"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Сезоните на семейството Клаудио и Памела Консуегра
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 април 2019 г.

В самота


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 април
Стих за запаметяване:
„И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник“ (Битие 2:18).

Преди години по новините гръмна една трогателна, но болезнена история. Млада жена била намерена мъртва в апартамента си. Макар че самата смърт била трагична, още по-лошото било, че жената била мъртва повече от 10 години, преди да я намерят. Десет години! Затова въпросът, който задавали хората, и то с основание, бил: Как може в голям град като този, с толкова много хора и толкова много средства за комуникация, една жена, която не е бездомник, да е мъртва от толкова дълго време и никой да не забележи?

Макар и изолиран случай, тази история разкрива следната реалност: много хора страдат от самота. През 2016 г. „Ню Йорк Таймс“ публикува статия със заглавие: „Учените се сблъскват с епидемия от самота“. Проблемът е съвсем реален.


Още от самото начало ние, хората, не сме създадени да бъдем самотни. От Едем насетне е трябвало да живеем в общение с други хора до една или друга степен. Разбира се, навлиза грехът и след това нищо вече не е такова, каквото е трябвало да бъде. Тази седмица ще разгледаме въпроса за другарството и самотата, с който всички ние сме се сблъсквали в различни моменти от живота си. Ако вие не сте самотни, считайте се за щастливци.




Другарството Неделя - 21 април

Прочетете Еклесиаст 4:9-12. Каква е основната идея тук? За кой принцип на живота се говори?


Малцина от нас могат да се справят сами. Дори ако сме самотници и обичаме самотата, рано или късно не само ще ни липсва компания, но и дори ще я търсим, особено в моменти на нужда. Създадени сме за общуване, за общност. Колко щастливи са хората, които имат близки да ги утешават и подкрепят в трудни моменти.

За съжаление, има хора в нашата църква, на работното ни място или там, където живеем, които си нямат никого, към когото да се обърнат не само във време на нужда, но дори и да разменят по някоя дума в края на деня. Чувството за самота може да ни налегне по всяко време. „Най-трудният ден за мен – казва един неженен мъж – е неделята. През седмицата съм заобиколен от хора на работа. В събота виждам хора в църквата. Но в неделя съм съвсем сам.“


Какви принципи можем всички ние да научим от следните пасажи особено когато преживяваме период на самота? Йоан 16:32,33; Филипяни 4:11-13


Да, като християни имаме не само истинския Бог, но и способността реално да общуваме с Него. И наистина можем да черпим утеха от близостта Му до нас. Но близостта на Бога до Адам в Едем не Му пречи да каже: „Не е добре за човека да бъде сам“ (Битие 2:18). Бог знае, че Адам, дори когато общува с Бога в свят, незасегнат от греха, все пак има нужда от човешко другарство. А колко повече всички ние днес.

Обаче трябва да внимаваме и да не приемаме за даденост факта, че след като наоколо има много хора, човек не може да бъде самотен. Някои от най-самотните хора живеят в големите градове, където често си взаимодействат с други хора. Това, че наоколо има ходещи „тела“, не означава, че никой не би могъл да се чувства самотен, отчужден и нуждаещ се от другарско рамо.


Невинаги е лесно да разберем кой се чувства самотен, отчужден, отхвърлен или просто страдащ и нуждаещ се от компания само за да поговори с някого. Как бихте могли съзнателно да се стремите да ги откривате?




Неженените Понеделник - 22 април

Една млада жена говореше за предимствата на необвързания живот: „Два пъти имах възможност да служа в мисионското поле и се съгласих веднага без капчица колебание“. Един женен човек със семейство ще трябва да помисли малко повече, преди да вземе такова решение, защото не става въпрос само за него, но и за брачния му партньор и за децата.


Според ап. Павел кои са основателните причини да останем неженени? 1 Коринтяни 7:25-34


Повечето хора смятат, че женитбата е Божията воля за тях. Не казва ли Бог: „Не е добре за човека да бъде сам?“. И все пак има много библейски примери за хора, които не са били женени, включително и най-великият пример – Исус Христос.

