"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Да печелим приятели за Бога:
Радостта от участието
в Неговата мисия
Марк Финли
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2020 г.
Въведение към тримесечието (интервю с Марк Финли)

Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 19 - 25 септември 2020 г.

Крачка на вярата


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 19 септември
Стих за запаметяване:
„Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус, Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Филипяни 2:5-7).

Напускането на небесната слава, поклонението на ангелите, и прекъсването на общението с Отец е невъобразима жертва. Но Исус дойде в този свят на страдание и смърт, за да разкрие любящия характер на Отец, да спечели любовта на човешката раса и да изкупи цялото човечество. „Никога изкупените няма да осъзнаят цената на своето изкупление, докато не застанат заедно с Изкупителя пред Божия трон. Тогава, когато пред нашите непомрачени сетива се открие славата на вечния дом, ще си спомним, че Исус напусна всичко това заради нас, че Той стана не само изгнаник от небесните дворове, но и пое риска на вечната загуба. Тогава ще хвърлим короните си в нозете Му и ще запеем: „Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение“ (Откровение 5:12)“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005, стр. 68).

Жертвата, която Исус е принесъл за нашето спасение, е неописуемо голяма. Когато откликнем на Неговото водителство, приемем Неговата заповед и се присъединим към Него в достигането на изгубените за Неговото царство хора, това също изисква жертви. Въпреки че жертвите ни никога, по никакъв начин, не биха могли да се сравнят с Неговата, служенето за печелене на души и за нас е скок във вярата. То ни извежда от собствените ни зони на комфорт към неизследвани територии. Понякога Господ ни призовава да правим жертви, но радостите, които ни предлага, са далеч по-големи.




Саможертвената любов на Исус Неделя - 20 септември

Апостол Павел ни насърчава да „оставим” или „да позволим”, „да разрешим” на ума на Христос да заживее в нас. Това ни води до някои удивителни въпроси. Какъв е умът на Христос? Какво ръководи Неговите мисли? Каква е същността на Неговото мислене?


Прочетете Филипяни 2:5–11. Как тези стихове разкриват същността на Христовото мислене и модела, ръководещ целия Му живот?


Исус е равен на Отец от цялата вечност. Павел заявява тази вечна истина със следните думи: „Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога“ (Филипяни 2:6). Думата, преведена като „образ“, е гръцката дума morphē. Тя означава самата същност на нещо. Свързва две неща с еднаква стойност. Адвентният библейски коментар дава следното обяснение: „Това поставя Христос наравно с Отец и Го издига далеч над всяка друга сила. Павел подчертава същото, за да опише по-ярко дълбините на Христовото доброволно смирение” (Т. 7, стр. 154 – англ. изд.). Говорейки за Неговото вечно естество, Елън Уайт добавя: „В Христос е животът, изначалният, незает от никого и непроизтичащ от никого“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005, стр. 324).

Исус, Който е равен на Бога от цялата вечност, „се отказа от всичко“ (Филипяни 2:7). Това също е изумителен гръцки израз. Буквално може да се преведе като „изпразни се“. Исус доброволно „изпразва Себе Си“ от Своите привилегии и прерогативи, като равен на Бога, за да приеме човешки образ и да стане смирен служител на човечеството. Като слуга Той разкрива небесния закон на любовта към цялата вселена и в крайна сметка на кръста извършва върховния акт на любовта. Той отдава Своя живот, за да спаси завинаги нашия.

Същността на Исусовото мислене е саможертвена любов. Да следваме Исус означава, че обичаме, както Той обича, и служим, както Той служи. Ако Му позволим чрез Светия Си Дух да ни изпразни от егоистичните амбиции, това ще ни струва нещо. На Него му е струвало всичко. Но Писанието казва за Исус: „Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име“ (Филипяни 2:9).

Небето ще си струва всяка жертва, принесена от нас на земята. Да, по пътя ще има жертви, но радостите от служенето ще ги надхвърлят днес, а вечната радост от живота с Христос през цялата вечност ще направи всяка жертва, която сме принесли тук, съвсем незначителна.


Кога за последен път наистина трябваше да умрете за егото си заради Христос? Какво разкрива отговорът ви за вашето християнско ходене?




Призивът на посвещението Понеделник - 21 септември

Представете си, че сте Симон Петър или Андрей. Слънцето току-що е изгряло в една красива галилейска утрин, прогонвайки прохладата на нощта. Мислите само за едно: да хванете риба, много риба. Риболовът напоследък върви добре и с нетърпение очаквате още един ден на чудесен улов. Тогава в ранната утринна светлина виждате как се приближава Той, Исус от Назарет. Едва ли предполагате, че след няколко минути целият ви живот ще се промени. Вие никога повече няма да бъдете същите.


