Седемте тръби

В сцената на петия печат видяхме, че викът на Божия потискан народ отразява вика на верните от всички векове. Тези верни са описани като душите под олтара, викащи към Бога за правда и справедливост с въпроса: „Докога, Господи?“ (Откровение 6:10). Гласът от небето ги подтиква да почакат, защото наближава денят, когато Бог ще съди тези, които са ги наранили. Откровение 6:15-17 описва завръщането на Исус на тази земя и нанасянето на съд над причиняващите зло на верните Му последователи.

Сцената на петия печат представя опитността на Божия страдащ народ през цялата история, от времето на Авел до времето, когато Бог накрая ще съди и ще отмъсти „за кръвта на Своите слуги“ (Откровение 19:2). Божият страдащ народ трябва да остане твърд и да вярва, че Господ чува молитвите на народа Си.

Откровение, 8 глава започва с картина на седем ангели, стоящи пред Бога и готови да засвирят с тръбите си. Преди засвирването на тръбите е вмъкната друга сцена. Целта ѝ е да обясни теологичното значение на тръбите.

Прочетете Откровение 8:3,4 заедно със следното описанието на ежедневните служби в йерусалимския храм:

Един еврейски коментар на Библията обяснява, че при вечерната жертва агнето бива поставяно върху олтара за всеизгаряне, а кръвта му се излива в основата на самия олтар. Определеният свещеник занася златната кадилница в храма и принася тамян на златния олтар в Светая. Когато той излиза, хвърля кадилницата на земята и тя издава силен шум. В този момент седемте свещеници засвирват с тръбите си, като отбелязват края на храмовите служби за деня.

Читателят би могъл да види как езикът на вечерната служба се прилага в Откровение 8:3-5. Важно е да отбележим, че ангелът получава тамяна при „златния олтар, който беше пред престола“ (Откровение 8:3). Тамянът представлява молитвите на Божия народ (Откровение 5:8). Сега Бог отговаря на тези молитви.

Откровение 8:3-5 дава важна информация относно тръбите в книгата:

а. Седемте тръби са Божиите съдби над бунтовното човечество в отговор на молитвите на Неговия потискан народ.

б. Тръбите следват смъртта на Исус като Агнец и преминават последователно през цялата история чак до Второто пришествие (вж. Откровение 11:15-18).

Ангелът напълва кадилницата с огън от олтара и го хвърля на земята. Важно е да се отбележи, че този огън идва от самия олтар, на който са били принесени молитвите на светиите. Фактът, че огънят пада точно от този олтар, показва, че седемте съдби на тръбите падат върху земните жители в отговор на молитвите на Божия народ. Бог ще се намеси в тяхна полза в Своето време. Хвърлянето на кадилницата също може да е предупреждение, че застъпничеството на Христос няма да продължава вечно. Ще настъпи край на благодатното време (вж. Откровение 22:11,22).

При изобразяването на Божията намеса в полза на Неговия народ, „Откровение“ използва образността на тръбите от Стария Завет. Тръбите са важна част от ежедневието на древния Израил (вж. Числа 10:8-10 и 2 Летописи 13:14,15). Техният звук напомня на хората за поклонението в храма; тръбите са звучали и в битка, по време на жетва и на различни празници.

Звукът на тръбите върви ръка за ръка с молитвата. По време на поклонението в храма или по време на празниците тръбите „напомнят“ на Бога за завета Му с Неговия народ. Те напомнят и на хората да бъдат готови за „Деня Господен“ (Йоил 2:1). По време на битка звукът на тръбата дава ключови наставления и предупреждения и призовава Бога да спаси Своя народ. Тази концепция е фонът на тръбите от „Откровение“.

Събитията, задвижени от тръбите в „Откровение“, обозначават Божията намеса в историята в отговор на молитвите на Неговия народ. Докато печатите засягат предимно онези, които изповядват, че са Божии люде, тръбите прогласяват съдбите над земните жители (Откровение 8:13). Същевременно те са предупреждения към земните жители, за да ги доведат до покаяние, преди да е станало твърде късно.

Седемте тръби покриват хода на събитията от времето на Йоан до самия край на земната история (Откровение 11:15-18). Те зазвучават, докато продължава застъпничеството в небето (Откровение 8:3-6;Откровение 10:8-11) и евангелието се проповядва по земята (11:1-14). Съдбите по време на тръбите са частични; те засягат само една трета от творението. Седмата тръба обявява, че е дошло време Бог да поеме Своето полагащо Му се по право управление. Седемте тръби се отнасят приблизително до същите периоди, обхващани от седемте църкви и седемте печата:

(а) Първите две тръби прогласяват съдбите над народите, които разпъват Христос и преследват ранната църква – бунтовния Йерусалим и Римската империя.

(б) Третата и четвъртата тръба представят присъдата на Небето над отстъпничеството на християнската църква през средновековния период.

(в) Петата и шестата тръба описват воюващите фракции в религиозния свят в края на периода на Средновековието и след Реформацията. Тези периоди се характеризират с нарастваща демонична дейност, която накрая ще въвлече света в битката при Армагедон.

