"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Образование Авторски колектив – директори на адвентни колежи от Северна Америка
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2020 г.

Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 19 - 25 декември 2020 г.

Небето, образованието и вечното учене


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 19 декември
Стих за запаметяване:
„Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат“ (1 Коринтяни 2:9).

Уплашен от смъртта, един поет пита как човек би могъл да живее, „без да знае със сигурност каква зора, каква смърт, каква съдба очаква съзнанието отвъд гроба?“. В поемата си той създава така наречения от него ИПО – Институт за подготовка за отвъдното. Как обаче човек би могъл да се подготви за отвъдното, ако дори не знае какво става с човека там?

За щастие, Библията ни помага да надзърнем в небето, в новата земя, в учебния процес и в живота през вечността. Както разглеждахме през цялото тримесечие, ИПО е тук и сега, в този живот, а цялото ни образование – независимо от предмета – трябва да ни подготвя за това „отвъдно“.

Във всяко едно училище се преподава доста добра информация, доста практични и полезни познания. Но каква полза, ако човек спечели цялото това познание, а изгуби вечния живот? Тази седмица ще разгледаме какво ни казва Библията за най-висшето училище, което продължава вечно и където ще учим и израстваме през цялата вечност. В това училище в небето ще учим неща, които в този наш свят дори не можем да си представим.




Съдбата на мъртвите Неделя - 20 декември

През XVII в. един френски писател на име Блез Паскал разсъждавал върху състоянието на човечеството. За него било ясно едно: независимо колко дълго живее човек (а в миналото хората не са живеели никак дълго) и независимо колко добър е животът му (а в миналото животът не е бил особено приятен), рано или късно този човек щял да умре.

Освен това идващото след смъртта щяло да бъде по-дълго, безкрайно по-дълго от краткия период на живота преди смъртта. Затова според Паскал най-логичното нещо, което човек можел или трябвало да открие, било каква съдба очаква мъртвите, и се удивлявал как може хората да се вживяват толкова много в неща като „загуба на пост или някакви въображаеми обиди към честта им“, а да не обръщат никакво внимание на въпроса какво ще стане с тях, след като умрат.

Паскал има основание да смята така. И несъмнено затова Библията отделя доста време да говори за обещаното бъдеще, очакващо хората, които намират спасение в Исус.


Прочетете следните стихове. Каква надежда се предлага в тях? Йоан 6:54; 3:16; 1 Йоан 5:13; 1 Тимотей 1:16; Йоан 4:14; 6:40; Юда 1:21; Тит 3:7


Вечният живот изглежда съвсем логичен в светлината на Кръста; в неговата светлина нищо друго не изглежда логично освен вечният живот. Фактът, че Творецът на Всемира, Който „е създал и света“ (Евреи 1:2), в Когото „живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:28), Бог, се е въплътил в човешка плът и тази плът е умряла… За какво? За да можем и ние накрая да се разложим като труп на убито животно край пътя?!

Именно затова Новият Завет е изпълнен с обещания за вечен живот, защото само вечното гарантира възстановяване. Един милион години, дори един милиард години може да не съдържат достатъчно добри моменти, за да компенсират лошите преживявания. Само вечността може да компенсира всичко, защото безкрайното е повече от крайното, безкрайно повече.

Паскал е прав: нашето време тук е съвсем ограничено в сравнение с бъдещето. Каква глупост би било да не се подготвяме за вечността, която ни очаква.


Какво да кажете на човек, който е напълно безразличен към случващото се след смъртта? Как бихте могли да помогнете на този човек да осъзнае колко несмислена е подобна позиция?




Нов живот Понеделник - 21 декември

„Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (Откровение 21:4). Какво ни казва този стих за разликата между нашия свят и новия живот, в който смъртта, скръбта и болката ще бъдат заличени?


Един християнин говорел с приятел за надеждата на евангелието, обещанието за вечен живот чрез Исус Христос. Събеседникът му изобщо не приел този възглед. „Вечен живот? – казал той с отвращение. – Каква ужасна мисъл! Нашите 70-80 години тук са достатъчно неприятни. Кой би искал това да продължава вечно? То би било истински ад“.

