Стената на Йерусалим е завършена. С поставянето на портите израилтяните под ръководството на Неемия са свършили основната си задача. Когато стената е завършена, околните народи се изпълват със страхопочитание и признават, че това „дело стана от нашия Бог“ (Неемия 6:16). Враговете осъзнават, че Богът на Израил е истински Бог, защото въпреки страшната съпротива и омраза, израилтяните все пак са осъществили делото, което са започнали.

След завършването на стената Неемия назначава управител на Йерусалим (брат си Анания) и началник на крепостта (Анания). И двамата са избрани заради честността, благонадеждността и благоговението си към Бога (Неемия 7:2), а не заради роднинските си връзки. Стената е завършена през месец Елул (шестия месец; Неемия 6:15).

Коя е следващата задача? В по-нататъшните глави от Неемия (8-10) се описва важна поредица от събития в месец Тишри, седмия месец (Неемия 8:2). В тези стихове откриваме примери, че израилтяните са решени да изпълняват Божието Слово; и каква радост само им носи това.

Когато евреите най-накрая завършват строежа на стената и се настаняват в Йерусалим, всички се събират на открития площад в седмия месец. Седмият месец, месец Тишри, е може би най-важният за израилтяните, тъй като е посветен на Празника на тръбите (подготовка за Божия съд, първия ден от месеца), Деня на умилостивението (Съдния ден, десетия ден от месеца) и Празника на шатроразпъването (в памет на Божието избавление от Египет и Неговата грижа по време на пътуването из пустинята, петнадесетия ден от месеца). Събранието се провежда на първия ден от месеца, когато се чества Празникът на тръбите. Водачите събират мъжете и жените от народа за това специално събрание, та чрез четенето на Закона да могат да научат за своя Бог и история.

Хората канят Ездра да донесе Книгата на Мойсеевия закон пред тях и да я прочете. Те дори издигат подиум, амвон, за този случай. Това не е нещо, което ръководителите са наложили на църквата. Точно обратното, „те“, народът, казват на Ездра да донесе Книгата. Най-вероятно той е чел от Книгите на Мойсей, които включват дадения закон на планината Синай.

Във Второзаконие 31:9-13 Мойсей казва на израилтяните, че по време на празника Шатроразпъване трябва да се събират и да четат Божия закон, и споменава различните групи, които трябва да се събират: мъже, жени, деца и чужденци, които живеят при тях.

Ездра „донесе закона“ пред събранието, за да го прочете. Какво ли им е прочел? Само Десетте заповеди, които е повтарял половин ден? Книгата на закона трябва да се разбира като петте книги на Мойсей, от „Битие“ до „Второзаконие“, известни като еврейската Тора. Следователно думата „закон“ покрива само част от прочетеното; може би по-добър превод би бил „наставления“. Те са Божиите наставления, които ни помагат да разберем пътя, по който трябва да ходим, за да не пропуснем целта. Когато Ездра чете, хората слушат за историята си като Божи народ от Сътворението до времето на Исус Навин. Чрез истории, песни, стихотворения, благословения и наредби те си спомнят за трудностите, когато са следвали Бога, и за Божията вярност към тях. Тората включва „закона“, но е нещо повече от това – тя включва историята на Божия народ, а най-вече разкрива Божието ръководство. Следователно дава на общността нейните корени и идентичност.

Желанието на хората да слушат Божието Слово е най-вероятно породено от поученията на Ездра след пристигането му в Йерусалим преди поне 13 години. Той се е отдал на Божието дело и е решил да промени ситуацията. Словото става реалност за народа, докато непрестанно го чуват от устата на книжника. Затова вземат съзнателно решение да го слушат, тъй като имат интерес да чуят какво им казва Бог. Затова се отнасят към Тората с благоговение и желание да се учат.

Когато се потапяме в Словото, това създава по-дълбок копнеж за Бога в живота ни.

