Дори и в най-добрите домове ще дойдат моменти на спорове, мигове на конфликти. Това е само един от фактите на живота в този грешен свят. Малки неща като кой е наред да изхвърли боклука, дали дъщеря ви си е написала домашното, дали синът ви е свършил домашните си задължения – това са дразнещи, но сравнително маловажни въпроси, които по принцип могат да бъдат разрешени с минимални разправии. Но други въпроси заплашват да разрушат семейния живот. Свекърва, чието насилие и манипулации са на път да съсипят брака и здравето на снахата; баща с умствено заболяване, който малтретира децата си; син, който изоставя религиозното си възпитание, за да започне безразборен сексуален живот; или дъщеря, пристрастена към наркотици.

Авторът на книгата „Притчи“ изрича много проницателно наблюдение: „Започването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова оставѝ препирнята, преди да има каране“ (Притчи 17:14). Щом веднъж започне, конфликтът трудно може да бъде спрян. Според Римляни 14:19 ние можем да го предотвратим, като се стремим към две неща: това, което служи за мир, и онова, което е за взаимно назидание. А колко по-важни са тези принципи за семейната хармония?

Понякога, когато признаете своята отговорност за спора, това може да накара другата страна да поомекне. Отстъпете малко и помислете дали въобще си струва да водите тази битка. „Притчи“ заявява: „Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление“ (Притчи 19:11). Също така помислете какво ще промени това в живота ви след три дни. А още по-добре е да помислите какво влияние ще има след пет или десет години? Колко много бракове са изпитвали трудни периоди заради въпроси, които, погледнати от днешна гледна точка, изглеждат толкова маловажни!

Вместо да допускате конфликтът да се проточва дълго време, когато говорите с другия човек – брачен партньор, приятел, колега – можете ясно да определите проблема или спорния въпрос и да не се отклонявате от непосредствената тема. Раздорът често се влошава, когато спорният въпрос се изгуби в гневните думи; междувременно в „супата“ се набъркват стари конфликти или рани (това може да бъде смъртоносно, особено за брака). Един начин да започнете по-добре и по-меко разговора, е да говорите положително за връзката си. Кажете на другия, че сте дълбоко загрижени за него и за отношенията ви. Щом изкажете положителните си чувства, можете да преминете към конкретния въпрос; обаче внимавайте да не използвате думата „но“. Изказването на положителна мисъл, а след нея на „но“ отрича току-що казаното. Щом споделите чувствата си, изслушайте гледната точка на другия, помислете над думите му/ѝ и едва тогава предложете решение, което отчита интересите на всички (Филипяни 2:4,5).

Бракът, също като съботата, е дар от Бога за човечеството, произлизащ още от Едем. И като адвентисти от седмия ден ние знаем, че врагът на душите атакува както съботата, така и брака. Дори най-добрите бракове понякога ще пострадат от конфликти.

Следват няколко принципа, които могат да помогнат на брачните двойки да разрешат такива спорни въпроси.

Редно е да се научите да прощавате особено когато брачният ви партньор не го заслужава. Всеки може да прости на достойните: всъщност това едва ли е прошка. Истинската прошка е да прощаваме на тези, които не са достойни, както Господ прощава на нас чрез Христос. И ние трябва да правим същото. Иначе бракът ни, ако оцелее (което не е особено вероятно), ще заприлича на тирания.

Трябва да приемете, че сте женени за грешник: същество, което е до известна степен увредено емоционално, физически и духовно. Свиквайте с тази мисъл. Приемете недостатъците на брачния си партньор. Молете се да ги приемете. Може да се наложи да живеете с тях, но не бива да допускате да ви обсебят. Ако го направите, те ще ви изядат живи. Святият и съвършен Бог ви приема каквито сте чрез Христос: вие, които едва ли сте святи и съвършени, трябва да направите същото за брачния си партньор.

Кой ли не се е гневил понякога? Става още по-трудно, когато този гняв е насочен към член от семейството. Освен че отказва да прощава, гневът може да се превърне в отрова, която ще причини огромна болка и страдание в дома и семейството, както и по принцип във всяка връзка.

