|
ИСАЯ: "Утешавайте народа ми"
Рой Гейн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2021 г.
Урок 3
|
Сб
Нд
Пн
Вт
Ср
Чт
Пт
Разказ
|
9 - 15 януари 2021 г. |
Когато светът ви се разпада
|
Aудио версия на седмичния урок
|
|
|
Събота - 9 януари
|
Стих за запаметяване:
„Ако не вярвате в това, вие няма да бъдете утвърдени“ (Исая 7:9)
Една събота след църква Кони и Рой паркираха на алеята до дома си. Една дребна кокошка се носеше неконтролируемо из двора пред тях. Нещо не беше наред. Домашните птици трябваше да си стоят на безопасно място в кокошарника, но някак си се бяха измъкнали. Краткото разследване установи, че се разиграва истинска трагедия. Бетовен, дребното куче на съседа, също бе избягало от двора и се мотаеше долу при езерото с Дейзи в уста. Дейзи беше красива кокошка-носачка с пухкави бели пера на опашката. Кони успя да измъкне Дейзи, но беше твърде късно. Нейната скъпоценна любима кокошка сега беше с извита шия и скоро умря в обятията на Кони. Тя седна на двора, държейки мъртвата птица, и се разплака.
Друг домашен любимец също беше дълбоко разстроен. Висока бяла патица на име Уодълсуърт видя Кони да държи Дейзи и сякаш предположи, че тя я е убила. И така, през следващите няколко седмици, щом Уодълсуърт видеше Кони, яростно я нападаше, като я щипеше до болка със силната си човка. Понякога е трудно да разбереш кои са твоите приятели и врагове.
През тази седмица ще разгледаме един юдейски цар, който има същия проблем, и ще се опитаме да разберем защо взема такива погрешни решения.
|
Опасност от север (Исая 7:1-9) |
Неделя - 10 януари
|
С каква ужасяваща криза се сблъсква цар Ахаз в началото на управлението си? 4 Царе 15:37,38; 4 Царе 16:5,6; Исая 7:1,2
Царствата на Северен Израил (Ефрем) и Сирия (Арам) нападат по-малката страна Юда, разположена на юг. Това се случва, когато Юда е отслабена от нападенията на едомците и филистимците. В миналото Юда се е сражавала срещу Израил, но сега съюзът между Израил и Сирия представлява огромна опасност. Изглежда, че двамата съюзници искат да принудят Юда да участва с тях в коалиция срещу могъщата сила на Теглат-Феласар III от Асирия (наречена „Фул“ в 4 Царе 15:19), която продължава да ги заплашва със завоевателната си империя. Израил и Сирия оставят настрана дългогодишната вражда помежду си на фона на по-голямата опасност. Ако успеят да завладеят Юда и да качат на трона някой владетел-марионетка (Исая 7:5,6), те биха могли да използват неговите ресурси и човешка сила.
Какво е решението на Ахаз, когато светът му се разпада? 4 Царе 16:7-9; 2 Летописи 28:16
Вместо да признае, че Бог е единственият приятел, който може да спаси него и страната му, Ахаз се опитва да спечели приятелството на Теглат-Феласар III – врага на враговете му. Асирийският цар с радост удовлетворява молбата му за помощ срещу Сирия и Израил. Теглат-Феласар не само получава богат подкуп от Ахаз, но и спечелва добро оправдание да превземе Сирия – нещо, което той незабавно прави (4 Царе 16:9). Силата на сирийско-израилевия съюз е сразена. В краткосрочен план се оказва, че Ахаз е спасил Юда.
Но това действие от негова страна не би трябвало да ни изненадва. До този момент той е бил един от най-лошите царе, управлявали Юда (вж. 4 Царе 16:3,4; 2 Летописи 28:2-4.).
