Колко от нас си спомнят отчетливо някаква болест или пневмония от детството, които са ни разболели сериозно и е имало вероятност още повече да се влошим? През дългата трескава нощ сме се събуждали от полусън и сме виждали мама или тате да седят на стола до леглото ни в меката светлина на нощната лампа.

Точно същото прави и Бог, Който, преносно казано по човешки, е седял край болничното легло на поразения от грях свят, докато моралната тъмнина е започнала да се сгъстява във вековете след Потопа. Заради това е призовал Авраам и е промислил да създаде чрез верния Си слуга един народ, на който може да повери познанието за Себе Си и за спасението.

Затова Бог сключва с него и с потомството му завет, изтъкващ с още повече подробности Божествения план за спасение на човечеството от последиците на греха. Господ няма да остави този свят на произвола на съдбата, не и в такава страшна беда. Тази седмица ще разгледаме осъществяването на още заветни обещания.

Понякога имената са като търговските марки. Те толкова тясно се свързват в умовете ни с определени качества, че когато чуем името, веднага се сещаме за тях. Например какво качество ви идва наум, когато чуете следните имена: Алберт Айнщайн, Мартин Лутер Кинг, Ганди или Тавита? Всяко едно е свързано с определени качества и идеали.

В библейски времена хората от Близкия изток са придавали особена важност на значението на имената. „Евреите винаги са смятали, че името разкрива или някакви лични качества на човека, или мислите и чувствата на кръстника му, или пък обстоятелствата, свързани с даването на името“ (Адвентен библейски коментар. Т. 1. С. 523 – англ. изд.).

Когато Бог сключва завет с Аврам, Той се разкрива пред патриарха с името YHWH (отпечатано като Господ с главни букви в превода на крал Джеймс [Битие 15:7] и произнасяно Яхве). Следователно Битие 15:7 буквално гласи: „Аз съм YHWH, който те изведох (…)“.

Името YHWH, макар да присъства 6828 пъти в Стария Завет, е донякъде забулено в тайнственост. Изглежда, то е форма на глагола hayah, „съм“, в който случай би означавало „Вечният“, „Съществуващият“, „Самосъществуващият“, „Самодостатъчният“ или „Този, Който живее вечно“. Божествените качества, които подчертава това име, са самостоятелно съществуване и достоверност. Те сочат към Господа като Живия Бог, Източникът на живота, за разлика от боговете на езичниците, които не съществуват извън въображението на поклонниците си.

Самият Бог обяснява значението на Яхве в Изход 3:14: „Аз съм Онзи, Който съм“. Това изразява реалността на Божието безусловно съществуване, докато едновременно с това подсказва, че Той владее миналото, настоящето и бъдещето.

Яхве е също и Божието лично име. Този, Който извежда Аврам от Ур, се назовава Яхве и това е свързано с Божия завет с патриарха в Битие 12:1-3. Бог желае Аврам да знае името Му, защото това име разкрива аспекти от Неговата самоличност, от Неговото естество и характер – а когато Го познаваме, ние можем да се доверим на обещанията Му (Псалми 9:10; 91:14).

Яхве се е явявал на Аврам няколко пъти по-рано (Битие 12:1,7; 13:14; 15:1,7,18). Сега според този стих Той отново му се явява („Господ се яви“) и се представя като „Всемогъщият“ – име, което се употребява само в книгата „Битие“ и книгата „Йов“. Името „Всемогъщият“ се състои първо от ‘El – основното име за Бога, използвано сред семитските народи. Въпреки че точното значение на Shaddai не е съвсем сигурно, преводът „Всемогъщият“ изглежда най-точен (например Исая 13:6 и Йоил 1:15). Същественото в употребата на това име е разликата между мощта и силата на Бога и слабостта и крехкостта на човека.

Един буквален превод на Битие 17:1-6 би гласял: „Йехова се яви на Аврам и каза: Аз съм ‘El-Shaddai; ходи пред мен и бъди съвършен; и ще направя завета Си между Мене и тебе и ще те умножа премного (…) И ще бъдеш отец на множество народи (…) и ще те направя изключително много плодовит“. Същото това име се споменава и в Битие 28:3, където Исаак казва, че ‘El-Shaddai ще благослови Яков, ще го направи плодовит и ще го преумножи.

