"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Да печелим приятели за Бога:
Радостта от участието
в Неговата мисия
Марк Финли
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2020 г.
Въведение към тримесечието (интервю с Марк Финли)

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 септември 2020 г.

Вест, която си струва да бъде споделена


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 септември
Стих за запаметяване:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:6,7).

Христовата изкупителна смърт е универсална; тоест тя е предназначена за всички хора, живели някога, независимо от това кога и къде. Така че евангелието говори на хора от всяка езикова група, култура и произход. То преодолява етническите разделения. Изключително добрата новина е, че Исус в Своя живот, смърт и възкресение е триумфирал над човешките и сатанинските сили. Евангелието е изцяло за Исус. Той е умрял за нас и сега живее за нас. Първия път е дошъл, за да ни избави от наказанието и силата на греха и ще дойде отново, за да ни избави от присъствието на греха. Той е умрял със смъртта, която ние заслужаваме, за да можем да живеем живота, който Той заслужава. В Христос ние сме оправдани, осветени и един ден ще бъдем прославени.

Централната тема на Библията са двете пришествия на Исус. Първия път Той е дошъл, за да ни изкупи, и ще се завърне, за да вземе у дома това, което е купил на толкова безкрайна цена. Последната книга на Библията, „Откровение“, е написана специално за да подготви света за завръщането на Исус. Тя е неотложната вест за това поколение. В урока през тази седмица ще проучим значението на „Откровение“ за съвременното общество на ХХI век. Заедно ще открием отново призива на Исус към църквата Му в последните дни да сподели тази вест на последното време.




Вестта на настоящата истина за Петър Неделя - 13 септември

През цялата история на спасението Бог непрестанно е изпращал специална вест чрез пророческото Слово, за да подготви хората за това, което предстои. Бог никога не може да бъде хванат неподготвен (Исая 46:9,10). Той подготвя Своя народ за бъдещето, като изпраща пророци, разкриващи Неговата вест, преди да се излеят съдбите (Амос 3:7). В дните преди Потопа Той изпраща вест до света чрез Ной за предстоящия потоп. В Египет издига Йосиф, за да подготви страната за глада през седемте години на изобилие. Еврейските пророци предупреждават израилевите водачи за предстоящото унищожение на Йерусалим от вавилонските армии. Вестта за покаяние на Йоан Кръстител подготвя народа за първото идване на Исус.


Прочетете 2 Петър 1:12. Какъв израз употребява Петър, за да опише Божията вест към своето поколение?


Прочетете 2 Петър 1:16-21. Коя е тази вест на „настоящата истина”, прогласявана от Петър и учениците?


Вестта с вечна стойност за I век е идването на Христос. Любовта на Отец се разкрива чрез жертвата на Христос на кръста. Въпреки че „заплатата за греха е смърт“, чрез Христос е осигурен вечният живот за всички. Нашият избор е дали ще го приемем чрез вяра (Римляни 3:23; Римляни 6:23; Ефесяни 2:8). Тази вест за спасение в Исус никога няма да остарее. Тя е истина за всяко поколение.

Последната книга на Библията, „Откровение“, представя Исус и Неговото вечно спасение в контекста на края на времето, за да подготви хората за скорошното Му завръщане. Тя разкрива колко фалшиви са човешките предания и егоцентрична религиозност. „Откровение“, от началото до края, разкрива Исус и Неговото дело в полза на човечеството.

Христос е истинският свидетел за характера на Своя Отец. Той е „владетелят над земните царе“. Той е Онзи, „Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец“ (вж. Откровение 1:1-6). Откровението е свързано с Исус и с Неговата вест в края на времето, за да подготви народа Му за Неговото скорошно завръщане.


Когато мислите за книгата „Откровение“, какво е първото, което ви идва наум? Дали мислите ви са насочени повече към зверове и пророчески символи, отколкото към Исус? Защо според вас Исус ни е дал пророчествата от „Откровение“? Как те разкриват Неговите любящи планове за човечеството?




Фокусът върху последното време в „Откровение“ Понеделник - 14 септември

Евангелията се фокусират предимно върху първото идване на Христос. Те разказват историята на Неговото рождение, живот и служене, на Неговата смърт и възкресение. Въпреки че говорят за второто Му идване, това не е основната им тема. Основната цел на книгата „Откровение“ е кулминацията на многовековния конфликт на вековете. Всяко основно пророчество тук завършва със славното завръщане на нашия Господ.


Прочетете Откровение 1:7; 11:15; 14:14-20 и Откровение 19:11-18. Какъв подобен извод виждате във всеки от тези пасажи?