Когато прочетем за това какъв е Ахаз, разбираме защо реагира на опасността по гореописания начин. Каква поука се крие тук за самите нас? Ако сега не се подчиняваме на Господа, защо смятаме, че ще намерим сила да Му се доверим, когато настъпят истинските изпитания? (Вж. Яков 2:22, Йеремия 12:5.)
|
Опит за пресрещане (Исая 7:3-9) |
Понеделник - 11 януари
|
Докато Ахаз претегля политическите си възможности да посрещне заплахата от Израил и Сирия, Бог знае някои неща, които не са известни на царя. От една страна, Той е допуснал да го сполетят неприятности, за да го дисциплинира и отрезви (2 Летописи 28:5,19). Освен това, въпреки че молбата за помощ към Теглат-Феласар изглежда логична и привлекателна от човешка гледна точка, Бог знае, че това ще постави Давидовото царство Юда под чужд контрол, от който то никога няма да може да се възстанови.
Залозите са изключително високи. И така, Господ изпраща Исая да пресрещне царя (очевидно, докато инспектира водоснабдяването на Йерусалим като подготовка за обсадата), за да го убеди да не сключва съюз с асирийския пълководец.
Защо Господ казва на Исая да вземе със себе си своя син Сеар-Ясув? (Исая 7:3)
Ахаз се стряска, когато Исая го поздравява и представя сина си, наречен „Остатък ще се върне“. Остатък от кого? Ще се върне от какво? Тъй като бащата на момчето е пророк, името звучи като зловещо предзнаменование от Бога за хората, които отиват в плен. Или става дума за връщане към Бога в смисъл на покаяние (глаголът „връщам се“ носи и смисъла на покаяние)? Вестта от Господа към Ахаз е: думите значат това, което ги направим да означават! Отвърни се от греховете си или отиди в плен, но от плена ще се върне остатък. Решението е твое!
Как Божията вест отговаря на ситуацията на царя? Исая 7:4-9
Заплахата от Сирия и Израил ще отмине и царството на Юда ще бъде пощадено. Сили, които за Ахаз са се стрували като могъщи огнени вулкани, пред Бога са само „две опашки на димящи главни“ (Исая 7:4). Не е необходимо Ахаз да се обръща за помощ към Асирия.
Но за да вземе правилното решение, царят трябва да се довери на Господа и на Неговите обещания. Трябва да повярва, за да се утвърди (Исая 7:9). Думите за „вярвам“ и „утвърждавам се“ са от един и същ еврейски корен, от който произлиза и думата за „истина“ (това, което е достоверно), и думата „амин“ (потвърждаваща това, което е вярно/достоверно). Ахаз трябва да прояви убеждение, за да бъде убеден; трябва да остане верен, за да бъде утвърден.
Вижте последната част от Исая 7:9. Защо вярата и убеждението са толкова важни, за да бъдем „утвърдени“? Утвърдени в какво? Как този принцип се прилага в живота на християнина?
|
Още една възможност (Исая 7:10-13) |
Вторник - 12 януари
|
Ахаз не отговаря на призива на Исая за повече вяра. Затова Бог милостиво дава още един шанс на царя, като му казва да поиска знак, който да е „или в дълбината, или във висината горе“ (Исая 7:11). Ето една от най-големите покани за вяра, давани някога на човешко същество. За разлика от лотарията или тотото, Бог не поставя ограничения в ситните букви. Дори не ограничава предложението Си до половината от Своето царство, както правят човешките владетели, когато стигнат лимита на своята щедрост (вж. Естир 5:6; Естир 7:2; Марк 6:23). Той желае и е готов да изпразни цялото небе и земя за нечестивия цар, стига само да повярва! Като знак Ахаз би могъл да поиска планини от злато или войници, толкова многобройни, колкото песъчинките от Средиземноморието.
