"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Сезоните на семейството Клаудио и Памела Консуегра
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 15 - 21 юни 2019 г.

Какво видяха в дома ти?


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 15 юни
Стих за запаметяване:
„Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (1 Петър 2:9).

Може би сме стигнали до момент, когато благодарение на Господа животът ни (поне засега) върви добре: семейството е добре, работата е хубава, здравето и финансите също са наред. Или пък не? Може би домът ви сега преживява болка, разправии? Какъвто и да е случаят, щом някой дойде в дома ви, както посланиците от Вавилон, посетили цар Езекия, какъв отговор бихте дали на въпроса, който пророк Исая по-късно задава на царя: „Какво видяха в къщата ти?“ (Исая 39:4).

Какво виждат хората в дома ти? Какво виждат небесните ангели? Какъв дух обитава в стаите ни? Може ли човек да „помирише“ аромата на молитвата? Цари ли благост, милост, любов, или има напрежение, гняв, негодувание, горчивина и раздори? Ще си тръгне ли гостът с убеждението, че Исус Христос живее в този дом?


Има важни въпроси, които всички ние трябва да си зададем за това какъв дом сме създали. Тази седмица ще разгледаме някои от характеристиките, които могат да направят дома прекрасен въпреки неизбежното напрежение и несъгласия, присъстващи в домовете днес.




Да се поучим от грешката на царя Неделя - 16 юни

Прочетете разказа за изцелението на Езекия и посещението на вавилонските пратеници. 2 Летописи 32:25,31; Исая, 38 и 39 гл.


Писанието посочва, че пратениците се вълнували от чудотворното изцеление на цар Езекия. Обаче той като че ли не казва нищо за това. Не набляга на нещата, които биха могли да отварят сърцата на тези любопитни посланици за познанието на истинския Бог. Поразителна е разликата между неговата благодарност, че е изцелен, в 38 глава и мълчанието му за това в 39 глава.

„Бог го остави, за да го изпита.“ Това държавническо посещение е изключително важен случай; обаче не е записано нищо по въпроса дали Езекия е искал специално ръководство за него в молитва от пророци или свещеници. И Бог не се намесва. Сам и без да се консултира с духовни съветници, царят явно забравя за Божието дело в живота си и в живота на нацията. Намерението на историка във 2 Летописи 32:31 може да е било да покаже колко лесно е да се приеме за даденост Божието благословение и колко са склонни получателите на Неговата милост към самонадеяност.


По-долу са изброени някои поуки за верността в дома, които могат да бъдат извлечени от преживяването на Езекия. За какви други бихте могли да се сетите?


Всяко гостуване в християнски дом е възможност хората да срещнат последователи на Христос.

Малцина гости отварят дума за духовни неща. Християните трябва да намират начини, които са деликатни и уместни за случая, за да споделят добрата вест.

Те не са призовани да се перчат с материалното си благополучие или постижения, въпреки че могат да отбелязват, че това са Божии благословения. Призовани са да възвестяват „превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (1 Петър 2:9) или, ако използваме опитността на Езекия като символ, да разгласяват, че са били на смъртно легло, но Христос ги е изцелил; че са били мъртви в греха, а Христос ги е възкресил и ги е поставил в небесни места (Ефесяни 2:4-6).


Как бихте могли да използвате дома си, за да свидетелствате на другите? Как да споделяте вярата си в Христос по-открито, когато имате гости?




Семейството на първо място Понеделник - 17 юни

Най-естествените първи обекти на евангелизационните ни планове са хората в домакинството. Няма по-важно мисионско поле от това.


Какви изводи можем да направим от Йоан 1:40-42 за споделянето на вярата в дома? Второзаконие 6:6,7; Рут 1:14-18


Ентусиазиран разказ. Андрей не само разказва; той прави така, че брат му Симон да се срещне с Исус. Ентусиазиран разказ за Исус и за запознаването с Него като личност – каква простичка формула за споделяне на евангелието с роднини в домовете ни! След като прави това, Андрей се отдръпва. Оттогава Исус и Петър създават лична връзка.