Този човек имал право, но той не разбирал, че обещанието за вечен живот не е просто продължаване на живота ни тук. Моля ви – кой би искал това? Но както казва горепосоченият стих, старото преминава и всичко става ново.


Какво ни казват следните стихове за предстоящия нов живот?

2 Петър 3:10-13

Откровение 21:1-6


Важният въпрос за всички нас е: Какво ще ни струва да бъдем част от този нов живот? Как да стигнем дотам? Как да бъдем сигурни, че ще бъдем там? Има ли нещо в живота ни, което би могло да ни попречи да получим това, което Бог ни е обещал чрез Исус?




Тогава ще познаем Вторник - 22 декември

„Небето е училище. Предметът, който се изучава, е вселената. Учителят е Безкрайният. Филиал на това училище беше учреден в Едем. А щом се осъществи напълно планът на изкуплението, в Едемското училище отново ще започне процесът на образование“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 275, 276).


Ако сте като повечето хора, вие имате много въпроси – въпроси за греха, страданията, болестите, смъртта, защо се е случило това, защо се е случило онова.

Имаме и въпроси за природата и за всички нейни загадки. Въпреки целия невероятен напредък на науката в разбирането за света и за Вселената като цяло, има още толкова много неща, които не разбираме.

От най-простите форми на живот до небето над главите ни, от движението на субатомните частици до въртящите се галактики, разпръснати из Космоса – пред нас се изправя една действителност, която е много по-всеобхватна и по-дълбока, отколкото можем да схванем. Особено като се има предвид колко ограничено е времето ни тук и сега, за да изучаваме сами тези неща.

От друга страна, когато разполагаме с цяла вечност за изследване, много тайни ще бъдат разкрити пред нас.


Какво ще учим според следващите стихове, щом най-накрая приключи цялата тази трагедия с греха, страданията и смъртта?

1 Коринтяни 13:12

1 Коринтяни 4:5


Обещано ни е, че ще разберем всичко, което сега е скрито от нас. И каква чудесна надежда, че щом видим и разберем трудните за разбиране неща в този живот, ще прославим Бога! Най-важното сега е да се държим здраво за вярата, да имаме доверие в Божиите обещания, да живеем според светлината, с която разполагаме, и да издържим до края. А добрата вест е, че можем да постигнем всичко чрез Христос, който ни укрепява (Филипяни 4:13).


Какви трудни въпроси ви тормозят? Кои неща сега изглеждат необясними? Как доверието в Бога за нещата, които разбирате, ви помага да се доверите и за нещата, които засега не разбирате?




Училището в небето Сряда - 23 декември

„Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:17-19). Каква надежда ни предлагат тези стихове? Какви са „вечните неща“, които очакваме и са ни обещани чрез Исус? Откровение 21:1,2; 2:7; 7:14-17


Колкото и реални да са обещанията, предложени ни в Исус, колкото и основателни причини да имаме да вярваме в тях, все пак си остава фактът, че Библията само загатва за бъдещето: едва успяваме да надзърнем в него. Обаче можем да бъдем сигурни в едно – то ще бъде невероятно. Само си представете колко прекрасен ще бъде животът без опустошенията на греха!

Цялата наша болка, цялото наше страдание, всичко, от което тук се измъчваме, произтича от греха и се дължи на неговите последици. Христос е дошъл да възстанови Земята според първоначалния Божи план преди навлизането на греха. Всъщност тя ще бъде по-хубава, защото и сред цялата онази слава вечно ще можем да гледаме белезите върху Исусовите ръце и нозе, цената на нашето изкупление.

„Когато там бъде премахната закриващата завеса и очите ни видят онзи красив свят, който сега можем да зърнем като че през микроскоп; когато гледаме славата на небесата, които сега наблюдаваме отдалеч през телескопи; когато бъде премахната проказата на греха, цялата земя ще се яви в „красотата на Господа, нашия Бог“, какво огромно поле за изучаване ще се открие пред нас! Там почитателят на науката ще може да разчита архивите на творението, без да намира нищо, което да му напомня за злините на греха. Ще слуша музиката на природните гласове и няма да открива никаква нотка на ридание, нито нюанс на скръб. Във всички сътворени неща той ще може да проследи отпечатъците на един почерк – в огромната вселена се вижда „Божието име, написано с големи букви“, без нито една чертичка от зло нито на земята, нито в морето, нито в небето“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 277,278).


