете отново Числа 20:12,13. Каква конкретна причина изтъква Господ на Мойсей, за да не може да премине отвъд границата поради постъпката си? Вж. също Второзаконие 31:2 и 31:4.


Според този текст грехът на Мойсей е единствено опитът му да заеме Божието място, което е нещо твърде лошо. Също така е проявил липса на вяра, което, за човек като него, е без извинение. Все пак това е мъжът, който след горящия храст (Изход 3:2-16) е преживял такава опитност с Бога, каквато никой никога не е имал и въпреки това, според текста, Мойсей не повярва на Бога, тоест проявява липса на вяра към Божиите думи и в резултат, не Го издига пред израилтяните. Иначе казано, ако Мойсей беше запазил хладнокръвие и беше постъпил правилно, изявявайки своята вяра и доверие в Бога въпреки тяхното отстъпничество, щеше да прослави Господа пред народа и отново щеше да бъде пример пред тях за истинска вяра и послушание.

Забележете също така как Мойсей не се подчинява на това, което Бог изрично му казва да направи.


Прочетете Числа 20:8. Какво казва Господ на Мойсей да направи и какво прави Мойсей в замяна (Числа 20:9-11)?


В девети стих се казва, че Мойсей взе жезъла, „както Той му заповяда“. Дотук добре. Но в десети стих, вместо да говори на канарата, от която след това ще потече вода като поразителна изява на Божията сила – Мойсей я удря не веднъж, а два пъти. Да, да удариш канарата и от нея да потече вода е чудо, но определено не чак толкова голямо чудо, колкото, ако ѝ говориш, и стане същото.

Наистина, на пръв поглед може да изглежда сякаш Божията присъда над Мойсей е твърде сурова: след всичко, което е преживял, няма да му бъде позволено да прекрачи границата на Обетованата земя. Откакто се разказва тази история, хората се питат защо едно прибързано действие му е отнело това, което е чакал толкова дълго.


Според вас какъв урок е трябвало на научат израилтяните от случилото се с Мойсей?




Смъртта на Мойсей Вторник - 21 декември

Горкият Мойсей! Стигнал е чак дотук, преминал е през толкова много неща само за да бъде изключен от изпълнението на обещанието, дадено на Авраам много векове по-рано: „На твоето потомство ще дам тази земя“ (Битие 12:7).


Прочетете Второзаконие 34:1-12. Какво се случва с Мойсей и какво казва Господ за него, което показва колко специален човек е той?


„В усамотение Мойсей си припомни своя живот на обрати и трудности, откакто бе отказал дворцовите почести на обещаващото египетско царство, за да поеме своя жребий с Божия избран народ. Припомни си дългите години в пустинята със стадата на Йотор, появата на ангела в горящия храст и призива да избави Израил. Отново видя могъщите чудеса, които Бог бе извършил в полза на избрания Си народ и Неговата дълготърпелива милост през годините на скитанията и бунта му. Въпреки всичко, което Бог бе извършил за израилтяните, въпреки личните му молитви и усилия, само двама от всички възрастни сред многобройната армия, напуснала Египет, се намериха така верни, че да влязат в земята на обещанието. Когато Мойсей си даде сметка за резултата от своя труд, изглеждаше като че ли животът му на тежки изпитания и жертви е преминал почти напразно“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 326 – англ. изд.).

Второзаконие 34:4 казва нещо много интересно. „Тази е земята, за която съм се клел на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам“. Господ използва почти дословно думите, които е повтарял на патриарсите и на техните потомци за това, че ще им даде тази земя. Сега ги повтаря на Мойсей.

Господ също така казва: „Аз ти я показах, но в нея няма да влезеш“ (Второзаконие 34:4). Не би било възможно от мястото, където седи, Мойсей да види с физическото си зрение всичко, което Бог Му посочва – от Моав до Дан, до Нафталим и така нататък. Елън Уайт свидетелства ясно – това е свръхестествено откровение не само за земята, но и как ще изглежда тя, след като я завладеят.

В известен смисъл, сякаш Господ дразни Мойсей, като му натяква: Ти можеше да бъдеш тук, ако просто Ми се беше подчинил, както трябваше да направиш, или нещо такова. Но всъщност Господ показва на Мойсей, че въпреки всичко, въпреки неговата грешка, Той ще остане верен на заветните обещания, които е дал на патриарсите и на Израил. И както ще видим, Бог е приготвил нещо още по-добро за своя верен, но несъвършен слуга.




