"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Най-малките от тези”
Служене на нуждаещите се
Джонатан Дъфи
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 21 - 27 септември 2019 г.

Общност от служители


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 21 септември
Стих за запаметяване:
„Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела” (Евреи 10:23,24).

В старанието си да изпълним християнската мисия не бива да подценяваме потенциала на църквата като организирана общност от вярващи. Вече отбелязахме предизвикателствата, с които може да се сблъскаме, когато се стремим да се справим с неправдата и бедността. Но когато работим с останалите вярващи в общността на вярата, можем да бъдем благословение за хората около нас.

Изкушени сме, когато се съберем като църква, да се разсейваме с дейността на самата църква и да забравим, че тя съществува, за да служи на света, в който я е поставил Бог. Като църковно тяло не бива да пренебрегваме страданията и злото, съществуващи около нас. Щом Христос не ги е пренебрегнал, ние също не би следвало да го правим. Трябва да сме верни на поръчението си да проповядваме евангелието, а заедно с това проповядване идва и делото по подпомагане на потиснатите, гладните, голите и безпомощните.


Заедно като църковна общност и организация ние сме тялото Христово (вж. 1 Коринтяни 12:12-20). Като такова заедно трябва да ходим както е ходил Исус, да достигаме другите, както ги е достигал Исус, и да служим като ръце, нозе, глас и сърце на Спасителя в днешния свят.




Пратеници на промяната Неделя - 22 септември

В някои от споменатите глави от книгата „Деяния на апостолите“ видяхме как първите вярващи християни са основали различен вид общност, като са се грижили за нуждаещите се помежду си и заедно са достигали до хората извън общността, като са им предлагали необходимата помощ и са ги канили да се присъединят към онова, което Бог е извършвал между тях.

Прибавяйки към дадените от Исус описания на солта и светлината, Павел използва множество метафори, за да представи действията на църквата в света. Сред тях той описва живеещите като Божи народ като жертва (вж. Римляни 12:1), Христово тяло (вж. 1 Коринтяни 12:12-20), като посланици (вж. 2 Коринтяни 5:18-20) и като аромат (вж. 2 Коринтяни 2:14-16). Всеки един от тези образи говори за ролята на представителите, или пратениците на Божието царство още сега, дори в един свят, опустошен от великата борба.


Прегледайте всяко от посочените по-горе „представителни” описания. Кое най-добре отговаря на начина, по който бихте желали да представяте Бога и Неговите пътища в своята общност и защо?


С всеки един от тези образи е свързано конкретно действие не като средство да бъдем приети от Бога, а като хора, които вече са били приети от Него чрез жертвата на Христос; като хора, които са откликнали на Божията любов и благодат, ставайки Негови посланици в един наранен и загиващ свят.

Но те също могат да се разглеждат и на още по-дълбоко ниво – тъй като Божията любов и благодат са целта на Небесното царство, когато действаме по такъв начин, че да ги отразяваме към другите с любов и благодат, представяме и участваме в това вечно царство още сега.

В международното право дадено национално посолство се счита за част от държавата, която представлява, дори когато се намира физически на чужда територия, може би далеч от съответната държава. По подобен начин представянето на пътищата на Божието царство предлага прозрения на тази вечна реалност тук и сега и по този начин посочва и предвещава окончателното поражение на злото. Вършейки това ние – като посланици на Христос, като Негови пратеници – можем да преживеем реалността на Неговата любов и справедливост в своя собствен живот, в църквата и в живота на онези, на които се стремим да служим.


Прочетете 2 Коринтяни 2:16. Каква е разликата между двата аромата и как да знаем ние от кой аромат сме?




Служещият остатък Понеделник - 23 септември

Стандартното определение за остатъка, посочено в библейското пророчество, е записано в Откровение 12:17: тези, които „пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус“ (вж. също Откровение 14:12). В повествованието на Библията тези характеристики бележат Божия народ в последните етапи от земната история. Но в библейските разкази можем да открием и примери за действията на този остатък, и особено как той служи на хората.


В това отношение примерът на Мойсей е плашещ. Прочетете Изход 32:1-14. Какво е сравнението между Мойсей в тази история и остатъка, описан в Откровение 12:17?


В гнева Си към народа на Израил Бог заплашва да ги унищожи и да прехвърли обещанията, дадени на Авраам – че потомството му ще стане велик народ – на Мойсей и на неговото семейство (вж. Изход 32:10).