Йеремия получава заповед да не се жени (Йеремия 16:1-3); това е присъда в една историческа ситуация. Не знаем дали това ограничение някога е било отменено, но е ясно, че той е бил велик пророк, докато е бил неженен.

Също и семейното положение на Йезекиил явно не е било особено важно, въпреки че съпругата му умира неочаквано. Не му е позволено дори да жалее, но трябва да продължи да извършва службата, определена му от Господа (Йезекиил 24:15-18). Бракът на пророк Осия също се разпада, но той успява да продължи да изпълнява своята служба. Историята ни звучи малко странно, защото Бог му казва да се ожени за блудница, за която предварително знае, че ще напусне пророка заради други мъже (Осия, 1-3 гл.). Връщайки се назад, виждаме как Бог се опитва да илюстрира несподелената любов, която питае към Израил и към нас, но сигурно е било изключително трудно и болезнено за Осия да бъде жива притча.

Във всеки от тези примери въпросът не касае семейното положение. Бог се интересува от почтеността, покорството и способността на човека да каже това, което Бог му е възложил да изрече. Трябва да знаем, че животът ни не се определя само от семейното ни положение. Много гласове днес ще ни кажат, че не сме пълноценни хора, ако не се оженим. Павел би отговорил: „Не бъдете като хората от този свят“. Вместо това „предлагайте телата си като жива жертва, чиста и угодна на Него“ (Римляни 12:1,2; CEV).


Как на практика можете да служите на неженените – църковни членове или не?




Когато настъпи краят на брака Вторник - 23 април

Като изключим физическите страдания и смъртта, има ли нещо, което грехът да е осакатил повече от семейството? Сякаш фразата „нефункционално семейство“ е станала излишна. Та кое семейство не е до известна степен нефункционално?

С изключение на смъртта разводът е един от най-тежките проблеми, с които се сблъсква семейството. Хората, преживяващи тази ужасна криза, изпитват цяла палитра от чувства. Вероятно отначало това е скръбта, която в зависимост от човека може да продължи от няколко месеца до години с различна интензивност. Някои изпитват страх, притеснение от неизвестното, финансови тревоги и опасения, че няма да се справят с живота. Други преживяват период на депресия, гняв и да – самота.


Какви общи принципи за развода бихме могли да извлечем от следните стихове? Малахия 2:16; Матей 5:31, 32; 19:8; 1 Коринтяни 7:11-13


„Църквата като проводник на изкуплението от Христос трябва да служи на членовете си във всички техни нужди и да подкрепя всеки един, за да могат те всички да израстват като зрели християни. Това е особено важно, когато членовете трябва да вземат решения за цял живот, като брака, или когато преживяват кризи, като развода. Когато бракът на една двойка е застрашен от разпад, трябва да бъдат положени всички възможни усилия от партньорите или от хората в църквата и в семейството, които им служат, с цел да се постигне примирение в съответствие с Божествените принципи за възстановяване на накърнени взаимоотношения (Осия 3:1-3; 1 Коринтяни 7:10,11; 13:4-7; Галатяни 6:1).

Материалите в помощ на членовете за изграждане на стабилен християнски дом са достъпни чрез църквата или други църковни организации. Тези материали включват: (1) програми за напътствие на сгодени двойки, (2) програми за наставление на женени двойки и семействата им и (3) програми за подкрепа на разбити семейства и разведени хора“ (Църковен наръчник на Църквата на адвентистите от седмия ден. 19-то издание, Nampa, Idaho: Pacific Press Publishing Association, 2016, с. 161).


Как практично и неосъдително можете да помогнете на човек, преживяващ развод?




Смърт и самота Сряда - 24 април

Някой някога е задал въпроса: Каква е разликата между хората и пилетата по отношение на смъртта? Отговорът е, че за разлика от пилетата, които умират, ние, хората, които умираме, знаем, че ще умрем. А пилетата не знаят. Именно съзнанието за неизбежната смърт силно влияе върху начина ни на живота сега.