Да помогнем на децата да стигнат до вярата. Децата в дома често се пропускат като подходящи за евангелизиране. Родителите неправилно предполагат, че те просто ще попият от семейната духовност. Това не бива да се приема за даденост. Макар че децата и младите се учат от примерите, които наблюдават, също толкова вярно е и че тези по-млади членове на Господното семейство имат нужда от индивидуално внимание и възможности да бъдат лично запознати с Него. Второзаконие, 6 глава набляга силно върху тази идея: Трябва да се обърне внимание на най-ефективното религиозно образование. В дома трябва да се насърчават редовните духовни навици на лично и семейно поклонение. Трябва да се влагат време и сериозни усилия за децата и младежите.


Какво можем да научим от евангелизационната кампания на Ноемин? Рут 1:8-22


Рут вижда Ноемин в най-трудните моменти: когато се опитва да отпрати снаха си и когато, гневна и отчаяна, тя остро напада Бога, докато си припомня собствените си загуби (Рут 1:15,20,21). Няма по-красноречиво свидетелство от това на Рут, че младежите могат да срещнат и да се посветят на един съвършен Бог дори когато с Него ги е запознал несъвършен родител.


Как идеята, че домът е най-важното мисионско поле, влияе върху отношението ви към хората, с които живеете? Направете заедно списък с конкретни неща, които вашето семейство може да направи, за да води необърнатите роднини при Христос.




Мир, който побеждава Вторник - 18 юни

Какъв съвет дава Новият Завет за бракове, разделени заради религия? 1 Коринтяни 7:12-15; 1 Петър 3:1,2


Благословението да бъдеш християнски партньор. В „Първо коринтяни“ ап. Павел отговаря на притесненията на повярвали хора, че ако останат с невярващия си партньор, могат да оскърбят Бога или да осквернят себе си и децата си. Не е така, казва Павел. Свещената брачна институция и нейните тесни връзки трябва да продължават и след обръщането на единия партньор. Присъствието на християнина „освещава“ другия и децата на двойката. Думата „освещава“ трябва да се разбира в смисъл, че невярващите партньори се запознават с благословенията на благодатта, живеейки с християнските си брачни партньори.

Колкото и да е трудно, невярващият партньор може да реши да напусне брака. Въпреки че последиците могат да бъдат сериозни, милостивото Слово на нашия Бог – който винаги подкрепя свободата на човека да избира – е „нека напусне“. Вярващите „не са поробени под брачния закон“ (1 Коринтяни 7:15).

Призовани да живеем в мир. Категоричната препоръка на Божието Слово е, че въпреки проблемите в един духовно разделен дом, може да се намери начин в него да царува Христовият мир. Надеждата е да се съхрани бракът, да се даде доказателство за тържеството на евангелието сред трудности и да се успокоява партньорът, с когото вярващият е една плът, въпреки че той/тя е невярващ/а.


До каква степен се простира отговорността на вярващия брачен партньор към невярващия?


Дълготърпение, непоклатима вярност, смирено служене и обаятелно свидетелство от страна на вярващия създават голяма вероятност за спечелване на нехристиянина. Покорството в християнския брак произлиза от благоговението пред Христос (Ефесяни 5:21). Макар че съпругът/съпругата може да се отнася с християнско покорство към невярващия партньор, той/тя дължи най-голяма вярност винаги на Христос. Верността към Божиите изисквания не налага на никого да търпи насилие в ръцете на малтретиращ партньор.


Някой от вашата църква има ли проблеми с невярващ партньор? Ако да, как бихте могли да му помогнете на практика?




