"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Сезоните на семейството Клаудио и Памела Консуегра
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 11 - 17 май 2019 г.

Тайните на семейното единство


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 11 май
Стих за запаметяване:
„Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).

Семейният живот преминава през различни сезони за различните хора. За майката и бащата идването на децата е огромна промяна, която ще трае до края на живота им. А наследниците, разбира се, също преминават през различни етапи на живота, докато напуснат дома и може би отгледат собствени деца.

Обаче независимо дали сме родители, или деца, всички ние страдаме от един и същ проблем – нашето грешно естество, което може да направи единството в семейството най-малкото трудно постижимо.


Да, в тялото на Исус Христос на кръста цялото човечество е примирено с Бога и един с друг (Ефесяни 2:13-16; Колосяни 1:21-23), но на практично ниво ние всеки ден трябва да приемаме благодатта на Христос, която единствена може да направи семейното единство жива опитност за всички, които я търсят с вяра. Ежедневно трябва да преживяваме това в живота си. За щастие, чрез Христовата благодат това е възможно.




Христос – центърът Неделя - 12 май

Каква илюстрация използва ап. Павел, за да опише новото единство, съществуващо между народите в Христос? Как Христос е направил „едно“ от „двата“? Ефесяни 2:11-22


Кръстът на Христос премахва бариерите, разделящи хората един от друг. По-рано стените са отделяли поклонниците в еврейския храм, мъжете от жените и евреите от езичниците. Описвайки единството на евреи и езичници в Христос, Павел употребява език, който би могъл да се приложи и за други разделения между нации, групи от хора, социални класи и полове. „За да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир“ (Ефесяни 2:15) е добра вест, която помага на двойките наистина да познаят единството на „едната плът“ в брака. Освен това чрез вяра в Христос могат да бъдат примирени отдавна разделени семейства.


Едно е да цитираме библейски стихове за единството в Христос; съвсем друго е наистина да го преживеем. Какви практични промени внася Христос в живота ни, които ни дават възможност да изпитаме на практика единството и хармонията, които са ни обещани? Римляни 6:4-7; 2 Коринтяни 5:17; Ефесяни 4:24-32


„Представете си голям кръг, от ръба на който вървят много линии към центъра. Колкото по-близо са те до центъра, толкова по-близо са и една до друга (…) Колкото повече се приближаваме до Христос, толкова по-близо ще бъдем един до друг“ (Уайт, Е. Дом и семейство. С. 179 – англ. изд.).

„Между баща и син, съпруг и съпруга (…) застава Христос, Ходатаят, независимо дали Го забелязват, или не. Не можем да установим пряка връзка извън самите себе си, освен чрез Него, чрез Неговото Слово и чрез следването Му“ (Dietrich Bonhoeffer, The Cost of Discipleship (New York: The MacMillan Publishing Co., 1979), p. 108).


Колко близо е вашето семейство или църковното семейство до центъра на този кръг? Какво още трябва да „понижим“, за да може връзките да бъдат такива, каквито е редно да бъдат?




Да станем едно чрез Неговата любов Понеделник - 13 май

„И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всички, както и ние преизобилваме към вас“ (1 Солунци 3:12).


Исус се моли на Своя Отец последователите Му да бъдат „едно, както и Ние сме едно“ (Йоан 17:22). Обобщете какво казва Той тук, като отдава особено внимание на ролята на любовта, необходима за постигане на това единство.


В тази молитва Исус се вълнува от единството между Своите последователи. Любовта агапе е съществена за това единство. „Агапе“ е библейската дума за Божията любов, употребена в тази молитва и на много други места в Новия Завет. Такава любов е самата същност на Божието естество (1 Йоан 4:8) и по нея се разпознават Исусовите последователи (Йоан 13:35). Тя не идва естествено в грешното човешко сърце. Навлиза в живота на човека, когато Христос пребъдва във вярващия чрез Духа Си (Римляни 5:5; 8:9,11).

„Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих“ (Йоан 15:12). Ученикът Йоан, написал тези думи, в миналото не е бил любящ, а горд, жаден за власт, критичен и избухлив (Марк 3:17; Лука 9:54,55; вж. Уайт, Е. Копнежът на вековете, с. 295 – англ. изд.). По-късно през живота си той си спомня, че Исус го е обичал въпреки тези качества. Любовта на Учителя постепенно променя ученика, като го прави способен да обича другите в християнското единство. „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:19), пише той и „понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).


Прочетете 1 Коринтяни 13:4-8. Поставете своето име на местата, където се споменава думата „любов“. Добре ли звучи? Помолете Исус да внедри тези качества на любовта в живота ви чрез Своя Дух. Какви промени може Той да ви подскаже да направите, за да постигнете този християнски идеал?




Егоизмът: разрушител на семейството Вторник - 14 май

„Ако се отхвърлеха гордостта и егоизмът, повечето трудности щяха да бъдат премахнати за пет минути“ (Уайт, Е. Ранни писания. С. 119 – англ. изд.).


