Кой би могъл да си представи как са изглеждали делата на Сътворението – светлина сред тъмнината, пълни с живот океани, бързо прелитащи птици? А свръхестественото сътворение на Адам и Ева? Дори не можем да започнем да разбираме как го е направил Бог.

Но след цялото това активно творчество Той насочва вниманието Си към нещо друго. На пръв поглед не изглежда толкова зрелищно като подскачащи китове или ослепителна палитра от пера. Бог просто прави един ден, седмия ден, и след това го определя за специален. Още преди човечеството да се впусне в неудържимия живот на постоянен стрес, Бог поставя един жалон като помощно паметно свидетелство. Той иска този ден да бъде за нас време да спрем и съзнателно да се порадваме на живота – ден, в който да бъдем, а не да вършим, за да отпразнуваме дара на тревата, въздуха, дивата природа, водата, хората и най-вече Създателя на всеки добър дар.

Тази покана ще продължи дори след като първата двойка бъде прогонена от Едем. Бог иска да се увери, че поканата може да издържи на изпитанието на времето и затова, още от самото начало, я вплита в самата тъкан на времето.

През тази седмица ще изучаваме прекрасната Божия покана да влизаме в динамична почивка, отново и отново, с всеки седми ден.

Бог е там, в началото. Господ Бог говори и става. Светлината разделя деня от нощта; небесната твърд, небето и моретата биват изговорени в съществувание на втория ден; сушата и растителността следват на третия. Бог формира основната рамка на времето и географията и след това я изпълва през следващите три дни. Светилата управляват небето денем и нощем. За разлика от историите на повечето древни цивилизации, библейският разказ за Сътворението ясно показва, че Слънцето, Луната и звездите не са божества. Те се появяват на сцената едва на четвъртия ден и са подчинени на словото на Създателя.

Описанието на Мойсей за дни пети и шести (Битие 1:20-31) е изпълнено с живот и красота. Птици, риби, сухоземни животни – всички те изпълват пространството, приготвено от Бога.

Това не е просто някакво пространство, създадено от Бога; това е съвършеното място. Земята гъмжи от живи създания. Като рефрен на лесно запомняща се мелодия, Бог продължава да казва след всеки ден, че е това е „добро”.

Бог се навежда и започва да оформя кал. Създаването на човечеството по Божи образ и подобие е нагледен урок за интимност и близост. Бог се навежда и вдъхва живот в ноздрите на Адам и става живо същество. Специалното сътворяване на Ева от реброто на Адам добавя още един важен елемент към творческата седмица. Бракът е част от Божия замисъл за човечеството – свещено доверие за партньорство между ’ish и ’ishshah – „мъж“ и „жена”.

Този път, когато Бог поглежда всичко, което е направил на шестия ден, рефренът звучи по-различно: „И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро“ (Битие 1:31).

Сътворението може да е „твърде добро“, но все още не е приключило. То завършва с Божията почивка и специалното благословение върху седмия ден, събота. „И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“ (Битие 2:3).

Съботата е неразделна част от Божието творение. Всъщност тя е кулминацията на Сътворението. Бог прави почивка и създава пространство за общност, където човечеството (в онези дни главно семейството на Адам и Ева) би могло да спре ежедневните си дейности и да си почива рамо до рамо със своя Създател.

За съжаление, грехът нахлува в света и променя всичко. Няма повече непосредствено общение с Бога. Вместо това болезнени раждания, непосилен труд, крехки и нефункционални взаимоотношения и още, и още – списъкът на горчивините, с които всички сме запознати толкова добре, също като живота в този греховен свят. И все пак, даже сред всичко това, Божията събота остава траен символ на нашето сътворение, а също и надежда и обещание за нашето пресътворение. Ако сме имали нужда от съботна почивка преди греха, колко повече се нуждаем от нея след него?

Много години по-късно, когато Бог освобождава чадата си от робството в Египет, Той отново им напомня за този специален ден.

С тази заповед Бог ни призовава да помним своя произход. Противно на вярването на мнозина, ние не сме случайни продукти на студени, безгрижни и слепи сили. Напротив, ние сме същества, създадени по Божия образ. Сътворени сме да споделяме общението с Бога. Няма значение, че израилтяните са били третирани като роби с нищожна стойност. С всяка събота по специален начин те биват призовани да си припомнят кои са всъщност – същества, направени по образа на самия Бог.

„Съботата бе паметник за делото на сътворението и по този начин знак за Божията сила и за Неговата любов“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, стр. 163).

„Бог дава на хората паметник на Своята творческа сила, за да могат да Го разпознават в делата на ръцете Му. Съботата ни призовава да виждаме в творенията славата на Създателя. И именно поради това Свое желание Исус свързва скъпоценните Си уроци с красотата на природните творения. В светия ден за почивка, който е над всички други дни, трябва да изучаваме вестите, които Бог е записал за нас в природата (...) И когато се сближаваме със сърцето на природата, Христос прави присъствието Си реално за нас и говори на сърцата ни за Своя мир и Своята любов” (Уайт, Е. Притчи Христови. Изд. „Ел Уай“, София, 2013 г., стр. 12).