Семейният живот е за споделяне Сряда - 19 юни

В следните стихове проследете как Новият Завет използва думите „следвам“ или „подражавам“. Какво ни говорят те за процеса на израстването ни като християни? Според вас какво подсказват за връзката между даването на добър пример и свидетелстването? 1 Коринтяни 4:16; Ефесяни 5:1; 1 Солунци 1:6; Евреи 6:12; 13:7; 3 Йоан, 11


Ударението на Новия Завет върху подражанието признава важната роля на добрия образец в процеса на учене. Хората започват да приличат на този, когото наблюдават. Същият принцип важи за връзките като цяло и особено в дома, където подражанието е често срещано. Децата подражават на родителите и братята/сестрите; женените партньори често подражават един на друг. Тази идея ни дава важен ключ за начина, по който брачните двойки и семействата могат да дават християнско свидетелство на други брачни двойки и семейства.

Силата на социалното влияние. Свидетелстваме от нашите домове, когато създаваме възможности други да ни наблюдават и да споделят в дома ни нашата опитност по какъвто и да било начин. Много хора просто нямат добър пример за брак или семейство, който да следват. В нашите домове могат да наблюдават влиянието на Христовия Дух. „Социалното влияние – пише Елън Уайт – е невероятна сила. Ако пожелаем, можем да го използваме като средство да помагаме на хората около нас“ (По стъпките на великия Лекар. С. 354 – англ. изд.).

Когато женени канят други двойки на обяд/вечеря, общуване или изучаване на Библията, или когато посещават програма за израстване в брака заедно, гостите виждат един модел. Проявите на взаимност, подкрепа, общуване, разрешаване на конфликти и напасване на различията свидетелстват за семейния живот в Христос.


Обаче за какво трябва винаги да внимаваме в този контекст? Йеремия 17:9; Йоан 2:25; Римляни 3:23


Подражавайте на вярващи, които следват Христос. Всички човешки примери имат своите недостатъци; обаче свидетелството на християнския дом не означава абсолютно съвършенство. Идеята на Новия Завет за подражание е призив хората да следват вярващи, ходещи в стъпките на Христос. Те ще възприемат християнската вяра, когато виждат как тя работи в живота на други хора, грешни като самите тях.


Какво бихте могли да направите, за да стане домът ви по-добър образец за християнско свидетелство?




Центрове на заразително приятелство Четвъртък - 20 юни

Сравнете библейските свидетелства за гостоприемството с действителни случки в домовете на няколко библейски семейства, споменати по-долу. Исая 58:6,7,10-12; Римляни 12:13; 1 Петър 4:9. Обърнете внимание на характерните качества на проявеното гостоприемство.


Авраам и Сара (Битие 18:1-8)

Ревека и семейството ѝ (Битие 24:15-20; 31-33)

Закхей (Лука 19:1-9)


Гостоприемството посреща основните нужди на друг човек от почивка, храна и общение. То е осезаем израз на себеотрицателна любов. Исус придава теологично значение на гостоприемството, когато поучава, че храненето на гладните и напояването на жадните е служене на самия Него (Матей 25:34-40). Използването на дома за служене може да варира от покана към съседите за обяд/вечеря до по-краен случай на гостоприемство, например да приютим жертва на насилие. Може да включва просто приятелско отношение, възможност да предложим молитва на някого или да проведем библейски урок. Истинското гостоприемство извира от сърца, докоснати от Божията любов, желаещи да изразяват любовта си чрез думи и действия.

Понякога семействата се оплакват, че им липсват място, време и/или енергия да бъдат гостоприемни. Други се чувстват неудобно, неспособни и несигурни как да отидат отвъд познатото, за да се свържат с невярващи. Някои желаят да избегнат усложненията в живота си, породени от общуването с други хора. Много съвременни семейства бъркат гостоприемството със забавленията.


По какъв начин вашият дом отразява духовното ви състояние?




Разширено изучаване Петък - 21 юни

Елън Уайт, Дом и семейство, „Мощно християнско свидетелство“ – с. 34-38, „Отношение към невярващ другар“ – с. 321-325, София: Нов живот, 1998; По стъпките на великия Лекар, „Службата в дома“ – с. 283-288, София: Нов живот, 1998; Пророци и царе, „Посланици от Вавилон“ – с. 175-178, София: Нов живот, 1995.