Опитайте се да си представите какво ще представлява вечният живот в един напълно нов свят, без трудностите от този живот. Как си го представяте? Кои неща очаквате с особено нетърпение?




Великият Учител Четвъртък - 24 декември

Както видяхме през цялото това тримесечие, важен аспект от служенето на Христос тук, на земята, е да бъде Учител. От самото начало на служенето Си Той постоянно преподава на последователите Си чрез постъпки и дела истините за Себе Си, за Отец, за спасението и за надеждата, която ни очаква (Матей 5:2; Марк 4:2; Лука 19:47; Йоан 6:59).

Всъщност само трябва да прегледате набързо някое от евангелията, което и да е, и навсякъде ще откриете Исусовите учения. И макар дори и сега Господ да продължава да ни учи чрез Словото Си, в новия свят това преподаване също ще продължи. Но помислете колко различно ще бъде то в един живот, необременен от греха и от всички негови ограничения.


„И ако го попита някой: Какви са тези рани между мишците ти?, ще отговори: Това са раните, които ми нанесоха в дома на приятелите ми“ (Захария 13:6). За какво според вас говори този стих?


„Годините на вечността, търкалящи се една след друга, ще донасят още по-славни откровения на Бога и Христос. С напредъка на знанието ще се увеличават и любовта, благоговението и щастието. Колкото повече хората научават за Бога, толкова повече ще се възхищават на Неговия характер. Когато Исус разкрива пред тях съкровищата на изкуплението и удивителните победи във великата борба със Сатана, сърцата на изкупените ще се изпълват с трепета на посвещението и с още по-възторжена радост ще засвирват на златните арфи. И десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди гласове ще се издигат в мощен хор на прослава. (…)

Великата борба е приключила. Няма вече нито грях, нито грешници. Цялата вселена е чиста. Обширното творение пулсира в ритъма на хармонията и радостта. От Този, Който създава всичко, блика живот, светлина и веселие към безпределните селения на космоса. От най-малкия атом до най-огромния свят, всички неща – одушевени и неодушевени – в своята непомрачена красота и съвършена радост разгласяват, че Бог е любов“ (Уайт, Е. Великата борба. Нов живот, 2018, с. 457).


От всички невероятни истини, които ще изучаваме през вечността, нищо няма да ни пленява толкова, колкото жертвата на Христос заради нас. Помислете каква дълбока и всеобхватна наука трябва да е тя, след като ще я изучаваме през цялата вечност. Как бихте могли още сега да се научите още по-високо да цените това, което е направил за нас Исус чрез кръста?




Разширено изучаване Петък - 25 декември

Прочетете главата „Училището на бъдещия свят“ от книгата „Възпитание“; главата „Краят на борбата“ от книгата „Великата борба“ на Елън Уайт.

„Лъвът, от когото толкова много се страхуваме и треперим тук, ще лежи с агнето и всичко в Новата Земя ще бъде мирно и хармонично. Дърветата там ще бъдат прави и високи, без никакви изкривявания. (…)

Нека всичко красиво в нашия земен дом ни напомня за кристалната река и зелените полета, поклащащите се дървета и живите извори, блестящия град и певците в бели дрехи в нашия небесен дом – този красив свят, който никой художник не може да нарисува, нито езикът на смъртен човек е способен да опише. Рисувайте във въображението си картина на дома на спасените и помнете, че той ще бъде по-славен и от най-смелите ви представи“ (Уайт, Е. Небето. С. 133,134 – англ. изд.).

„Опасението да не изглежда бъдещото наследство твърде материално кара много хора да одухотворяват точно истините, които ни насърчават да го очакваме като наш дом. Христос уверяваше учениците Си, че отива да им приготви жилища в дома на Отец. Които приемат ученията на Божието Слово, няма да бъдат в неведение относно небесния ни дом. (…) Човешкият език не е способен да опише наградата на праведните. Тя ще бъде разбрана само от онези, които я видят. Никой смъртен ум не може да схване славата на Божия Рай“ (Уайт, Е. Великата борба. Нов живот, 2018, с. 674,675).


