Бог ни призовава да бъдем свидетели за Него (Деяния 1:8; Исая 43:10). Свидетелстването не е някаква специална духовна дарба, притежавана само от неколцина избрани. То е божественият призив за всеки християнин.

Библията употребява различни изрази, за да опише призоваването ни от Бога. Ние трябва да бъдем „светлина на света“, „от Христова страна посланици“ и „царско свещенство“ (Матей 5:14; 2 Коринтяни 5:20; 1 Петър 2:9). Същият Бог, Който ни призовава към свидетелстване и служене, ни подготвя за тази задача. Той придава духовни дарби на всеки вярващ. Не призовава подготвените, а подготвя призованите. Така както осигурява спасението безвъзмездно на всички вярващи, Той им дава безплатно и Своите дарби.

Когато се посветим на Бога и отдадем живота си в служене на Него, нашите възможности за служене стават неограничени. „За способностите на онзи, който се е освободил от собственото “аз”, който оставя Светият Дух да действа в сърцето му и води безрезервно посветен на Бога живот, ня-ма граници“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, София, 1998, стр. 120,121).

В урока през тази седмица ще изучаваме нашите неограничени възможности за служене посредством дара на Светия Дух.

Някога замисляли ли сте се колко различни са един от друг учениците? Техният произход, индивидуалност, темперамент и дарби до голяма степен се различават. Но това не е пасив за църквата. То е нейната силна страна. Матей, един бирник, е прецизен, точен и дисциплиниран. В контраст Петър често говори прибързано, той е ентусиазиран и импулсивен, но има вродени качества на лидер. Йоан е добросърдечен, но и избухлив. Андрей лесно общува с хората, той е наясно с обкръжението си и е чувствителен спрямо другите. Тома има естествената склонност да оспорва и често се съмнява. Всеки от тези ученици, въпреки че притежава различна индивидуалност и дарби, е използван по силен начин от Бога в свидетелстването за Него.

Бог с радост използва хора от различен произход, с различни таланти и способности, и им придава дарби за служене. Христовото тяло не е хомогенна група от еднакви хора. Това не е клуб от хора с еднакъв произход, мислещи по един и същ начин. То е динамично движение на хора с различни дарби, обединени в любовта си към Христос и Писанието и посветени на споделянето на Неговата любов и истина със света (Римляни 12:4; 1 Коринтяни 12:12). Членовете на Христовото тяло имат различни дарби, но всеки е ценен; всеки е от съществено значение за здравословното функциониране на Христовото тяло. Също както очите, ушите и носът имат различни функции, но са необходими на тялото, така са необходими и всички дарби (1 Коринтяни 12:21,22).

Ако внимателно анализирате човешкото тяло, дори най-малките му части играят съществена роля. Помислете например за миглите. Ами ако нямахме нещо на пръв поглед толкова незначително като миглите? Праховите частици биха замъглили зрението ни, а последиците от това биха нанесли непоправими щети. Онзи църковен член, който ни се струва „най-незначителен“, е съществена част от Христовото тяло и е получил дар от Светия Дух. Когато напълно посветим тези дарби на Бога, всеки от нас може да предизвика вечна промяна.

Според 1 Коринтяни 12:11,18; Ефесяни 4:7,8 и Яков 1:17 Бог е дарителят на всички дарби и „всеки съвършен дар“ идва от Него. Следователно можем да бъдем сигурни, че Той ще ни придаде най-добрите дарове на Светия Дух, най-подходящо подбрани според нашата индивидуалност и ще използва по най-добрия начин уменията ни, за да служим на Неговата кауза и да прославим името Му.

Библията е пределно ясна. Бог има специална задача за всекиго от нас в споделянето на евангелието с другите. В притчата на Исус за собственика, оставящ дома си на своите слуги и молещ ги да се грижат за него, господарят на дома назначава на слугите си определената им работа (Марк 13:34). На всеки човек е поставена задача и Бог дава духовни дарби на всички, за да изпълнят божествената задача или служене, към което са призовани. Когато предадем живота си на Христос и чрез кръщението станем членове на Неговото тяло, църквата, Светият Дух придава дарби, така че да можем да служим на тялото и да свидетелстваме на света.

През 1903 г. Елън Уайт пише писмо на определен човек, за да го насърчи да използва дарбите, дадени му от Бога за служене. „Всички ние сме членове на Божието семейство, като Бог на всички в по-голяма или по-малка степен е поверил таланти и те са отговорни за използването им. Независимо дали талантът ни е малък, или голям, ние трябва да го използваме в служба за Бога и да признаем правото на всеки друг да използва поверените му дарби.