Добре известно ни е, че всички взаимоотношения, включително и бракът, рано или късно завършват с най-големия ни враг: смъртта. Колкото и да е близка връзката, колкото и велика да е любовта, дълбокото общуване, прекараното време заедно, като хора ние (за разлика от пилетата) знаем, че рано или късно ще настъпи смъртта (ако Исус не дойде преди това), и когато това стане, нашата връзка ще бъде прекъсната. Такава е съдбата ни от първия грях насетне и така ще бъде до Христовото завръщане.

Библията не казва кой от двамата – Адам или Ева – е починал първи, но сигурно е било изключително болезнено за другия, особено след като смъртта никога не е трябвало да бъде част от живота им. Ако, както видяхме в един предишен урок, смъртта на един-единствен лист им е причинила скръб, какво ли преживял този от тях, който е изгубил брачния си партньор?

Проблемът е, че сме толкова свикнали със смъртта, дори я приемаме за даденост. Но тя никога не е трябвало да бъде нещо, на което да бъдем подложени. Затова до ден-днешен се опитваме да я проумеем, но толкова често не успяваме.


Какво казват следните стихове за смъртта и как се борят хората с нея? Исая 57:1; Откровение 21:4; 1 Солунци 4:17,18; Матей 5:4; 2 Царе 18:33; Битие 37:34


Няма съмнение, че ние не просто осъзнаваме реалността на собствената си смърт, но и реалността на смъртта на другите, на близките ни или на най-близкия ни другар. Затова рано или късно много от нас ще преживеят период, сезон на самота поради смъртта на другия. Трудно е, боли много, но в такива моменти можем и трябва да изискваме Божиите обещания. Все пак в този свят на грях, страдания и смърт какво друго ни остава?


Как би могла църквата да помага на хората, за които се знае, че страдат от самота заради смъртта на любим човек?




Духовно сами Четвъртък - 25 април

Млада жена на име Натали била женена от седем години, когато по покана на приятелка посетила евангелизация на Църквата на адвентистите от седмия ден. Тъй като получила убеждение от наученото, предала сърцето си на Христос, преживяла новорождение и – въпреки упоритите възражения на съпруга ѝ, на неговите и нейните родители, дори на близката ѝ съседка – Натали се присъединила към Адвентната църква. Тя също съобразила начина си на живот във всяко възможно отношение с новата си вяра.

Както бихме могли да очакваме, срещнала силна съпротива; ситуацията особено се влошила от съпруга ѝ, който заявил, и то с основание: „Не това очаквах, когато се оженихме. Ти си напълно нов човек, а аз си искам стария обратно“.

Вече години наред тя се опитва да живее като вярващ човек. Макар и женена, бихме могли да я наречем „духовно сама“.


Какви насърчителни думи бихме могли да открием в следните стихове за хора, които се чувстват духовно сами? Исая 54:5; Осия 2:19,20; Псалми 72:12


По целия свят има такива „Наталии“ в нашите църкви. Тези хора, мъже или жени, са женени, но ходят на църква сами или само с децата си. Може да са се оженили за човек с друго вероизповедание. Или пък, когато са се присъединили към църквата, техните брачни партньори не са се кръстили. Или когато са се оженили, и двамата са били членове на църквата, но единият по някаква причина е отпаднал, спрял е да идва и дори може да е станал противник на вярата. Тези мъже и жени идват сами на църква и на общия обяд или ходят сами на евангелизации и социални дейности на църквата. Натъжават се, когато не могат да подкрепят финансово църковните служения, колкото им се иска, защото брачният им партньор е против. Макар и женени, те се чувстват духовно сами.

Сигурно всички сме срещали понякога такива хора в църквата. Те наистина имат нужда от нашата любов и подкрепа.


Какво можем да направим ние като църковно семейство, за да помогнем на духовно самите в нашите среди?