От първата до последната глава на книгата „Откровение“ кулминацията на всяко пророчество е идването на Исус. „Закланото Агне” (Откровение 5:12) ще се завърне отново като Цар на царете и Господ на господарите (Откровение 19:16). Той ще победи всички врагове, потискащи и преследващи Неговия народ (Откровение 17:14). Ще ги избави от този кошмар на греха и ще ги върне в дома на славата. Великата борба между доброто и злото ще приключи. Земята ще бъде обновена, а изкупените ще живеят със своя Господ завинаги (Откровение 21:1-4).

В Откровение 22:7 (вж. също Откровение 22:12,17 и 20) Исус казва: „И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество”. Следователно последният призив на Исус към цялото човечество е да откликне на Неговата любов, да приеме Неговата благодат и да следва Неговата истина, за да бъде готов за скорошното Му завръщане. „Откровение“ завършва с поканата на Исус: „И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела!“(Откровение 22:17).

Нашият Господ кани всички, които търсят вечния живот, да дойдат при Него. След това кани онези от нас, които са приели спасителната вест и с нетърпение очакват Неговото завръщане, да се присъединят към Него, като поканят другите да приемат вестта на Неговата любов. Той ни изпраща на Своята мисия да споделим Неговата вест, за да подготвим света за скорошното Му завръщане. Няма нищо по-възнаграждаващо от участието с Исус в Неговата мисия в света. Няма нищо по-пълноценно от сътрудничеството с Христос в Неговия спасителен план на последното време.


Христос, идващ скоро? Йоан е написал тези думи преди около 2000 години. Но като се има предвид нашето разбиране за състоянието на мъртвите, защо Второто пришествие на Христос за всеки един от нас в нашия личен опит винаги е само на не повече от миг след смъртта? Как този факт ни помага да разберем колко скоро в действителност идва Христос?




Вестта на последното време в „Откровение“ Вторник - 15 септември

Богословският център на „Откровение“ е глава 14. Тази глава е от първостепенно значение за Божия народ, живеещ в последните дни на човешката история. Тя разкрива Господните вести към човечеството на последното време. Тази вест е от решаващо значение за Божия народ и за цялото човечество.


Прочетете Откровение 14:14-20. Каква символика е използвана тук, за да опише завръщането на нашия Господ?


Символизмът на жетвата се използва в цялата Библия, за да опише завръщането на Христос (Матей 13:37-43; Марк 4:29). В Откровение, 14 гл. жетвата на узрялото жито представлява изкуплението на праведните, а жетвата на презрялото грозде описва унищожението на нечестивите. Откровение 14:6-12 съдържа неотложната вест на последното време за подготовка на хората за последната земна жетва.


Прочетете Откровение 14:6,7. Каква е същността на вестта, записана в тези два стиха? Как те ни помагат да разберем кои сме ние като адвентисти от седмия ден?


Вестта на първия ангел от Откровение, 14 гл. апелира към поколението на XXI век, копнеещо да открие смисъла на живота си. Тя представя евангелието на Божията благодат, осигуряващо опрощение за всички. Очиства ни от вината на греха и ни придава сила за победа. Тази вест представлява основата за цялото собствено достойнство във факта, че Христос ни е създал и ни е изкупил. Посочва, че един ден, при Божия последен съд ще настъпи краят на цялата несправедливост. Това е изключително добра новина, тъй като разкрива, че неправдата няма да продължава вечно.


„В един специален смисъл адвентистите от седмия ден са поставени в този свят като стражи светлоносци. На тях е поверено последното предупреждение за един загиващ свят. Върху тях се излъчва чудна светлина от Божието Слово. На тях е дадена най-важната работа – прогласяването на първата, втората и третата ангелски вести. Няма друга, по-важна работа от това. Те не трябва да позволяват нищо друго да поглъща вниманието им” (Уайт, Е. Евангелизъм. Изд. „Нов живот“, София, 2001, стр. 99). Как като църква, но още повече – като отделни личности – можем да се хванем за тези думи?




По-пълно разбиране на Божията вест Сряда - 16 септември

Последната вест на „Откровение“ представя Исус в пълнотата на Неговата спасителна благодат за цялото човечество (Откровение 14:6). Това е сериозен призив да се „боим“ или да отдаваме почит на Бога във всичко, което правим – да зачитаме Неговите заповеди и да се покоряваме на закона Му в светлината на Божия съд (Откровение 14:7). Да се „боим от Бога“ е свързано с начина ни на мислене. Това е призив да живеем, за да угодим на Него и да Го поставим на първо място във всичките ни мисли. То е отношение на послушание, което ни подтиква да водим благочестив живот (Притчи 3:7; Деяния 9:31; 1 Петър 2:17). Тази вест ни приканва и да „отдадем слава” на Бога. Отдаването на слава на Господа е свързано с това, което правим във всеки аспект от живота си.