Никога не трябва да омаловажаваме дори и най-малкия физически, интелектуален или духовен капитал“ (Писмо 260, 2 декември 1903 г).

Също както Исус е помазан със Светия Дух при кръщението Си, за да Го подготви и напълно да обезпечи служенето Му в света, на всекиго от нас е обещано да получи Светия Дух при своето кръщение. Бог копнее да имаме положителна увереност, че Той е изпълнил Словото Си и ни е предал духовни дарби, за да благослови Своята църква и света.

Духовните дарби служат за няколко цели. Бог ги дава, за да подхранва и подсилва Своята църква, да осъществи Своето служене. Те са предназначени да развият една единна църква, готова да изпълни Неговата мисия в света. Библейските автори ни дават примери за духовните дарби, които Бог предоставя на Своята църква, като пасторство, служене, прогласяване, поучение, насърчаване и дарителство. Писанието говори и за дарбите на гостоприемството, милостта, ползотворността и жизнерадостта, ако трябва да споменем само някои от тях. За по-пълен списък прочетете Римляни, 12 гл. и 1 Коринтяни, 12 гл.

Може би се питате за връзката между духовните дарби и вродените таланти. Духовните дарби са божествено придадени качества, които се дават от Светия Дух на всеки вярващ, за да го подготвят за неговото специално служене в църквата и роля в света. Те могат също така да включват и вродените таланти, осветени от Светия Дух и използвани в служене за Христос. Всички вродени таланти са дадени от Бога, но не всички се използват в служене за Христос.

„Особените дарби на Духа не са единствените таланти, представени в притчата. Тя включва всички дарби и таланти, били те първични или придобити, естествени или духовни. Всички трябва да се използват в Христовото служене. Ставайки Негови ученици, ние Му се предаваме изцяло, с всичко, което притежаваме. Той ни връща същите дарби пречистени и облагородени, за да бъдат използвани за Негова прослава в благословението на ближните ни“ (Уайт, Е. Притчи Христови. Изд. „Ел Уай“, София, 2013, стр. 212).

Също така Бог установява специални дарби, като дара на пророчество и специфични служби в църквата, включително пастори, старейшини и учители, които са учители в тялото на Христос, за да се грижат и обезпечат всеки член за служене (вж. Ефесяни 4:11,12). Функцията на цялото църковно ръководство е да помага на всеки член да открие духовните си дарби и да се научи да ги използва за съграждане на Христовото тяло.

Бог обещава, че всички дарби на Светия Дух ще бъдат изявени в Неговата църква точно преди завръщането на нашия Господ. Обещанията Му са сигурни. Той ни е дал свидетелството на Светия Дух в сърцата ни, за да насочва всекиго от нас към разбирането на дадените ни от Него дарби. Бог ни дава дарбите и Той чрез Духа Си ни ги разкрива.

Получаваме дарбите на Духа, когато се посветим на Бога и Го молим да ни разкрие кои дарби ни е подарил. Когато сърцата ни се изпразнят от самолюбие и нашият приоритет стане да служим на Исус, Неговият Дух ще ни впечатли с дарбите, които е приготвил за нас. „Изливането на Духа бе получено едва когато с вяра и молитва учениците се бяха предали напълно на Неговото действие. Тогава небесните блага бяха поверени на Христовите последователи по един особен начин (…) Дарбите са вече наши в Христос, но истинското им притежание зависи от това дали сме приели Божия Дух“ (Уайт, Е. Притчи Христови. Изд. „Ел Уай“, София, 2013, стр. 211-212).

Духовните дарби (виж 1 Коринтяни 12:4-6) са качествата, които Бог придава, за да можем да Му служим ефективно. Служенията са общите сфери, в които можем да изразим своите дарби, а дейностите са специфичните събития, които ни позволяват да използваме своите дарби. Духовните дарби не идват напълно развити. Когато Светият Дух ви впечатли с някаква област на служене, молете се Той да ви доведе до конкретно служене, за да упражнявате дарбата си чрез мисионска дейност.

Господарят дава на всеки слуга таланти, „на всеки според способността му“ (Матей 25:15). Всеки човек получава различна сума. Един получава пет таланта, другият – два, а третият – един. Всеки слуга има право на избор как да вложи или да използва дадените му таланти. Тук ключовият момент е, че това, което им е дадено, не е тяхна собственост. То принадлежи на някого другиго, който им е поверил отговорността за него.

Загрижеността на господаря не е кой има по-висши и кой – по-низши таланти. Няма значение кой колко таланта е получил. Загрижеността е как е постъпил всеки един от тях с това, което му е било поверено.

