Откровение, 6 глава продължава сцената от глави 4 и 5, описващи Христос като достоен да отвори запечатания свитък, защото чрез Своя победоносен живот и смърт e възстановил изгубеното чрез Адам. Сега е готов чрез отварянето на печатите на свитъка да доведе спасителния план до окончателното му изпълнение.

Петдесятница бележи началото на разпространението на евангелието, чрез което Христос разширява Своето царство. По този начин разчупването на печатите се отнася до проповядване на евангелието, започнало на Петдесятница, и последиците от неговото отхвърляне. Отварянето на седмия и последен печат ни води до приключването на историята на този свят.

Откровение 3:21 дава ключ към значението на седемте печата: „На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол“. Глави 4 и 5 разказват за победата на Христос и Неговото възвеличаване, а последният стих на глава 7 описва победителите пред Христовия трон. Ето защо глава 6 е посветена на Божия народ в процеса на побеждаване, за да може да сподели един ден Исусовия трон.

Събитията на седемте печата трябва да бъдат разбирани в контекста на заветните проклятия от Стария Завет, посочени като меч, глад, мор и диви зверове (Левит 26:21-26). Йезекиил ги нарича Божиите „четири сурови присъди“ (Йезекиил 14:21). Това са дисциплинарните присъди, с които Бог, опитвайки се да пробуди Своя народ от духовното му състояние, го наказва, когато стане неверен на завета. По подобен начин четиримата конници са използваните от Бога средства, за да запази Своя народ буден, докато очаква завръщането на Исус.

Съществуват и близки паралели между първите четири печата и Матей 24:4-14, където Исус обяснява какво ще се случи в света. Четиримата конници са средствата, чрез които Бог запазва народа Си в добрия път, като му напомня, че този свят – във вида, в който съществува сега – не е неговият дом.

Макар и символично, Откровение 6:1,2 също се отнася за победа. Напомня ни го и Откровение 19:11-16, където Христос е изобразен като яздещ бял кон и предвождащ Своите небесни армии от ангели, за да избавят народа Му при Второто пришествие. Като символ на чистотата белият цвят често се свързва с Христос и Неговите последователи. Ездачът на коня държи лък и му е дадена корона (Откровение 6:2), което напомня за образа на Бога в Стария Завет, яздещ кон с лък в ръката Си, докато завладява враговете на своя народ (Авакум 3:8-13; Псалми 45:4,5). Гръцката дума за короната (Откровение 6:2), носена от ездача, е stephanos – короната на победата (Откровение 2:10; 3:11). Този ездач е победител, излязъл да побеждава и завладява.

Сцената на първия печат описва разпространението на евангелието, започнало мощно на Петдесятница и с което Христос слага началото на разширяването на Своето царство. Имало е и все още има много територии за спечелване и много хора трябва да станат последователи на Исус, докато се осъществи последната победа при идването на Христос в слава.

В пророчески план сцената на първия печат съответства на посланието към църквата в Ефес; той описва апостолския период от І век, когато евангелието се разпространява бързо по целия свят (Колосяни 1:23).

Червеното е цветът на кръвта. Ездачът носи голям меч и му е позволено да отнеме мира на земята, а това отваря възможността за хората да се убиват един друг (Матей 24:6).

Вторият печат описва последиците от отхвърлянето на евангелието, започвайки от ІІ век. Докато Христос води духовна война чрез проповядване на евангелието, силите на злото оказват силна съпротива. Неизбежно след това настъпват гоненията. Ездачът не убива. Вместо това, когато отнема мира от Земята, неизбежно настават гонения (вж. Матей 10:34).

Ездачът на черния кон държи везна за претегляне на храната. Прозвучава твърдението: „Един хиникс пшеница за динарий и три хиникса ечемик за динарий“ (Откровение 6:6). В тази част на света зърното, маслото и виното са от жизнена необходимост за живота (Второзаконие 11:14). Да ядеш хляб внимателно, претегляйки зърното, означава голям недостиг или глад (Левит 26:26; Йезекиил 4:16). В дните на Йоан един динарий е дневната заплата (Матей 20:2). При нормални обстоятелства надникът би стигнал за закупуването на всичко необходимо за семейството за този ден. Но гладът води до огромна инфлация на обичайната цена. В сцената на третия печат ще е необходим цял надник, за да се купи достатъчно храна само за един човек. За да се нахрани малко семейство, надникът би била използван за закупуването на три хиникса ечемик, по-евтината и по-долнокачествена храна за бедните.