Подобно обещание на ‘El-Shaddai намираме в Битие 35:11, 43:14 и 49:25, пасажи, които подсказват богатството на Бога: ‘El – Богът на могъществото, силата и авторитета; и Shaddai – Богът на неизчерпаемите богатства, които Той е готов да даде на хората, търсещи ги с вяра и послушание.

Фактът, че имената носят духовно и теологично значение, не важи само за Бога. Имената на хората от древния Близък изток не са само безсмислени названия, както е при нас. Днес няма голямо значение дали ще наречеш едно момиче Мери или Сузи. Обаче за древните семити човешките имена са носели силен духовен заряд. Всички семитски имена носят определен смисъл и обикновено се състоят от фраза или кратко изречение, което представлява пожелание или израз на благодарност от страна на родителя. Например Даниил означава „Бог е съдия“. Йоил означава „Яхве е Бог“. Натан означава „дар от Бога“.

Заради това значение на имената те често се променят, за да отразят радикална промяна в живота и обстоятелствата, свързани с даден човек.

В известен смисъл не е толкова трудно и за съвременния човек да разбере колко е важно името на даден човек. Има неуловими, а понякога не чак толкова неуловими последици. Ако постоянно наричате някого „глупак“ или „грозен“, и тези названия се използват за него през цялото време от много хора – рано или късно те ще повлияят върху самооценката му. Също така, когато давате на хората определени имена, или пък ги променяте, изглежда, има вероятност да въздействате върху начина, по който те възприемат себе си, а по този начин да повлияете и върху техните действия.

Като имаме предвид това, не е трудно да разберем защо Бог иска да промени името на патриарха от Аврам на Авраам. Аврам означава „възвишен отец“. Бог го променя на Авраам, което означава „баща на множество“. Когато прочетете заветното обещание, в което Бог казва: „Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб“ (Битие 17:6), по-лесно ще проумеете промяната на името. Сигурно това е Божият начин да помогне на Авраам да се довери на заветното обещание, което се дава на 99-годишен възрастен мъж, женен за възрастна жена, която досега е била безплодна. Накратко, Бог прави това, за да подсили вярата на Авраам в Своите обещания.

В горепосочените два стиха е разкрита първата фаза от Божието обещание към Аврам (а те са три). Бог се приближава при него, дава му заповед и след това обещание. Приближаването изразява Божия милостив избор на Аврам като първата главна фигура на специалния Му завет на благодат. Заповедта представлява тест за доверие в Бога (Евреи 11:8). Обещанието (Битие 12:1-3,7), макар и дадено конкретно на потомците му, в края на краищата включва обещание за цялото човечество (Битие 12:3; Галатяни 3:6-9).

В тържествения ритуал от втората фаза Господ се явява на Аврам и преминава през внимателно подредени части от животни. Всяко от трите животни е заклано и разделено на две, а двете части са поставени една срещу друга с разстояние помежду им. Птиците са убити, но не са разделени. Влизащите в завет трябва да минат между разделените части, чрез което символично се заклеват във вечна вярност към условията, за които така тържествено са се договорили.

Значението на името Авраам подчертава Божието желание и план да спаси всички народи. Терминът „множество народи“ включва и юдеи, и езичници. Новият Завет недвусмислено потвърждава, че истинските Авраамови потомци са хората, които имат неговата вяра и се доверяват на заслугите на обещания Месия (Галатяни 3:7,29). Намерението на Господа, свързано с патриарха, е да спаси възможно най-много хора, независимо от кой народ са те. Няма съмнение, че и днес е така.

Както видяхме досега, заветът винаги е завет на благодат, защото Бог прави това, което никога не бихме могли да сторим за самите себе си. Заветът с Авраам не е изключение.

В благодатта Си Той е избрал Авраам за Свой инструмент в прогласяването на спасителния план за света. Изпълнението на заветните обещания от Божия страна обаче е свързано с готовността на Авраам да върши правда и да се покорява чрез вяра. Без това послушание от човешка страна Бог не би могъл да използва патриарха.

Битие 18:19 показва каква е връзката между благодатта и закона. Стихът започва с благодатта („Защото съм го избрал“), а после идва фактът, че Авраам е човек, който ще се покорява на Господа и ще учи и семейството си да се покорява. Следователно тук вярата и делата са тясно свързани, каквито и трябва да бъдат (Яков 2:17).

Благословенията на завета не могат да се получат нито еднократно, нито трайно, ако облагодетелстваните лица не изпълнят определените условия. Въпреки че за сключването на завета тези условия не са били необходими, те включват отговор на любов, вярност и послушание. Трябва да бъдат изява на връзката между човека и Бога. Послушанието е средство, чрез което Бог може да изпълни заветните Си обещания към народа.