Но Мойсей не желае това. Вместо да го приеме, той има смелостта да се бори с Бога, като предположи, че ако Господ постъпи така, както заплашва да действа, ще Го представи в лоша светлина (вж. Изход 32:11-13). Но след това стига още по-далеч и залага себе си на карта, за да отстоява случая си пред Бога.

Мойсей се старае да води тези хора в пустинята. Те роптаят и се карат почти от момента, в който ги е извел на свобода. И все пак той казва на Бога: „Ако не можеш да им простиш, „моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал“ (Изход 32:32). Мойсей предлага да се откаже от вечността, за да спаси онези, с които споделя пътуването си.

Какъв силен пример за саможертвено застъпничество в полза на онези, които не го заслужават! И какъв силен символ на целия спасителен план!

„Когато Мойсей се застъпи за Израил, плахостта му се изгуби в един дълбок интерес и любов към хората, за които бе извършил толкова много чрез Божиите ръце. Господ послуша молбите му и отговори на несебелюбивата му молитва. Бог бе изпитал слугата Си. Бе изпитал неговата вярност и любов към грешащия, неблагодарен народ. И Мойсей с благородство издържа този тежък изпит. Загрижеността му към Израил не произтичаше от себелюбива подбуда. Благополучието на Божия избран народ му бе по-скъпо от почитта към личността му, от привилегията да стане родоначалник на могъщ народ. Бог бе доволен от неговата вярност, от простосърдечието и благочестието му и му повери като на верен пастир голямата задача – да води Израил към обещаната земя“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Стр. 212, изд. „Нов живот“, София).


Какво ни разкрива тази история за начина, по който ние – доколкото е възможно – трябва да се отнасяме спрямо грешащите около нас?




Достигане до душите Вторник - 24 септември

Понякога църковните разговори като че ли зациклят върху очевидната нужда да се избира между наблягането върху социалната или евангелизационната дейност – или благотворителност, или свидетелстване; или справедливост, или евангелизиране. Но когато разберем по-добре всяка една от тези концепции и наблюдаваме служенето на Исус, различието се разпада и осъзнаваме, че проповядването на евангелието и работата в помощ на другите са тясно свързани.

В едно от най-известните си свидетелства Елън Уайт обяснява това по следния начин: „Само по Христовия път може да се стигне успешно до хората. Спасителят общуваше с хората като човек, Който им желае най-доброто. Съчувстваше им, помагаше в нуждите им и спечелваше доверието им. И тогава им заповядваше: „Следвайте Ме!” (…)

На бедните трябва да се помага, за болните - да се полагат грижи, опечалените и наскърбените - да се утешават, неопитните - да се съветват. Трябва да плачем с плачещите и да се радваме с радващите се“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Стр. 106, 107, изд. „Нов живот“, София, 1998).

Както видяхме, тези две действия на Царството – справедливостта и евангелизирането – са тясно преплетени не само в служенето на Исус, но и в Неговото първо поръчение към учениците: „И като отивате, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:7,8). Накратко, един от най-добрите начини да достигнем другите с нашата вест, е като служим на техните нужди.


Прочетете 1 Петър 2:12 и Филипяни 2:15. Какво казват Петър и Павел за свидетелската сила на добрите дела, извършвани от Божия народ?


В по-широкото разбиране на Божието благовестие евангелизмът няма никакъв смисъл, ако липсва пламенност за хората. Стихове като 1 Йоан 3:16-18 и Яков 2:16 подчертават противоречието при проповядване на евангелието, без то да бъде прилагано на практика. В най-добрия си вид евангелизмът – споделянето на благата вест за надежда, спасение, покаяние, преобразяване и Божията всеобхватна любов – е израз на справедливост.

Евангелизмът и желанието за справедливост произтичат от разпознаването на Божията любов към изгубените, съкрушените и наранените хора – любов, която расте и в нашите сърца под влияние на Бога в живота ни. Ние не избираме едното или другото действие; вместо това сътрудничим на Бога в работата за хората, като посрещаме истинските им нужди и използваме поверените ни от Него ресурси.


Как да се уверим, че вършейки добри дела за другите, не пренебрегваме проповядването на добрата вест за спасението?




Благодат вътре в църквата Сряда - 25 септември

В началото на книгата „Йов“ Бог посочва Йов и верността му към Него като проява на благостта на Божиите пътища и на взаимоотношенията Му с падналото човечество (вж. Йов 1:8). Забележително е, че Той позволява репутацията Му да зависи от живота на Неговия народ на земята. Но Павел разширява доверието на Бога в някои от Неговите „светии“, като включва общността на църквата: „така че на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога“ (Ефесяни 3:10).


