"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Образование Авторски колектив – директори на адвентни колежи от Северна Америка
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2020 г.

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 28 ноември - 4 декември 2020 г.

Хуманитарни и природни науки


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 28 ноември
Стих за запаметяване:
„Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му“ (Псалми 19:1).

Образованието включва така наречените „хуманитарни и природни науки“. Но когато ги изучаваме или преподаваме от библейска гледна точка, какво се променя? Дали просто избираме определени библейски стихове, които са свързани с даден аспект от съвременната медицина или история на изкуството? Така бихме могли да свържем практичните уроци с удивителната Божия сила при сътворяването на нашия сложен свят. Но включването на Писанието в един учебен урок е само малка част от истинското образование – образованието, което е спасително и изкупително.

За да работи такова образование наистина, трябва Божието Слово да ръководи преподаването на всеки предмет, от хуманитарните дисциплини до молекулярната биология. Без него може да изгубим от поглед Божията необятност, Неговата върховна власт като Творец и Крепител на нашия свят. Докато се учим да възприемаме Божията гледна точка за Неговото творение като взаимозависимо и целенасочено, по-ясно схващаме как трябва да бъдат преподавани определени предмети.

Тази седмица ще разгледаме няколко принципа за преподаване на хуманитарните и природните науки от християнска гледна точка.




Единствено Господ Неделя - 29 ноември

Доказателства за съществуването на Живия Бог можем да открием в цялото Му творение. Това изречение се повтаря толкова често, че се е превърнало в клише. Когато се замислим например за Божията грижа, вложена в сътворяването на този свят, който хората продължават да рушат и обезобразяват, все по-ясно разбираме как бихме могли най-добре да преподаваме хуманитарните и природните науки.

Да вземем например периода на бременността при хората. Биологията ни казва, че новият интелигентен човешки живот се развива от една оплодена яйцеклетка и достига пълна зрялост за девет месеца. През целия процес проследяваме следите на един любящ Творец. Божията доброта личи дори от мястото, където се развива плодът: точно под постоянното биене на майчиното сърце. С нарастването на плода се увеличава и коремът на майката точно пред очите ѝ. Бременната жена не може никога да забрави детето си, както нашият Небесен Отец не може да забрави Своите деца.


Прочетете Римляни 1:18-21, Псалми 19:1-6 и Неемия 9:6. Какво ни говорят те за Божиите дела като наш Творец?


Дори след 6000 години на грях и хиляди години след световните опустошения на Потопа съществуват безкрайно убедителни доказателства не само за Бога като наш Създател, но и за силата, любовта и великодушието на този Бог. Те са толкова силни, че Павел е в състояние да каже в Римляни 1:18-21, че хората, които отхвърлят този Бог, ще останат „без извинение“ в деня на съда, защото за Бога може да се научи достатъчно от творенията Му. И затова човеците нямат право да кажат, че не са знаели!

Особено в нашата епоха, когато много хора се покланят на творението, а не на Твореца, е изключително важно християнското образование по хуманитарни и природни науки винаги да тръгва от предпоставката, че Бог е Творецът и Крепителят на всичко съществуващо. В края на краищата всички идеологии и хипотези, отричащи или изключващи Бога, могат да доведат единствено до заблуди. Светското образование изцяло стъпва върху предпоставката, че Бог не съществува. Християнското образование не бива да попада в този капан, нито пък трябва да възприема по-завоалирани принципи, основани на същата предпоставка. При всички случаи това неминуемо би довело до фалшиви заключения.


Помислете за невероятната сложност и красота на нашия свят даже и след грехопадението. Как да се научим да черпим надежда и утеха от това, особено в моменти на лични изпитания и страдание?




Красотата на светостта Понеделник - 30 ноември

Псалми 96:9 гласи: „Поклонете се на Господа в красотата на светостта; треперете пред Него, всички земи“ (NKJV). Как да разбираме това понятие „красотата на светостта“? Какво следва да означава то за християнина и как трябва да влияе върху начина на преподаване на изкуството, което често свързваме с красотата?


