"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Почивка в Христос Шантал и Джералд Клингбайл
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2021 г.

Урок 7 7 - 13 август 2021 г.

Покой, взаимоотношения и изцеление

За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете

Събота - 7 август

Стих за запаметяване:
„Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви“ (Битие 45:5).

Един мъж бил обвинен в сексуално насилие над жена. Тя го разпознала сред показаните ѝ лица в полицията. Въпреки че доказателствата донякъде оспорвали вината му, жената била категорична: „Джони“ бил виновният.

И така, Джони отишъл в затвора, където гниел в продължение на 14 години за престъпление, което не бил извършил. Едва когато ДНК доказателствата го оневинили, жената „Джоан“ осъзнала своята ужасна грешка.

Тя пожелала да се срещне с Джони, след като бил освободен. Какво ли щял да направи този мъж, изстрадал толкова много, когато се изправи лице в лице с жената, съсипала живота му в продължение на толкова много години?

Тя била в някаква стая и го очаквала. Когато отишъл и двамата се погледнали в очите, Джоан избухнала в сълзи.

„Джони просто се наведе и ме хвана за ръцете, погледна ме и ми каза: „Прощавам ти“. Не можех да повярвам! Пред мен беше човекът, когото бях мразила и който просто исках да умре. И все пак сега, ето го, той ми казваше, на мен, която му бях причинила толкова много зло, че ми прощава? Едва тогава започнах да разбирам какво всъщност означава благодатта. И едва тогава започна моето изцеление и намерих истински покой.“

През тази седмица ще разгледаме опрощението и това, което то може да направи




Да се изправим пред миналото Неделя - 8 август

Най-накрая, след много време, нещата тръгват в правилната посока за Йосиф. Той не само излиза от затвора, но и става министър-председател на Египет, след като разтълкува сънищата на фараона (Битие, 41 гл.). Оженва се и има две деца (Битие 41:50-52). Складовете в Египет са пълни, а предсказаният глад е започнал. И тогава, един ден, братята на Йосиф се появяват пред него.


Прочетете за първата среща между Йосиф и братята му в Битие 42:7-20. Защо е тази сложна интрига? Какво се опитва да направи Йосиф при първата им среща?


Йосиф има властта и може да отмъсти на братята си, без да се налага да се оправдава. Но вместо да отмъщава, той е загрижен за членовете на семейството си у дома. Притеснява се за баща си. Още ли е жив, или разбитото семейство се е превърнало в семейство без патриарх? Ами брат му Вениамин? Като радост и наслада за баща си, Вениамин е в същото положение, в което се е намирал Йосиф. Дали братята са прехвърлили опасната си ревност върху Вениамин? Сега Йосиф е в състояние да се грижи за тези уязвими хора в своето семейство и той постъпва точно така.

Практикуването на библейски принципи в нашите взаимоотношения не означава, че от време на време можем или трябва да търпим насилие. Всеки от нас е ценен в Божиите очи. На кръста Исус плати върховната цена за всеки един от нас.


Защо Исус приема толкова сериозно насилието и пренебрегването на другите? Прочетете Матей 25:41-46.


Всички ние сме изкупени чрез кръвта на Исус и законно сме изцяло Негови. Всеки насилник атакува Негова собственост.

Сексуалното, емоционалното или физическото насилие никога не бива да става част от семейната атмосфера. Това не е просто частна семейна работа, която трябва да бъде решена зад затворени врати. То се нуждае от външна помощ и намеса. Ако вие или някой от вашето семейство е малтретиран, моля, потърсете помощ от доверен специалист.


Кои са някои от библейските принципи, които трябва да приложите към каквито и да било трудни семейни взаимоотношения, които преживявате сега?




Подготовка на сцената Понеделник - 9 август

Йосиф е простил на братята си. Не знаем кога точно го е направил, но очевидно е било много преди те да се появят на прага му. Сигурно никога не би се издигнал в Египет, ако не беше простил, защото най-вероятно гневът и огорчението биха разяли душата му и биха навредили на отношенията му с Господа.

Няколко проучвания на оцелели от трагедия, причинена им от други хора, подчертават факта, че за жертвите на най-ужасяващото страдание прошката е ключов фактор за намиране на изцеление и за подновяване на живота им. Без прошка ние си оставаме жертви. Опрощението е свързано много повече със самите нас, отколкото с човека или с хората, които са ни онеправдали.

Въпреки че Йосиф е простил на братята си, той не желае да остави семейните отношения да започнат оттам, където ги е оставил; тоест при сухата яма в Дотан. Трябва да види дали нещо се е променило.


Какво чува Йосиф? Прочетете Битие 42:21-24. Какво научава за братята си?