Възкресението на Мойсей Сряда - 22 декември

„И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа. И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае къде е гробът му“ (Второзаконие 34:5,6). И така, с тези няколко стиха Мойсей – толкова централна фигура в живота на Израил, мъж, чиито писания все още се четат не само в Израил, но и в църквите и синагогите днес – умира.

Мойсей умира, погребан е, народът го оплаква и това е всичко. Определено принципът в думите от „Откровение“ е приложим за този случай: „Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях“ (Откровение 14:13).

Обаче смъртта на Мойсей не е последната глава от историята на живота му.


Прочетете Юда 1:9. Какво се случва тук и как този текст ни помага да разберем появата на Мойсей по-късно в Новия Завет?


Макар че ни се дава само един бегъл поглед, каква невероятна сцена е изобразена тук. Михаил, самият Христос, се бори с дявола за тялото на Мойсей. Как се бори за него? Няма съмнение, че Мойсей е грешник; наистина, последният му явен грях, когато си е присвоил славата, принадлежаща единствено на Бога, е същият грях, заради който Луцифер е бил прогонен от небето в началото – „ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:14). Спорът за неговото тяло трябва да е бил заради това, че сега Христос иска да даде на Мойсей обещаното възкресение.

Но как би могъл Христос да направи това за един грешник – Мойсей, който е нарушил Неговия закон? Отговорът, разбира се, можем да открием единствено на кръста. Също както всички животински жертви сочат към Христовата смърт, така и Господ сега, гледайки напред към Кръста, изисква тялото на Мойсей да бъде възкресено. „Вследствие на греха си Мойсей бе паднал под властта на Сатана. Личните му заслуги го правеха законен пленник на смъртта; но бе възкресен за безсмъртен живот, дължейки това право в името на Изкупителя. Мойсей излезе от гроба прославен и се възнесе със своя Избавител в Божия град“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 330 – англ. изд.).


Как този доклад за Мойсей ни помага да разберем дълбочината на плана за спасението: т.е. че дори преди Кръста Мойсей е бил възкресен за безсмъртие?




Възкресението на всички нас Четвъртък - 23 декември

Когато разполагаме с допълнителната светлина от Новия Завет, недопускането на Мойсей до Обетованата земя всъщност не изглежда чак толкова голямо наказание. Вместо земния Ханаан и по-късно земния Йерусалим (който през цялата си позната история е бил място на войни, завоевания и страдание), „небесният Йерусалим“ (Евреи 12:22) сега е негов дом. Определено той е много по-добро жилище!

Мойсей е първият пример в Библията за възкресение от мъртвите. Енох е взет на небето, без да види смърт (Битие 5:24), както и Илия (4 Царе 2:11), но според записания доклад Мойсей е първият човек, възкресен за вечен живот.

Не знаем колко време е спал в земята, но всъщност за нас това няма значение. Той е затворил очите си в смъртта и за него е било все едно дали са минали 3 часа, или 300 години. Това важи и за всички починали; те ще преживеят същата опитност като Мойсей. Ние затваряме очите си в смъртта и следващото, което ще видим, е Второто пришествие на Исус или, за съжаление, последния съд (Откровение 20:7-15).


Прочетете 1 Коринтяни 15:13-22. Какво велико обещание намираме тук и защо думите на Павел придобиват смисъл само ако разбираме, че мъртвите спят в Христос до възкресението?


Без надеждата за възкресението нямаме никаква надежда. Възкресението на Христос е гаранцията за нашето възкресение; след като очиства греховете ни (Евреи 1:3) на кръста като наше жертвено Агне, Христос умира и възкръсва от мъртвите и поради Неговото възкресение имаме увереност в своето, като Мойсей е първият пример за грешно същество, възкресено от починалите. Той е възкресен заради това, което Христос е щял да направи, а ние ще бъдем възкресени заради това, което Спасителят вече е направил.

И така, в Мойсей откриваме пример за спасение чрез вяра – вяра, която се проявява в живот на вярност и доверие към Бога, макар че накрая и той се препъва. И в цялата книга „Второзаконие“ можем да проследим как Мойсей се опитва да призове Божия народ към подобна вярност, подобен отговор на благодатта, която им е дадена и която ни се дава и на нас, докато също се намираме на границите на Обещаната земя.


Не е ли Бог същият, който призовава и нас към вярност? Как бихме могли да се подсигурим, за да не допуснем същите грешки, за които Мойсей предупреждава във „Второзаконие“?