Прочетете Ефесяни 2:19. Според вас какво се включва в идеята църковната общност да бъде описана като Божие „семейство“? Как това описание би трябвало да повлияе върху действията на организираната църква?


Във всяка общност или организация начинът, по който тя се отнася към своите членове, отразява основните ценности на групата. Като Божие семейство, тяло Христово и общност на Духа, църквата има най-висшето призвание, което да осъществява и според което да живее: „Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите“ (1 Коринтяни 14:33).

Ценности като справедливост, благодат и любов – проявени в Божията справедливост, благодат и любов – би трябвало да ръководят всичко, случващо се в църквата. От местните църковни общности до световната църковна организация, тези принципи трябва да ръководят нейните водачи в начина, по който ръководят, вземат решения и се грижат за „онези най-малки“ в църковната общност. Те трябва също така да насочват към разрешаване на възникващите от време на време сред членовете конфликти. Ако не можем да се отнасяме към хората сред нас със справедливост и достойнство, как ще правим това за другите?

Когато църковната организация наема служители, тя трябва да бъде щедър работодател, ценящ хората преди всичко останало и да работи срещу несправедливото отношение към членовете. Църквите трябва да бъдат безопасни места, а всички църковни членове да правят всичко възможно, за да защитят уязвимите. И както виждаме в ранната църква, членовете на църковната общност трябва да бъдат особено подготвени да окажат подкрепа на онези от своето „семейство“, които страдат или изпитват някаква нужда.

Исус дава следната заповед, като обяснява, че тя не само ще преобрази общността на вярващите, но и ще изяви реалността на вярата им пред външните наблюдатели: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34,35).




Взаимно насърчение за добри дела Четвъртък - 26 септември

Дори и с най-добрите мотиви и намерения и с убеждението, че сме на страната на Бога и на доброто, работата за Господа може да бъде трудна и обезкуражаваща. Тъгата и болката на нашия свят са реални. Това е една от причините, поради които се нуждаем от църковната общност. Исус дава пример за този вид подкрепяща общност със Своите ученици. Той рядко изпраща хората сами и дори когато това се случва, те скоро се събират отново, за да споделят историите си и да подновят своята енергия и смелост.


Прочетете Евреи 10:23-25. Евреи 10:25 е най-познатият от тези стихове, така че какво добавят предшестващите два стиха към нашето разбиране на така познатия стих? Кои са някои от начините, по които можем да се насърчаваме един друг „към любов и добри дела“?


В почти всяка задача, кауза или проект, дадена група от хора, работещи заедно, могат да постигнат повече от всички останали, работещи поотделно. Това отново ни напомня за картината на църквата като Христово тяло (вж. Римляни 12:3-6), в което всички имаме различни, но допълващи се роли. Когато всеки от нас прави това, което върши най-добре, но по начин, позволяващ на влиянията ни да работят заедно, можем да бъдем убедени чрез вяра, че животът и постъпките ни ще допринесат за промени с вечна стойност.

Въпреки че резултатите са важни, когато се стремим да вършим правото – те да касаят хората и техния живот – понякога трябва да се доверяваме на Бога независимо от резултатите. Възможно е, когато работим за облекчаване на бедността, за защита на уязвимите, за освобождаване на потиснатите и за отстояване правата на безгласните, да не виждаме значителен напредък. Но имаме надеждата, че работим в една много по-голяма и неизбежно победоносна кауза: „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Галатяни 6:9,10, вж. също Евреи 13:16).

Ето защо сме призовани да се насърчаваме – буквално да вдъхваме смелост – един друг. Животът на вярност е както радостен, така и труден. Нашият Бог на справедливостта и нашата общност на справедливостта са най-голямата ни подкрепа и онова, към което каним другите да се присъединят.


Познавате ли човек, който редовно работи за облекчаване на страданията на другите? Как бихте могли да насърчите този човек или група от хора в доброто дело, което извършват?




Разширено изучаване Петък - 27 септември

Прочетете статиите „Верен свидетел“ в книгата на Елън Уайт „Деяния на апостолите“ и „Любезността – ключ към сърцето“ в „Служене на благоденствието“.


„И ние трябва да вършим делото, което вършеха учениците. Всеки христи-янин трябва да бъде мисионер. Изпълнени със състрадание и съчувствие, трябва да служим на другите, на нуждаещите се от помощ, и самоотвержено да се стараем да облекчаваме болките на страдащото човечество (...)

