"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Образование Авторски колектив – директори на адвентни колежи от Северна Америка
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2020 г.

Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 3 - 9 октомври 2020 г.

Семейството


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 3 октомври
Стих за запаметяване:
„Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си“ (Притчи 1:8).

За нас, хората, е обичайно постоянно да учим (в идеалния случай). Всъщност самият живот е едно училище. „От древни времена верните в Израил отдаваха голямо внимание на образованието на младежите. Господ беше заповядал още от най-ранна възраст децата да бъдат поучавани на Неговата доброта и величие, особено както са разкрити в Неговия закон и историята на Израил. Песните, молитвите и уроците от Писанието трябваше да бъдат представяни в съответствие с развиващия се ум. Бащите и майките трябваше да учат децата си, че Божият закон е израз на Неговия характер и че когато възприемеха принципите на закона в сърцата си, Божият образ се отпечатваше върху ума и душата. Повечето от поученията се предаваха устно. Но децата също така се учеха да четат юдейските писания и пергаментните свитъци на Старозаветното Писание бяха представяни свободно на всички желаещи да ги изучават“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Нов живот, 2005, с. 32).

През по-голямата част от човешката история образованието се е извършвало предимно в дома, особено през първите години на детството. Какво казва Библията за образованието в семейството и какви принципи бихме могли да извлечем за себе си независимо какво е семейното ни положение?




Първото семейство Неделя - 4 октомври

Върху първите страници на Писанието не са ни дадени много подробности – всъщност никакви – за образованието в семейството през първите дни от човешката история, въпреки че можем да бъдем сигурни – именно там е било средището на образованието в древността.

„Образователната система, учредена в Едем, действаше предимно в семейството. Адам беше „[син] на Бога“ (Лука 3:38) и именно от своя Отец децата на Всевишния получаваха наставления. Тяхното училище беше семейно училище в най-висш смисъл“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 27).

И макар че не знаем какво точно се е преподавало, можем да бъдем сигурни, че са учили за чудесата на Творението, а след греха – за плана на Изкуплението.


На какво ни учат следните стихове и защо можем да бъдем сигурни, че те са били част от предметите, които Адам и Ева са преподавали на децата си? Битие, 1 и 2 гл., Битие 3:1-15, 2 Коринтяни 4:6, Лука 10:27, Галатяни 3:11, Откровение 22:12


„Образователната система, която беше установена при сътворяването на света, трябваше да бъде модел през цялата бъдеща история на човечеството. За илюстрация на нейните принципи в Едем беше създадено образцово училище – домът на първите ни родители“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 16).

Християнското образование е решението на различни семейства да изучават доктрини, форми на поклонение, наставление, общение, евангелизиране и служене. Домът е мястото, където показвате на семейството си Божията любов и обещания. Там децата се запознават с Исус като свой Господ и Спасител и Библията се издига като Божие Слово. Там показвате на практика какво представлява здравата връзка с нашия Небесен Отец.

Според Битие 4:1-4 и Каин, и Авел са занесли приносите си пред Господа. Можем с основание да предположим, че те са научили за смисъла и важността на жертвите от семейните поучения за спасителния план. Разбира се, както показва историята, доброто образование невинаги води до очакваните резултати.


Каквото и да е семейното ви положение, какви решения бихте могли да вземете, за да бъде домът ви среда, в която истината се преподава и живее на практика?




Детството на Исус Понеделник - 5 октомври

Писанието дава съвсем оскъдни подробности за детството на Исус. Голяма част от тези години си остават тайна. Обаче можем да надникнем в характера на земните Му родители, Мария и Йосиф, и наученото за тях би могло да ни помогне да си обясним нещо за Неговото детство и ранно образование.

Какво ни казват следните стихове за Мария и Йосиф и каква информация получаваме тук за начина, по който вероятно са образовали Исус Неговите родители?

Лука 1:26-38

Лука 1:46-55

Матей 1:18-24

От тези стихове можем да забележим, че и Мария, и Йосиф са били верни юдеи, които са се опитвали да живеят съобразно Божиите наредби и заповеди. И когато Господ идва и им казва какво ще стане с тях, те предано изпълняват всичко, което им е казано.