Прочетете Матей 4:18-20. Защо според вас Симон Петър и Андрей са готови да поемат такъв радикален ангажимент като този да следват Христос? Какво в текста подсказва, че Исус ги призовава към по-висша цел, отколкото да ловят на риба?


Чрез „Евангелието от Йоан“ научаваме, че тези мъже вече са знаели нещо за Исус в продължение на повече от година, но все още не са били напълно посветени на Него. Все пак трябва да е имало нещо божествено в поведението на Христос, нещо в Неговата осанка, думи и действия, загатващо на тези галилейски рибари, че Той им отправя божествен призив. Причината да изоставят лодките, професията и познатото си обкръжение, за да Го последват, е, че усещат призив към една по-висша цел. Тези обикновени рибари осъзнават, че са призовани към изключителна цел. Днес Бог може да не ви кани да напуснете професията си, но ви призовава към изключителна цел - а именно, да споделяте Неговата любов и да свидетелствате за Неговата истина за слава на Неговото име.


Помислете за призива на Матей, бирника, в Матей 9:9. Какво виждате в този пасаж, което е твърде забележително?


В римския свят бирниците често са били изнудвачи, използващи официалната си власт, за да потискат обикновените хора. Те са били едни от най-ненавижданите и презрените личности в целия Израил. Христовата покана „Следвай Ме“ предполага, че Матей е чувал за Исус и в сърцето си е изпитвал копнеж да Го последва. Когато поканата е отправена, той е готов. Изумен е, че Христос би го приел и би го поканил да бъде един от Неговите ученици.

Дълбоко в сърцата ни се таи копнеж за нещо повече в живота. Ние също искаме да живеем за нещо стойностно, за по-висша и благородна цел. Ето защо Христос ни призовава, също като Матей, да Го следваме.


Помислете от какво трябва да се откажат хората, за да следват Исус. Защо в крайна сметка тази жертва винаги ще си струва?




Павел – избраният Божи съд Вторник - 22 септември

Когато апостол Павел приема Христос, целият му живот се променя из основи. Христос му дава съвсем ново бъдеще. Извежда го от зоната му на комфорт към опитности, които едва ли би могъл да си представи. Чрез напътствията на Светия Дух апостол Павел възвестява Божието Слово на хиляди в целия средиземноморски свят. Свидетелството му променя историята на християнството и на света.


Прочетете Деяния 9:3-6,10-20. Как тези стихове разкриват, че Исус е имал божествена цел за живота на Павел?


Исус често избира най-невероятните кандидати, за да свидетелстват за Неговото име. Помислете за обладаните от демони, за самарянката, за блудницата, бирника, галилейските рибари, а сега и един яростен гонител на християнството. Всички те са променени по благодат и после изпратени с радостно сърце, за да разкажат историята на това, което Христос е направил в живота им. Никой от тях никога не се уморява да разказва своята история. Направеното от Христос за тях е толкова чудно, че те трябва да го споделят. Просто не могат да мълчат.


Сравнете Деяния 28:28-31 с 2 Тимотей 4:5-8. Какви признаци намираме в тези стихове, че Павел никога не се е отклонявал от своето посвещение да отдаде целия си живот на Христос за печелене на души?


В края на живота си, докато се намира под домашен арест в Рим, Павел потвърждава, че „това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат!“ (Деяния 28:28). Библията заявява, че той е приемал всички, които са го посещавали, и им е проповядвал Словото (Деяния 28:30,31). В края на живота си той подканва Тимотей да върши евангелизационната дейност, а за себе си е в състояние да каже: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7).

Въпреки че нашето призоваване може да не е толкова драматично, колкото при Павел, Бог призовава всеки един от нас да участва заедно с Него в делото Му за промяна на света. Очевидно е, че въпреки всички трудности, с които се сблъсква през годините (вж. 2 Коринтяни 11:25-30), Павел остава верен на своето призвание в Господа. Историята за това как този бивш гонител на последователите на Исус е станал най-влиятелният и последователният привърженик на християнската вяра (с изключение на Исус) остава мощно свидетелство за това, което Господ може да направи чрез човека, посветил живота си на Неговото дело.


Какво ви е призовал Бог да правите? А правите ли го?




Изискванията на любовта Сряда - 23 септември

Любовта винаги се проявява в действие. Любовта ни към Христос ни принуждава да направим нещо за изгубеното човечество. Павел го заявява толкова ясно, когато казва на църквата в Коринт: „Защото Христовата любов ни принуждава“ (2 Коринтяни 5:14). Християнството не е предимно отказ от всичко лошо, за да бъдем спасени. Исус не се „отказва” от лоши неща на небето, за да може да бъде спасен. Той се отказва от добрите неща, за да могат другите да бъдат спасени. Исус не ни кани просто да отдадем своето време, таланти и съкровища на Неговата кауза; Той ни кани да отдадем живота си.