Ако сте ядосани от нещо, вместо да допускате да тегне върху живота ви като тъмен облак, превърнете го в нещо положително. Молете се за тези, които ви вредят, простете им и станете благословение за тях. Отначало никак няма да ви е лесно, но когато вземете такова решение и не се отказвате от него, Бог ще се погрижи за останалото.

Понякога гневът се корени в домовете, където сме израснали. Гневните хора често произлизат от гневни семейства, защото се учат от моделите, които са видели, и продължават със същото поведение в собствения си живот, като накрая го предават и на своите деца. Понякога гневът може да е причинен от неудовлетворени нужди или от ревност, както в случая с Каин, където ревността води до убийството на брат му.

Може да имате основателна причина за гняв, но не я използвайте като извинение да продължавате по същия начин. Не отричайте и не оправдавайте гнева. Вместо това помолете Бога да ви помогне да се справите с него по положителен начин. Апостол Павел ни дава добър съвет: „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21).

Понякога неразрешените конфликти и гневът може да се развият в много отрицателна, разрушително-динамична, дори насилническа връзка. Малтретирането може да приеме доста форми – физическо, словесно, емоционално, психологическо, сексуално и т.н. Но всяка форма на насилие противоречи на централния принцип на Божието царство – себеотрицателната любов.

„Мъже, обичайте жените си и не се огорчавайте против тях“ (Колосяни 3:19). Думата „огорчавайте“ в оригиналния гръцки език означава гняв или горчивина към партньора, причиняваща продължителна болка, силна враждебност и изразяване на омраза към другия. Павел е съвсем категоричен, че брачният партньор не трябва да бъде враждебен или да използва насилие. Емоционалното, сексуалното и физическото насилие не са приемливо поведение за християнина – съпруг или партньор. Вместо това доброто поведение е да обичате другия. Павел също изяснява категорично, че любовта е търпелива и блага, не завижда, не се хвали, не се гордее, не е груба, не търси своето, не се гневи лесно, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, но се радва заедно с истината. Любовта винаги защитава, винаги се доверява, винаги се надява и винаги постоянства. Никое от качествата на любовта не може да извинява и да приема дори намек за насилие, по никакъв начин и под никаква форма.

Здравата връзка е отношение, в което и двамата партньори се чувстват защитени и в безопасност; където гневът се управлява по здравословен начин; и нормата е двамата да служат един на друг. Често жертвите на насилие чувстват вина, като че ли те са провокирали насилника или може би някак си заслужават малтретирането. Насилниците могат да бъдат истински тирани и често умело да вменяват на жертвите си чувство за вина. Истината е, че никой не заслужава да бъде под тиранията на друг човек и насилниците са отговорни за собствените си решения и действия. Добрата вест е, че Библията предлага утеха, а не вина за жертвите на насилие. В някои ситуации, когато проблемът излиза от контрол, хората не бива да се страхуват да потърсят помощ отвън.

Авторът на книгата „Евреи“ съветва: „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Дори когато предприемаме всички необходими стъпки, някои хора, които са ни засегнали, все пак няма да се вслушат и няма да се променят. Сигурно едни ще се извинят, а други – не. Каквото и да стане, за нас е по-добре, особено когато става въпрос за член от семейството, да поемем по пътя на прошката, за който говорихме по-рано.

Всъщност прошката е съществена част от разрешаването на конфликтите, особено в семейството. Когато човек съгреши срещу нас, Божият враг обича да издига стена между нас и този човек: барикада, която ни пречи да го обичаме, както Христос е обикнал нас. Прошката е решението, което ни помага да заобиколим тази барикада.

„Не сме опростени, защото прощаваме, а заради начина, по който прощаваме. Основата за всяка прошка намираме в незаслужената от нас Божия любов, но чрез нашето отношение към другите показваме дали тази любов е станала наш вътрешен принцип. Затова Христос казва: „Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ [Матей 7:2]“ (Уайт, Е. Притчи Христови. С. 251 – англ. изд.).