След 40 години скитане из пустинята израства ново поколение с неясни, ако изобщо е имало такива, спомени за Египет. Те са със съвсем различен житейски опит от този на родителите си. Това ново поколение е свидетел на многократната липса на вяра на своите родители и в резултат, те също трябва да се скитат из пустинята, докато поколението на родителите им си отиде.

Те са привилегировани да имат светилището в центъра на своя лагер и могат да виждат облака, показващ Божието присъствие, носещ се над скинията. Когато се раздвижи, знаят, че е време да опаковат нещата си и да го последват. Този облак, който осигурява сянка през деня и светлина и топлина през нощта, представлява постоянно напомняне за Божията любов и загриженост за тях.

Противно на популярната теология, тези стихове доказват, че съботата, седмият ден, предшества даването на закона на Синай.

Какво се случва тук?

Специалната храна, която Бог осигурява, е ежедневно напомняне за факта, че Създателят поддържа сътвореното от самия Него. По много осезаем начин Бог задоволява техните нужди. Всеки ден е едно чудо с храната, която се появява и изчезва с изгрева на слънцето. Всеки път, когато някой се опита да се запаси за следващия ден, тя мухлясва и се вмирисва; и въпреки това всеки петък има достатъчно за двойна порция и остатъкът, който трябва да се изяде в събота, остава по чуден начин пресен.

Сега Израил има службата в светилището и всички закони и разпоредби, записани в „Левит“ и „Числа“. И все пак възрастният Мойсей свиква всички и повтаря тяхната история и преговаря дадените от Бога закони (вж. Второзаконие 5:6-22).

Новото поколение най-накрая е готово да влезе в Обетованата земя. Предстои Израил да изпита смяна на ръководството и възрастният Мойсей иска да се увери, че това поколение ще запомни кои са те и каква е тяхната мисия. Не иска да повтарят грешките на родителите си. Затова отново изрича Божиите закони. Десетте заповеди се повтарят, за да може това поколение, застанало на прага на завладяването на Ханаан, да не ги забрави.

Израил е разположен на стан от източната страна на Йордан. Народът е завладял земите на васанския цар и на двама аморейски царе. За пореден път, в този ключов момент, Мойсей свиква Израил и напомня на хората, че заветът, сключен на Синай, не е само за техните родители, но и за самите тях. След това продължава да повтаря Десетте заповеди, отново в тяхна полза.

В Изход 20:8 заповедта започва с думата „помни“. Второзаконие 5:12 започва с думата „пази“. Думата „помни“ идва малко по-късно в самата заповед (Второзаконие 5:15). В този стих им се казва да помнят, че са били роби. Въпреки че това поколение е израснало свободно, ако го нямаше чудодейното избавление, всички те биха се родили в робство. Съботната заповед трябва да им напомня, че същият Бог, който е действал в историята за Сътворението, работи и за тяхното освобождение: „И помни, че ти беше роб в Египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и издигната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден“ (Второзаконие 5:15).

Тази истина отговаря на тогавашните обстоятелства на израилтяните, застанали за втори път на границата на Обетованата земя, около четиридесет години след като първото поколение се е провалило толкова жалко. Те са също толкова безпомощни при завладяването на тази земя, колкото и техните предци при бягството им от Египет. Имат нужда от един Бог, Който действа със „силна ръка“ и „издигната мишца“.

Предстои съботата да придобие допълнително измерение. Тъй като Бог е Богът на освобождението, Израил трябва да пази съботния ден (Второзаконие 5:15).

Разбира се, Сътворението не е далеч от заповедта за съботата дори във Второзаконие, 5 глава, въпреки различната мотивация. В известен смисъл освобождението на Израил от Египет е отправна точка на едно ново творение, подобно на историята на Сътворението от „Битие“. Израил, като освободен народ, е ново Божие творение (вж. например Исая 43:15).

И тъй като Изходът се разглежда като символ на свободата от греха, тоест изкуплението, можем да открием в съботата символ както на Сътворението, така и на изкуплението. Следователно, съвсем реално, съботата ни насочва към Исус, нашия Създател и Изкупител.

Бог заповядва на Своя народ да спазва съботния ден. Непосредствено до „Не убивай” и „Не кради“ е заповедта да помним съботата, въпреки че Библията не ни посочва конкретни указания как точно да я спазваме.

Тъй като спазването на съботата означава празнуване на Сътворението и изкуплението, нейната атмосфера би трябвало да е изпълнена с радост и удовлетворение в Господа, а не с униние.

Помненето на съботата не започва на седмия ден. Също както първата събота е кулминация на творческата седмица, така и ние трябва да „помним съботния ден“ през цялата седмица и предварително да планираме, така че да можем да отложим ежеседмичната си работа и така да я „освещаваме”, когато съботата настъпи. Съзнателната подготовка през седмицата и специално в подготвителния ден (Марк 15:42), или петък, е ключова и прибавя към насладата, когато нараства очакването за този специален ден.