Цялата комуникация се осъществява чрез преводач и затова братята на Йосиф не знаят, че той ги разбира. Йосиф чува изповедта на братята си. Братята са смятали, че като се отърват от Йосиф, ще се освободят от неговите доноси пред баща им. Те са си мислели, че няма да се налага да търпят сънищата му или да го гледат как се наслаждава на ролята си на бащин любимец. Но вместо да намерят покой, през всичките тези години са били измъчвани от гузна съвест. Делото им е довело до тревожност и парализиращ страх от Божието възмездие. Йосиф всъщност съжалява за страданията им. Плаче за тях.

Той знае, че гладът ще продължи още няколко години и затова настоява следващия път, когато дойдат да купят зърно, да доведат Вениамин със себе си (Битие 42:20). Освен това задържа Симеон като гаранция (Битие 42:24).

След като разбира, че Вениамин е жив, той организира пир, в който явно проявява предпочитания към Вениамин (Битие 43:34), за да види дали старите модели на ревност все още съществуват. Братята не показват признаци на ревност, но Йосиф знае колко хитри могат да бъдат те. В края на краищата наистина са успели да заблудят цял град (Битие 34:13) и той със сигурност смята, че определено са излъгали собствения си баща за участта му (Битие 37:31-34). И така, измисля още един сериозен тест. (Вж. Битие, 44 гл.)


Прочетете Битие 45:1-15. Какво ни разкрива това за чувствата на Йосиф към неговите братя и за опрощението, което им дава? Какви поуки следва да си извлечем от тази история?




Прости и забрави? Вторник - 10 август

Определението за прошка е готовност да се изостави правото на жалване, осъждане и отмъщение към нарушителя или групата, която е постъпила несправедливо. Д-р Мерилин Армор – семеен терапевт, работил с оцелелите от Холокоста – в опит да разбере какво са направили тези оцелели, за да осмислят случилото се с тях, пише: „Целият възглед за прошката е съзнателно действие на жертвата. Това не е нещо, което се случва просто така“.

Да дадеш прошка не означава, че няма да има последствия. Не означава да позволим на насилника да продължи да злоупотребява с нас. Вместо това прошката означава, че предаваме недоволството и желанието си за отмъщение на Бога. В противен случай гневът, огорчението, възмущението и омразата ще задълбочат още повече всичко, което този човек или хора са ни причинили.


Какво се случва с нас, когато простим на другите? Помислете върху Матей 18:21-35.


Безспорно един от ключовете в това да се научим да прощаваме, е да разберем какво ни е било простено в Христос. Всички ние сме съгрешили не само против други хора, но и против Бога.

Всеки грях наистина е грях против нашия Господ и Създател; и въпреки всичко, в Исус можем да поискаме пълна прошка за всички тези грехове не защото я заслужаваме – нямаме никакви заслуги – а само поради Божията благодат към нас. След като успеем да схванем тази свещена истина, след като успеем да направим това опрощение свое собствено, след като сами можем да изпитаме реалността на Божието опрощение, сме в състояние да намерим мир и да прощаваме на другите. Прощаваме не защото другите го заслужават, а поради това, което сме получили от Бога и от което се нуждаем самите ние. А и от друга страна, колко често и ние заслужаваме опрощение?

И както видяхме, Йосиф предлага втори шанс за семейните взаимоотношения. Тук няма обида; няма връщане към събития, случили се в миналото.

Почти невъзможно е да започнем наново в семейството, когато всеки от нас е станал експерт в науката на нараняването. Но Йосиф не реагира така. Изглежда, че той иска да остави миналото зад гърба си и да продължи напред с любов и приемане. Ако имаше друго отношение, тази история щеше да бъде с различен край, съвсем не толкова щастлив.


„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях” (Римляни 4:7,8). Какво ни казва Павел за това, което ни е било дадено в Исус и как това прекрасно обещание трябва да повлияе на отношението ни към хората, които ни нараняват?




Да го направим практично Сряда - 11 август

За да простя, първо трябва да призная, че съм бил наранен. Това може да се окаже трудно осъществимо, тъй като понякога сме по-склонни да се опитваме да погребем чувствата си, вместо да ги осъзнаем. Признаването на нехристиянските чувства на обида и дори гняв пред Бога е нещо добро. Виждаме го често изразено в Псалмите. Мога да се чувствам свободен да кажа на Бога, че случилото се не ми е харесало, не ми е допаднало и отношението към мен и че това ме натъжава или гневи – или и двете.

В историята на Йосиф го виждаме да плаче, когато отново вижда братята си и преживява някои от чувствата от своето минало.


Какво ни казва заявлението на Исус на кръста за времето на опрощението? Прочетете Лука 23:34.