Нашето човешко естество е покварено от греха. А може би най-големият пример за тази поквара е проклятието на егоизма. Изглежда, че се раждаме егоисти; можем да забележим този факт в малките деца, които постоянно искат само за себе си: „Аз, аз, аз…“. Когато достигнем зрялост, тази черта вече се е проявила в много страшни форми, особено в дома.

Исус, разбира се, е дошъл да промени това (Ефесяни 4:24). Неговото Слово ни обещава, че чрез Него няма да ни владее тази разрушителна черта на характера. Целият Му живот е съвършен пример за това какво означава да живеем без егоизъм; до степента, до която подражаваме на живота Му (1 Йоан 2:6), ще победим склонността да живеем само за себе си.


Прегледайте следните стихове. Какво ни казват те за егоистичния живот?

Филипяни 2:3-5

1 Йоан 3:16-18


Както пише Елън Уайт по-горе, ако се отхвърлеха гордостта и егоизмът, толкова много проблеми щяха да се решат изключително бързо, много преди да гноясат и да ферментират, и накрая да се превърнат в нещо отвратително. Всички членове на семейството, особено родителите, трябва да бъдат пречистени (Притчи 16:6) от този грях в подножието на Кръста (най-великия пример в цялата вселена за саможертва), дори ако това означава постоянно да се връщат при Кръста и да коленичат в молитва с вяра, със сълзи и покорство.


Колко време прекарвате при Кръста, борейки се срещу всеки егоизъм, който се проявява в живота ви? Как следният стих (Матей 7:16) ви показва дали прекарвате достатъчно време там?




Подчинение Сряда - 15 май

Какъв съвет дава Павел за смирението и служенето във взаимоотношенията? Ефесяни 5:21. Според вас как това отношение допринася за единството на църквата? Защо е толкова важно в дома? Ефесяни 5:22-33;6:1-9


Думата „подчинявам се“ (Ефесяни 5:21) означава да се смиря пред друг човек въз основа на доброволно решение. Този удивителен принцип води началото си от Христос (Матей 20:26-28; Йоан 13:4,5; Филипяни 2:5-8) и характеризира всички онези, които са изпълнени с Неговия Дух (Ефесяни 5:18). „Благоговението пред Христос“ мотивира хората да се покоряват по този начин (Ефесяни 5:21). Взаимността в себеотрицанието е била и все още е революционно християнско учение за социалните връзки. То оживотворява духовната реалност, че всички са едно в Христос, без изключение.

Принцип на домакинството. Опитното поле за християнското покорство е домът. Ако този принцип действа там, ще окаже огромно влияние в църквата. Павел преминава веднага от въвеждането на принципа на покоряването към коментар за приложението му в семействата.

Ефесяни 5:22-33;6:1-9 разглежда три двойки взаимоотношения – най-широко разпространените, обаче най-неравностойните в обществото. Идеята не е да се утвърждава съществуващият социален ред, но да се покаже как работят верските принципи на Христос, когато съществува радикално различно доброволно подчинение на вярващите един на друг.


Според вас защо Павел постоянно говори първо за тези, които са социално по-уязвими в съответната култура – съпругите, децата и робите? Запишете ключовата фраза, свързана с подчинението на всеки един от тях.

Ефесяни 5:22

Ефесяни 6:1

Ефесяни 6:5


Хората, които имат по-голяма социална власт – съпрузите, родителите, господарите – винаги се разглеждат на второ място. Всеки получава заповед, доста необичайна за тогавашната култура. Тези заповеди трябва да са удивлявали вярващите от първи век. Те изравняват достъпа до Кръста и разкриват пътя, по който може да се постигне истинско единство във взаимоотношенията.




Да живеем в любов, както обещаваме Четвъртък - 16 май

В края на краищата семейната спойка и единство почиват върху решението на членовете на семейството да се грижат един за друг, а началото е обетът на брачните партньори. За съжаление, библейската история е наситена с примери за неизпълнени обещания, разрушено доверие и липса на посвещение, когато е било най-необходимо. В Писанието намираме също и вълнуващи примери за обикновени хора, които с Божията помощ отдават себе си на приятелите и семействата си и спазват своите обещания.


Разгледайте следните семейства и нивото на тяхното посвещение. Как в някои от тях то би могло да се подобри? Какво укрепва предаността към другите?

Посвещение на родител-дете (Битие 33:12-14; Изх. 2:1-10)

Посвещение на братя/сестри (Битие 37:17-28)

Семейно посвещение (Рут 1:16-18; 2:11, 12, 20; 3:9-13;4:10, 13)

Брачно посвещение (Осия 1:2, 3, 6, 8; 3:1-3)


Когато се посвещаваме на друг човек, както в брака или при решението да родим или осиновим дете, трябва да решим доброволно да се отдадем напълно, за да вземаме различни решения в бъдеще: да се откажем от контрола над важна част от живота си. Законите ограничават лошото поведение, но брачните и семейните връзки имат нужда от любов, за да процъфтяват.


