Един еврейски кантор (водач на поклонение) и съпругата му, които живеели в Линкълн, Небраска, започнали да получават заплашителни и нецензурни телефонни обаждания. Установили, че обажданията идват от водач на американската враждебна общност „Ку-Клукс-Клан“. Тъй като знаели самоличността му, можели да го предадат на полицията. Но се осмелили на по-радикален подход. Когато научили, че е инвалид, те се появили на вратата му с вечеря от пиле! Той бил изключително изненадан. Омразата му се стопила пред тяхната любов. Семейството продължило да го посещава и приятелството им се задълбочило. Той дори се замислил дали да не се присъедини към юдаизма!

„Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния (…)?“ (Исая 58:6,7). По ирония на съдбата семейството в Линкълн се подложило на подобен пост, като споделило пиршеството си с гладния потисник, а по този начин го освободило от собствените му окови на несправедливи предразсъдъци!

Нека научим повече за този важен духовен принцип, както е изобразен от пророк Исая.

Да предположим, че след като сте си взели храна, заставате на улицата на някой голям град и започвате да призовавате гладните и бездомните там: „О, вие, които нямате пари, елате, купете и яжте!“. Но как да си купят, като нямат пари?

Ако обаче прибавите думите, както прави Исая: „без пари и без заплащане“ (Исая 55:1), идеята ви става ясна. Пророкът призовава хората свободно да приемат опрощението (Исая 55:7). И все пак думата купете подчертава, че онова, което Бог предлага на човеците, за да задоволят своите нужди и желания, е ценно; така че получаването му изисква сделка (продажба на нещо ценно). Бог свободно предлага опрощение в рамките на възстановените заветни отношения със Своя народ, но не защото това е безплатно за Него: Той го е купил на ужасяващо висока, напоена с кръв цена на Своя Слуга. Макар и безплатно, опрощението има висока цена за самия Него.

Исая представя в сбит вид евангелието в Стария Завет и то е същото като евангелието в Новия. Няма „старозаветно” спасение чрез дела, което да бъде заменено от спасение по „новозаветна“ благодат. Откакто Бог е обещал на Адам и Ева Избавител (Битие 3:15), има само един път към спасението: по благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8); „Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 6:23). От древния Гилгамеш, който извършва героични подвизи в напразно търсене на вечния живот, до съвременните артисти, вярващи в прераждането, хората опитват най-различни пътища към спасението, но всички те са безплодни. Ето защо трябва да разберат за Исус и какво е постигнал Той за тях на кръста.

Несъмнено един Бог, създал Вселена, в която дори някои от най-простичките неща съдържат недостижими за ума ни тайни, е Бог, Чиито пътища са отвъд границите на собственото ни разбиране. Следователно знанието за Неговото безкрайно превъзходство трябва да ни помогне по-лесно да получим Неговата помощ със смирение (вж. Исая 57:15).

От всички велики тайни на Вселената, без съмнение най-голямата от всички е планът за спасение – велика тайна, която съвсем бегло можем да започнем да разбираме (вж. Ефeсяни 6:19). Помилвай ни и ни покажи милост – е истина, която ще вълнува сърцата на създадените от Бога същества за всички векове.

„Темата за изкуплението е тази, която ангелите желаят да разглеждат; това ще бъде науката и песента на изкупените през безкрайните векове на вечността. Не е ли достойна за внимателно обмисляне и изучаване сега? (...)

Тази тема е неизчерпаема. Изучаването на въплъщението на Христос, Неговата изкупителна жертва и посредническо дело ще занимава ума на прилежния ученик до края на времето; и поглеждайки към небето с неговите безбройни години, той ще възкликне: „Велика е тайната на благочестието“ (Уайт, Е. Моят живот днес. Стр. 360 – англ. изд.).

