Д-р Робърт Опенхаймер, ръководил създаването на първата атомна бомба, се явява пред Комитета на Конгреса [на САЩ], където му задават въпроса дали има защита срещу атомното оръжие.

„Със сигурност“ – отговаря големият физик.

„И тя е…?“

Д-р Опенхаймер поглежда притихналата в очакване аудитория и тихо казва: „Мирът“ (Compiled by Paul Lee Tan, Encyclopedia of 7,700 Illustrations: Signs of the Times (Rockville, Md.: Assurance Publishers, 1985), p. 989).

Мирът е изплъзваща се мечта за човешкия род. Изчислено е, че откакто се водят исторически хроники, светът е имал години на мир само около 8 процента от времето. През всичките години на историята са нарушени поне осем хиляди договора (Paul Lee Tan, p. 987 – адаптирано). През 50-те години на ХХ век, след края на Първата световна война, която трябваше да бъде войната за прекратяване на всички войни, се падат по две минути мир за всяка година война.

През 1895 г. Алфред Нобел, изобретателят на динамита, основава попечителски фонд за учредяване на награда за хора с изключителен принос към мира (Paul Lee Tan, p. 987 – адаптирано). През последните години обаче дори някои носители на Нобеловата награда за мир бяха замесени във враждебни конфликти.

Тази седмица ще прочетем за Единствения, Който може да донесе истински и вечен мир.

Исая 8:21,22 описва безнадеждното състояние на онези, които се обръщат към окултизма, а не към истинския Бог – накъдето и да погледнат, те ще виждат само „скръб и тъмнина, мрак на измъчване и широко разпростряла се черна нощ“ (Исая 8:22). Като пълна противоположност, ще настъпи време, когато „на измъчената земя няма да има мрак“ (Исая 9:1). Тук специално са посочени жителите на Галилея като получаващи специалното благословение на „голяма светлина” (Исая 9:2). Народът ще се умножава и ще се радва, защото Бог ще е счупил „тежкия им хомот, тоягата за плещите им и бича на угнетителя им“ (Исая 9:4).

Тук е описан районът на Галилейското езеро, защото той е сред първите завладени територии на Израил. В отговор на молбата за помощ на Ахаз, Теглат-Феласар III превзема Галилейския и Трансйорданския район на Северното царство, отвежда част от народа в плен и превръща териториите в асирийски провинции (4 Царе 15:29). Затова вестта на Исая е, че първите завладени ще бъдат и първите освободени.

Неслучайно ранното служене на Исус е в района на Галилея, където Той дава надежда, като прогласява добрата вест за Божието царство и изцелява много хора, включително обладаните от демони в робство на окултизма (Матей 4:24).

Тук виждаме съвършен пример как Библията черпи от събития, случили се в старозаветни времена, и ги използва, за да пророкува неща, които ще се случат в новозаветно време. Господ смесва образи от една епоха с образи от друга, както в Матей, 24 глава, когато Исус смесва разрушаването на Йерусалим през 70 г.сл.Хр. с бедствията в края на света.

Тук е записано третото специално раждане в книгата на пророк Исая, след записите за раждането на Емануил и на Махер-шалал-хаш-баз.

Обърнете внимание, че този Избавител има няколко имена/прозвища, които Го описват по различен начин. В древния Близък изток царете и божествата са имали множество имена, за да подчертаят своето величие.

Той е „чудесен“, точно както Ангелът Господен описва Своето име пред бащата на Самсон като „чуден“ (Съдии 13:18; същия еврейски корен) и след това се възнася на небето в жертвения пламък на издигнатия от Маное олтар (Съдии 13:20), като по този начин предсказва как ще се принесе в жертва повече от хиляда години по-късно.

Наречен е Божествен („Бог Могъщ“) и вечен Създател („Вечен Отец“; вж. Лука 3:38: „Адам, Божи“).

Той е цар от Давидовата династия; Неговото царство на мира ще трае вечно.

Някои се опитват да Го идентифицират като цар Езекия, но описанието се простира по-далеч от който и да било обикновен човек. Една-единствена личност отговаря на него: Исус Христос, небесният Божи Син и Създател (Йоан 1:1-3,14; Колосяни 1:5-17; Колосяни 2:9; Евреи 1:2), Който ни се роди, за да ни спаси и да ни даде мир. Той е получил цялата власт на небето и на земята и винаги е с нас (Матей 28:18-20). Запазил своята божественост, Той също става човек за вечни времена, винаги е способен да съчувства на нашите слабости (Евреи 4:15). „Защото ни се роди Дете...“ завинаги!