Сцената на третия печат посочва по-нататъшните последици от отхвърлянето на евангелието, започвайки от ІV век, когато църквата придобива политическа власт. Ако белият кон е проповядването на евангелието, черният кон символизира липсата на евангелието и въздигането на човешки предания. Зърното в Библията символизира Словото Божие (Лука 8:11). Отхвърлянето на евангелието неизбежно води до глад за това Слово, подобно на пророкувания от Амос (Амос 8:11-13).

Цветът на коня от четвъртия печат е описан с гръцката дума chloros, което е пепелявосиво, цветът на разлагащ се труп. Името на ездача е Смърт; като междувременно го придружава Адът, домът на мъртвите. На тези двамата е позволено да унищожават човеците с меч, глад, смърт и диви зверове над една четвърт от земята (Матей 24:7,8).

Четвъртият печат призовава за мор и смърт. Яркото описание на сцената разкрива истината, че духовният глад за Божието Слово като резултат от отхвърлянето на евангелието неизбежно води до духовна смърт.

Добрата новина е, че силата на Смъртта и на Ада е много ограничена; те получават власт само върху една част (една четвърт) от земята. Исус ни уверява, че Той държи ключовете на Смъртта и на Ада (вж. Откровение 1:18).

Сцените на седемте печата обрисуват бъдещето на църквата. Както и при седемте църкви, печатите са свързани с различните периоди в християнската история. По време на апостолите евангелието бързо се разпространява по целия свят. Следва периодът на гоненията в Римската империя от края на I до началото на IV век, изобразен със сцените от втория печат. Третият печат обозначава периода на компромиса от IV и V век, характеризиращ се с духовен глад за Библията, водещ до „Тъмните векове“. Четвъртият печат подходящо описва духовната смърт, характерна за християнството за почти хиляда години.

Думата душа в Библията обозначава цялата личност (Битие 2:7). Мъченическата смърт на Божиите верни и преследвани тук е изобразена с езика на жертвената кръв, излята в основата на жертвения олтар на земното светилище (Изход 29:12; Левит 4:7). Божият народ понася неправда и смърт заради верността си към евангелието. Верните викат към Бога, молейки Го да се намеси и да ги защити. Тези текстове касаят неправдите, извършвани тук, на земята; те не казват нищо за състоянието на мъртвите. Все пак тези хора като че ли не се наслаждават на райско блаженство.

Светиите мъченици получават бели дрехи, представляващи Христовата праведност, довела до тяхното оправдание – Неговият подарък за всички, приемащи дара на благодатта Му (Откровение 3:5; 19:8). После им се казва, че ще трябва да почиват, докато се изпълни числото на братята им, които ще преминат през сходни опитности. Важно е да отбележим, че в гръцкият текст на Откровение 6:11 не присъства думата „брой“. „Откровение“ не говори за броя на мъчениците, който трябва да бъде постигнат преди завръщането на Христос, а за пълнотата на характера им. Божият народ постига пълнотата си чрез дрехата на Христовата праведност, а не чрез собствени заслуги (Откровение 7:9,10). Мъчениците няма да бъдат възкресени и компенсирани чак до второто идване на Христос и началото на Милениума (Откровение 20:4).

Сцената на петия печат исторически се отнася до периода, водещ към и следващ Реформацията, по време на който милиони умират от мъченическа смърт поради своята вярност (Матей 24:21), тя също така напомня преживяванията на Божия страдащ народ през цялата история – от времето на Авел (Битие 4:10) до времето, когато Бог накрая ще отмъсти за „кръвта на Своите слуги“ (Откровение 19:2).

При петия печат виждаме Божия народ да страда от неправдите в един враждебен свят, викайки към Небето да се намеси. Настъпва времето за Божията намеса в отговор на молитвите на Неговия народ.

Последните три знамения при шестия печат са предсказаните от Исус в Матей 24:29, 30. Те трябва да се случат към края на „голямата скръб“ (Откровение 7:14) през 1798 г. като предвестници на Второто пришествие. Както при пророчеството на Христос в Матей 24, слънцето, луната, звездите (метеорите) и небето тук са буквални. Използването на думи от типа на като или подобни на тях обрисува картината на действително нещо или събитие – слънцето почернява като вретище, луната става като кръв, звездите падат на земята, като смокинята, хвърляща неузрелите си смокини. Християните в Западния свят разпознават изпълнението на Исусовите думи в последователността на всяко от тези знамения: Лисабонското земетресение през 1755 г., Тъмният ден от 19 май 1780 г., преживян в източната част на Ню Йорк и в южната част на Нова Англия, и зрелищният метеорен дъжд над Атлантическия океан на 13 ноември 1833 г. Изпълнението на това пророчество довежда до поредица от пробуждания и до осъзнаването, че пришествието на Христос е близо.