Две групи от по 13 души стоят заедно с Ездра по време на четенето. Първата (Неемия 8:4) помага в прочитането на Словото, а втората (Неемия 8:7) служи за разбирането на пасажите. Не разполагаме с никаква информация как точно са правили това на открития площад; обаче мъжете, които са помагали за четенето, вероятно са държали Тората (еврейските ръкописи са били тежки и е трябвало помощници да ги разгъват), както и са се редували да четат. След като са чели от сутринта до обяд, са измислили начин да достигнат до всички на площада.

Фразите „дадоха значението“ и „тълкуваха прочетеното“ (Неемия 8:8) може да се отнасят или за тълкуванието, или за превода на пасажите. И двете са еднакво възможни в този случай. Хората са се върнали от Вавилон, където са живели много години и основният език там е бил арамейският. Затова еврейските текстове вероятно са били трудни за разбиране от мнозина, особено за младото поколение. Също така е било полезно четците на Библията да дават обяснения или коментари. Проповядването и обясненията оживяват контекста и подтикват слушателите да прилагат информацията лично за себе си.

Като протестанти разбираме, че отделните вярващи трябва лично да познават Божието Слово и не бива сляпо да приемаме нечии думи за библейска истина, независимо от авторитета им. Същевременно кой не е чувствал благословението на нечия помощ за обяснение значението на някои стихове? Всеки един от нас трябва да знае в какво вярва, но това не означава, че никога не можем да научим нещо от друг човек.

Когато Ездра разтваря Божието Слово, еврейската Тора, хората се изправят. Преди да започне да чете, той благославя Бога. След като прочита текста, хората отговарят единодушно „Амин, амин!“ (Неемия 8:5,6), като вдигат ръце към небето. След това свеждат глави и се покланят с лице до земята.

„Така и в следващите години, когато Божият закон беше прочитан в Йерусалим на завърналите се от Вавилон пленници и те започваха да плачат заради греховете си, бяха изричани благодатните думи: „Не тъжете (…) Идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете дялове на тези, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят на Господа; и не скърбете, защото радостта в Господа е вашата сила“ (Неемия 8:9,10)“ (Уайт, Е. Здравно служене. С. 281 – англ. изд.).

Докато хората слушат Божиите думи, те са съкрушени от собствената си греховност и започват да плачат. Когато Бог ни се разкрива и започнем да осъзнаваме, че е изпълнен с любов, доброта, милост и вярност, на преден план изпъкват нашите собствени недостатъци и неспособност да бъдем каквито трябва. Виждайки Божията святост чрез Неговото Слово, осъзнаваме ужасното си състояние в нова светлина. Осъзнаването на този факт кара израилтяните да плачат и да тъжат, но те не бива да тъгуват, „защото радостта в Господа е вашата сила“ (Неемия 8:10). Иначе казано, въпреки своите провали, те могат да се доверят на Божията сила.

Това е също и специален, свят ден, Празникът на тръбите (Rosh Hashanah), на който с кратки изсвирвания на роговете се отбелязва колко е важно да се подготвят „сърцата“ за съда на Господа (Деня на умилостивението, честван на десетия ден от месец Тишри). Звукът на тръбите е сигнал да застанат пред Бога и да се покаят. Тъй като целта на деня е да се напомня на народа да се обърне към Бога, плачът и риданието са разбираеми. Но водачите им напомнят, че щом са се покаяли, Бог ги е чул и затова е време да се радват на Божията прошка.

Думите „радостта в Господа е вашата сила“ (Неемия 8:10) ни напомнят, че е по Божията воля ние да се радваме и да се наслаждаваме на живота. Преди всичко, това не е просто някаква радост, а радостта да познаваме Бога и да усещаме Неговата любов. Всеки ден трябва да се стремим да се наслаждаваме на Божието присъствие, на Неговата доброта и да се радваме на всичко, което Той ни дава. Освен това насладата в Бога ни осигурява сила да посрещаме новия ден и да се справяме със задачите си.

На следващия ден водачите на народа идват при Ездра, за да научат повече от Божията книга. Тази инициатива на ръководителите показва желанието им да водят обществото към Бога. Те разбират, че няма да могат да водят народа по правия път, ако самите те не се стремят да търсят Бога и да Го познават.