Това трябва да е постът в Деня на умилостивението – единственият пост, заповядан от Бога (Левит 16:29,31; Левит 23:27-32). Същото се потвърждава от Исая 58:3 чрез паралелния израз „смирихме душата си”, който следва терминологията на книгата „Левит“. Смиряването/измъчването на самите себе си се отнася до различни форми на себеотричане, включително пост (ср. Псалми 35:13; Даниил 10:2,3,12).

Обстановката в Деня на умилостивението обяснява Божията заповед: „Издигни гласа си като тръба!“ (Исая 58:1). С тази тръба от овнешки рог, наречена шофар, трябва да бъде засвирено като възпоменание или напомняне десет дни преди Деня на умилостивението (Левит 23:24). Освен това всяка петдесета година в Деня на умилостивението трябва да се обяви началото на юбилейната година на освобождението (Левит 25:9,10; ср. Исая 27:13).

Изглежда, че хората очакват Господ да ги поздрави за тяхното „благочестие“. Разбира се, те са разбрали всичко наопаки. Практиката на отричане от себе си в Деня на умилостивението има за цел да изразят своята благодарност и лоялност към Него точно в деня, когато първосвещеникът се явява пред Бога, за да очисти светилището и по този начин да ги очисти от греховете, за които вече им е простено (Левит, 16 гл.; ср. глава 4). Техните дела трябва да бъдат извършени от признателност и благодарност към Бога, който ги е спасил в Деня на съда, а не за да получат одобрението Му за своето „благочестие“ и „посвещение“. В крайна сметка именно греховете на хората са осквернили Божието светилище. То трябва да бъде очистено с кръв, проливаща се заради това, което те са направили.

Десет дни след като звукът на тръбите напомня на Божия народ, че Господ е признат за техен Цар в самия Ден на умилостивението – когато смирението им чрез отричане от себе си трябва да утвърди предаността им към Него като Цар – пророкът издига гласа си като тръба, за да заяви, че те всъщност са се разбунтували против Господа (Исая 58:1).

Всеки може да бъде религиозен; всеки може да извършва религиозни ритуали, дори правилните ритуали, в правилното време, с всички изисквания и норми. Но Господ не иска просто това. Погледнете живота на Исус. Колкото и да е верен на религиозните ритуали в Своето време, авторите на евангелията наблягат много повече върху Неговите дела на милост, изцеление, нахранване и опрощение на нуждаещите се, отколкото върху Неговата вярност към ритуала.

Господ търси църква, народ, който ще проповядва истината на света. Но какво би привлякло по-силно хората към истината такава, каквато е в Исус – стриктното спазване на наредбите за храненето или готовността да се помогне на гладните? Строгите ограничения в събота или желанието да отделите от собственото си време и енергия, за да помогнете на нуждаещите се?

Годишният Ден на умилостивението представлява събота. Тази специална церемониална събота прилича на ежеседмичната събота, тъй като тогава е забранена всякакъв вид работа (Левит 23:27-32). Следователно, както признават ранните адвентисти от седмия ден, правилото, че периодът за почивка в Деня на умилостивението е продължавал от залез слънце до залез слънце (Левит 23:32), ни подсказва, че същото следва да важи и за ежеседмичната събота. По същия начин, въпреки че основният контекст на Исая 58:13,14, е церемониалният Ден на умилостивението, вестта му се отнася и за ежеседмичната събота.

Исая, 58 глава е посветена на три основни теми: себеотрицанието, вършенето на добро за другите и съботата.

Какво е общото помежду им?

Първо, и трите издигат пред очите ни Бога, Неговите приоритети и включват признание на нашата зависимост от Него. Второ, както подчертават и трите, хората се стремят към святостта, като подражават на Бога (вж. Левит 19:2), Който в лицето на Христос се смири (Филипяни 2:8), прояви саможертвена доброта (Йоан 3:16) и спря да работи в събота в края на творческата седмица (Битие 2:2,3; Изход 20:11).