Макар да се казва, че „красотата е в очите на гледащия“, не бива да забравяме кой е създал това око (Притчи 20:12). Въпреки че трябва да внимаваме да не се покланяме на творенията, от красотата им можем да разберем какъв е Бог и колко обича красотата. Щом нашият грешен свят все още е толкова красив, какъв ли е бил преди грехопадението? Всичко това говори, че Бог наистина е Творец на красотата.

Следователно изучаването на хуманитарните и природните науки може и трябва да разкрива все повече за Божия характер и сърце. А тъй като ние самите сме дело на Божието майсторство и научно съвършенство, можем да разберем повече за това кои сме в Христос.

„Бог желае Неговите деца да оценяват делата Му и да се наслаждават на простата, скромна красота, с която е украсил земния ни дом. Той обича красотата, но повече от външната привлекателност обича красотата на характера. Желае да израстваме в чистота и простота, които са ненатрапчивите украшения на цветята“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. Нов живот, 2016, с. 83).


Прочетете Битие 3:6. По какъв начин този стих ни разкрива, че красотата сама по себе си не е задължително добра или свята? Вижте също Притчи 6:25; 31:30.


Имаме един враг, който извращава и обезобразява всичко, което е създал Бог. Затова не бива да се изненадваме, че красотата и представите за нея също могат да бъдат използвани срещу нас. А особено що се отнася до изкуствата, християнското образование, ръководено от Библията, трябва да ни помага да се учим, че не всичко красиво е задължително добро или свято.


Кои „красиви“ неща не са задължително святи и добри? Или всъщност кои красиви неща могат да бъдат превърнати в несвяти и порочни в зависимост от обстоятелствата? Какъв е критерият ни, за да ги разпознаем?




Експерти по заблуда Вторник - 1 декември

Знаем, че нашият свят е „произвел“ огромно изобилие от изкуства и философии, които не почитат Бога. Мнозина твърдят, че християните дори не трябва да навлизат в тези пословични територии. Християните адвентисти от седмия ден трябва внимателно да помислят дали си заслужава да обслужват определени индустрии, дали да покровителстват определени институции, дали да гледат определени медии.


В 1 Тимотей, 6 глава ни се дават ясни указания за това какви неща трябва да отбягваме, но са ни дадени и подробни обяснения. За какви стремежи предупреждава Павел в стихове 9 и 10?


Прочетете останалата част от 1 Тимотей, 6 глава. Кои са стремежите, които Павел одобрява?


Забележете, че в 1 Тимотей 6:20 апостолът предупреждава за „лъжливо нареченото знание“. Въпреки че го разглежда в по-различен контекст, принципът остава приложим и днес. Помислете за цялата информация, за всички учения, за всички вярвания, не само днес, но и през цялата човешка история, които са били напълно погрешни. Хората наистина могат да бъдат експерти по заблуда.

Близо 2000 години най-умните хора по света, най-начетените, са вярвали, че Земята стои неподвижна в центъра на Вселената, а всички звезди и планети обикалят в съвършени кръгове около нея. В подкрепа на това вярване са използвани много сложни изчисления и научни заключения. Въпреки всичко се оказва, че то е погрешно в почти всяка своя подробност. Следователно бихме могли да кажем, че тези хора са били експерти по заблуда и че това учение е било наистина „лъжливо наречено знание“.


Днес например биологията се основава върху предпоставката, че животът се е появил случайно преди милиарди години, без намесата на Бога и без никаква цел. Въз основа на това учение е възникнало огромно количество сложна и подробна научна литература. Какви поуки можем да си извлечем за това как хората могат да бъдат експерти по заблуда? Как този извод би могъл да повлияе върху християнското образование по принцип и преподаването на науките в частност?




Безумие и мъдрост Сряда - 2 декември

Прочетете Притчи, 1 глава. Какво ни учи тя за съдържанието на истинското християнско образование?


Библията постоянно сравнява безумието с мъдростта. Книгата „Притчи“ добре ни напомня колко опасно е безумното поведение и компанията на неразумни хора. Разграничението е ясно: Бог желае Неговият народ да търси мъдрост, да я цени и да изобилства от нея.

Хората, които изучават хуманитарните и точните науки, използват талантите си, за да трупат знания и да се усъвършенстват в проучванията си. Преподавателите по тези дисциплини правят същото. Можем да достигнем художествено съвършенство и да направим пробив в науката благодарение на познанията и способностите си.