Прочетете Еклесиаст 12:13,14 и 1 Коринтяни 6:19,20. Как тези стихове ни помагат да разберем какво означава както да се боим от Бога, така и да Му отдадем слава?


В една епоха на морална безотговорност, когато милиони хора смятат, че не са отговорни пред никого, освен пред самите себе си, тази вест за часа на съда ни напомня, че носим отговорност за своите действия. Съществува връзка между отношението на почтителност към Бога, послушанието спрямо Бога и съда. Покорността е плод на спасителните отношения с Исус. Само Неговата правда е достатъчно добра, за да устои в съда, и в Неговата правда имаме сигурност. Чрез правдата Му живеем, за да прославим името Му във всичко, което вършим.


Прочетете Откровение 14:7; Откровение 4:11; Битие 2:1-3 и Изход 20:8-11. Каква е основата на цялото истинско поклонение пред Бога и как съботата отразява това разбиране?


Сатана атакува съботата, защото знае, че тя е самото сърце на поклонението. Съботата издига Христос като Създател и призовава всички мъже и жени по цялата земя: „Поклонете се на Този, Който е направил небето и земята“ (Откровение 14:7). Тя говори съвсем навременно в една епоха на еволюция. Призовава ни да се покланяме на Исус, Който ни е създал и Който ни дава усещането за истинската ни стойност в Него.


Помислете колко важна е съботата като напомняне за Бога като наш Създател и следователно, като Единствен, достоен за нашето поклонение. В крайна сметка има ли друго, по-важно учение, че Бог да заповяда, забележете, да заповяда! да отделяме една седма от живота си всяка седмица, за да ни помогне да го запомним като наш Създател?




Последният Божи призив Четвъртък - 17 септември

Прочетете Откровение 14:8; 17:3-6 и Откровение 18:1-4. Какво научаваме от тези стихове за духовния Вавилон?


В книгата „Откровение“ терминът „Вавилон“ представя фалшивата религиозна система, основана на човешки дела, сътворени от човека традиции и фалшиви учения. Той възвишава човешките същества и тяхната собствена праведност над Исус и Неговия безгрешен живот. Поставя заповедите на човешките религиозни учители над Божиите заповеди. Вавилон е център на идолопоклонството, на поклонението пред слънцето и фалшивото учение за безсмъртието на душата. Тази фалшива религиозна система фино вгражда много от религиозните практики на древния Вавилон в своето поклонение. Последната Божия вест към нашата загиваща планета е вестта за Исус и Неговата праведност. Тя е отглас от небесния апел: „Падна, падна великият Вавилон (...) Излез от нея, народе Мой” (Откровение 18:2,4). Бог е издигнал по небесен начин Църквата на адвентистите от седмия ден, за да въздигне тя Христовата вест в цялата ѝ пълнота. Да въздигаш Исус означава възвишаване на всичко, което Той поучава. Това е прогласяване на Този, който е „Пътят, Истината и Животът” (Йоан 14:6). То е разкриване на заблудите на Вавилон в контраст с истините на Исус.


Прочетете Откровение 14:7,9-11. Какви предмети на поклонение са подчертани в контраст в тези стихове?


Откровение, 14 гл. описва два различни начина на поклонение – поклонението пред Създателя и почитането на звяра. Тези два акта на поклонение се фокусират върху Божия ден на поклонение, истинската събота и заместващия или фалшив почивен ден. Съботата представлява почивката, увереността и сигурността, които имаме в Христос – нашия Създател, Изкупител и идващ Цар. Фалшивият ден представлява човешки и фалшив заместител, основан на човешки разсъждения и постановления.


Прочетете Откровение 14:12. Какво казва този текст, особено в контекста на представеното преди него? Как в текста са разкрити и законът, и благодатта и какво следва да ни научи това за факта, че законът и благодатта са два неразделни аспекта на евангелието?




Разширено изучаване Петък - 18 септември

„Бог призовава Своята църква на това време също както призова древния Израил, да устоява като светлина на земята. Чрез могъщия меч на истината – вестите на първия, втория и третия ангел – Той ги е отделил от църквите и от света, за да ги доведе в свещена близост със Себе Си. Направил ги е пазители на Своя закон и им е поверил великите пророчески истини за това време. Подобно на светите пророци, изпратени при древния Израил, на тези е поверено свещено доверие, което трябва да бъде предадено на света. (...)

