Вестта за отварянето на седемте печата показва, че всеки човек, претендиращ за вяра в Христос, се изправя пред благословения за верността си или проклятия за неверността си. Първите четири печата описват Божиите дисциплинарни средства за пробуждането на Неговия народ от духовната летаргия, за да ги направи победители. Но Божият народ понася неправди и потисничество в един свят, враждебно настроен към евангелието. При отварянето на шестия печат Бог е готов да се справи с онези, които са наранявали народа Му.

Глава 7 е интерлюдия, вмъкната в скоби между шестия и седмия печат. Шестият печат ни отвежда до Второто пришествие на Христос. Когато нечестивите се изправят пред съда, Откровение, 7 глава отговаря на въпроса им кой ще устои в деня на Христовото завръщане: тези, които са били подпечатани, 144 хиляди.

Останалите им характеристики са описани в Откровение 14:1-5. Между шестата и седмата тръба също е вмъкната интерлюдия (Откровение 10:1-11:14). Тази интерлюдия, започваща с второто голямо пробуждане и зараждането на адвентното движение, съвпада със същия времеви период, както началните сцени от глава 7, и разкрива опитността и задачата на Божия народ от последното време.

В Стария Завет ветровете символизират разрушителните сили, с които Бог нанася съдби върху нечестивите (Йеремия 23:19,20; Даниил 7:2). „Когато Божиите ангели спрат да обуздават свирепите ветрове на човешките страсти, всички елементи на борба ще бъдат пуснати на свобода“ (Уайт, Е. Великата Борба. Гл. „Време на скръб“. Изд. „Нов живот“, София, с. 419). Тези разрушителни сили обаче биват задържани от Божествена намеса, докато се извършва подпечатването на Божия народ.

В древни времена основното значение на подпечатването е собствеността. Значението на символичното подпечатване в Новия Завет е, че „Господ познава Своите Си“ (2 Тимотей 2:19). Бог разпознава Своя народ и го подпечатва със Светия Дух (Ефесяни 1:13,14; 4:30). В края на времето печатът на челото бива поставен на Божия верен народ, спазващ Неговите заповеди (Откровение 14:1,12). Той не е някакъв видим знак, поставен върху челото, но както свидетелства Елън Уайт, означава „утвърждаване в истината, както интелектуално, така и духовно, което не ще може да бъде поклатено“ (Събитията на последните дни. Гл. „Божият печат и белегът на звяра“. Изд. „Нов живот“, София, с. 174) В контраст, онези, които в крайна сметка застават на страната на звяра, получават белега на звяра (Откровение 13:16,17).

Вярата на Божия подпечатан народ е изпитвана във всяко поколение. Обаче тестът за вярност в последната криза ще бъде спазването на Божиите заповеди (вж. Откровение 12:17; 14:12). По-специално четвъртата заповед ще стане тест за послушание към Бога (Откровение 14:7). Както съботата е била знак на Божия народ в библейски времена (Йезекиил 20:12,20; Евреи 4:9,10), така ще бъде знак за лоялност към Бога и при последната криза.

Във времето на края печатът функционира и като знак за защита от разрушителните сили на седемте последни язви (вж. Йезекиил 9:1-11 за фона на Откровение 7:1-3). По този начин въпросът, зададен в Откровение 6:17, получава върховния си отговор: онези, които ще могат да устоят защитени в деня на Божия гняв, са подпечатаните Божии люде.

Обявяването на броя на подпечатаните бележи края на подпечатването. Йоан чува, че тяхното число е 144 хиляди от 12-те племена на Израил. Споменатото тук число не е буквално, важно е какво обозначава то. Числото 144 хиляди се състои от 12 по 12 по 1000. Дванадесет е символ на Божия народ: израилевите племена и църквата, построена върху основата на дванадесетте апостоли (Ефесяни 2:20). Така числото 144 хиляди обозначава целия Божи народ на последното време. „Целият Израил“ (евреи и езичници) е готов за завръщането на Христос и ще бъде преобразен, без да види смърт (Римляни 11:26; 1 Коринтяни 15:51-53).

12-те племена, изброени в Откровение, 7 глава, очевидно не са буквални, защото 12-те племена на Израил, обхващащи Северното и Южното царство, днес не съществуват. Десетте племена на Северното царство са изпратени в плен по време на победата на асирийците (4 Царе 17:6-23), където се смесват с други народи. Ето защо дванадесетте племена днес не съставляват юдаизма.