Исус не чака първи да Го помолим за опрощение. Не е нужно да чакаме обидилите ни хора да ни помолят за прошка. Можем да им простим, без да се налага те да приемат опрощението ни.


Какво ни учат Лука 6:28 и Матей 5:44 за отношението ни към тези, които ни нараняват?


Прошката, също като любовта, започва с избор, а не с чувство. Можем да направим избора да простим дори ако емоциите ни не са съвсем съгласни с това решение. Бог знае, че с наши собствени сили този избор е невъзможен, но „за Бога всичко е възможно“ (Марк 10:27). Ето защо ни се казва да се молим за тези, които са ни наранили. В някои случаи съответната личност може вече да е починала, но все пак бихме могли да се молим за способност да му простим.

Невинаги е лесно да простиш. Болката и нанесените щети може да са опустошителни, оставяйки ни наранени, осакатени, съкрушени. Изцелението ще настъпи, ако му позволим, но задържането на горчивината, гнева и негодуванието ще направи изцелението много по-трудно, ако изобщо е възможно.

Кръстът е най-добрият пример за това какво коства на самия Бог да ни прости. Ако Господ успя да мине през това за нас с пълното съзнание, че все пак толкова много хора ще Го отхвърлят, тогава със сигурност и ние можем да се научим да прощаваме.


На кого трябва да простите – ако не заради съответния човек, то заради самите себе си?




Да намерим покой след прошката Четвъртък - 12 август

Семейството на Йосиф най-накрая пристига в Египет. В този дом вече няма мрачни тайни. Сигурно братята му са признали, че са продали Йосиф, когато са обяснили на баща си, че синът, когото той е смятал за мъртъв, вече е министър-председател на Египет.

Макар че невинаги е възможно или разумно да се възстановят отношенията, това не означава, че не можем да простим. Може да не успеем да се прегърнем и да плачем с човека, който ни е наранил, но все пак можем да искаме да изразим прошката си или гласно, или писмено. И тогава е време да се освободим от болката в най-голямата възможна степен. Може би някаква болка винаги ще си остане, но поне бихме могли да вървим по пътя на изцелението.


Прочетете Битие 50: 15-21. От какво се притесняват братята на Йосиф и защо биха се безпокоили за това? Какво разкрива този страх за тях самите?


Братята на Йосиф живеят в Египет от седемнадесет години (Битие 47:28), но въпреки това, когато Яков умира, те се страхуват, че Йосиф ще си отмъсти. За пореден път осъзнават колко са го наранили. Но той отново ги уверява, че им е простил, сега, след смъртта на баща им. Това опресняване вероятно се е отразило добре както на Йосиф, така и на братята му.

Ако раната е дълбока, вероятно ще трябва да прощаваме многократно. Когато се върнат спомените за грешната постъпка, ще трябва незабавно да се обърнем към Бога в молитва и да направим избора отново да простим.


Прочетете Битие 50:20. Как този стих спомага да се обясни, поне частично, готовността на Йосиф да прости греха на братята си срещу него?


Йосиф е твърдо убеден, че животът му е част от големия Божи план да помогне за спасяването на познатия тогава свят от глада и след това да помогне на семейството му да осъществи Божието обещание за превръщането им във велик народ. Знанието, че Бог е прекроил злите планове на братята му, за да ги превърне в нещо добро, помага на Йосиф да прости.


Историята на Йосиф има щастлив край. Как да реагираме, когато краят на историята не е толкова щастлив? Или може ли някой да твърди, че (в дългосрочен план) с края на греха и приключването на великата борба, когато всички въпроси бъдат решени – краят ще бъде щастлив? Как тази надежда би могла да ни помогне да се справим с не толкова идеалния край?




Разширено изучаване Петък - 13 август

„Както Йосиф бе продаден на езичниците от собствените си братя, така и Христос бе продаден от един Свой ученик на най-върлите си неприятели. Йосиф бе фалшиво обвинен и хвърлен в затвора поради своята моралност. Също и Христос бе презрян и отхвърлен поради праведността Си. Себеотрицателният Му живот бе изобличение за греха и макар да не бе виновен за никакво престъпление, Той бе осъден според фалшиво свидетелство. Търпението на Йосиф, кротостта му пред несправедливостта и потисничеството, готовността му да прощава и благородната му добродетелност към неговите безчовечни братя представят безмълвната издръжливост на Спасителя пред злобата и ругатните на порочните човеци, както и Неговото опрощение не само на собствените Му убийци, но и на всички, дошли при Него да признаят греховете си и да потърсят това прощение” (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Изд. „Нов живот“, София, стр. 156).