Трите ангела от Откровение, 14 глава представляват хората, които приемат светлината на Божиите вести и излизат като Негови представители, за да отправят предупреждението надлъж и нашир по цялата земя. Христос заявява на Своите последователи: „Вие сте светлината на света“ (Матей 5:14). На всяка душа, която приема Исус, кръстът на Голгота заявява: „Ето стойността на душата. „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание“ (Марк 16:15). Не трябва да се позволява на нищо да възпрепятства това дело. То е най-важната работа за нашето време; тя трябва да бъде така важна, както самата вечност. Любовта, проявена от Исус към човешките души в жертвата, която Той принесе за тяхното изкупление, ще мотивира всички Негови последователи. (...)

Христос приема, о, толкова радостно! всяко човешко съдействие, което Му е предадено. Той привежда човека в съюз с божественото, за да може да предаде на света тайните на въплътената любов. Говорете за това, молете се за това, възпявайте го, изпълнете света с вестта за Неговата истина и продължавайте да напредвате колкото се може по-далеч” (Уайт, Е. Съвети към църквата, стр. 58, 59 – англ. изд.)


Въпроси за разискване:

1. Как вестите на трите ангела от Откровение, 14 гл. идентифицират същността на Църквата на адвентистите от седмия ден?

2. Помислете за съботата и за значението на това, което тя представлява. Както видяхме тази седмица, съдържащата се в нея вест е толкова важна, че Бог заповядва да отделим една седма от живота си, за да Го възпоменаваме като наш Създател и Изкупител. Освен това, за разлика от някоя свята планина или свещен град, не е нужно да ходим там, за да се покланяме. Всяка седмица, със скорост от около хиляда мили в час (поне в близост до екватора), съботата идва при нас. Как и тази истина ни помага да разберем значението на деня и към какво сочи той?

3. Как да обясним идеята за падането на Вавилон или концепцията за белега на звяра по най-достъпен начин? Тоест как да представим тези истини по възможно най-тактичния начин, даже и да си даваме сметка, че въпреки най-добрите ни усилия някои хора все пак може да се почувстват обидени?


Тази събота, 19.09.2020 г., ще се молим за църкви „Ловеч” и „Лом”.




Разказ
Адвентистка и в следващия живот
От Андрю Макчесни

Възрастната жена слушала внимателно по време на съботното училище в Югоизточна Азия.

Урокът й бил изпълнен с бележки. Тя прочитала всеки стих от Библията си. Много стихове били подчертани. Пускала пари в колектата за съботното училище.

Жената била позната на църковните членове като „Баба“ и всички я смятали за образцова адвентистка.

Гостуващият американски църковен ръководител Грегъри Уитсет се срещнал с Баба след църква, за да я попита защо е изоставила своята нехристиянска религия и е станала адвентистка.

Баба разказала трагичната си история за това, как била загубила родителите си в катастрофа на 5-годишна възраст и дълги години била тормозена от зли духове. Търсела помощ от лекари и медиуми, но лекарствата давали само временно облекчение.

Адвентен пастор дошъл да живее в съседство и Баба с любопитство наблюдавала как хора се събират в дома му всеки петък вечер. Тя заставала до вратата, за да разбере какво се случва и да слуша музика. Изпълвала се с мир, докато слушала музиката седмица след седмица. Пасторът не успял да я убеди да влезе в къщата, но разбрал за проблема с нечистите духове и предложил да се моли. Баба се съгласила и духовете си отишли завинаги. Изпълнена с благодарност, тя приела Исус и се присъединила към адвентната църква.

Уитсет, директор на Центъра за източноазиатски религии, част от програмата „Глобална мисия“ на адвентната църква, попитал Баба какво означава Исус за нея.

„Исус е всичко за мене – казала възрастната жена, говорейки чрез мисионерка преводачка. – Той ме излекува и ми даде мир. Не мога да не говоря за Исус на всеки, с когото се срещам. Вече съм стара и не ми остава много време. Обичам Исус толкова много, че съм решила да бъда адвентистка и в следващия си живот.“

Преводачката се смутила. Тя била изучавала Библията заедно с Баба и смятала, че напълно е изоставила стария си живот.

Ситуацията с Баба не е нещо необичайно сред хора, които са станали християни, след като са следвали други религии и традиционни анимистични практики, обясняват църковните ръководители. Това е голямо предизвикателство в мисионската работа и причина да се основе Центърът за източноазиатски религии и други центрове на Глобалната мисия: globalmissioncenters.org.


* Молете се за делото на центровете от Глобалната мисия и за хората като Баба.

Created by ULimited®