"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Ездра и Неемия Иржи Москала
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 ноември 2019 г.

Изпитания, премеждия и списъци


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 ноември
Стих за запаметяване:
„[Те] се присъединиха към братята си, големците си, и встъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който беше даден чрез Божия слуга Мойсей, и да пазят и вършат всичките заповеди на Йехова, нашия Господ, законите Му и наредбите Му“ (Неемия 10:29).

Обикновено прескачаме родословията и дългите списъци в Библията. Но Господ ги е включил по някаква причина. Библейският Господ е Бог на подробностите. Той отбелязва малките неща и това ни уверява, че никога няма да ни забрави.

Тези няколко примера за родословия прогласяват, че Бог знае всичко за нашите семейства, а списъците с различни неща ни говорят, че Той се грижи дори за това, което другите може да счетат за „незначително“. Исус заявява, че Бог се грижи за врабчетата и дори брои космите на главата ни: „Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога. Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте; вие сте много по-скъпи от врабчета“ (Лука 12:6,7). Бог, Който се вълнува от тези подробности, се грижи и за нас и знае в детайли всичко, което ни притеснява.

Затова можем да имаме пълна увереност, да изграждаме доверие в Него и да си почиваме в сигурността, че Той се грижи за всяка сфера от живота ни. Макар това да е утешително, както и трябва да бъде, то също сладва да ни говори, че и ние трябва да се грижим за всяка сфера от живота си.




Богът на историята Неделя - 24 ноември

Прочетете Ездра 1:9-11 и Даниил 1:1,2. Как стиховете от „Даниил“ ни помагат да разберем за какво говори „Ездра“?


Забележете какви подробности са дадени в „Ездра“, докато в „Даниил“ е представена голямата картина. Обаче взети заедно, тези пасажи показват, че Господ владее всичко.

„Историята на народите ни говори и днес. На всеки народ и на всеки отделен човек Бог е определил място във великия Си план. Днес хора и нации биват преценявани по критериите на Този, Който никога не допуска грешки. Всеки определя собствената си съдба чрез решенията си, а Бог контролира всичко за осъществяването на Своите намерения“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 270).


Прочетете Даниил, 5 глава. Какво ни говорят тези стихове за присъдата над Валтасар?


Вавилон пада през октомври 539 г.пр.Хр., когато Кир, цар на Мидо-Персийската армия, го завладява. Разчитайки лекомислено на своите успехи, разкош и слава, Валтасар е толкова безочлив, че е организирал дива оргия през нощта, когато ще бъде убит. Божествената ръка пише на стената на двореца, че дните му са преброени и са стигнали до края си. Въпреки че познава съдбата и историята на обръщането на могъщия цар Навуходоносор, той не е научил неговия урок. Винаги настъпват трагични последици, когато не се вслушваме в Божиите предупреждения и не следваме Неговите указания.

Пророк Даниил също винаги е живял сред тях, но те го пренебрегват. Когато изгубим чувството за Божията святост и Неговото присъствие в живота си, тръгваме по път, изпълнен с усложнения, проблеми и беди, който накрая ни води към смъртта.


След като разказва на царя историята на Навуходоносор, Даниил казва: „А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това“ (Даниил 5:22). Как можем ние днес да не допускаме същата грешка като Валтасар? Как трябва истината за Кръста винаги да ни смирява пред Бога?




В техните градове Понеделник - 25 ноември

Прегледайте списъците в Ездра, 2 гл. и Неемия, 7 гл. Какво забелязвате в тях?


Повторението на Ездра, 2 гл. (списъкът на завърналите се от Вавилонско робство със Зоровавел и Исус) в Неемия, 7 гл. е целенасочено. Пак казваме, че тези списъци може да ни изглеждат скучни, но те разкриват важна идея: Бог се грижи за подробностите, на които ние не обръщаме внимание.

Стените на Йерусалим сега са завършени и библейският текст умишлено иска да подскаже, че всички от първото поколение на завърналите се, поколението на Ездра и Неемия, са допринесли за това велико постижение, макар и единствен Бог да им е подарил този успех. Сегашното поколение гради върху постиженията на предишното, въпреки че задачата е била сложна, изпълнена с пречки и не са успели да я завършат толкова бързо, колкото им се е искало.