Също така списъкът от 12 племена в Откровение, 7 глава се различава от всички други, намиращи се в Писанието (ср. Числа 1:5-15; Йезекиил 48:1-29). Юда е посочено като първо племе вместо Рувим (ср. Числа 1:5). Също така са пропуснати племената Дан и Ефрем, включени в списъците от Числа, 1 гл. и Йезекиил, 48 гл., докато вместо тях са включени Йосиф и Левий (Откровение 7:7,8). Очевидната причина за изключването на Дан и Ефрем от списъка в Откровение, 7 гл. е, че в Стария Завет тези две племена са отстъпници и идолопоклонници (3 Царе 12:29,30; Осия 4:17).

Списъкът с племената от Откровение, 7 глава не е исторически, а духовен. Отсъствието на Дан и Ефрем от него загатва, че неверността на тези две племена ги е лишила от място сред подпечатания Божи народ. Освен това църквата в Новия Завет е наричана 12-те племена на Израил (Яков 1:1). 12-те племена от Откровение, 7 глава обозначават целия Божи народ, устояващ в края – и евреи, и езичници.

Йоан вижда голямо множество, „което никой не може да изброи“, онези, „които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца “ (Откровение 7:14). Това означава, че те са специална група от хора, които, независимо от скръбта, остават верни на Исус – вярност, символизирана с тяхното покриване с дрехата на Неговата съвършена праведност. Думата „скръб“ се употребява много често в Библията, за да посочи всичко, което вярващите понасят за своята вяра (вж. Изход 4:31; Псалми 9:9; Матей 24:9; Йоан 16:33; Римляни 5:3). Следователно, въпреки че някои адвентни тълкуватели разглеждат тази група като още едно описание на 144 хиляди, бихме могли да разберем „голямото множество“ като представяне на всички изкупени, страдали за вярата си през вековете.

И тук, в описанието на Йоан на „голямото множество, което никой не може да изброи“, както и в цялата Библия, присъства великата тема за спасението по благодат. Единствената претенция на изкупените за спасение, за вечен живот, за новото небе и за новата земя, е праведността на Христос, дадена по благодат.

„Най-близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали делата на Сатана, но, изтръгнати като главни от огън, са последвали своя Спасител с дълбоко, горещо посвещение. До тях са сред лъжата и неверието съвършени християнски черти на характерите на тези, които са почитали Божия закон, когато целият християнски свят го е обявявал за невалиден, и милионите от всички векове, убити мъченически заради вярата си. Непосредствено зад тях е „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си” (Откровение 7:9). Борбата им е приключила, победата – спечелена. Извоювали са първенството и са получили наградата. Палмовата клонка в ръката им е символ на тяхната победа, бялата дреха – знак на непорочната Христова правда, станала сега тяхна“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Краят на борбата“. Изд. „Нов живот“, София, с. 450-451).

Откровение 14:4,5 e описание на 144 хиляди, заставащи до Божия народ на последното време, който спазва Божиите заповеди и има вярата в Исус (Откровение 14:12). Въпреки че преживяват пълнотата на сатанинския гняв по време на последната криза, те остават твърди поради близката си връзка с Исус.

Сексуалната неморалност е символ на неверността към Бога. Откровение 17:5 говори за блудницата на последното време Вавилон и нейните дъщери, с които ще блудстват всички земни народи (вж. Откровение 18:3). Но 144 хиляди ще останат верни на Христос и ще се противопоставят на оскверняващите взаимоотношения с Вавилон и отстъпилите църкви. Така 144 хиляди „следват Агнеца, където и да отива“ (14:4).

По-нататък те са описани като тези, които са били „изкупени измежду човеците“ като „първите плодове на Бога и на Агнеца“ (14:4). В древния Израил първите плодове са най-добрите плодове на жетвата, принасяни на Бога (Числа 18:12). Словосъчетанието първи плодове се отнася до Божиите спасени в тяхната съвкупност, за разлика от хората в света (вижте Яков 1:18), но в „Откровение“ 144 хиляди ясно са представени като специална група, защото ще бъдат преобразени, без да видят смърт (1 Коринтяни 15:50-52). Така те са първите плодове от по-голямата жетва на спасените през всички векове (вж. Откровение 14:14-16).

Последната характеристика на 144 хиляди е, че „в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:5). Въпреки че мнозинството от хората в света избират да вярват на неговите лъжи, Божият народ на последното време ще получи любовта към истината, за да бъде спасен (2 Солунци 2:10,11).