„Този, който проявява немилост спрямо други, показва, че не е съучастник на Божията прощаваща благодат. В Божието опрощение сърцето на съгрешилия е привлечено близо до великото Сърце на безкрайната Любов. Потокът на Божието състрадание потича в душата на грешника, а от него – и в душите на други. Нежността и милостта, която Христос проявява в собствения Си превъзходен живот, ще бъдат забелязани у съучастниците на Неговата благодат” (Уайт, Е. Притчи Христови. Изд. „Ел Уай“, София, 2013 г., стр. 158).


Въпроси за разискване:

1. Някой някога е казал: „Да не прощаваш е като да пиеш отрова с надеждата, че другият ще умре“. Какво се опитва да каже това съждение?

2. Каква е целта на всички сложни стратегии, през които Йосиф преминава, преди да разкрие самоличността си? Какво постига това за него и за братята му?

3. Слугата на Йосиф трябва да е участвал в някои от тайните уговорки, свързани с братята на Йосиф (например Битие 44:1-12). Как опитността на прошката се отразява на тези, които са просто наблюдатели?

4. „Бог никога не води децата Си другояче освен така, както те биха избрали да бъдат водени, ако можеха да видят края от началото и ако можеха да различат славата на целта, която изпълняват като Негови сътрудници” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София стр. 128). Помислете за собствения си живот, докато размишлявате над това свидетелство. Как разбирането му ни помага да се справим с поредицата от изпитания и борби, с които се сблъскваме?


Тази събота, 14.08.2021 г., ще се молим за църкви „Димитровград” и „Добрич”.




Разказ

Приготви се да посрещнеш своя Бог
От Джесика Себухар Атвели

Шестгодишният ми син Ашер се приближи към мене в дома ни в Бангкок, Тайланд.

„Мамо, искам да раздавам брошури на хората“, каза той.

След кратък разговор разбрах, че иска да разпространява малка брошура на тайландски език, озаглавена „Писмо на любов от Исус.“ Сърцето ми подскочи от радост, тай като осъзнах, че малкото ми момче иска да споделя своята любов към Исус. Петък обаче не изглеждаше да е подходящ за тази цел. Пандемията от Ковид-19 държеше хората затворени по домовете. Освен това аз се подготвях за съботата.

По време на сутрешното ми посвещение в съботната сутрин аз си спомних за искането на Ашер и се почувствах подбудена да го изведа навън с брошурите. Не го направих.

Същия следобед и вечерта гледах съботни проповеди с приятелка. Един проповедник завърши темата си с апел от Елън Уайт: „Като хора, които вярват в скорошното идване на Христос, ние имаме вест, която да разнесем. „Приготви се да посрещнеш своя Бог“ (Амос 4:12)“. Текстът е от Служители на евангелието, стр. 52. Точно това искам да кажа на хората в Тайланд“, помислих си аз.

В неделя сутринта отворих приложението с писанията на Елън Уайт, за да прочета ежедневния си текст за посвещение. Сигурно се досещате какво прочетох. Текст, в който бе включен стихът от Амос 4:12: „Приготви се да посрещнеш своя Бог.“ Бях пронизана до мозъка на костите.

На закуска Ашер ме погледна с копнеж. Обещах му, че ще раздава брошури, каквото и да се случи. След като научи наизуст стиха от Амос 4:12, излязохме навън.

Заедно със съпруга ми Брайън трябваше да доставим пресен хляб от една пекарна до градски център за влияние, за чието основаване бяхме помогнали след пристигането си от щата Вашингтон през 2014 г. Обикновено Ашер кара колело по време на доставките, но сега обяви, че ще е прекалено зает. „Ще вървя пеша и ще ги раздавам“, каза той и посочи към брошурите.

Тръгнахме по маршрута от километър и половина до съседа, който бе поръчал хляба. Ашер тръгваше след всеки човек, когото срещнеше: „Приготви се да посрещнеш своя Бог!“, казваше той на тайландски и подаваше брошура на минувача. Въпреки страховете, породени от Ковид-19, никой не можеш да откаже на това искрено момче.

Ашер бе във възторг, когато се завърнахме у дома след около два часа. Бе раздал 100 брошури. „Искам да го правя всеки всеки ден“, заяви той с усмивка.

Бог наистина желае хората от големия град Бангкок и от всички други големи градове по света да се подготвят. „Като хора, които вярват в скорошното идване на Христос, ние имаме вест, която да разнесем. „Приготви се да посрещнеш своя Бог“ (Амос 4:12).“

Разказът илюстрира ключов момент от стратегическия план „Аз ще отида“ на Църквата на адвентистите от седмия ден: „Все по-голямо участие на църковни членове в лично и обществено евангелизиране, като целта е да бъдат включени всички църковни членове. Научете повече за този стратегически план на следния сайт: IWillGo2020.org.