Защо Ахаз реагира по този начин? (Исая 7:12)
На пръв поглед отговорът на Ахаз изглежда благочестив и изпълнен с почит. Той не би поставил Бога на изпитание, както са направили израилтяните векове по-рано по време на своите скитания из пустинята (Изход 17:2, Второзаконие 6:16). Но разликата се състои във факта, че сега Бог кани царя да Го постави на изпитание (ср. Малахия 3:10). Да се възползва от Неговия изключително щедър дар би зарадвало Бога, а не би изпитало търпението Му. Но Ахаз дори не желае да позволи на Господа да му помогне да повярва. Той заключва и спуска резето на сърдечната си врата, за да остави вярата отвън.
Прочетете Исая 7:13. Какво казва тук пророкът?
Исая посочва, че с отказа си да изпита Бога, под предлог, за да не Му досади, Ахаз всъщност досажда на Бога. Но най-тревожният аспект на този стих е фактът, че тук Исая се позовава на „моя Бог“, което е в ярък контраст с Исая 7:11, където пророкът моли царя да поиска знамение от Господа, „твоя Бог“. Когато Ахаз отказва божественото предложение, той отхвърля Господа като свой Бог. Господ вече е Бог на Исая, но не и на Ахаз.
Какво ни учи днешният урок за Божието дълготърпение и готовност да доведе всички нас до спасение? Какво ни казва и за слепотата и закоравяването на човешкото сърце, когато то не е напълно предадено на Господа? В крайна сметка, дори ако Бог беше дал на Ахаз някакво знамение, поискано от царя, смятате ли, че тогава Ахаз би повярвал? Обосновете отговора си.
|
Знамението на Сина (Исая 7:14) |
Сряда - 13 януари
|
Предложението за знамение „или в дълбината, или във висината горе“ (Исая 7:11) не трогва Ахаз. И така, когато Бог казва, че самият Той ще даде знамение (Исая 7:14), бихме могли да очакваме то да има спиращи дъха измерения, които само божественото въображение би могло да сътвори (ср. Исая 55:9; 1 Коринтяни 2:9).
Но каква изненада! Знамението е един син. И как може раждането на дете от млада жена и наричането му „Емануил“ да бъде знак от библейски пропорции?
Коя е жената и кое е нейното Дете?
Старият Завет никъде не посочва изпълнението на това важно знамение, както прави със знаменията, дадени на други хора, като Гедеон например (Съдии 6:36-40). Затова ето някои от възможните изпълнения, основаващи се единствено на Стария Завет:
1. Тъй като думата за „девица“ се отнася за млада жена в брачна възраст, мнозина приемат, че тя е омъжена жена, живееща в Йерусалим, може би съпругата на Исая. Исая 8:3 описва раждането на син на Исая от „пророчицата“ (визирайки съпругата си, чиито пророчески послания се състоят най-малко в самите ѝ деца; ср. Исая 7:3; Исая 8:18). Този син обаче е кръстен Махер-шалал-хаш-баз (Исая 8:1-4), а не Емануил. Въпреки това знаменията на двете момчета си приличат по това, че още преди да стигнат до ранния етап на развитието си, когато ще могат да избират между доброто и злото, Сирия и Северен Израил ще бъдат опустошени (Исая 7:16, Исая 8:4).
2. Някои предполагат, че Емануил е Езекия, сина на Ахаз, който става следващият цар. Но спрямо него никъде не се прилага името Емануил.
3. Тъй като Емануил е някак си загадъчен и името му, обикновено превеждано като „Бог с нас“, се отнася до Божието присъствие, Той би могъл да бъде същият като специалния Син, пророкуван в Исая, 9 и 11 гл. Ако е така, Неговото възвишено описание като божествен (Исая 9:6) и „Есеевият корен“ (Исая 11:10) превишава всичко, което би могло да се припише дори на добрия цар Езекия.
4. Естественото раждане от неомъжена жена на брачна възраст би довело до извънбрачно дете заради незаконен промискуитет ([практика на безразборен сексуален избор – б.ред.] вж. Второзаконие 22:20,21). Защо Бог би се отнесъл към такова дете като към знамение, за да вдъхновява вярата?