„Детето Исус не учеше в училищата към синагогите. Първият Му земен учител беше Неговата майка. Той учеше за небесните неща от нейните думи и от свитъците на пророците. Думите, които самият Той беше изрекъл пред Мойсей за Израил, сега учеше в скута на майка Си. Докато израстваше и се превръщаше от дете в младеж, Той не търсеше училищата на равините. Не се нуждаеше от образованието, получавано от такива източници, защото Бог беше Неговият наставник“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Нов живот, 2005, с. 33).

Със сигурност Йосиф и Мария са били добри и предани учители на детето, но както разкрива историята от Лука 2:41-50, не са разбирали много неща за Сина си, понеже Исус е имал знание и мъдрост, дадени Му единствено от Господа.


Прочетете отново цитата от Елън Уайт по-горе. Как да си обясним думите ѝ, че е научил в скута на майка Си думите, които самият Той е изговорил? Какво ни говори това за удивителната Божия любов? Каква реакция следва да предизвика това в нас, падналите в грях създания?




Общуване Вторник - 6 октомври

Образованието на всякакво ниво е в самата си същност общуване. Учителят е този, който предава на ученика знания, мъдрост, информация, факти и т.н. Човекът, който има много познания, трябва да може да ги предаде на другите. Иначе каква полза от всичко, което знае?

Обаче, от друга гледна точка, добрите преподавателски умения не са просто способността за общуване. Съществено за целия процес е изграждането на взаимоотношения. „Почти никое от уменията, които истинският учител може да предаде на учениците си, не е толкова ценно, колкото неговото приятелство. Това важи за мъжете и за жените, а колко повече за младежите и децата – само когато се свържем с тях чрез съчувствие, ние можем да ги разбираме. А трябва да ги разбираме, за да можем в най-голяма степен да им бъдем от полза“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 196).

С други думи, доброто преподаване действа и на едно емоционално, лично ниво. Това е особено важно, когато става въпрос за семейството като образователна система. Трябва да се изгради здрава връзка между ученика и учителя.

Взаимоотношенията се изграждат и развиват чрез общуване. Когато християните не общуват с Бога чрез изучаване на Библията или чрез молитва, тяхната връзка с Него залинява. Семействата се нуждаят от ръководство, ако желаят да растат в благодат и в познаването на Христос.


Прочетете следващите стихове. Какво научаваме от тях за това как се изграждат здрави семейни връзки (или всякакви връзки)? Псалми 37:7-9; Притчи 10:31,32; 27:17; Ефесяни 4:15; 1 Йоан 3:18; Тит 3:1,2; Яков 4:11


Отделянето на време за засаждане на подходящите семена на общуване не само ще подготви членовете на семейството за лична връзка с Христос, но и ще им помогне да изградят добри семейни връзки. Ще разкрие форми на общуване, за които ще се радвате, че сте изградили, когато децата ви стигнат до пубертета и зрелостта. Дори да нямате деца, принципите от тези стихове важат за всички видове връзки.


Помислете още защо е важно не само какво казваме, но и как го казваме. Какво научихте от случаи, когато начинът ви на говорене развали целия ефект от думите ви, дори да сте казвали нещо правилно?




Ролята на родителите Сряда - 7 октомври

„И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне“ (Ефесяни 6:4).


„Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни“ (Притчи 31:10).


Родителите носят невероятна отговорност. Бащата е глава на семейството, а семейството е детската ясла на църквата, училището и обществото. Ако бащата е слаб, безотговорен и некомпетентен, тогава семейството, църквата, училището и обществото ще страдат от последиците. Бащите трябва да се стремят да проявяват плода на Духа: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ (Галатяни 5:22,23).

Може да се каже, че майките имат най-важната роля във всяко общество. Те оказват огромно влияние върху характерите на децата си и в изграждането на атмосфера и дух в дома. Бащите трябва да правят всичко възможно да работят заедно с майките за възпитанието на децата.