Ръководството на Ездра и Неемия е било ценно за народа, но хората също са извършили своя дял от работата. Всяка група е изпълнявала различни задачи по различно време, но резултатът е внушителен. Началото (Ездра, 2 гл.) е свързано с края (Неемия, 7 гл.) и не само че вторият храм е построен, но също и Йерусалим е реконструиран и добре укрепен.


Прочетете Неемия 7:73. Доколко са успели да осъществят желанието си да изпълнят Божията воля?


„Израилтяните бяха вече в градовете си.“

В много отношения завръщането и възстановяването са цяло чудо. Един народ, който дълги години е гледал разрушения град, унищожения храм и опустошената си земя, сега се е завърнал в същата земя и същия град, и е възстановил всичко, дори храма. На тях и на околните народи това сигурно им се е струвало невероятно. Обаче всичко е според Божията воля и обещания.


Какво в живота ви сега може да изглежда безнадеждно, а въпреки това все пак да имате доверие в Господа, че ще ви преведе през трудната ситуация?




Къде са свещениците? Вторник - 26 ноември

Както се убедихме вчера, събитията са удивително изпълнение на пророчеството, че евреите ще се завърнат от Вавилон.

Но както винаги, когато има човешки елемент, възникват проблеми. А един от големите проблеми е, че въпреки всички чудесни обещания за възраждане след робството, много от евреите не искат да се завърнат в родината на предците си. Предпочитат да останат във Вавилон.

Защо става така?


Прочетете Ездра 8:1-15. Разгледайте конкретно стих 15. Каква е голямата тревога тук и защо се оказва проблем, когато някой иска да възроди живота на израилевия народ в родината му?


Факт е, че не всички евреи във Вавилон, както и някои левити, пожелават да се завърнат. Няколко фактора може би са оказали влияние. Много от тях са родени и отраснали в новата страна и тя е всичко, което познават. Мнозина може да не са искали да предприемат дългото и несъмнено опасно пътуване обратно към земята, която въобще не познават. Накрая обаче знаем, че са били доведени достатъчно левити, за да служат в храма въпреки трудностите.

„Към този момент евреите, които са останали в земята на изгнанието, са били там почти век и половина. Разкопки в Нипур разкриват много документи, които показват, че много богати евреи са живели в този район от Месопотамия по време на управлението на Артаксеркс I. Затова вероятно е било трудно на Ездра и на другите водачи да убедят множествата, които са тръгнали с тях. Тези завръщащи се заселници могат да очакват само трудности, докато започват от нулата в старата си родина, с далеч по-малко удобства, отколкото във Вавилония. С оглед на тези съображения е изненадващо да открием, че Ездра е успял да убеди почти 2000 семейства да свържат съдбата си със своите братя в родината“ (Адвентен библейски коментар. Т. 3. С. 376 – англ. изд.).


„През много скърби трябва да влезем в Божието царство“ (Деяния 14:22). Какво ни говори това за реалните изпитания и трудности пред хората, които искат вярно да служат на Господа?




Смирени пред Бога Сряда - 27 ноември

Прочетете Второзаконие 30:1-6. Какво обещание е дадено тук на еврейския народ? Какво трябва да означава това обещание, а също и други като него, за хора като Ездра и Неемия?


Ездра и Неемия познават пророчествата. Те знаят, че Бог ще върне народа от плена. Виждаме в Неемия, 9 глава, че те разбират своята история и причините за проблемите си. Същевременно познават и Божията милост и ръководство, независимо от собствените си грехове.

Затова имат доверие в Господа, че Той ще осъществи успешно завръщането им от плена. Тези обещания обаче не означават, че няма да срещнат трудности по пътя. В голяма част от урока до този момент разглеждахме нещастията и бедите, които ги връхлитат, макар и да разполагат с Божиите обещания.


Прочетете Ездра 8:16-23. Какъв е проблемът тук и как реагират те?