За разлика от това Новият Завет идентифицира Исус като Емануил (Матей 1:21-23), роден по чудо и без омърсяване от неомъжена, но сгодена девица. Исус е и Божият Син (Исая 9:6; Матей 3:17) и „израстъкът”, и „Есеевият корен“ (Исая 11:1,10; Откровение 22:16). Може би един по-ранен „Емануил“, чиято поява доказва на Ахаз своевременността на пророческото изпълнение, би послужил като предшественик на Христос. Не ни е известно това. Но знаем точно кое ни е известно: „когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена“ (Галатяни 4:4), за да ни даде присъствието на „Бог с нас“.
Разсъждавайте върху реалността на Христовото въплъщение при човешкия род. Каква утеха може да ни даде тази реалност сред всичко, което ни прилича на един студен, страшен и безчувствен свят?
|
„Бог е с нас!“ (Исая 7:14) |
Четвъртък - 14 януари
|
Подобно на имената на децата на Исая (Сеар-Ясув, „остатъкът ще се върне“ и Махер-шалал-хаш-баз, което означава „тичай за плячка, бързай за грабеж“), името Емануил също носи символно значение. То буквално значи „с нас Бог“. Но общоприетият превод „Бог с нас“ пропуска нещо важно. Както при други еврейски имена от този тип, на които липсват глаголи, глаголът „съм“ трябва да бъде добавен, тъй като не е изразен на староеврейски. И така, Емануил би трябвало да се преведе като „Бог е с нас“ (сравнете същите думи в Исая 8:10) точно както името „Исус“ (на гръцки, или съкратено от еврейското Yehoshua или Joshua) означава „Господ е спасение“, като глаголът отново се добавя (ср. с името Isaiah [Исая], което означава „спасение от Господа”).
Но името „Емануил“ не е просто абстрактно описание; то е свидетелство за обещание, което се изпълнява днес: „Бог е с нас“!
Какво е значението на обещанието, че Бог е с нас?
Няма по-силно уверение и утеха. Бог не обещава, че Неговият народ ще бъде предпазен от мъки и страдание, но Той обещава да бъде с тях. Псалмистът казва: „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават” (Псалми 23:4).
„Господ казва: „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките – те няма да те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът няма да те опали“ (Исая 43:2).
Къде е Бог, когато вавилонците хвърлят в огъня тримата приятели на Даниил? Той е с тях (Даниил 3:23-25). А къде е Господ по време на скръбта на Яков, когато той се бори до изгрев слънце? В обятията на Яков, колкото се може по-близо (Битие 32:24-30).
Дори когато Господ не се явява във физическа форма на земята, Той преминава през преживяванията на Своя народ заедно с тях. Къде е Спасителят, когато тълпата осъжда дякон Стефан? „Стоящ отдясно на Бога“ (Деяния 7:55). Но когато Исус се възнася на небето, Той „седна отдясно на Величието във висините“ (Евреи 1:3). Защо Той стои, когато Стефан е в беда точно преди да бъде убит с камъни? Както казва Морис Венден: „Исус нямаше как да седне в този момент!“ (Roy Gane, God’s Faulty Heroes (Hagerstown, Md.: Review and Herald Pub. Assn., 1996), p. 66).
Въпреки че имаме обещанието, че „Бог е с нас“, какво значение има това, ако все пак се сблъскваме с изпитания и болка? Каква полза имаме от познанието за Неговото присъствие? Обосновете отговора си.
|
Разширено изучаване |
Петък - 15 януари
|
„И ще Го нарекат Емануил (което значи Бог с нас).” „Светлината от познаването на Божията слава” се вижда „в лицето на Исус Христос”. От вечността Господ Исус Христос бе едно с Отец; Той бе „образ на Бога”, образ на величието и мощта Му, „излъчване на Неговата слава”. Той дойде в нашия свят, за да изяви тази слава. Дойде да разкрие на помрачената от греха земя светлината на Божията любов – да бъде „Бог с нас”. Затова за Него бе пророкувано: „И ще Го нарекат Емануил“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, стр. 7).