Същевременно, когато ние сме виновни, трябва да се опитаме да възстановим разкъсаната връзка с другия човек, а това може да включва среща с него/нея, за да му/ѝ кажем, че съжаляваме за стореното и да помолим за прошка. Точно същото казва и Исус: „И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си“ (Матей 5:23,24). Хубаво е, когато някой, който ни е наранил, се извини и помоли за прошка. Прекрасно е и когато ние се грижим за другите по същия начин.

„Твърде често родителите не са единни в ръководството на семейството. Бащата, който прекарва малко време с децата си и няма представа за техните особени наклонности и темперамент, е строг и суров. Той не контролира нрава си, но поправя нарушението под влянието на чувствата. Детето разбира това и вместо да го смири, наказанието го изпълва с гняв. Майката някога допуска лошото поведение да остане ненаказано, докато друг път същата постъпка получава строго наказание. Децата никога не знаят точно какво да очакват и се изкушават да проверят докъде могат да стигнат в непослушанието си безнаказано. Така се посяват семената на злото, които поникват и дават плод“ (Уайт, Е. Дом и семейство. С. 314, 315 – англ. изд.).

„Домът трябва да бъде средище на най-чистата и най-възвишената обич. Мирът, хармонията, привързаността и щастието трябва да бъдат неотклонно подхранвани всеки ден, докато тези скъпоценни неща започнат да пребъдват в сърцата на членовете на семейството. Растението на любовта трябва да бъде внимателно култивирано, иначе ще загине. Всеки добър принцип трябва да бъде подхранван, за да процъфтява в душата. Това, което посява Сатана в сърцето – завист, ревност, зли помисли, лош език, нетърпение, предразсъдъци, егоизъм, алчност и суета – трябва да бъде изкоренено. Ако тези злини се допуснат да останат в душата, ще дадат плод, чрез който мнозина ще бъдат осквернени. О, колко много хора отглеждат отровните растения, които убиват скъпоценните плодове на любовта и оскверняват душата!“ (пак там, с. 195,196).

Чумба Симила щял да бъде изключен от Замбийския университет. Дължал 9000 замбийски куача (около 900 долара) и нямал представа откъде да намери пари.

Той обаче не се предавал. Учел за бакалаварска степен в държавия университет и в същото време преподавал в училището Русангу - адвентна академия и пансион в Замбия.

Чумба се обърнал към различни хора с молба да му дадат пари назаем. Търсел начин и да продаде колата си – тъмночервена Тойота Волц. Молел се Бог да се намеси.

Посетил банка в Монзе – най-близкият град до училището, за да кандидатства за кредит. Разбрал, че банката е престанала да отпуска кредити.

Докато излизал от банката, един приятел го повикал на улицата: „Може ли да наема колата ти за 21 дни?“

Чумба се изненадал.

„Има един бял човек, чиято дъщеря идва за празниците. – казал приятелят. – Той иска да пътува. Помоли ме да му намеря надеждна кола и мисля, че твоята ще свърши работа.“

„Звучи като добра възможност – отговорил Чумба. – Какво трябва да направя?“

„Просто закарай колата на автомивка.“

Чумба измил старателно колата и се срещнал с белия човек, който бил на няколкомесечно посещение във ферма в Монзе. Казал, че иска да заведе дъщеря си на обиколка из Замбия и предложил 12 000 куача, за да наеме автомобила за 21 дни. Парите можели да стигнат за купуване на кола втора употреба.

„Не можех да повярвам“, каза Чумба по време на интервю.

Мъжът поискал да вземе колата на следващия ден, събота. Въпреки че се нуждаел от парите, Чумба отказал, тъй като не искал да участва в делови начинания в събота.

„Не, ще можем да се срещнем в неделя“, отговорил той, докато се молел човекът да не промени решението си.

Мъжът се съгласил да вземе колата в неделя и веднага му дал 11 000 куача.

Чумба отделил десятъка и отишъл в университета да си плати сметката. Не го изключили и продължил обучението си, докато завършил през 2016 г.

Сега повече от всякога вярва в силата на молитвата.

„Бъдете търпеливи и се уповавайте на Бога – казва 37-годишният Чумба. – Може да се мъчите да направите това или онова, но Той знае от какво се нуждаете. Определеното от Него време винаги настъпва.“