„Когато Христос дойде в нашия свят, Сатана беше на земята и оспорваше всеки сантиметър от напредъка Му по пътя от яслата до Голгота. Сатана беше обвинил Бога, че изисква себеотрицанието на ангелите, а самият той не знаеше какво означава това и самият той не би направил никаква саможертва за другите. Това беше обвинението, което Сатана отправи срещу Бога на небето; и след като лукавият беше прогонен оттам, той непрекъснато обвиняваше Господа за взискателно служене, която той самият не би отдал. Христос дойде на света, за да посрещне тези лъжливи обвинения и да разкрие Отец” (Уайт, Е. Избрани вести. Кн. 1. Изд. „Ел Уай“, 2013 г., стр. 406, 407).

Тази част обяснява Исая 9:1-5, където се предсказва освобождение за изтерзаните, измъчени хора, които са се доверили на окултизма и са станали жертва на военните завоевания и потисничество: „Защото Ти си строшил, както в деня на Мадиам, тежкия им хомот“ (Исая 9:4).

Ако Бог искаше да унищожи Своя народ, би могъл да го предаде веднага на асирийците. Но Той е търпелив, „не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние“ (2 Петър 3:9). Както и в периода на „съдиите“, Бог оставя народа на Юда и Израил да изпита известни последици от безумието си, за да разбере какво върши и да получи шанс за по-добър избор. Когато хората упорстват в злото и закоравяват сърцата си срещу Него и призивите, които Той изпраща чрез Своите вестители, Господ все повече оттегля защитата Си. Но те продължават да се бунтуват. Този цикъл се повтаря в низходяща спирала, докато вече не остава нищо повече, което Бог да може да направи.

Това, което виждаме тук – и се съдържа в цялата Библия – е реалността на свободната воля. Бог е направил хората свободни (в противен случай те никога не биха могли истински да Го обичат), а свободата включва възможността да се върши зло. И макар че от време на време Бог прави опит да ни спечели, като разкрие Своята любов и характер, Той също така ни позволява да се изправим пред плода на нашите погрешни решения; тоест болка, страдание, страх, смут и т.н. – всичко това, за да ни помогне да осъзнаем точно до какво води отделянето от Него. И все пак, дори тогава, колко често тези неща подтикват хората да отхвърлят греха и да се върнат при Господа? Свободната воля е прекрасно нещо; не бихме могли да бъдем хора без нея. Горко обаче на тези, които я използват погрешно.

Исая 11:1 продължава образността на падналото дърво от 10:33,34. „Есеевият пън“ представлява възгледът, че династията на Давид (сина на Есей) ще изгуби силата си (Даниил 4:10-17,20-26). Но ще излезе „стъбло/израстък“ от привидно обречения „пън“; т.е. владетел, потомък на Давид.

Описанието подхожда единствено на Исус Христос, Който е едновременно „коренът и потомъкът Давидов“ (Откровение 22:16). Христос произлиза от родословието на Давид (Лука 3:23-31), който е от Адам, който е „син Божи“ (Лука 3:38) в смисъл, че Христос го е създал (вж. Йоан 1:1-3,14). И така, Христос е едновременно и прародител на Давид, и негов потомък!

Той мисли и действа в хармония с Господа, съди справедливо, наказва нечестивите и донася мир. Когато Той поеме управлението, Господ ще върне, ще възстанови и обедини верния остатък от Израил и Юда (ср. Исая 10:20-22). Ще настъпи силна, обединена монархия, както в дните на цар Давид, който е побеждавал филистимците и останалите народи. Но новият Владетел ще бъде по-велик от Давид по това, че ще възстанови мира дори до същността на самото творение – хищниците вече няма да се хранят с месо и ще съжителстват мирно с доскорошната си плячка (Исая 11:6-9).

В Исая, 11 глава и двете пришествия на Исус са представени като една картина. Те са свързани, защото са две части на едно цяло, като двете страни на една плоскост. За да бъде изпълнен спасителният план, са необходими и двете пришествия – първото, което вече се е случило; и второто, което очакваме, за да сбъдне всичките ни надежди като християни.

Исая, 12 глава е кратък псалом (песен) за прослава на Бога заради милостивото и великото утешение. Псалмът, изпълнен от устата на представител на възстановения остатък, сравнява обещаното освобождение с това на евреите при Изхода от Египет (вж. Исая 11:16); той е като песента на Мойсей и израилтяните след спасението им от армията на фараона при Червено море (вж. Изход, 15 гл.).

Исая 12:2 почти идентифицира идващия Избавител като Исус. В стиха се казва, че „Бог ми е спасение“ и „Той стана мое спасение“. Името Исус означава „Господ е спасение“ (ср. Матей 1:21).

Господ не просто извършва спасението (Исая 12:2); самият Той е спасение. Присъствието на Светия Израилев сред нас (Исая 12:6) е всичко за нас. Бог е с нас! Исус не просто върши чудеса; Той „стана плът и живя между нас“ (Йоан 1:14 – курсивът е на автора). Спасителят не просто понесе нашите грехове на кръста; Той стана грях за нас (2 Коринтяни 5:21). Не просто сключи мир; Той е нашият мир (Ефесяни 2:14).