Освещаването на съботата означава също да поддържаме отношенията си с нашето семейство и приятели. Бог осигурява време за целенасочено общуване с цялото семейство и включва почивка дори за слугите и животните в семейството (вж. Изход 20:8-11). Съботата и семейството вървят ръка за ръка.

Макар че почивката и времето за семейството са важни принципи, освещаването на съботата означава и участие в колективно, целенасочено поклонение пред Бога с нашето църковно семейство. Докато е на земята, Исус присъства на и провежда богослужения. (Вж. Левит 23:3; Лука 4:16 и Евреи 10:25.)

Въпреки че нашите седмични навици и ритми вероятно са доста забързани, все пак, дълбоко в сърцата ни, се таи копнеж за истинска почивка в събота, истинско общение с нашия Създател. Като си спомним, че е време да спрем цялата си работа и да планираме прекарване на време с Бога и посвещение на нашите отношения, можем да навлезем в ритъма и почивката на съботата.

„Бог дава на хората паметник на Своята творческа сила, за да могат да Го разпознават в делата на ръцете Му. Съботата ни призовава да виждаме в творенията славата на Създателя. И именно поради това Свое желание Исус свързва скъпоценните Си уроци с красотата на природните творения. В светия ден за почивка, който е над всички други дни, трябва да изучаваме вестите, които Бог е записал за нас в природата (...) И когато се сближаваме със сърцето на природата, Христос прави присъствието Си реално за нас и говори на сърцата ни за Своя мир и Своята любов” (Уайт, Е. Притчи Христови. Изд. „Ел Уай“, София, 2013 г., стр. 12).

„Една от важните причини, поради които Господ избави Израил от робство в Египет, е, за да могат да спазват Неговата свята събота (...) Очевидно Мойсей и Аарон подновяват поучаването за светостта на съботата, защото фараонът негодува: „Вие го [народа] карате да изостави определените си работи“ (Изход 5:5). Това означава, че Мойсей и Аарон са започнали съботна реформа в Египет. Спазването на съботата обаче не трябваше да бъде възпоменание за робството им в Египет. Нейното освещаване в памет на Сътворението трябваше да включва радостно припомняне за освобождението от религиозното потисничество в Египет, което е затруднявало спазването на съботата. По същия начин тяхното освобождение от робството завинаги трябваше да разпали в сърцата им нежна грижа за бедните и потиснатите, сираците и вдовиците“ (Бележка – приложение от Елън Уайт. От миналата вечност. Стр. 549 – англ. изд.).

Адвентната църква в Чинли не се намира в най-добрия район на резервата Навахо в щата Аризона.

Като пастор живея във фургон до църковната сграда. Няколко уважавани съседи, включително местен полицай от Навахо, живеят във фургони наблизо. На една от къщите обаче се гледа с пренебрежение като място за наркотици. Дворът е изпълнен с боклуци и там постоянно влизат хора и коли, което затвърждава лошата й репутация като място за нелегален алкохол и много други неща.

Църковният съвет обсъди по какъв начин можем да се свържем с тези съседи. Молихме се за тях и дори ги посетихме, молихме се с тях и им дадохме литература и покани за църковни събития. Децата на семейството посещаваха от време на време църковни програми. Въпреки това нямаше никакъв напредък.

И тогава дойде пандемията от Ковид-19. Църквата бе затворена и църковните ни събрания станаха дистанционни. Въпреки че църквата има достъп до интернет, много от тукашните семейства нямат интернет в домовете си.

Веднъж Катрин мина през църковния двор с усмивка на уста. Искаше да се извини, че е пропуснала обаждането ни за молитвения час в средата на седмицата, тъй като се присъединила към съпруга си и двете дъщери, 11-годишната Кейтлин и 9-годишната Кали, в организирането на семейно богослужение до рекичката.

„Взехме и децата на съседа“, сподели Катрин.

„Кои“, зачудих се аз.

„Тези точно до нас“, отвърна тя и посочи към къщата с лоша репутация.

Силно изненадан, попитах Катрин как е успяла да ги покани.

Тя се усмихна гордо. „Голямата им сестра забеляза колко щастливи са нашите момичета, когато минават пред дома им на път към църквата, където учат.“

Момичетата живеят в адвентното училище Холбрук, което се намира на 90 минути път с кола, но се наложи да се приберат у дома заради Ковид-19. Тъй като семейството няма интернет у дома, децата учат в църквата.

„Голямата сестра искаше да разбере защо Кейтлин и Кали се усмихват, вместо да са тъжни подобно на малките й сестри. Тя също попита защо Кейтлин и Кали винаги пеят. Решихме да ги поканим на вечерно богослужение“, обясни Катрин.

„И как мина“, попитах аз.

„Когато приключихме, те попитаха дали можем да го направим и на следващия ден. Децата ми бяха докоснати от Господа и те могат да го видят.“