Шестата тръба ни отвежда до времето на края. Какво е призован да направи по това време Божият народ? Преди да зазвучи седмата тръба, е вмъкната една интерлюдия, обясняваща задачата и опитността на Божия народ в края на времето.

„Могъщият ангел, даващ наставления на Йоан, не е друга личност, а сам Исус Христос“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентентен библейски коментар. Т 7. С. 971 – англ. изд.). Той стъпва на морето и на земята, което обозначава Неговото всемирно управление и че това, което Той предстои да обяви, е от световно значение. Той извиква с лъвски рев. Лъвският рев символизира Божия глас (вж. Осия 11:10; Откровение 5:5).

На Йоан не е позволено да напише какво казват гръмотевиците. Има неща за бъдещето, които Бог не разкрива чрез Йоан.

Когато ангелът заявява, че няма да има „вече време“ (Откровение 10:6), гръцката дума chronos показва, че той има предвид период от време. Това ни насочва към Даниил 12:6,7, където един ангел заявява, че преследването на светиите ще продължи време, времена и половин време, или 1260 години (538-1798 г.сл.Хр.), през които църквата ще бъде преследвана от папството (ср. Даниил 7:25). Тъй като в „Даниил“ и „Откровение“ един пророчески „ден“ символизира една година (Числа 14:34, Йезекиил 4:6), 360 „дни“ са равни на 360 години и три и половина времена (или „години“) са равни на 1260 „дни“, или години. В даден момент след този пророчески период ще настъпи краят.

Твърдението, че няма да има вече време, се отнася до времевите пророчества на Даниил, особено за 2300 пророчески дни от Даниил 8:14 (457 г.пр.Хр. – 1844 г.сл.Хр.). След този период вече няма да има пророчески периоди от време. Елън Уайт заявява: „Това време, обявено от ангела с тържествена клетва, е (…) пророческото време, което трябва да предхожда идването на нашия Господ. Тоест хората няма да имат друга вест за конкретно време. След този период, простиращ се от 1842 до 1844 г., не може да има определено проследяване на пророческото време. Най-дългото пресмятане достига до есента на 1844 г.“. (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 7. С. 971 – англ. изд.).

Прочетете Откровение 10:8-11. Изяждането в Библията се използва, за да опише приемането на вест от Бога, която следва да бъде прогласена на хората (вж. Йезекиил 2:8-10,3:1-11; Йеремия 15:16). Когато бъде приета, вестта е добра новина; но когато бъде прогласявана, понякога води до горчивина, тъй като мнозина ѝ се противопоставят и я отхвърлят.

Горчивата опитност на Йоан с изяждането на свитъка (представляващ книгата на Даниил) е свързана с разпечатването на пророчествата на Даниил за последното време. Тук Йоан представя църквата на остатъка, на която е възложена задачата да проповядва вечното благовестие (вж. Откровение 14:6,7) в края на времевото пророчество на Даниил (Даниил 7:25), или 1260 дни/години.

Контекстът разкрива, че преживяното във видението на Йоан посочва още една горчиво-сладка опитност в края на пророческия период от 2300 години. Когато, въз основа на пророчествата от книгата „Даниил“, милеристите смятат, че Христос ще се завърне през 1844 г., тази вест за тях е сладка. Но когато Христос не се явява според очакваното, те преживяват горчиво разочарование и изследват Писанието за по-ясно разбиране.

Заръката към Йоан „да пророкува отново“ на света посочва спазващите съботата адвентисти, въздигнати, за да прогласят вестта за Второто пришествие във връзка с пророчествата от „Даниил“ и „Откровение“.

Този пасаж продължава сцената от Откровение, 10 гл. На Йоан е заповядано да измери храма, олтара и богомолците. Концепцията за измерване в Библията се отнася фигуративно до съда (вж. Матей 7:2). Храмът, който трябва да бъде измерен, е на небето, където Исус служи за нас. Позоваването на храма, олтара и богомолците сочи към Деня на умилостивението (вж. Левит 16:16-19). Този ден е ден на „измерване“, тъй като Бог съди греховете на Своя народ. Така че Откровение 11:1 се отнася до съда, извършван преди Второто пришествие. Този съд касае изключително Божия народ – поклонниците в храма.

Откровение 11:1 показва, че вестта за небесното светилище е в основата на последното прогласяване на евангелието, което включва реабилитирането на Божия характер. Като такава тя предава пълния размер на евангелската вест относно изкупителното дело на Христос и Неговата праведност като единствено средство за спасение на човешките същества.

Идеята за двама свидетели произлиза от еврейската правна система, изискваща поне двама свидетели да потвърдят, че дадено нещо е вярно (Йоан 8:17). Двамата свидетели представляват Библията – и Стария, и Новия Завет. Двамата не могат да бъдат разделени, защото Божият народ е призован да прогласява цялата библейска вест по света – „цялата Божия воля“ (Деяния 20:27).