Не е чудно, че „Есеевият корен (…) ще стои като знаме на племената“ (Исая 11:10). Когато е издигнат на кръста, Той привлича при Себе Си всички хора (Йоан 12:32,33)! Остатъкът ще се върне при „могъщия Бог“ (Исая 10:21), който е Детето, родено за нас, „княза на мира” (Исая 9:6)!

„Сърцето на един земен баща копнее за своя син. Той гледа лицето на малкото си дете и трепери при мисълта за смъртна опасност. Силно желае да защитава скъпото си дете от силата на Сатана, да го държи настрана от изпитания и конфликти. Но за да е сигурен пътя на живота на нашите малки, Бог преживя още по-ожесточен конфликт и се изправи пред още по-страхотен риск, като даде Своя Единороден Син. „Това е любов.” Чудете се, небеса, и удивлявай се, о, земя!“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, стр. 21).

„Христос беше този, който прояви снизхождение да изпълни условията, необходими за спасението на човека. Никой ангел, никой човек не беше достоен за великото дело. Човешкият Син сам трябваше да бъде издигнат; защото само един безкраен характер би могъл да предприеме изкупителния процес. Христос се съгласи да се свърже с неверния и грешния, да стане участник в естеството на човека, да отдаде собствената Си кръв и да направи душата си принос за греха. В небесните съвети бе измерена вината на човека, бе оценен гневът за греха и въпреки това Христос обяви решението Си, че ще поеме отговорността да изпълни условията, при които на паднала в грях раса да бъде дадена надежда“ (Уайт, Е. Знамения на времето, 5 март 1896 г.).

Обобщение: В дните на Исая, чието име означава „Спасение от Господа“, Бог обещава на Своя народ на остатъка спасение от потисничеството, сполетяло го в резултат на национално вероотстъпничество. Това пророчество за надежда намира своето най-точно изпълнение в Исус, Чието име означава „Господ е спасение“.

Медицинската сестра Марта Агире и съпругът Луис Арбойне, лекар, присъствали на празненството на централен площад в Мексико, когато изведнъж една бивша пациентка прекъснала разговора им.

„Марта, искам да говоря с теб“, казала възрастната жена, известна като Баба Ана.

Обяснила, че нейният зет умрял преди седмица на 33-годишна възраст след инфаркт. Дъщеря й била в затвор от осем години. Сега тримата й внуци на възраст 10, 9 и 7 години останали при нея. Не работела и не можела да се грижи за тях. Момчетата били много тъжни и постоянно плачели.

„Не знам какво да правя“, казала тя.

Марта също не била сигурна и се обърнала към пастора на църквата. Той я посъветвал да покани братята на специална молитвена седмица за деца, на която щяло да има и занимание с коне. Програмата се наричала „Исусе, поеми юздите в моя живот“ и щяла да започне след две седмици.

Баба Ана с готовност се съгласила и изпратила тримата си внуци на вечерните събрания. Най-големият от тях, 10-годишният Хуан, отначало не искал да отиде, тъй като никога не бил влизал в църква. Средният, 9-годишният Луис, не бил чувал нищо за Бога, но искал да научи нещо повече. Той се разплакал, когато чул, че Исус е умрял за греховете му. Спомнил си за смъртта на своя баща. Най-младият, 7-годишният Фрациско, отначало спял през цялото време.

Скоро момчетата нямали търпение да посетят поредното събрание. Баба Ана видяла, че те носят нови дрехи от църковните членове и решила, че ходят там, за да получават подаръци. За нейна изненада, открила, че не се интересуват от дрехите. Искали да учат за Исус.

Момчетата обикнали Исус по време на молитвената седмица и след нейния край започнали да посещават църквата всяка събота. Марта започнала да дава на децата библейски уроци всеки съботен следобед.

След още шест месеца пасторът ги поканил на лагерно събрание. Момчетата харесали сутрешните и вечерните богослужения. По време на една от службите 9-годишно момче инвалид обявило, че иска да бъде кръстено. Луис бил трогнат от неговата история и решил, че също иска да предаде сърцето си на Исус. Когато казал на братята си, те също заявили, че искат да се кръстят. Църквата се напълнила до краен предел в този специален ден.

Сега момчетата са на 15, 13 и 12 години и се ръководят звукозаписната система всяка събота. Луис е изнесъл шест проповеди и се надява да стане пастор. „Сега те са много по-различни деца от времето, когато помолих за помощ в Деня на независимостта преди пет години – твърди Баба Ана. – Благодаря на Марта и на съпруга й Луис.“

Луис обаче заявява, че заслугата е на Святия Дух.

„Святият Дух е Този, Който действа“, казва той.