Какво биха могли да научат бащите и майките от следните стихове? Ефесяни 5:22,23,25,26; 1 Коринтяни 11:3; 2 Коринтяни 6:14; Римляни 13:13,14; 2 Петър 1:5-7; Филипяни 4:8


Родителите християни носят моралния дълг да показват библейския модел на Христос и църквата чрез поведението си. Когато те отказват да бъдат ръководители или ако ръководят тиранично, рисуват фалшива картина на Христос за децата си и за света. Бог заповядва на всички родители християни да учат прилежно децата си (Второзаконие 6:7). Родителите имат отговорността да учат децата си да обичат Господа с цяло сърце. Те трябва да ги учат да се боят от Господа и напълно да Му се отдават и покоряват.

Според Второзаконие 6:7 на израилтяните са дадени конкретни съвети да запознават децата си с великите дела, които Господ е извършил за Своя народ. Но колкото и да е велика историята, която старейшините са разказвали на децата си, ние, които живеем след кръста на Христос, имаме да разказваме една много по-забележителна история, нали?

Следователно изцелението, или обучението, е постояннен процес, чрез който активно вливаме Божията истина в децата си и ги подготвяме за тяхната лична връзка с Христос.

Но все пак всички ние имаме свещения дар на свободната воля. В края на краищата, когато децата пораснат, ще трябва сами да отговарят пред Бога.




Да не би да забравим Четвъртък - 8 октомври

Преди израилтяните да влязат в Обещаната земя, Мойсей отново говори пред тях, като разказва чудесата, чрез които ги е водил Господ, и ги съветва отново и отново да не забравят какво е сторил Бог за тях. В много отношения книгата „Второзаконие“ е последната воля и завещание на Мойсей. И въпреки че е написана преди хиляди години в култура и обстановка, коренно различни от нашите днес, принципите ѝ остават общовалидни.


Прочетете Второзаконие, 6 глава. Какво можем да научим от тази глава за принципите на християнското образование? Коя трябва да бъде централната тема на всичко, което преподаваме не само на децата си, но и на всеки, който не познава Бога и Неговите велики спасителни дела? А какви предупреждения намираме в тези стихове?


Централната тема на всичко, което те е трябвало да преподават на децата си, са били Божиите свръхестествени дела. А също така е дадено съвсем ясното предупреждение да не забравят всичко, което е направил Бог за тях.

Разбира се, щом родителите следва да имат основната роля за вграждане на библейските учения в живота на децата си, тогава те носят отговорността да организират и подготвят собствения си живот по такъв начин, че да имат необходимите знания и време за децата си.

„Първият учител на детето е майката. До голяма степен върху нея лежи отговорността за образованието му в този период на най-голяма възприемчивост и най-бързо развитие“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 252).

Това е най-подходящото време родителите да предадат на децата си Божията любов и обещания. Времето, което редовно отделяте, за да поучавате децата си на Божията мъдрост и обещания, ще окаже положително влияние върху семейството ви поколения напред.


Прочетете следния стих: „И на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“ (Второзаконие 6:7). Каква е основната идея и доколко е важно не само за децата ни, но и за самите нас винаги да осъзнаваме присъствието на Господа?




Разширено изучаване Петък - 9 октомври

Прочетете главите „Подготовка“, „Сътрудничество“ и „Дисциплина“ от книгата „Възпитание“ на Елън Уайт.


„Както върху бащите, така и върху майките лежи отговорността за ранното и по-нататъшното обучение на детето и най-неотложната нужда и за двамата родители е да се подготвят внимателно и задълбочено. Преди да се възползват от възможността да бъдат бащи и майки, мъжете и жените трябва да се запознаят със законите на физическото развитие (…). Те трябва също да разбират законите на умственото развитие и моралното обучение“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 253).

„Сътрудничеството трябва да започне от бащата и майката, от семейния живот. За обучаването на децата те имат съвместна отговорност и постоянно трябва да се стремят да действат заедно. Трябва да се предават на Бога, като търсят помощ от Него да се подкрепят един друг. (…) Малко вероятно е родителите, които обучават по този начин децата си, да започнат да критикуват учителя. Те осъзнават, че както интересите на децата им, така и справедливостта към училището изискват, доколкото е възможно, да подкрепят и почитат този, който споделя тяхната отговорност“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 260).