Какво означава за теб лично Исусовото обещание за посвещение (Евреи 13:5)? Какво влияние трябва да окаже Неговото посвещение към теб върху твоето посвещение спрямо Него, към брачния ти партньор, към децата и другите вярващи?




Разширено изучаване Петък - 17 май

Елън Уайт, „Свещен кръг“, с. 177-180 от „Дом и семейство“; Свидетелства към църквата, Т. 6, с. 236-238.


Единството – първата работа. „Първата работа на християните е да бъдат единни в семейството (…)

Колкото по-тясно са свързани членовете на едно семейство в работата си в дома, толкова по-възвисяващо и полезно ще бъде влиянието, което бащата и майката, синовете и дъщерите ще упражняват извън дома“ (Уайт, Е. Дом и семейство. С. 37 – англ. изд.).

Тайната на семейното единство. „Причината за разделенията и разногласията в семействата и в църквата е отделянето от Христос. Приближаването до Него означава да се приближаваме един към друг. Тайната на истинското единство в църквата и в семейството не е дипломация, ръководство, нито свръхчовешки усилия да се победят трудностите – макар че и това трябва да се прави в голяма степен – но единството с Христос“ (пак там, с. 179).


Въпроси за разискване:

1.Поговорете за влиянията във вашето общество, работещи срещу семейното единство. Какви практични решения бихте могли да предложите на някое семейство, което се бори срещу тези влияния?

2.Има ли семейство в църквата ви, което се е разделило наскоро? Ако да, какво бихте могли да направите като група, за да помогнете на всеки негов член в този кризисен период?

3.Обсъдете всеобхватния въпрос за подчинението. Как трябва да се разбира то в християнски контекст? По какъв начин се злоупотребява с него?

4.Кои принципи за семейното единство могат да бъдат приложени и към църковното единство?


Тази събота, 18.05.2019 г., ще се молим за църкви „Димитровград” и „Добрич”.




Разказ
Човекът споделя съботата
От Андрю Макчесни

Не са много хората, които могат да кажат, че са говорили с ангел.

Фермерът Нотли Тодуел би могъл да го каже, но вместо това предпочитал да нарича тайнствения непознат „човека“.

Една вечер в края на 80-те години на 19-и век Нотли се молел, докато се връщал с цигулка в ръка след свирене на селска танцова забава в Тексас. Чувствал се объркан. Бил израснал като вярващ в спазването на неделята, но когато започнал да изучава Библията, прочел какво е записано в четвъртата заповед: „Помни съботния ден, за да го спазваш свято“ (Изход 20:8).

Докато се молел, внезапно до него застанал човек. Нотли познавал всички в околността, но никога преди не го бил виждал. Не се уплашил. Непознаят имал приятно излъчване.

„“Просто се появил и започнал да му говори“, разказва внучката му Лорена Стиголд, сега на 94 години.

Разговорът скоро се насочил към съботата и Нотли споделил убеждението, че Бог е отделил съботата, а не неделята. Изразил смущението си от това, че не може да намери нито един човек, спазващ съботата.

Непознатият казал, че познава група хора, които се покланят на Бога в събота, и му дал подробни разяснения как да ги намери. Нотли се обърнал настрана и когато погледнал обратно, човекът вече го нямало.

„Просто се обърнал и човекът изчезнал“, разказва пра-правнучката му Реба Сейферт, сега на 68 години.

След като се върнал у дома, Нотли разказал на жена си за необичайната среща. След два дена решили да последват указанията. Стигнали до ферма, където малка група адвентисти от седмия ден се събирали всяка събота.

Нотли бил кръстен в адвентната църква заедно със съпугата си и осемте си деца. След време станал местен църковен ръководител и основал първата адвентна църква в района, намираща се между градовете Линден и Мариета в щата Тексас.

Макар че сега църквата е затворена, в района се появили други църкви, включително една в Линден, която се посещава от Лорена и други нейни роднини.

Наследството на Нотли също продължава да живее. Неговата вярност към Бога създала няколко поколения от мисионски настроени надвентсти, които служили като библейски работници, литературни евангелизатори и ръководители в Тексас и извън щата.

„Той станал първият адвентист в едно голяма семейства“, казва Реба, едно от четирите деца на внучката Лорена.

Нотли никога не казал, че непознатият е ангел, но семейството му вярва, че той бил изпратен от небето в отговор на искрена молитва.

„Просто го наричаше „човека“, но вярваше, че Бог го е изпратил, твърди Лорена, която чула дядо си да разказва тази история, докато била още малко момиче. „Вярвам, че това е бил ангел.“



Created by ULimited®