Въпроси за разискване:

1. Поразсъждавайте още малко върху изказването на Паскал за хората, които, изглежда, не се интересуват от това какво ще донесе вечността. Как смятате, защо те имат такова отношение? Защо подобно отношение е неразумно?

2. Помислете защо надеждата за вечен живот е толкова важна за нашата вяра. Защо всъщност нямаме нищо без нея?

3. Помислете за всичките невероятни тайни в природния свят. Независимо дали става въпрос за биология, геология, астрономия, физика, химия... – във всички области нещата се оказват много по-сложни, отколкото хората са смятали първоначално. Например учените вече изобщо не говорят за „прости форми на живот“, защото се оказва, че дори и най-простите форми на живот изобщо не са прости. Всяко ново научно постижение, всяко ново откритие сякаш само повдига още повече въпроси, които трябва да получат отговор. Как това ни помага да осъзнаем колко много още ще учим в „училището на бъдещия свят“?


Тази събота, 26.12.2020 г., ще се молим за църкви „Свищов” и „Своге”.




Разказ
Няма да има тиха работа в събота
От Гари Роджърс

Екипът ми от строителни работници бе готов да постави покрива на градския център за влияние, който строяхме в Батамбанг, втория най-голям град в Камбоджа. Свързах се с фирма в столицата Пном Пен, която да доведе работници за поставянето на покрива. Преди да подпишем договора, обясних, че сме представители на християнска църква и не работим в събота. Увериха ме, че покривът ще бъде завършен до тогава.

След пристигането на работниците бързо разбрах, че няма да са готови до събота. Изпратих имейл до ръководството на фирмата с напомняне за условията на договора. Телефонът ми иззвъня, докато разговарях на строежа в сряда с един от собствените ми работници, Кой Сопаон. „Обаждам се във връзка с имейла ви – каза директорът на фирмата. – Ще ни трябва и съботата, за да довършим. Ако момчетата не могат да работят в събота, ще трябва да им платим допълнително, за да чакат до понеделник.“

„Вече сме говорили по този въпрос – отговорих аз. – Не можем да работим в събота.“

Директорът промени своя подход. „Ще пазим тишина – обеща той. – Няма да правим никакъв шум. Не ни трябват чукове или други шумни инструменти в събота. Никой няма дори да знае, че сме на покрива.“

„Ако имате няколко минути, нека ви обясня защо не работим в събота“, настоях аз.

Директорът се съгласи да ме изслуша.

„В християнската Библия се казва, че Бог е създал тази земя за шест дни. На седмия ден не е правил нищо: Спрял е да работи, починал си е и е осветил деня. Направил го е за да ни напомня, че е наш Създател. Иска от нас да не вършим никаква работа, и то не само от нас, но и от всеки който работи за нас, всеки седми ден, който е събота. По този начин можем да си спомняме и да Му се покланяме.“

„Ааа, разбирам – отговори директорът. Ще почиваме в събота.“ Моят работник Сопаон слушаше внимателно този телефонен разговор. Погледна ме и попита: „А защо моята църква се покланя на Бога в неделя?“

Поканих го да седне и му изнесох урок по история относно промяната на съботата. После, по време на обедната почивка, видях, че Сопаон чете своята Боблия. Изрази удивлението си от това, че Библия учи, че седмият ден е събота.

В петък го попитах: „Видя една нова истина за Божия ден в словото Му. Не би ли желал да Го последваш в Неговата истина и да спазваш съботата свято?“

„Да, искам!“, възкликна Сопаон.

Още същата събота Сопаон посети богослужението в наполовина готовия център за влияние. Никой не работеше горе на покрива. Днес той е дякон и учител в съботното училище в завършената църква.

Гари Роджърс, 63-годишен, работи в Камбоджа като строител в Глобалната мисия още от 1996 г.



Created by ULimited®