Обаче, от християнска гледна точка, какво всъщност означава познанието на хуманитарните и точните науки, ако не включва разликата между право и грешно, добро и зло, истина и заблуда? Човек само трябва да прочете за живота на хората, смятани за най-великите световни художници, за да види, че удивителната дарба не е равносилна на морален и праведен живот. Човек може също да твърди, че великите учени, които са участвали в създаването на биологични или химически оръжия за масово унищожение, вероятно са били високо образовани, силно надарени, но какви са били плодовете от труда им? Както вече казахме, познанието само по себе си не е задължително нещо добро.


Прочетете Притчи 1:7. Кой е ключът към истинското християнско образование според този стих?


Един носител на Нобелова награда, атеист, човек, който изучавал Вселената и физичните сили, които я движат, написал: „Колкото повече разбираме за Вселената, толкова по-лишена от смисъл изглежда тя“. Какво ни говорят тези думи за факта, че познанието само по себе си може да бъде не само безсмислено, но и още по-лошо – да води до крещящи заблуди?




Господ отговаря на Йов Четвъртък - 3 декември

Прочетете Йов, 38 глава. Какво ни се казва тук за Бога не само като Творец, но и като Крепител на всичко живо? По какъв начин трябва да повлияе тази важна истина върху разбирането ни за хуманитарните и природните науки?


„Много хора твърдят, че материята притежава жизнена сила – че определени свойства са ѝ придадени, а след това тя е оставена да действа чрез вътрешно присъщата ѝ енергия. И че процесите в природата се извършват в съответствие с непроменими закони, в които и самият Бог не може да се намесва. Това е лъжлива наука и не се подкрепя от Божието Слово. Природата е подвластна на Твореца си. (…) Природата свидетелства за разум, присъствие, активна енергия, която работи в нейните закони и чрез тях. В природата наблюдаваме постоянното действие на Отец и на Сина. Христос казва: „Отец Ми работи досега – и Аз работя“ (Йоан 5:17)“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Нов живот, 2019, с. 67).

За съжаление, както бе споменато по-горе, огромна част от науката възприема атеистични, материалистически предпоставки. Следователно някой учен може да се взира в изключително красив обект, който е неимоверно сложен, но все пак да твърди, че той е възникнал случайно, без никаква цел или план.

Именно това твърди науката ежедневно. Животът на Земята, с цялата му красота и сложност – от пеперудите до хората – се обяснява единствено като последица от взаимодействието на химични вещества, от които по случайност и за милиарди години са възникнали прости форми на живот; а те, чрез случайни мутации и естествен отбор са еволюирали във всички живи същества, които се движат и дишат днес.

В съвременното си състояние науката твърди, че самата идея за свръхестествен Творец е „ненаучна“, тъй като не може да бъде проверена експериментално и следователно е понятие, с което науката не може да борави. Това предположение не е нещо, което самата наука учи (всъщност науката сякаш учи точно обратното: цялата красота и сложност на света биха посочили съществуването на Твореца), но е философска позиция, наложена върху науката от самите учени.

Проблемът обаче е: Писанието казва, че Бог не просто е създал всичко, но и поддържа всичко. Това означава, че всяко истинско християнско образование по науките ще трябва да изхожда от основни предпоставки, съвсем различни от твърденията на съвременната наука. Сблъсъкът е неизбежен особено когато става въпрос за произхода на всичко.




Разширено изучаване Петък - 4 декември

В науката съществуват два аргумента, които обясняват много неща правилно, но произхода – изключително погрешно. Първо, науката, която изучава естествения свят, трябва да търси отговорите единствено в естествения свят. Второ, науката приема за даденост, че природните закони задължително остават неизменни. Обаче и двата аргумента грешат по отношение на произхода.

Да вземем например първия, която изисква естествени причини за природните явления. Това е валидно при проследяването на ураганите, но е безполезно за обяснението на произхода, което започва с „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Битие 1:1). Какво може да каже за напълно свръхестествения произход една наука, която отрича свръхестествения произход?

А неизменността в природата? Това изглежда разумно, само че Римляни 5:12 – „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха“ – е предпоставка за прекъсване в естествения ход и качествено по-различна среда от тази, която наблюдава науката днес. Светът, в който смъртта не е съществувала, е напълно различен от всичко, което можем да изучаваме днес. Затова предположението, че те са много сходни, когато всъщност не са, също ще доведе до заблуди.

