"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Ездра и Неемия Иржи Москала
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 30 ноември - 6 декември 2019 г.

Да се поклоним на Господа


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 30 ноември
Стих за запаметяване:
„Те пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодареха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израил“ (Ездра 3:11).

Стихът за запаметяване тази седмица ни позволява да надзърнем в еврейските обичаи за поклонение и как тяхната благодарност към Бога прелива във възхвала. През 515 г.пр.Хр. те честват освещаването на храма (Ездра 6:15-18), а след това, около 60 години по-късно, народът празнува освещаването на завършената йерусалимска стена (Неемия 6:15-19,Неемия 7:1-3; 12:27 и надолу).

След родословията в Неемия, 11 и 12 глава авторът преминава към времето, когато честват освещаването на градската стена. За народа е обичай да посвещава различни неща на Бога: храма, градската стена или дори къщи и обществени сгради. Такова посвещение е старателно подготвено и се придружава от песни, музика, пост, жертви, радост, веселие и очистване на народа. Давид установява традицията да се принасят жертви при освещаване, а след това водачите на Израил следват неговия пример, започвайки от Соломон, когато внася ковчега в храма (3 Царе 8:5).

Тази седмица ще разгледаме как са се покланяли на Господа тогава и ще видим какво бихме могли да научим от тях, които са се покланяли на същия Бог като нас.




Да пеем песни на Господа Неделя - 1 декември

Прочетете Неемия 12:27-29. Обърнете внимание на някои от ключовите думи, разкриващи какво представлява тяхното поклонение и възхвала. Как бихте ги описали?


Израилевият народ е определил конкретна група левити за певци и музиканти в храмовите служби. Бог е заповядал така и е дал указания за службата, тъй като храмовото богослужение трябва да бъде красиво и професионално изпълнено.

Цар Давид е организирал по-сложна и великолепна система на богослужение от преди. Затова потомците на Асаф, когото царят е назначил за ръководител на поклонението в храма, все още се наричат „певците, над работата на Божия дом“ (Неемия 11:22).


Прочетете 1 Летописи 25:6-8. Какво ни говори това за централната и важната роля на музиката в тяхното богослужение и „песните на Господа“?


Певците са левити и затова са официално назначени към храма. Следователно им се плаща да осигуряват музика за храмовите служби. По времето на цар Давид е била организирана напълно квалифицирана музикална академия, която той е ръководел. В нея е имало учители и ученици, млади и стари, работещи на смени в храма и осигуряващи музиката. Някои са свирели на инструменти, други са пеели, а трети са се грижили за инструментите и дрехите за службите. Каква е целта на такава професионална организация? Тя развива талантите и съвършенството в богослужението. Целта в него винаги трябва да бъде съвършенството. Възхвалата трябва да идва от сърцето и да се изразява по най-добрия начин, за да бъдат хората духовно възвисени. Може да се предполага, че музикантите и певците, служещи в храма, са били внимателно избирани да водят службата.


Изпитвали ли сте радостта от богослужението чрез музиката? В какво отношение е важно това за вас?




Очистването Понеделник - 2 декември

След като Писанията говорят за освещаването на стената, а след това за събирането на певците, следващият стих, Неемия 12:30, говори за очистване. „А свещениците и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената“.

Коренът на еврейската дума за „очистиха“ thr означава очистен съм, чист съм и се употребява при много случаи в Стария Завет, включително и за морална чистота пред Бога.


„Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:7-9). Какво ни говори този текст за 1) човешката природа, 2) Божията прошка и 3) Божията сила в живота ни?


Храмът и службите му са решаващи елементи от религията на древния Израил. Но храмът и службите му са средство за постигане на целта, а не цел сами по себе си. И тази цел, разбира се, е да водят хората до спасителна връзка с техния заветен Бог, Господ Исус Христос, и да опознават Неговата очистваща сила в живота си. И всъщност знанието за това какво е направил Бог, от какво ни е спасил Господ, ни кара да Го обичаме и да Му се прекланяме. Това е една от причините древните израилтяни да разказват многократно какво е сторил Бог в миналото. Това им помага да разбират добротата и любовта на Господа, пораждащи в най-голяма степен радостта и благодарността, с които трябва да е пропито богослужението им.

И за нас днес прошката на греха и благодатта трябва да пораждат благодарност към Бога и чувство на надежда и радост. Тогава е лесно да възхваляваме Господа и да оценяваме привлекателността на Неговия характер. А какво по-велико откровение за Божия характер може да има от Исус на кръста, понасящ наказанието за греховете ни, за да не се налага ние самите да го понесем?


Независимо от греховете ти в миналото или характера ти днес, при Кръста можеш да получиш пълна прошка – и то точно в този момент. Защо сега не поискаш прошката, която ти предлага Исус?




Два големи хора за благодарствени песни Вторник - 3 декември

Прочетете Неемия 12:31-42. Защо музиката е толкова важна част от празника?