Разширено изучаване Петък - 26 април

„Докато живее и работи усилено, Енох непрестанно поддържа общение с Бога. Колкото по-трудна и напрегната е работата му, толкова по-постоянни и искрени стават неговите молитви. Той продължава да се отделя от обществото за определени периоди от време. След като прекарва известно време с хората, той се усамотява, за да остане сам, защото гладува и жадува за онова Божествено познание, което само Бог може да му даде. Общувайки така с Бога, Енох все повече и повече започва да отразява Божествения образ. Лицето му сияе със свята светлина, като светлината, излъчваща се от лицето на Исус. Когато си тръгва от тези срещи с Божеството, дори нечестивите гледат със страхопочитание отпечатъка на небето върху лицето му“ (Уайт, Е. Евангелски работници. С. 52 – англ. изд.). Въпреки че историята на Енох тук е насърчителна и оказва силно влияние върху тези, които избират периодите на усамотение, за мнозина самотата не е нещо желано. Те не искат да бъдат сами. Да, винаги можем да общуваме радостно с Господа, който е постоянно на разположение, но понякога копнеем за човешко другарство и общение. Колко е важно ние като църква да бъдем готови да служим на хората, които може да сядат до нас всяка събота, обаче да се чувстват ужасно сами. Същевременно, ако вие преживявате такъв период, потърсете човек от църквата (или някой друг), на когото имате доверие, и му разкажете. Много често хората отстрани просто не могат да разберат дали друг човек преживява трудности. За някои е по-лесно да се крият зад маска.


Въпроси за разискване:

1.Как може вашата църква да се научи да разпознава нуждите на самотните хора в собствените си среди?

2.„Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря“ (Филипяни 4:11). Прочетете контекста на думите на Павел. Как да се научим да ги прилагаме? Същевременно защо трябва да внимаваме, когато цитираме този пасаж на човек, който наистина страда?

3.В групата поговорете за период, когато сте се чувствали ужасно самотни. Какво ви помогна? Какво ви нарани? Какво научихте, с което да помагате на други?


Тази събота, 27.04.2019 г., ще се молим за църкви „Габрово” и „Говедаре”.




Разказ
Президент на дивизия кръщава баща си
От Андрю Макчесни

Самюел Со, президент на адвентната Южноазиатско-тихоокеанска дивизия, израснал без да общува с баща си.

Двамата никога не прекарвали времето си заедно в дома им в Мианмар. Не разговаряли по различни въпроси.

„Той никога не ме е прегръщал – казва Самюел. – Аз бях момче без баща.“

Самюел, който бил отгледан от баба си и дядо си, отишъл да учи в адвентно училище и завършил като пастор адвентната семинария на Мианмарския съюз в Мяунгмя – град с население от 280 000 души, намиращ се на около 225 километра от столицата Янгон.

Църковната работа била голямо предизвикателство в тази югоизточна азиатска държава, където само 4 процента от населението е християнско. Будистите са около 90 процента, а мюсюлманите – 4.

Като пастор Самюел казвал на хората: „Евангелизирайте членовете на вашите семейства и останалите роднини.“ Самият той никога не бил евангелизирал собствения си баща.

Самюел се оженил, родили му се две деца и служил като пастор и църковен администратор в Тайланд, Сингапур и Филипините.

Докато служил като изпълнителен секретар на Южноазиатско-тихоокеанската дивизия, Самюел присъствал на молитвена седмица, която го подтикнала да размисли за баща си. Споделил детските си спомени с говорителя и двамата се помолили.

„Трябва да разговаряш с баща си“, казал говорителят.

Самюел се помолил Бог да му даде сила. Чувствал болка, когато си спомнял за баща си и нямал никакво желание да се свърже с него. Продължил да се моли и тогава се случило нещо неочаквано.

„Имах щастието да кръстя собствения си баща на 76 години.“

Самюел все още си спомня какво казал баща му.

„Синко, искам да бъда християнин, който ходи на църква с песнарка и Библия в ръка. Моля те, купи ми песнарка и Библия, за да ги нося в църквата.“

Самюел се разплакал, когато баща му излязъл от водата в басейна за кръщение и го прегърнал с двете си ръце.

„За първи в живота ми той ме прегърна“, казва той.

Самюел, избран през 2016 г. за президент на Южноазиатско-тихоокеанската дивизия, чиято територия обхваща 14 държави, включително Мианмар, насърчава всички да молят Бог за помощ, за да превъзмогнат огорчението и болката.

„Без Божията преобразяваща сила ние сме просто човешки същества – казва той. – С Неговата сила обаче можем да допринасяме много за света.“