„Никой не може да върши истинска благотворителност без себеотрицание. Само чрез простота, себеотрицание и най-строга пестеливост ще ни бъде възможно да вър-шим онова, което ни е възложено като на Христови представители. Гордостта и светски-те амбиции трябва да изчезнат от нашите сърца. Във всичко, което вършим, трябва да се проявяват принципите на несебелюбието, познати ни от Христовия начин на живот. По стените на домовете ни, по картините и мебелите трябва да се чете: „Да въвеждаш у до-ма си сиромаси без покрив” (Исая 58:7). В нашите гардероби трябва да се вижда написа-но като че с Божия пръст: „Когато видиш голия, да го обличаш”. Бюфетът за храна и отру-паната с ядене маса трябва да ни напомнят: „Да разделяш хляба си с гладния” (Исая 58:7)” (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, 1998 г., стр. 165).

Обобщение: В Исая, 55 и 58 глава пророкът апелира към своите сънародници да се откажат от мислите и пътищата си и да се върнат при Бога, Чийто идеал за щастието им е толкова по-висок от техния собствен. Той милостиво прощава и след това настоява опростеният да бъде милостив в хармония с духа на Деня на умилостивението и съботата, защото дарът на Божието опрощение, ако бъде наистина приет, преобразява сърцето.

Не исках да се омъжа за съпруга ми, тъй като бях израснала като адвентистка от седмия ден, а той принадлежеше на друга християнска деноминация в Южен Тайван. Нашите родители обаче искаха да се оженим и ние трябваше да им се подчиним.

Заявих пред моя бъдещ съпруг, Ву Минг-Хуанг: „Може да се оженим, но аз няма да променям моята религия.“ Той нямаше проблем с това.

Тогава започнахме да обсъждаме сватбата. Исках да се състои в адвентна църква, но той каза: „Не! Аз съм съпругът и затова трябва да е в моята църква.“ Опитах се да намеря компромисен вариант. „Тогава да направим сватбата на открито, а не в църква – казах аз, - но адвентен пастор да извърши церемонията.“

Имахме много спорове. Накрая заявих: „Ако не е с адвентен пастор, тогава няма да се омъжа за теб.“ Той се обърна към майка си за съвет и тя позволи да има адвентен пастор. Оказа се, че е имала тайни планове. Смятала, че ще приема нейната вяра след сватбата. Освен това искаше да променя сина й, който пиеше.

Не възприемах идеята да се омъжа за някой извън моята вяра и го казах на Минг-Хуанг, но до този момент цялото село бе научило за сватбата. Ако я бяхме отменили, щяхме да се изложим. Минг-Хуанг стана адвентист, за да не се изложи. Месец преди сватбата изкара библейския курс и бе кръстен. Никога няма да забравя този ден. Плачеше, докато излизаше от водата, защото искаше да се ожени, но не желаеше да изостави стария си живот и пиенето.

Минг-Хуанг бе съкрушен. Изгуби много от своето самочувствие заради брака си с мен. През първите седем месеца след сватбата го хранех със здравословна храна и го учех как да води здравословен начин на живот. Съседите забелязаха, че не е същият. „Ти си нов човек“, казва те.

И въпреки всичко, Минг-Хуанг не искаше да е нов човек. След като се роди дъщеря ни, започна пак да пие.

Изминаха 10 години и ни се роди втора дъщеря. Имахме много конфликти по верски въпроси. Веднъж той прекали и аз взех децата ни – бебето и десетгодишното ни момиче, за да отидем в дома на приятели. Исках да остане сам вкъщи, за да опита какво би било да е разведен.

Минг-Хуанг не искаше развод. Търсеше ме три дни и след като ме намери, промени живота си. Наистина стана нов човек.

Сега той е грижовен съпруг и баща. Също така е църковен старейшина. И все пак, не бих извървяла този „мисионски“ път отново. Омъжих се за него, защото смятах, че мога да го променя с Божия помощ, но Библията е права, когато казва: „Не се впрягайте заедно с невярващите“ (2Кор. 6:14). По-добре е да се ожениш за някой от твоята вяра. Соломон, най-мъдрият човек на света, научил този урок по трудния начин. Аз също.