Част от богослужението по времето на Неемия е създаването на два хора за благодарствени песни, обикалящи из Йерусалим и пеещи под съпровод на музикални инструменти. Те тръгват от едно и също място, а след това се разделят, като всеки тръгва в различна посока покрай стените на града. Едната група се води от Ездра, който върви начело, а другата завършва с Неемия най-отзад. Двата хора отново се срещат при Портата на долината и оттам продължават към храма. Свещеници с тръби придружават и двете процесии. Щом хоровете влизат в храма, застават един срещу друг. Това е отлично организирана процесия и храмова служба.

За да отговорим защо музиката е толкова важна част от празника и богослужението, трябва да разгледаме нейното значение в контекста на храма. Музиката в храма не е концерт за радост на хората, като концерт на Четвъртата симфония от Бетовен, изпълнявана в концертна зала. По-скоро, когато музикантите пеят и свирят с инструментите, народът коленичи за молитва. Това е част от тяхното поклонение.

Централно място в храма и поклонението заема принасянето на жертвите, което само по себе си е неприятно действие. Всъщност те просто прерязват гърлата на невинни животни, нали? Красивата музика, освен че издига мислите на хората към небето, прави и цялото богослужение по-приятно.


Намерете примери от Библията, в които музиката е важен аспект от поклонението. Разгледайте Изход 15:1; 2 Летописи 20:21,22; Откровение 15:2-4.


Както на небето, така и на земята музиката е част от поклонението. Забележете, че в горепосочените стихове песните отразяват какво е направил Господ за Своя народ, включително да им помогне да победят „звяра“ (а как иначе щяха да постигнат победа?). Те прославят Бога за Неговите спасителни действия.


Назовете някои от нещата, които е сторил Бог за вас и които са добри основания да Го хвалите с песни?




Жертвоприношенията като част от поклонението Сряда - 4 декември

Прочетете Неемия 12:43. Какво е особеното при принасянето на „големи жертви“ като част от празничното богослужение?


Жертвите са били най-важната част от поклонението, докато е съществувал храмът. Имало е няколко различни приношения: като обещание за прошка или като израз на радостта от общението и благодарността към Бога. Жертвите изразяват същността на поклонението, тъй като напомнят на поклонниците истината за Бога и сочат към обещания Потомък, Месия, Който ще пожертва живота Си за тях, защото е Божият Агнец.


Прочетете Йоан 1:29,36; 1 Коринтяни 5:7; Откровение 5:6,12,13. Какво ни говорят те за символизма на жертвите? Ако древните израилтяни са се радвали на мъртво селскостопанско животно, чиято смърт е разкривала само част от истината, колко повече основания за радост имаме ние днес?


Забележете още колко пъти се появява само в Неемия 12:43 идеята за радост и веселие. Или наред с благоговението и благочестивия страх, които изпитват хората по времена богослужението (все пак, да заколят животно заради греховете си е сериозна работа), е имало също и радост, и веселие. Когато отиваме при Бога, трябва да изпитваме страхопочитание и благоговение, но също и радост. Псалм 95 разкрива, че истинското поклонение включва призив да пеем, да възкликнем и да славим Бога с музика (Псалми 95:1), както и да се поклоним и да коленичим пред Господа (ст. 6). Стремежът да се намери баланс между радостта и благоговението е съществено важен за преклонението, възхвалата и поклонението пред Твореца.


Когато си спомним, че на кръста е увиснал Творецът на всичко създадено (Йоан 1:1-3), умирайки за греховете на творението Си, какво чувство изпитваме? Каква е ролята на радостта в опитността ни с Кръста?




Свещениците и левитите като част от поклонението Четвъртък - 5 декември

Прочетете Неемия 12:44-47. Защо Юда „се радваше поради свещениците и левитите, които служеха“? Защо те са важни?


Какво символизира работата на свещениците (които са левити)? Евреи 9:1-11


„Посредническата служба на Христос за човека в небесното светилище е толкова важна за спасителния план, колкото и смъртта Му на кръста. Чрез смъртта Си Той започва това дело, което след възкресението Си се възнася в небето да завърши. Чрез вяра ние трябва да влезем зад завесата, „където Исус влезе за нас като предшественик“ (Евреи 6:20)“ (Уайт, Е. Великата борба. С. 489 – англ. изд.).

Отново трябва да повторим, че макар хората в миналото да не са имали светлината, с която разполагаме ние днес, те са разбирали достатъчно, за да знаят, че работата на левитите, които единствено могат да служат в храма, е изключително важна. Вълнували са се, че Божието дело се извършва чрез тях.

Народът отделя време за Бога чрез четене на Неговото Слово, молитви, поклонение и посвещение. В целия този процес те осъзнават, че службите на храма са били пренебрегнати и трябва да бъдат възстановени. И след като ги възобновяват, се радват заради важното дело на левитите, което те вършат за народа. Бог внушава на Израил, че храмовите служители са част от Неговия план за поклонението.

За съжаление, проповедниците, библейските учители и музикантите често се приемат за даденост. Дори по времето на Неемия издръжката за левитите е понякога значителна, а друг път – нищожна. Често пъти е трябвало да си търсят друга работа, за да прехранват семействата си, тъй като хората са преставали да отделят десятъци и дарения.