Силата на дома за евангелизиране. „Далеч по-мощно от всяка проповед е влиянието на истински дом върху човешките сърца и живот (…)

Нашата сфера на влияние може да бъде ограничена, способностите ни – малки, възможностите ни – незначителни, постиженията ни – недостатъчни; обаче имаме невероятни възможности, когато предано използваме удобните случаи в собствените си домове“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. С. 352, 355 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1. Попитайте някого от групата дали влиянието на нечий дом не му е помогнало да вземе решение за Христос. Обсъдете кое точно му е направило такова впечатление. Какво може да научи групата от тази опитност?

2. По какви практични начини можете вие като група да послужите на семейство, в което единият е невярващ?

3. В групата поговорете за някои от проблемите в дома, работещи срещу вярата. Направете списък, а след това срещу проблемите запишете възможните решения.

4. Личният живот на християните е средство за свидетелстване пред децата, невярващия другар, други роднини и гости. Макар че споделянето на вярата в дома може да не е винаги така пълноценно, както би желал човек, или да не доведе до обръщане на роднини и гости, несъвършените семейни членове се стремят да посочват пътя към един съвършен Спасител. Чрез щедро гостоприемство, проявено в името на Спасителя, те приобщават в царството на благодатта всички, върху чийто живот оказват влияние. Помислете за влиянието на вашия дом върху хората, които ви идват на гости. Какво можете да направите, за да бъдете по-добри свидетели за вярата пред всички, които пристъпват отвътре прага ви?


Тази събота, 22.06.2019 г., ще се молим за църкви „Кардам” и „Карлово”.




Разказ
Силно влияние в полза на Бога
От Андрю Макчесни

Възрастен човек спрял до семейния магазин на Делзи Найсли в селска област в щата Западна Вирджиния и я помолил за нещо.

„Бих желал да те видя на църква тази събота“, казал той.

Делзи нямала желание да отиде. Била израснал в адвентната църква и дори посещавала адвентни училища. Напуснала църквата, омъжила се и отворила магазин, където продавала фермерски продукти, зеленчуци и резачки за дървета.

И все пак, не искала да откаже директно на този човек, Кестер Ърскин, когото познавала от детските си години. Кестер имал навика всяка събота да отива до фермата на нейните родители и да качва в колата си нея и единадесетте ѝ братя и сестри, за да ги откара до църквата, като използвал дори багажника.

Сега Кестер стоял в магазина и очаквал отговор на поканата си.

„Нямам подходящи дрехи“, отговорила Делзи.

Кестер се върнал следващата седмица и Делзи представила ново извинение.

„Добре, ще отида, ако не съм болна.“

В петък била приета в болница заради голям тромб. Това я изплашило и тя решила да не представя здравето си като извинение да не ходи на църква.

Две седмици след хоспитализацията Кестер минал и ѝ дал в магазина книгата „Националния неделен закон“, в която се обяснява как съботата е променена в неделя.

Още същия следобед Делзи прочела книгата от 94 страница, написана от адвентния пастор А. Ян Маркусен, като си подчертавала важните неща. Прочела я още веднъж през деня и за трети път следващата сутрин. Помислила си: „Посещавах адвентно училище и академия и знам всичко това. Защо не ходя на църква?“

„Не можех да се сетя за основателна причина – разказва Делзи пред сп. „Адвентна мисия“. – Отидох на църква и от тогава не съм пропускала нито едно богослужение.

Днес Делзи, винаги усмихната и жизнена 63-годишна жена, оказва силно влияние в полза на Бога. Водила е много евангелизаторски събрания, включително поредица от теми по време на евангелизаторска кампания в щата, финансирана от даренията за „Тринадесета събота“. Водила е хиляди библейски кореспондентни уроци и много хора са се кръстили в резултат на нейното влияние.

Делзи казва, че Бог сигурно има чувство за хумор. След като заявила, че няма какво да облече за църква, гардеробът ѝ винаги е пълен.

„Господ е сметнал за уместно да имам много прилични дрехи от тогава до сега“, заявява Делзи.