Следователно науката прави погрешни изводи за произхода, защото отрича два решаващи аспекта на Сътворението: свръхестествената Сила зад него и радикалното физическо прекъсване между първоначалното творение и това, което виждаме днес.


Въпроси за разискване:

1. В групата си поговорете за красотата. Какво представлява тя? Как я определяме? По какво се различава определението на християнина за красота от определението на нехристиянина?

2. Христос можеше да дойде на земята като блестящ учен, за да получи богата компенсация за новаторските Си проучвания. Можеше да завоюва цялата слава като музикант и певец. Но дойде като скромен занаятчия. Там беше при Сътворението, а се учи като новак и изпълняваше покорно задълженията Си. Какво насърчение ни носи този факт, докато учим и работим?

3. Въпреки че не всеки християнин е призован да работи като преподавател в училище, християните винаги могат да преподават на хората по света чрез думите и действията си, целенасочено или напълно несъзнателно. Какви навици следователно трябва да си изгражда християнинът като ученик на Христос и като учител за света?


Тази събота, 05.12.2020 г., ще се молим за църкви „Ракитово” и „Расово”.




Разказ
Как да държиш две момчета мирни
От Марси Еванс

Да пазя децата да са мирни в църква стана истинско предизвикателство, когато племенницата ми, която имаше проблем с наркотиците, даде двете си деца на двамата със съпруга ми.

Петгодишният Омарион и шестгодишният му брат Диамонте не знаеха нищо за църквата. Те бяха изпълнени с енергия и не бяха свикнали да коленичат за молитва. Нещо повече, молитвата от амвона като че ли вървеше много бавно.

„Как да ги държа спокойни и тихи? – чудех се аз, докато момчетата шаваха неспокойно по време на молитвата в събота. – Какво искам да научат за молитвата?“

Докато се молех на Бога за помощ, една идея изниква в съзнанието ми. Защо да не се моля тихо с момчетата? Веднага започнах да се моля.

„О, Господи, благодаря ти толкова много за училището на Диамонте и Омарион, за техните учители, за обувките им, за играчките и за всичките Ти благословения“, прошепнах аз.

Момчетата спряха да шават.

„Моля Те, Господи, бъди с тяхната майка – продължих да се моля. – Тя ги обича толкова много. Моля Те, излекувай я от наркотиците и бъди близо до нея днес. Ти знаеш най-добре от какво се нуждае.“

Момчетата слушаха неподвижни. Мислеха си за майка си, която им липсваше и която обичаха толкова много. Молитвата продължи пред църквата.

„Господи, моля Те, бъди с бащата на Диамонте, който е в затвора. Моля Те, дай му добър съкилийник. О, Господи, бъди близо до бащата на Омарион. Ти знаеш от какво се нуждае! Покажи му, че си до него в този момент.“

Момчетата останаха тихи и почтителни през цялото време. Нито веднъж не ми се наложи да кажа: „Спрете!“ или „Мълчете!“

Следващата събота отново произнесох шепнешком специална молитва за моите племенници по време на официалната молитва от амвона. Момчетата слушаха внимателно. Молитвата беше за живота им и за хората, които обичат. Това бе важно за тях. Молех се с момчетата всяка събота, докато се научиха да бъдат кротки и почтителни по време на общата молитва в църквата. Разбира се, продължихме да се молим у дома.

Кой би помислил, че толкова просто решение би успокоило две буйни деца? По този начин Господ ми позволи да бъда мисионер в най-важното мисионско поле, дома. Елън Уайт ни казва: „Нека родителите не забравят голямото мисионско поле, което лежи пред тях у дома. Чрез поверените ѝ деца, всяка майка има свято задължение от Бога. „Вземи този син, тази дъщеря – казва Бог – и ги възпитай за Мене. Дай им характер, шлифован като по най-добрия образец, за да сияе завинаги в небесните дворове на Господа“ (Свидетелства към църквата, то. 9, стр. 37, англ. оригинал)

Бог е толкова добър. Той ни дава идеи за нашата мисия, когато се нуждаем най-много от тях.