Без десятъци и дарения не може да има организирана световна църква. Ако искаме нашите служители да продължават да работят, трябва да решим да ги подкрепяме чрез парични приноси, както и да ги окуражаваме. Църквата никога няма да бъде съвършена, но това не бива да ни спира да даряваме за Бога, за да може Неговото дело да се разпространява по целия свят.




Разширено изучаване Петък - 6 декември

Прочетете главата „Израстване в Христос“ от книгата на Елън Уайт „Пътят към Христос“, с. 66-75, издателство „Нов живот“, София, 2016.


„През цялата вечност изкупените ще изучават Кръста и ще пеят за него. В прославения Христос те виждат разпнатия Христос. Никога няма да бъде забравен фактът, че Този, Чиято сила е създала и поддържа неизброимите светове в огромните селения на Космоса, Божият възлюбен Син, Величието на небето, пред Когото херувими и блестящи серафими се покланят с обожание – се смирява, за да издигне падналия човек; че понася вината и срама на греха и скриването на лицето на Своя Отец, докато злобата на един изгубен свят съкрушава сърцето Му и смазва живота Му на Голготския кръст. Творецът на всички светове, Повелителят на всички съдби се отказва от Своята слава заради любовта към човека – това винаги ще предизвиква удивлението и възхищението на вселената. Когато множествата на изкупените поглеждат своя Изкупител и виждат вечната слава на Отец, сияеща от лицето Му; когато гледат Неговия престол, който е от века и до века, и разбират, че царството Му няма да има край, те запяват възторжено песента: „Достойно, достойно е Агнето, което е било заклано, и ни е изкупило за Бога чрез Своята скъпоценна кръв!“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с.404).


Въпроси за разискване:

1.В групата обсъдете как да открием правилното равновесие между благоговението и радостта. Или коментирайте следния въпрос: Всъщност благоговението и радостта изключват ли се взаимно?

2.Израилтяните оставят йерусалимската стена под Божията закрила чрез церемонията по освещаването и така признават, че стената е безполезна, ако Бог не я пази. Соломон споделя това много точно: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят“ (Псалми 127:1). Какво трябва да ни говорят тези стихове за всяко от начинанията ни за Господа?

3.Каква е ролята на музиката във вашата църковна обстановка?

4.Писанието е категорично: Исус е нашият Първосвещеник в небесното светилище. Какво точно прави Той за нас там? Какво биха могли да ни научат свещениците от земния храм за това какво върши Исус за нас в небесния?


Тази събота, 07.12.2019 г., ще се молим за църкви „Сопот” и „София-Благодат”.




Разказ
Три предупреждения в Абхазия
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Валентина Дмитриенко, решена да намери царевица, за да приготви питка за семейството си, вървяла бързо към пазар на открито в Абхазия – район, отделил се от бившата съветска република Грузия.

Нямала много пари, а продължилите месеци наред сражения в родния й град Сухуми довели до недостиг на храни.

Валентина видяла жена, която продавала изсушени кочани от платнена торба, но парите не били достатъчно. Спряла се и си помислила: „Възможно ли е да нахраня семейството си?“

Внезапно почувствала как някой я потупал по рамото и й казал с приятелски, но настоятелен глас: „Валя, тръгвай веднага!“

Сепнала се и се обърнала. Никой не стоял до нея.

Валентина се зачудила, но мислите й бързо се върнали към нейния съпруг Павел, който работел като адвентен пастор, и към 16-годишната й дъщеря Наташа. Погледнала към жената със скъпоценната царевица.

Отново усетила потупване по рамото.

„Валя, тръгвай веднага!“

Разбрала, че нещо не е наред и се втурала към изхода, но се спряла да поздрави двама съседи – Юри и Таисия. Забелязала жена, която продавала метли и попитала: „Колко струва?“

Отново усетила потупване по рамото за трети път. „Валя, тръгвай веднага!“

Валентина се затичала. След минути чула страховито свистене на артилерийски снаряд. Последвали още два снаряда.

Замръзнала на мястото си, когато чула силен взрив да отеква в градския център. Видяла как голям облак от пушек и прах се издига над пазара.

Плачела докато тича към дома и се молела: „Господи, благодаря Ти, че спаси живота ми! Но коя съм аз! Защо ме запази?“

По-късно Валентина се върнала към пазара и видяла дупките, оставени от снарядите. Два от кратерите били точно на тези места, където стояла неподвижно и гледала към царевицата и метлите.

Когато си спомня за онзи ден през 1993 г., Валентина често си мисли за стиха от Исая 43:2:, където Господ казва: „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят. Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали.“

„Снарядът е като огън, който гори хората, но Бог обещава: „С тебе ще бъда - споделя Валентина (на снимката). – Ние даваме на Бога право да ни защитава, като ходим с Него и живеем с Него. Целият ни живот е бил живот на служене. Защо Христос дойде на този свят? Да служи, както казва Елън Уайт. Това е и нашата цел в живота – да служим.“



Created by ULimited®