Забележете, че в Неемия 8:15 стиховете се отнасят за факта, че те постъпват според това, което е „предписано“. Тук виждаме още един пример за това колко сериозно искат да изпълняват Божието Слово, понеже, в най-добрия случай, след десетилетия на плен са усвоили урока за последиците от непослушанието. Също така, според стиховете от „Левит“ те трябва да празнуват и „седем дни да се веселите пред Господа“ (Левит 23:40). Иначе казано, когато си спомнят Божиите милостиви и благодатни действия и спасение, хората трябва да се радват заради това, което Господ е сторил за тях.

„Сега те трябваше да проявят вяра в Неговите обещания. Бог беше приел тяхното покаяние. Сега те трябваше да се радват в увереността, че греховете им са опростени и са си възвърнали Божественото благоволение (…)

Всяко истинско обръщане към Бога внася дълготрайна радост в живота. Когато грешникът се поддаде на влиянието на Светия Дух, той осъзнава своята вина и осквернената си същност в сравнение със светостта на великия Познавач на сърцата. Осъзнава, че е осъден като престъпник. Но не бива заради това да се предава на отчаяние, тъй като прошката вече е осигурена. Може да ликува, че греховете му са опростени: да ликува, че е изпитал любовта на опрощаващия Небесен Отец. Божия слава е да приема грешните, покаяни хора в обятията на любовта Си, да превързва раните им, да ги очиства от греха и да ги облича с одеждите на спасението“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 343).

Съни и Салма се запознали по време на началното развеждане из университета на студентите първокурсници в учебно заведение в Близкия Изток.

Съни, която е от Азия, е „Валдензки студент“ – адвентист, който учи в светски университет на територията на съюза Близък Изток - Северна Африка.

Салма е местна студентка, която израснала в нехристиянско семейство.

Двете млади жени веднага се сприятелили. Те посещавали едни и същи занятия и живеели в един квартал. Салма скоро разбрала, че новата й приятелка е християнка адвентистка. Била научена да се пази от християните, но Съни изглеждала толкова добра и честна.

След като приятелството им укрепнало, Салма приела покана да посети събрание в петък вечер в дома на Съни. Там се запознала с други адвентисти и харесала приятелските им разговори. Скоро започнало да й харесва да пее химни и да се моли с групата всяка петъчна вечер.

След известно време Съни поканила Салма да посети адвентната църква и тя се съгласила. Салма обаче било жестоко разкритикувана от роднини и приятели.

„Какво правиш там?“, попитал един от тях.

„Да не си станала християнка?“, възкликнал друг.

Членовете на семейството я предупредили, че ще бъдат прокълнати, ако тя стане християнка.

Салма се тревожела, но продължавала да ходи на църква. Дори се присъединила към младежкия хор и участвала в здравни семинари. Нейните приятели адвентисти се молели за нея.

Една петъчна вечер групата изгледала филм за живота на Исус и след това Салма пожелала да изучи книгата Деяния.

„Учудих се, тъй като цяла година Салма не бе проявявала интерес към библейските уроци“, казва Съни.

Салма започнала да посещава библейските часове веднъж седмично, но твърдяла, че няма никакво желание да бъде кръстена. Безпокояла се, че семейството й ще бъде прокълнато.

Една събота Салма участвала в женска сбирка, където всяка жена трябвало да си избере картичка с формата на сърце и да размисли за записания в нея стих от Библията. С молитва изтеглила една картичка и я отворила. Прочела следния текст: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти“ (Деяния 16:31).

Салма веднага осъзнала, че няма защо да се бои от проклятие върху семейството си. Изправила се и съобщила с треперещ глас, че желае да бъде кръстена.

„Това не е краят, а началото – разказва Съни. – След като завърша образованието си, възнамерявам да остана тук и да създам дълготрайно приятелство с хора като Салма. Моля се Бог да ми изпрати повече хора като нея.“