„Юдовото царство би преуспяло, ако Ахаз бе приел небесното слово. Но той предпочете да се облегне на човешка десница и да потърси помощ от езичници. В отчаянието си изпрати вест към асирийския цар Теглат-Феласар: „Аз съм твой слуга и твой син. Възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на израилевия цар, които се подигнаха против мене”. Молбата бе придружена с богат подарък, взет от царската съкровищница и от храмовото хранилище“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“, стр. 170).
Въпроси за разискване:
1. Когато сте в процес на вземане на решение, подходящо ли е да помолите Бога за знак? Какви възможни опасности крие подобно нещо?
2. Добре е да разчитате на човешка помощ, но как да разпознаете нейните ограничения?
3. Руският писател Лев Толстой пише на свой приятел, че „след като човек разбере, че смъртта е краят на всичко, тогава няма и нищо по-лошо от живота“. Как осъзнаването, че „Бог е с нас“, отговаря на едно такова твърдение?
Обобщение: Бог довежда невярващия цар Ахаз до обстоятелства, при които трябва да вземе трудно решение: Да вярваш или да не вярваш – това е въпросът. Въпреки че Господ му предлага всяко знамение, което въображението му би могло да измисли, царят отказва да позволи на Бога да демонстрира причина, поради която да повярва. Вместо това той избира за свой „приятел“ асирийския цар.
Тази събота, 16.01.2021 г., ще се молим за църкви „Сливница” и „Смолян”.
|
Разказ |
|
Плуващата червена книга
От Андрю Макчесни, „Адвентна мисия“
Торони Кумар Трипура с радост приел Библията с красива червена корица в отдалеченото си село в Югоизточен Бангладеш. Библията пристигнала като награда за завършения кореспондентен библейски курс.
Торони обаче трябвало да внимава.
Баща му служил като свещеник в семейната традиционна религия и нямало да се зарадва, ако синът му притежава Библия, в която се говори за небесния Бог.
Торони не се уплашил. Бил изучавал библейските уроци нощ след нощ, докато родителите му спели. Възнамерявал да чете и Библията през нощта.
Планът като че ли проработил.
Торони се грижел за кравите на баща си през деня, а след като се върнел у дома, изчаквал родителите му да заспят и с нетърпение използвал малко фенерче, за да чете за Бога.
Една нощ бащата го хванал, че чете Библията. Бил много ядосан. След като синът му излязъл от къщата на следващия ден, той взел червената Библия и я хвърли в калните води на река Ченги.
Торони се разстроил, когато разбрал, че Библията му липсва. Бързо разбрал какво се случило.
Какво да прави? Не би могъл да си позволи да купи нова Библия. Училището за кореспондентния курс вероятно не би му изпратило втора Библия. И все пак, копнеел да чете още за Бога.
Минало известно време. Един следобед Торони плувал в река Ченги, когато видял нещо да се носи по водата. Бил виждал пластмасови бутилки и друг боклук в реката, но това изглеждало по-различно.
Доплувал по-наблизо.
Протегнал се и хванал предмета с ръка, след което бързо заплувал към брега. Излязъл и вдигнал ръка. Видял червена Библия от която капела вода.
Не можел да повярва. Това била неговата изчезнала Библия.
Торони поставил книгата на тревата на жаркото слънце, за да се изсуши. Били необходими 14 дни, за да изсъхне. След това започнал да я чете отново. Докато четял, изпитал любов към Бога.
Въпреки че рискувал да си навлече гнева на баща си, не можем да таи в себе си тази новооткрита любов. Разказал и на другите хора в селото за Бога от червената Библия, която не можеле да потъне в реката. Удивените селяни пожелали да научат повече. Днес повечето от тях, включително много от роднините на Торони, се покланят на Бога на червената Библия.
|
|