Трябва да нахраним гладните, да облечем голите и да утешим болните и опе-чалените. Да насърчаваме отчаяните души и да вдъхваме надежда на обезсърчени-те.

Христовата любов, която се изявява в самоотвержена служба, ще намери път да промени злодееца по-лесно, отколкото мечът или затворът. Сърцето често се ожесточава от укорите, Христовата любов го стопява“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Стр. 71, 73, изд. „Нов живот“, София, 1998).

„Робството, кастовата система, несправедливите расови предразсъдъци, потисничеството на бедните, пренебрегването на нещастните – всички те са изложени като нехристиянски и като сериозна заплаха за благосъстоянието на човешкия род и като злини, които църквата Христова е определена от своя Господ да събори“ (Президентът на Генералната конференция А. Г. Даниелс в реч за делото на Елън Уайт на нейното погребение. Случки от живота на Елън Уайт. Стр. 473 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1. Има много хора, групи и организации, които се стремят да облекчат положението на нуждаещите се в света. Какви неповторими силни страни, прозрения и ресурси Църквата на адвентистите от седмия ден може да допринесе в тази задача?

2. Спомняте ли си случай, когато сте се почувствали насърчени и подкрепени от вашата църковна общност? Като се поучите от този опит, как бихте могли да отправите същото насърчение спрямо другите?

3. Освен като подкрепа на църковна общност, кои други неща могат да ви помогнат да избегнете ситуацията, при която „ни дотяга да вършим добро“?

4. Кои са някои от проектите и инициативите за справедливост и облекчаване на бедността, които знаете, че понастоящем Църквата на адвентистите от седмия ден подкрепя по целия свят? Как бихте могли да допринесете за този аспект от църковната дейност?


Обобщение: Да, като християни ние сме призовани да се посветим на нуждите на другите, особено на болните, страдащите и потиснатите. И макар да имаме индивидуалните си отговорности в тази сфера, като насочена към служенето на другите общност можем да бъдем много по-ефективни, ако работим заедно като църковно семейство.


Тази събота, 28.09.2019 г., ще се молим за църкви „Попина” и „Попово”.




Разказ
Да закараш пътниците до Христос
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Бюнгеун Оух, таксиметров шофьор от селските райони на Южна Корея, никога не бил завел човек до Христос, въпреки че отдавна бил в църквата. Решил, че това трябва да се промени.

Срещал се с много редовни клиенти и започнал да изгражда връзка с тях. Вземал телефонните им номера и заедно със съпругата си ги канел на вечеря или ги посещавал в домовете им.

Един съботен следобед Бюнгеун и съпругата му Михюн Юн посетили дома на клиент на име Чой. Разговаряли известно време, след което го поканили на вечеря. Когато излизали от къщата, г-н Чой посочил малка църква наблизо и казал, че някога посещавал богослуженията.

Бюнгеун видял възможност да сподели своята вяра.

„Имаме прекрасна църква – казал той. – Би ли желал да я посетиш?“

Г-н Чой се съгласил да посети църквата в град Чунчон.

Бюнгеун го завел в местен ресторант. Собственикът адвентист показал колко много се радва, че г-н Чой възнамерява да отиде на църква и заявил, че основното блюдо е за сметка на заведението. Тази любезност удивила Чой и засилила желанието му да посети църквата.

След първата събота г-н Чой започнал да посещава всяка седмица и след време бил кръстен.

Така Бюнгеун спечелил първата си душа за Христос, но решил да не престава.

Веднъж видял възрастен мъж да излиза от дома си. Преди също го бил виждал и затова спрял да го поздрави.

„Тъкмо се канех за повикам такси“, казал мъжът.

Бюнгеун бързо му предложил да го закара до желаното място. Докато шофирал, научил, че мъжът се казва Парк. Решил, че трябва да го посети в дома му още същата вечер.

Бюнгеун и съпругата му пристигнали с малък подарък. Г-н Парк ги поканил в гостната и ги запознал със съпругата си Чунджа Ан. Разбрали, че жената има проблем. Не можела да посещава неделните богослужения, тъй като работела по шест дни в седмицата и единственият й почивен ден бил в събота.

„Ние ходим на църква в събота – казал Бюнгеун. – Защо не дойдете с нас?“

Скоро жената била кръстена.

За две години Бюнгеун довел трима до Христос. Убеден е, че ако той, 58-годишният таксиметров шофьор може да ги направи, значи всеки друг може.

„Намали работата си, за да можеш да вършиш Божията работа – казва той. – Направи живота си по-семпъл, след което го изпълни с радостта от срещата с нови души.“



Created by ULimited®