Нарушаването на завета чрез непослушание представлява невярност към изградената връзка. Когато заветът бъде нарушен, се нарушава не условието за даването, а условието за изпълнението.

Дъгата е знак на Божия завет с Ной. Прочетете Битие 17:10, за да откриете какъв е знакът на Божия завет с Авраам. Обрязването „цели: (1) да отличи потомството на Авраам от езичниците (Ефесяни 2:11); (2) да увековечи спомена за завета на Йехова (Битие 17:11); (3) да насърчава моралната чистота (Второзаконие 10:16); (4) да символизира правдата чрез вяра (Римляни 4:11); (5) да символизира обрязването на сърцето (Римляни 2:29) и (6) да предвещава християнския ритуал кръщение (Колосяни 2:11,12)“ (Адвентен библейски коментар. Т. 1, с. 322, 323 – англ. изд.).

Дъгата ще остане знак на Божието обещание до края на света, но белегът на обрязването – не. Според апостол Павел то е прието от Авраам като знак на правдата, която е получил чрез вяра в Бога (Римляни 4:11). Обаче с течение на вековете обрязването е започнало да се свързва със спасение чрез послушание на закона. В новозаветни времена то губи своето значение. Същественият елемент е вярата в Исус Христос, водеща до преобразен живот на покорство. Прочетете Галатяни 5:6; 6:15; 1 Коринтяни 7:18,19.

Обобщение: Бог кани Авраам за специална връзка със Себе Си, чрез която ще разкрие на света Своя спасителен план.

Давид не се интересувал от Бога до момента, в който бизнесът му бил отнет от неговия най-добър приятел след ожесточена съдебна битка. Като че ли вече нямало надежда. Решил да учи теология в адвентния колеж във Филипините.

Давид, който бил израснал в заможно семейство, нямал желание да става проповедник. Просто искал да получи по-добро разбиране за Бога. Преместил се от атеистичната си родина във Филипините. „Адвентна мисия“ не посочва пълното му име, нито дава някакви допълнителни подробности, за да не го излага на опасност.

След месеци на лекции по теология Давид все още се чудел дали има бъдеще. Решил да се присъедини към местна едномесечна евангелизационна кампания, която била част от обучението. Проповядвал вечер и разговарял лице в лице с някои от присъстващите. Една учителка му казала, че от много години има желание да бъде кръстена, но се страхува, че съпругът ѝ ще я убие, ако стане християнка. По нейно настояване Давид започнал да ѝ преподава библейския курс. Накрая тя била кръстена.

„Не се ли страхуваш, че съпругът ти ще те убие?“, попитал Давид.

„Може и да ме убие – отговорила жената, но въпреки всичко искам да бъда кръстена.“

Давил бил удивен от нейната вяра пред лицето на смъртта. Никога не бил виждал такава вяра. Съпругът ѝ не я убил.

Сприятелил се с момче, което посещавало събранията всяка вечер и искало да бъде кръстено. Давил посетил дома му, за да поиска разрешение, но родителите, които членували в друга християнска деноминация, го отпратили. Посещавал ги многократно, но родителите не проявили разбиране.

Шест месеца по-късно адвентен пастор потърсил Давид в колежа, за да му разкаже една необикновена история. Семейство от четири души дошло в църквата една събота и всички поискали да бъдат кръстени. Той задал въпроси на родителите, на сина и дъщерята, за да провери доколко познават Библията, и установил, че те са запознати с вярата на църквата. Не можел обаче да проумее откъде познават Библията толкова добре. Нито един църковен член не познавал семейството и никой не им бил изнасял библейски уроци.

Накрая пасторът ги попитал: „Откъде научихте за адвентната църква?“

„В града ни имаше евангелизация преди шест месеца – отговорил бащата. – Един чужденец идваше в дома ни многократно, за да разговаря за сина ни, който искаше да бъде кръстен. Ние категорично отказвахме. Но след шест месеца на обмисляне, цялото ни семейство реши да се присъедини към църквата.“

Давид не можел да повярва на ушите си. Осъзнал, че Бог винаги има начини, дори когато всичко изглежда безнадеждно. Той предал сърцето си на Исус и станал пастор.

„Животът ми е едно пътуване – казва той. – Научих се да се уповавам на Бога и да работя за Него.“