Ап. Павел го споделя по следния начин във 2 Коринтяни 8:12: „Защото ако има усърдие, то се приема според колкото има човек, а не според колкото няма“. За Бога важното е не толкова какво имате, а по-скоро какво правите с това, което имате.

Господарят похвалва първите двама слуги, защото са били верни в използването на своите таланти. Техните таланти са се увеличавали колкото повече са влизали в употреба. „Нечестивият“ слуга не е използвал таланта, който господарят му е дал, и той не се е умножил. Вечна истина е, че „Законът на служенето става свързваща брънка, която ни съединява с Бога и с нашите ближни“ (Уайт, Е. Притчи Христови. Изд. „Ел Уай“, София, 2013, стр. 211). Неверният слуга е пропилял своята възможност да служи и в крайна сметка е загубил способността си за служене.

Когато използваме дадените ни от Бога дарби за прослава на Неговото име, те ще се увеличават, умножават и разгръщат. Как бихте могли да откриете дарбите, които Бог ви е дал? Смирено Го помолете да ви разкрие сферите, в които желае да служите. И когато бъдете вдъхновени, включете се в служенето. Вашите дарби ще растат, докато ги използвате, и вие ще изпитвате удовлетворение от служенето за Него.

Прочетете статията „Талантите“ от кн. „Притчи Христови“ на Елън Уайт.

Правилното разбиране на библейското учение за духовните дарби носи единство на църквата. Осъзнаването, че всеки един от нас е ценен и необходим член на Христовото тяло, е обединяваща мисъл. Всеки член на църквата е необходим за изпълнението на Христовата мисия. Всеки член е надарен за служене.

„На всекиго е дадена работа, която да извърши за Господаря. На всеки от слугите Му са поверени специални дарби, таланти. „На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според способността му.“ Всеки слуга разполага с нещо поверено, за което е отговорен. Различните дарби са ни дадени според различните ни способности. Раздавайки даровете Си, Бог е бил безпристрастен. Той е дал на всекиго таланти според познатите сили на слугите Си и очаква те да Му върнат според дареното“ (Уайт, Е. Свидетелства към Църквата. Т. 2, изд. „Ел Уай“, София, 2012, стр. 231).

Помнете също, че дарбите на Духа са дадени за Божия слава, а не за нашата собствена. Бог ги дава за прослава на името Си и за напредъка на делото Си.

Ако Х. Карлос Санчес Руис беше председател на адвентния съюз в родното си Перу, църковните членове биха се обръщали към него учтиво като „Пасторе председател“. В Уругвай обаче, където Санчес Руис е председател на Уругвайския съюз, той е известен просто като Карлос.

Мъжете го наричат Карлос, жените го наричат Карлос, дори малките деца го наричат Карлос.

Никой не го нарича председател. Никой не използва думата пастор. Той е просто Карлос.

Роден в Перу – страна, където хората са много стриктни по отношение на йерархията, на Санчес Руис му трябвала цяла година, за да свикне с обстановката в Уругвай, където бил избран за председател през 2011 г.

„Уругвай е страна, която е съвсем различна от другите държави в Южна Америка – заявява Санчес Руис. – Макар че уругвайците приемат и уважават ръководството, те не приемат йерархичния модел. Ръководителят е равен на всички останали.“

Уругвайският начин на мислене, който се свързва със силното европейско влияние, прави страната обещаващо мисионско поле, казват църковните водачи. Адвентната църква има само 7358 членове в страна с три и половина милиона жители, т.е. един адвентист на всеки 470 човека – едно от най-ниските съотношения в Южна Америка. Приблизително половината от населението живее в столицата Монтевидео.

„Как ще евангелизираме Монтевидео и другите градове по света?“, запита президентът на адвентната църква Тед Уилсън по време на посещението си през 2019 г.

Отваряйки Библията си, той прочете текста от Йеремия 32:27: „Ето, Аз Съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?“

„Божият отговор е впечатляващ – заявява Уилсън и продължава с Йеремия 33:3: „Извикай към Мене и ще ти отговоря; и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“

„Поискайте това обещание да се изпълни за Уругвай и за работата ви в градовете – апелира Уилсън. – Изправени сте пред предизвикателствата на секуларизма и материализма също като Европа, но за Господ няма нищо трудно.“

Като доказателство, че за Господ няма нищо трудно, хора се кръщават в Уругвай, след като са присъствали на програми в градски центрове за влияние, ръководени от църквата. Сред младите хора е Фернандо Агир, който отдал сърцето си на Исус през 2019 г., след като минал курс за справяне със стреса в градски център за влияние в Монтевидео. Молете се за Уругвай и за другите обещаващи мисионски полета в секуларните общества по целия свят.