Въпреки обещанията, Ездра знае много добре колко опасно е пътуването, което предстои. Затова с пост и смирение признава пред Бога колко много зависят от Него за успеха си. В този момент, при толкова много предстоящи опасности, на Ездра му хрумва идеята да помоли царя за помощ и закрила. Но в края на краищата решава да не се възползва от това, за разлика от Неемия (Неемия 2:9), който е имал ескорт от стражи. Ездра явно е сметнал, че ако поиска такъв, това ще обезслави Господа, понеже вече е казал на царя: „Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата и гневът Му са против всички, които Го изоставят“ (Ездра 8:22). В неговия случай всичко завършва добре, тъй като по-късно самият той пише (Ездра 8:31), че Господ ги е запазил и те са стигнали невредими до крайната си точка.


Разбира се, ние трябва да имаме доверие в Бога за всичко. Същевременно в кои случаи можем да искаме помощ дори от хора, които не са от нашата вяра? Защо в много случаи това не е погрешно, а дори подходящо?




В светия град Четвъртък - 28 ноември

Прочетете Неемия 11:1,2. Какво се случва в този пасаж? Защо се налага да хвърлят жребий за това кой ще живее в Йерусалим и кой – в другите градове?


Какво ни казва Неемия, 11 гл.? Необходимо е да се намерят нови жители за Йерусалим от хората, които са се завърнали в родината си след плена.

Явно е било по-лесно да се живее в провинцията, отколкото в града. Хората са имали земя, наследена от предците си. Трябвало е да я пожертват и да живеят в Йерусалим, и мнозина навярно с основание са смятали, че ще се откъснат от корените си. Ще се появят нови проблеми в живота им, а градският начин на живот е различен от живота в селския район. Преместването в нова, непозната обстановка винаги е трудно.

Вълнува ли ви преместването в нов град или страна, където трябва да се разпространи евангелието? Мисията в градовете изисква от нас да бъдем готови да посрещнем нови рискове и трудности.

„Нашите работници не евангелизират така, както би трябвало. Ръководителите ни не осъзнават работата, която трябва да се свърши. Когато си мисля за градовете, в които е направено толкова малко, а има стотици хиляди хора, които трябва да бъдат предупредени за скорошното идване на Спасителя, копнея да видя мъже и жени да тръгват да работят със силата на Духа, изпълнени с Христовата любов към загиващите души“ (Уайт, Е. Свидетелствата към църквата. Т. 7. София: Ел Уай, 2016, с. 29).


Защо е даден дългият списък от свещеници и левити в Неемия 12:1-26? Защо във втората част от същата глава се описва връзката между тях и посвещението на йерусалимската стена (Неемия 12:27-47)?


Бог иска работата да се върши както трябва. Първо има нужда от посветени и осветени хора, преди да се осъществят великите неща. Тези свещенически семейства са помогнали на Неемия да построи стените, за да могат в безопасност да се покланят на живия Бог в храма, без външни пречки. Стените са важни за безопасността, но без посветени свещеници истинското поклонение е невъзможно. За това всички хора участват чрез различните дейности, които изпълняват.




Разширено изучаване Петък - 29 ноември

Прочетете главата „Как се познава Христовият последовател“ от книгата на Елън Уайт „Пътят към Христос“, с. 56-65, издателство „Нов живот“, София, 2016.


„Има хора, които са познали опрощаващата любов на Христос и които наистина искат да бъдат Божии деца, обаче съзнават, че характерът им е несъвършен, животът им – изпълнен с грешки, и са готови да се усъмнят дали сърцата им са обновени от Светия Дух. На такива бих казала: Не се отдръпвайте в отчаяние. Често ще трябва да коленичим и да ридаем при нозете на Исус заради нашите недостатъци и пропуски, но не бива да се обезсърчаваме. Дори ако сме победени от врага, ние не сме отхвърлени, не сме изоставени, нито отблъснати от Бога. Не, Христос е от дясната страна на Бога и ходатайства за нас (…) Той желае да ви върне при Себе Си и да види отразени във вас Своята чистота и святост. Ако само Му се предадете, Този, Който е започнал доброто дело във вас, ще го осъществи до деня на Исус Христос. Молете се още по-пламенно, вярвайте още по-истински. Когато осъзнаем, че не можем да разчитаме на своята сила, нека се доверим на силата на нашия Изкупител и да прославяме Този, Който се грижи за нас“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. С. 63,64).