„Непорочни“ (гръцки amōmos, „без никаква вина") се отнася до верността на 144 хиляди към Христос. В Библията Божият народ е наречен свят (Левит 19:2; 1 Петър 2:9). Авраам (Йоан 17:1) и Йов (Йов 1:1) са непорочни. Християните са призовани да бъдат святи и без недостатък пред Бога (Ефесяни 5:27, Филипяни 2:15).

В последните дни от историята на този свят 144 хиляди ще отразяват характера на Христос по мощен начин. Тяхното спасение ще отразява това, което Христос е сторил за тях, а не тяхната собствена святост и дела (вж. Ефесяни 2:8-10). 144 хиляди са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето (Откровение 7:14) и като такива са счетени за „чисти и непорочни“ пред Бога (2 Петър 3:14).

Идентичността на тези 144 хиляди души е разгорещено обсъждан въпрос. Това, което изглежда очевидно от „Откровение“, е, че 144 хиляди са последното поколение на Божия народ в последните дни от историята на този свят. Знаем, че те ще преминат през времето на скръбта и ще бъдат опазени от седемте последни язви (вж. Псалми 91:7-16; Откровение 7:15-17) и че тяхната вярност ще бъде изпитана така, както нито едно друго поколение в миналото не е било изпитвано.

Не ни е казано кой точно ще бъде включен в тази група. Тяхната идентичност е една от тайните, които Бог е запазил за Себе Си (Второзаконие 29:29). Само бъдещето ще разкрие кой ще бъде част от групата спасени светии. По отношение на тази тайна ни е било дадено предупреждението:

„Христос казва, че в църквата ще има хора, представящи басни и предположения, макар че Бог е дал велики, възвишени, облагородяващи истини, които би трябвало да се съхраняват в съкровищницата на ума. Когато някои приемат тази или онази теория, когато са любопитни да узнаят нещо, което не е необходимо, това означава, че не Бог ги ръководи. Неговият план не е народът Му да проповядва неща, които не са изяснени в Словото и са само игра на тяхното въображение. Не е волята Му да се впускат в спорове по въпроси, които няма да им помогнат в духовно отношение, като например: Кои ще са в числото на 144 000? Скоро Божиите избрани ще разберат това със сигурност“ (Уайт, Е. Избрани вести. Т. 1. Гл. „Чудати и умозрителни учения“. Изд. „Ел Уай“, София, с. 177).

След като скъсала с първия си приятел, Лена Енгел съставила списък с качествата, които би търсила в бъдещия си съпруг.

На първо място: Духовна личност. Трябва да е организиран, да приема отговорности и да има качествата на водач. Искала също така той да има подобни на нейните хобита като физически упражнения и да обича природата.

Майката на Лена поклатила глава.

„Ще ти е доста трудно да намериш такъв мъж“, казала тя.

Лена, германка по националност, срещнала първия си приятел в гимназията и след като завършила, го оставила в Европа, за да може да работи една година като учител мисионер в Гвиана. В джунглата размисляла за своя приятел и осъзнала, че отношенията им се основават на чувства.

След като се върнала в Германия, Лена прекратила връзката си и направила списъка, който показала на майка си.

Минали месеци и Лена потънала в учене в университета, без да има време и без да се интересува от брак. Една ден по време на сутрешното си посвещение почувствала желание да прочете книгата на Елън Уайт „Писма към младите влюбени“ и да си направи нов списък.

Оказало се, че 75 процента от списъка е обновен. С новия списък Лена осъзнала как да подобри собствения си живот. Чудела се къде ли може да се намери мъж, който да отговаря на нейните критерии. Веднага се сетила за Герсон.

Двамата се били срещнали в Гвиана като германски мисионери и няколко месеца преподавали в едно и също училище. Останали приятели в Германия.

Макар че била научена, че мъжът трябва да поеме инициативата, Лена разкрила интереса си към Герсон по време на следващата им среща на църковно събитие.

Герсон се зарадвал от нейния интерес, но решил да търси първо Божието одобрение, преди да разкрие собствените си чувства. Три месеца четял Библията, „Адвентен дом“ и „Писма към младите влюбени“, за да получи по-добро разбиране за Божията воля за брака. Накрая осъзнал, че двамата с Лена споделят сходни принципи и с благословията на своите родители и баба и дядо, се свързал с Елена.

Днес Лена и Герсон за щастливо женени и преподават в Богенхофен, адвентно училище в Австрия.

„Елън Уайт дава много добри съвети как да се намери правилния съпруг или съпруга – казва Лена. – Четете и практикувайте написаното от нея и ще бъдете богато благословени.“