Разширено изучаване Петък - 24 декември

„Когато извикаха ядосано „Да ви извадим ли [ние] вода из тая канара“, те поставиха себе си на мястото на Бога, като че силата бе в самите тях – хора, притежаващи човешки слабости и страсти. Уморен от постоянното недоволство и бунтове на народа, Мойсей пропусна да се съобрази със своя всемогъщ Помощник и без да призове Божествената сила, бе оставен да помрачи доклада на живота си с проява на човешка слабост. Човекът, който устоя чист, прям и несебелюбив до края на делото си, най-после бе победен. Той обезслави Бога пред израилевото общество точно когато трябваше да Го възвеличи и издигне“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 285 – англ. изд.).

„На планината на Преображението Мойсей бе заедно с преселения жив в небето пророк Илия. Двамата бяха изпратени да занесат на Сина светлина и слава от Отец. Така молитвата на Мойсей, изговорена преди толкова много векове, най-накрая се изпълни. Той застана на „добрата планина“, в наследството на своя народ, да свидетелства за Този, в Когото бяха съсредоточени всички обещания към Израил. Такава е разкритата пред смъртни очи последна сцена от историята на човека, така високо почетен в небето“ (пак там, с. 330).


Въпроси за разискване:

1. От една страна, да, Мойсей е възкресен и отведен на небето скоро след смъртта си. Но в същото време горкият Мойсей (поне така предполагаме), е станал свидетел на ужасната бъркотия тук, долу. Какви късметлии сме, че повечето от нас ще бъдат възкресени, след като всичкото страдание на земята приключи, поне страданието преди Второто пришествие. По какъв начин това е по-голямо благословение от онова на Мойсей?

2. Как историята за смъртта на Мойсей и по-късното му възкресение ни разкрива как Новият Завет, макар често да се обляга на Стария, ни води към по-голямо познание и наистина ни дава много нова светлина?

3. Как историята за живота на Мойсей, включително за изблика на гняв, при който удря скалата, е пример за това какво означава да живееш и да бъдеш спасен чрез вяра, без делата на закона?

4. В групата разсъждавайте за обещанието за възкресение в края на времето. Защо то е толкова важно за нашата надежда? Също така, ако можем да се доверим на Бога за това, че ще ни възкреси от смъртта, не трябва ли да можем да му се доверяваме за всичко останало? Все пак, щом Той е способен да направи това за нас, има ли нещо, което да не може да направи?


Тази събота, 25.12.2021 г., ще се молим за църкви „Пловдив Център” и „Поморие”.




Разказ

Млада студентка създава рождествена музика
От Андрю Макчесни

Всяка година църквата на Михару Шимизу организира специална коледна програма в Токио. Всяка година Михару изпитвала силното желание да участва и по някакъв начин да сподели радостта си от раждането на Христос. Една есен по време на първата й година в университета, преподавател я помолил да напише текста за мюзикъл.

Накрая се оказало, че мюзикълът е последният изпит за всичките 30 студенти в нейния курс. Михару трябвало да напише сценария и текста, а учителят да композира музиката. После класът трябвало да се раздели на четири групи и всяка група да научи текста и да пее мюзикъла.

След период на молитви Михару написала кратък разказ за коледното пеене. Песните били изпълнени с възхвала на Исус. Не знаела как ще реагират учителите или състудентите й. Нито един от тях не бил християнин. Когато предала осемминутния мюзикъл, преподавателят не променил нито дума. „Текстът звучи много благородно“, казал той.

Докато класът разучавал и репетирал мюзикъла, Михару си спомнила за коледната програма в църквата. Може би нейният мюзикъл би могъл да е нейният принос за коледната програма.

На Рождество тя свирела на пианото, докато седем от нейните състуденти изпълнявали мюзикъла в адвентната църква Сетагая –църква за млади хора в Токио. Млади адвентисти помагали на представлението зад сцената.

Дошли повече хора, отколкото Михару очаквала. Около 75 души се събрали в малката църквата в пространство, което обикновено побирало 25 човека за съботните богослужения.

Михару била във възторг. Тя усетила връзката с публиката. Видяла, че всички заедно споделят истинския дух на Рождество – радостта, че Исус обича хората толкова много, че е дошъл на земята като бебе. Михару била особено доволна, че един от нейните състуденти бил сред публиката. След това той поискал да се запише в библейския курс.

Михару решила да композира нов мюзикъл за следващото Рождество. Написала мюзикъл как дядо й станал адвентист от седмия ден. Не било трудно да намери състуденти да участват в новото представление. Те били харесали предишния мюзикъл и сега искали пак да пеят. Един от новите участници бил състудентът, който посещавал библейския курс. Деветнадесетгодишната Михару се моли Исус да използва музикалния й талант, за да привлича състудентите си към Него.