Въпроси за разискване:

В Даниил, 2 глава пророкът преди хиляди години е предсказал изключително точно възхода и падението на империи, като дори обрисува (съвсем точно) разделението на съвременна Европа. Каква утеха ни носи това пророчество, което толкова убедително ни показва, че насред световния хаос Бог знае всичко, което се случва, и дори го е предсказал?

Бог знае всичко за нас. Това ни носи утеха и ни дава сигурността и увереността, че сме под Неговата закрила. „А сега, така казва Господ, Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти“ (Исая 43:1). Как бихте могли да уверите другите в Божието присъствие и грижа, когато преживяват емоционални, социални или финансови кризи?

Поразсъждавайте още върху въпроса от сряда за това, че Ездра не иска да моли царя за помощ, защото се бои, че това ще обезсили думите му за Божията закрила. Знаем например, че Бог лекува. Означава ли това, че не проявяваме вяра в Него, ако отидем на лекар? Обсъдете въпроса в групата.


Тази събота, 30.11. 2019 г., ще се молим за църкви „Сливница” и „Смолян”.




Разказ
Урок за сираци в Русия
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Предизвикателството изглеждало непреодолимо.

Наталия Балан, 59-годишна жена, не знаела как точно да направи така, че Бог да стане реалност за двамата братя, които била взела от сиропиталище.

Двете момчета – десетгодишният Данил и деветгодишният Никита – били преживели неописуеми страдания от баща си алкохолик, а след това и в сиропиталището. Майка им била починала.

Наталия и съпругът й Яков, пенсиониран адвентен пастор, взели децата като приемно семейство в дома си в Оболенск – малко градче с около 4600 жители на около 115 км южно от Москва, след като прочели призива на Елън Уайт към всяко адвентно семейство да се грижи за сираците. Молели се усърдно Бог да се изяви в живота на момчетата.

Случило се нещастие.

Данил и Никита имали два стари велосипеда – подарък от добри съседи – които обичали да карат. Не им харесвало обаче да ги качват с асансьора до седмия етаж на сградата, в която живеели. Не се вслушали в предупрежденията на Яков да не ги оставят на площадката на първия етаж. Един ден велосипедите изчезнали. Момчетата започнали да плачат горчиво.

„Да се молим и Бог ще помогне“, казала Наталия.

На сутрешното богослужение тя се помолила: „Мили Боже, моля Те, направи така, че този, който е откраднал велосипедите, да ги върне.“

Момчетата също се помолили.

В града имало само едно училище и Наталия била сигурна, че някой ученик ги е откраднал. С разрешение от директора закачила обяви из училището, в които пишело: „Деца от това училище откраднаха два велосипеда, които принадлежат на две деца в приемно семейство. Моля, върнете ги.“

Наталия и двете момчета се молели всяка сутрин и вечер цели три дни.

Звъннал звънецът от домофона, след което се чул мъжки глас: „Слезте долу и вземете колелото.“

Наталия видяла непознат човек, който носел скъп, чисто нов велосипед.

„Прочетох съобщението ви, докато вземах сина ми, който е в първи клас. – казал той. – Той е прекалено малък за такъв велосипед, затова реших да ви го дам.“

И така, големият велосипед бил взет от по-голямото момче, Данил.

„Господи, благодаря ти за това прекрасно колело“, помолил се той вечерта.

Никита също бил доволен, но му се искало да си има собствен велосипед. Наталия го посъветвала: „Моли се на Бога.“

Семейството се молело няколко дни за велосипед за Никита.

Една сутрин домофонът отново иззвънял и се чул мъжки глас: „Слезте долу да си вземете колелото.“

Наталия видял друг непознат мъж, който носел още един скъп велосипед, който бил по-малък от предишния. Човекът обяснил, че е прекалено голям за сина му първокласник.

Никита не можел да си намери място от радост!

Крадците не върнали откраднатите велосипеди, но семейството благодарило на Бога за отговерените молитви и за това, че са получили нещо по-хубаво отпреди.

„Благодаря на Бога за отговорите на нашите молитви – особено на моята молитва децата да опознаят Бога“, заявява Наталия.



Created by ULimited®