В една утринна среща с учениците на брега на Галилея Спасителят блестящо очертава изискванията на божествената любов.


Прочетете Йоан 21:15-19. Какъв въпрос задава Исус три пъти на Петър и какъв е отговорът на ученика? Защо Той задава на Петър този конкретен въпрос три пъти?


Петър три пъти се е отрекъл от своя Господ и Исус три пъти изтръгва отговор на любов от устните му. В присъствието на учениците Христос възстановява увереността на Петър, че божествената Любов му е простила и че все още има работа за него в Своята кауза.


Прочетете отново Йоан 21:15-19, като този път обърнете специално внимание на отговора на Исус, когато Петър потвърждава любовта си към Христос. Какво му казва Исус да направи в отговор на това?


Божествената любов е активна, а не пасивна. Истинската любов е повече от топло чувство, повече от добра идея. Тя включва посвещение. Любовта ни подтиква към действие. Подбужда ни да достигнем един изгубен свят на Божии деца в отчаяна нужда. Когато Исус казва на Петър: „Паси агънцата Ми“, това е едновременно заповед и утешително уверение. Учителят изисква ответ на любов, но и насърчава Петър, че все още има работа за него – въпреки наистина срамното действие на Петър, когато Исус е бил арестуван и той не само се е отрекъл, че Го познава, но и го е отрекъл с проклятия точно както Христос му е казал, че ще направи.

Идеята? Може би отчаяно сте разочаровали своя Господ. Може многократно да сте се отричали от Него с действията си. Добрата новина е, че благодатта все още е налице и Бог все още не е приключил с вас. В Неговото дело продължава да има място за вас, стига да го пожелаете.


Също като Петър, някога „отричали“ ли сте се от Господа? Ако е така, какво ви разкрива историята не само на отричането на Петър, но и думите на Христос към него?




Посвещението на любовта Четвъртък - 24 септември

В края на разговора между Петър и Исус виждаме двамата мъже да вървят по брега. Докато вълните се плискат наблизо, Исус разкрива на Петър цената на ученичеството. Той иска ученикът ясно да осъзнае с какво ще се сблъска, ако приеме поканата на Му: „Паси овцете Ми“.


Прочетете Йоан 21:18,19. Какво казва Исус на Петър за цената на ученичеството? Защо според вас Той разкрива нещо толкова стряскащо на Петър в този момент от живота му?


С тези думи Христос предрича мъченическата смърт, която един ден ще понесе Петър. Ръцете му ще бъдат разпнати на кръст. В това откровение Христос предлага на Петър избор. Той му предлага най-голямата радост в живота: да види души, спечелени за Божието царство. В деня на Петдесятница той ще види хиляди да идват при Христос. Ще върши чудеса в Исусовото име и ще Го прослави пред още много хиляди. Ще изпита вечната радост от общението с Христос в Неговата мисия.

Но тази привилегия ще има цена. Тя би изисквала жертва, върховна жертва. Петър е помолен да направи това посвещение с широко отворени очи. Защото сега вече знае, че нито една жертва не е твърде голяма, за да се присъедини към Исус в Неговата мисия за света.


Прочетете 1 Йоан 3:16-18. За Йоан любовта е нещо повече от неясна абстракция. Какво определение дава той за върховната жертва на любовта?


Във вечността нищо от това, което някога сме правили, няма да ни се струва като жертва. Нашата инвестиция на време и усилия, всяко вложение в живота ни, ще изглеждат свръх-възнаградени. Каква радост е да превърнеш любовта в действие, да преобразиш намеренията в посвещение. Когато откликнем на божествената любов, като не задържим нищо, когато се стремим да служим на другите като посланици на Христос, ние изпълняваме целта на нашия живот и преживяваме най-голямата житейска радост. Както много точно заявява Исус: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“ (Йоан 13:17). Най-голямата радост и трайно щастие в живота настъпват, когато изпълняваме смисъла на своето съществуване, прославяйки Бога с начина си на живот и споделяйки Неговата любов и истина със света.


Трудно е да схванем идеята за вечността, когато всичко, което познаваме, е кратък отрязък от време. Но бихте могли да се опитате да си представите вечния живот, добрия вечен живот – по-добър от всичко, което можем да имаме тук. Следователно защо нищо тук, в този кратък отрязък от време, не си струва, ако загубите обещанието за вечния живот, който имаме в Исус?




Разширено изучаване Петък - 25 септември

„Онези, които имат духовната грижа за църквата, трябва да намират начини и средства, с които да може да се даде възможност на всеки църковен член да върши някаква част от Божието дело. Много често в миналото това не се правеше. Не се правеха ясни планове и те не се изпълняваха напълно, а чрез тях можеха да се ангажират в активно служене талантите на всички. Има твърде малко хора, които осъзнават колко много е било изгубено по този начин.