Прочетете Откровение 6:15-17, а също и Исая 2:19, Осия 10:8, Лука 23:30. Сцените изобразяват изпаднали в паника хора от всички сфери на живота, опитващи се да се скрият от ужаса на катаклизма при завръщането на Христос. Те желаят скалите и планините да ги скрият, за да ги предпазят от „лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето“ (Откровение 6:16). Дошло е времето, за да бъде раздадена справедливостта, когато Христос идва „да се прослави в Своите светии“ (2 Солунци 1:10). Краят на нечестивите е описан в Откровение 19:17-21.

Сцената завършва с реторичния въпрос на обхванатите от ужас нечестиви: „Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (6:17, вж. 3:2). Отговорът на този въпрос е даден в Откровение 7:4 – онези, които ще могат да устоят в онзи ден, са подпечатаните Божии люде.

Видението за отварянето на седемте печата символично сочи към Божията грижа и дисциплина на Неговия народ на земята. Както отбелязва Кенет Странд:

„В Писанието се съдържа увереност, че Бог винаги се грижи за Своя народ; че в самата история Той винаги е готов да ги подкрепя и че във великата есхатологична развръзка напълно ще ги реабилитира и ще им даде неописуемо щедрата награда на вечния живот. Книгата „Откровение“ взима и прекрасно доразвива същата тази тема, като по този начин в никакъв случай не е някакъв странен апокалипсис, който не е в унисон с библейската литература като цяло. Книгата предава самото сърце и същността на библейската вест. Всъщност, както подчертава „Откровение“, „Живият“ – Онзи, Който победи смъртта и гроба (1:18) – никога няма да изостави вярващите си последователи и дори когато понасят мъчения, те са победители (12:11), като ги чака „короната на живота“ (виж 2:10; 21:1-4 и 22:4)“ (Странд, К. „Седемте глави: Представляват ли те римските императори?“ в Симпозиум върху „Откровение“. Кн. 2, Т. 7, С. 206).

Опечалените се събрали за погребението на една млада майка в адвентната църква в Миланге – град на около три километра от границата на Мозамбик с Малави.

Жената починала от усложнения поради ХИВ само пет дни след като родила момче. Нейният ХИВ позитивен съпруг и баща на детето бил умрял преди това.

Невръстното дете се съдирало от плач по време на погребението.

„Плачеше, защото нямаше кой да го нахрани“, разказва Клементе Матеус Малада, 61-годишен фермер, който присъствал на погребението.

Клементе разговарял с роднините на бебето и разбрал, че те нямат пари за мляко и пелени. Решил да им купи необходимите неща, но преценил, че може би ще ги продадат, затова им предложил да осинови детето.

Момчето на име Ластон сега е на пет години и е най-малкият от четиримата сираци, осиновени от Клементе и съпругата му. Те имат и четири свои родни пораснали деца.

Клементе, който отглежда зелен фасул и царевица във фермата си в западната част на Мозамбик, е активен църковен член и евангелизатор, довел 430 души до кръщение за последните 13 години. Най-много се вълнува обаче за четирите си осиновени деца, които са загубили родителите си заради ХИВ/СПИН.

„Бог ме е благословил с дарбата да водя хора при Него, но истинското щастие идва от грижата за тези сираци. Възрастните, които водя до Христос, могат да се грижат за физическите си нужди, докато децата биха страдали двойно без мене. Няма да има кой да задоволява физическите им нужди, а освен това биха могли да изгубят спасението си.“

ХИВ/СПИН е огромно предизвикателство в Мозамбик, но Клементе е сред адвентистите, които се опитват да помогнат. Той осиновил първия сирак, Роджерио, след като видял двегодишното дете да се рови в боклуците край пътя, за да намери храна. Роднини му казали, че родителите били починали и с радост му го дали, когато предложил да го отгледа.

Клементе осиновил други две деца по същия начин.

Сега Роджерио е на 15 години, а двете момичета – на 11 и 8.

„Най-малкото, което мога да направя, е да взема няколко деца и да ги храня в дума си“, казва Клементе.

Той копнее за адвентно училище, където осиновените му деца да учат в Миланге.

„Ние като църква трябва да инвестираме в образованието, да инвестираме в бъдещето на нашата църква“, казва Клементе.