Свидетелите са изобразени като пророкуващи във вретище през пророческия период от 1260 дни/години (538-1798 г.сл.Хр.). Вретището е дреха на жалеене (Битие 37:34); тя посочва трудното време, когато истините на Библията са погребани и покрити от човешки предания.

Звярът, който убива двамата свидетели, се появява от самото обиталище на Сатана. Това убийство на свидетелите в исторически план се отнася до атеистичната атака срещу Библията и премахването на религията във връзка със събитията от Френската революция. Антирелигиозната система, установена във Франция, притежава моралното разложение на Содом, атеистичната арогантност на Египет и бунтовния дух на Йерусалим. Това, което се случва с Исус в Йерусалим, сега е причинено на Библията от тази антирелигиозна система.

Възкресението на свидетелите посочва голямото пробуждане на интереса към Библията след Френската революция, довело до възхода на второто адвентно движение с неговото възстановяване на библейската истина, създаването на библейските дружества и глобалното разпространение на Библията.

Точно преди края светът ще стане свидетел на едно последно глобално прогласяване на Библията (Откровение 18:1-4). Тази последна вест ще предизвика противопоставяне, упълномощено от демонични същества, вършещи чудеса, за да подлъжат света и да привлекат поклонниците на звяра в последната битка срещу верните Божии свидетели (вж. Откровение 16:13-16).

Седмата тръба (Откровение 11:15-18) е сигнал за приключването на историята на тази земя. Настъпва времето Бог да разкрие Своята сила и власт. Тази бунтовна планета, която е била под управлението на Сатана в продължение на хиляди години, скоро ще се върне под Божието господство и управление. След смъртта на Христос на кръста и Неговото възнесение в небето Той е обявен за законния владетел на земята (Откровение 12:10), въпреки че Сатана продължава да прави всичко възможно, знаейки, че времето му е кратко (Откровение 12:12). Седмата тръба свидетелства, че узурпаторските сили вече са победени и този свят най-накрая е предаден под законната власт на Христос.

Седмата тръба очертава съдържанието на останалата част от книгата: (1) Земните племена се разгневиха: Откровение, 12-14 гл. описва Сатана като изпълнен с гняв (Откровение 12:17) и заедно със своите двама съюзници – звярът от морето и звярът от земята – подготвя народите по света да воюват с Божия народ. (2) Дойде Твоят гняв: Бог отговаря на гнева на народите със седемте последни язви, които биват наречени ​​Божия гняв (вж. Откровение 15:1). (3) Времето да се съдят мъртвите е представено в Откровение 20:11-15. (4) И да дадеш наградата на слугите Си е описано в Откровение, 21-22 гл. (5) Да погубиш тези, които погубват земята: Откровение 19:2 заявява, че Вавилон на последното време ще бъде съден, защото е унищожил земята. Унищожаването на Сатана, неговите множества и двамата му съюзници е последният акт в драмата на великата борба (Откровение 19:11-21;20:1-15).

Бях среден по успех студент в часовете по теология в колежа Солуси в Зимбабве от периода преди независимостта. Най-трудният ми предмет бе гръцкият език и най-високата ми оценка бе тройка.

Когато завърших писмения изпит по гръцки, знаех, че съм се провалил.

„Докторе, пак се провалих“, казах аз, докато подавах листовете на моя преподавател, д-р Лео Раунио.

Той се усмихна и отвърна: „Всичко е наред.“

През следващата седмица се тормозех от факта, че няма да завърша. Планирах да се оженя след месец, а мисълта, че трябва да прекарам още шест месеца в учене на гръцки, бе непоносима.

Тогава д-р Раунио, пенсиониран мисионер от Финландия, ме повика в офиса си и аз за първи път разбрах значението на Божиятат благодат.

„Наблюдавах те цели четири години – каза д-р Раунио.- Видях как се превърна от радикален човек в прилежен младеж, който обича Господа. Забелязах как дори музиката в касетофона ти се промени от рокендрол на християнска музика.“

Бях удивен от това, че бе видял нещо, което никой друг не бе забелязал.

„Ти си се справил добре с останалите предмети – каза д-р Раунио, - но се бориш с гръцкия. Знам колко голямо значение ще има завършването за тебе след три седмици. Знам, че си направил всичко по силите си да вземеш изпита по гръцки, но не успя.“

„Въпреки всичко искам да ти дам благодат. Знам, че Господ има планове за тебе в работата, която ще вършиш. По благодат ще ти дам оценка, с която да можеш да завършиш.“

И тогава се помоли Бог да ме ръководи в бъдещата ми работа.

Нямах представа колко надалеч ще ме заведе Бог. Помогна ми да работя 18 години като директор на младежкия отдел в адвентната църква в Зимбабве. След това още седем години бях младежки ръководител в дивизията. Получих и докторска степен по лидерство. Всеки ден се моля Бог да ми помага да давам благодат на другите, както бе дадена и на самия мен.

Бог вижда потенциал в нас дори в най-лошото ни греховно състояние. Той знае какво можем да постигнем, след като се изпълним с Духа Му. Би трябвало да престанем да гледаме към настоящето и да възприемем Божия поглед, за да виждаме бъдещия потенциал в другите.