Водачите на Божието дело, като мъдри генерали, трябва да правят планове за напредък и придвижване по целия фронт. При планирането си те трябва да се отдадат на специално изучаване на работата, която може да се свърши от миряните за техните приятели и съседи. Делото на Бога на тази земя никога няма да приключи, докато мъже и жени, съставляващи църковното ни членство, не обединят усилията си с тези на проповедниците и църковните служители.

Спасението на грешниците изисква усърдна, индивидуална работа. Ние трябва да им занесем Словото на живота, а не да чакаме те да дойдат при нас. О, ако можех да говоря думи на мъже и жени, които биха ги подбудили към прилежно действие. Миговете, които сега ни се дават, са твърде малко. Ние стоим на самата граница на вечния свят. Нямаме време за губене. Всеки миг е златен и твърде скъпоценен, за да бъде отдаден просто за угаждане на себе си. Кои ще търсят Бога усърдно и ще черпят от Него сила и благодат, за да бъдат Негови верни работници в мисионското поле?

Във всяка църква има талант, който може да бъде развит с правилен подход на работа и да бъде от голяма помощ за делото. Онова, което сега е нужно за издигането на нашите църкви, е добрата работа на мъдри работници, които да различават и развиват таланта в църквата – талант, който може да бъде обучен за употреба от Учителя“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 9, изд. „Ел Уай“, София, 2013, стр. 108,109).


Въпроси за разискване:

1. Каква е есенцията на горепосочения цитат от Елън Уайт? Какво влияние може да окаже той върху вашето лично свидетелстване и мисионската дейност на вашата църква?

2. Как винаги се проявява истинската любов? Кои са фалшивите форми на любов, нямащи почти нищо общо с истинската любов?

3. В групата си обсъдете жертвите, които хората са принасяли за Господа, включително и своя живот. Какво бихте могли да научите от тези истории?

4. Помислете за отговора си на въпроса от края на частта за неделя относно това, което сте пожертвали за Христос. Какво всъщност пожертвахте? Защо го направихте? Заслужаваше ли си? Как бихте могли да обясните на някой нехристиянин какво сте направили и защо сте го направили?


Тази събота, 26.09.2020 г., ще се молим за църкви “Медово” и „Мездра”.




Разказ
Бременна цели две години
От Андрю Макчесни

Фанта Камара се зарадвала, когато видяла подутина на корема си. Подутината ставала все по-голяма и Фанта започнала да се чувства зле. Била толкова болна, че отишла в болницата в Конакри, Гвинея.

Лекар я прегледал. „Не си бременна“, казал той.

Тя не му повярвала. Помолила една роднина, която била медицинска сестра, да я прегледа. „Ти си бременна. В корема ти има бебе“, заявила жената.

Фанта засияла от радост, но все още се чувствала болна, а роднината не знаела как да помогне. Отишла в друга болница. „Не си бременна“, отсякъл докторът.

Фанта посетила трета болница. „Бременна си“, потвърдил докторът, но не знаел как да помогне.

След още няколко седмици здравето на Фанта се влошило. Едвам можела ходи.

Пет месеца, след като Фанта видяла подутия си корем, един непознат влязъл в спалнята й. Имал крака на човек, но гърдите и лицето му били на леопард. Фанта се уплашила. „Няма да родиш детето, което е в тебе“, казал непознатият, обърнал се и излязъл през стената.

Следващата нощ непознатият отново се появил в спалнята. „Няма да родиш детето, което е в тебе“, казал той. Започнал да я посещава всяка нощ.

Минала година. Две години. В началото на третата година Фанта била все още бременна и болна. Тогава си спомнила за Транкул Фасинадуно. Избягвала го, защото той бил единственият християнин в квартала. Сега обаче била отчаяна. След като чул разказа й, Транкул, пионер от Глобалната мисия, се молил и постил три дни, за да иска мъдрост от Бога.

Тогава отишъл при Фанта, отворил Библията си и прочел Еф. 6:12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“

Заговорил на невидимите духове в къщата. „Всички нечисти духове, които не изповядват името на Исус Христос, напуснете незабавно в името на Исус Христос“, казал той. След това се обърнал към Фанта: „Ако отново видиш нечист дух, просто му заповядай да напусне в името на Исус.“

Същата нощ Фанта лежала в леглото си, когато изведнъж се появил нечистият дух. Преди още да произнесе дори дума, тя заявила: „Напусни в името на Исус Христос.“ Духът веднага изчезнал в облак дим и никога повече не се върнал.

Три дни по-късно Фанта родила здраво момиченце. „Сега вярвам в Исус“, казва Фанта.



Created by ULimited®