Въпроси за разискване:

1. Независимо дали имаме деца, или не, всички ние живеем в някаква среда, където си взаимодействаме с околните. Кое от урока за тази седмица би могло да ви помогне по-добре да общувате с другите или дори да им свидетелствате в родното си място или където и да било?

2. Склонни сме да възприемаме образованието като нещо добро. Кой ли би могъл да има нещо против образованието? Но винаги ли е така? Има ли примери, когато то бива изопачавано и превръщано в нещо лошо? Кое в тези лоши примери би могло да ни помогне да го превърнем в добро?

3. Всички ние сме получили свещения дар на свободната воля, както беше казано в частта от урока за сряда. Рано или късно, когато децата станат младежи и дори възрастни, ще трябва да вземат свои собствени решения за Бога, за Когото са слушали през всичките си детски години. Защо трябва всички родители – всъщност всеки човек – които се стремят да свидетелстват на другите и да им предадат евангелието, винаги да помнят тази решаваща истина за свободната воля?


Тази събота, 10.10.2020 г., ще се молим за църкви „Нова Загора” и „Ново Село”.




Разказ
Австралиец рискува всичко в Африка
От Ваня Чю

За петдесет и една годишния Етиен Макклинток нямало нищо сигурно в Етиопия.

Като участник в кампанията от 2019 г. „Всички църковни членове включени“ водещият от австралийския отдел на радио 3ABN проповядвал в Сишо, градче в селски район на около 35 километра от Ауаса, втория най-голям град в Етиопия. Електричеството често спирало и той прекарал първите две вечери, проповядвайки на тъмно.

Въпреки техническите трудности повече от 400 души присъствали на събранията на открито. Множеството било много по-голяма отколкото църквата би могла да побере и Етиен проповядвал под лек навес, направен от пластмасови плоскости.

Етиен бил доста обезпокоен, докато се подготвял за третата среща. Въпреки че взет под наем генератор давал електричество, започнало да вали 30 минути преди началото. Надявал се, че хората няма да се откажат.

Дъждът спрял в началото на събранието, но на небето имало надвиснали облаци. Точно 15 минути след началото на проповедта отново започнало да вали. Постепенно дъждът започнал да се изсипва като от ведро и някои си тръгнали. Въпреки че Етиен бил до известна степен защитен под лекия навес, присъстващите стоели на открито.

„Заедно с църковните старейшини се бяхме помолили да не вали, а сега дъждът се лееше – спомня си Етиен. – Трябваше да направим нещо. Какво?“

Внезапно му хрумнала идея. Всяка вечер говорел за Божията сила над болестта, греха и смъртта. Бог обаче има власт и над времето. Би могъл да се помоли дъждът да спре. Но какво ще стане, ако Бог реши да не го прекрати? Вестта му не би била достоверна и хората биха спрели да посещават събранията.

В същия момент през съзнанието му преминал текстът от 1Йоаново 5:14: „И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.“

Етиен се помолил наум: „Господи, вярвам, помогни на моето неверие.“

Чрез преводача си той поканил присъстващите да се помолят заедно с него за спирането на дъжда. Само миг след като казал „Амин“, дъждът спрял. До края на евангелизационната поредица не валяло нито веднъж. След проповедта около 200 души излезли отпред и пожелали молитва. „Навсякъде около нас имаше коленичили хора – казва Етиен. – Коленичихме в прахта и се помолихме на Бога с молитва са благодарност и посвещение.“

След като видял половината присъстващи коленичили на земята, Етиен си спомнил, че семейството и приятелите му в Австралия се молили за събранията. Благодарил на Бога за техните молитви.

„Бог ми даде нова опитност – казва той. – До този момент бях поемал малко рискове за Бога и имах малко резултати. Сега бях поел голям риск, който ме накара да се почувствам слаб и уязвим, но наградата бе удивителна.“



Created by ULimited®