"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Книгата "Откровение" Ранко Стефанович
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 23 - 29 март 2019 г.

„Ето, подновявам всичко!”


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 23 март
Стих за запаметяване:
„И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни” (Откровение 21:5).

Унищожаването на Вавилон в края на времето е лоша новина за тези, които съдействат на отстъпническата религиозна система. Но за Божия народ това е добра новина (Откровение 19:1-7). Вавилон е отговорен за подтикването на светските политически сили да преследват и навредят на Божия народ (Откровение 18:24). Унищожаването на този мощен враг означава избавление и спасение за Божия верен народ.

С унищожаването на Вавилон молитвата им, описана в сцената на петия печат, в крайна сметка получава своя отговор. Техният вик: „Докога, Господи?“ представлява викът на Божия потискан и страдащ народ от Авел до времето, когато Бог накрая ще възмезди Своя народ (Псалми 79:5; Авакум 1:2; Даниил 12:6,7). Книгата „Откровение“ уверява Божия народ, че злото, потисничеството и страданието ще приключат.

Сега вече настъпва времето Христос да сложи началото на Своето вечно царство. Останалите глави от „Откровение“ описват не само унищожаването на Вавилон в края на времето, но и унищожаването на Сатана и на цялото зло. Успяваме да зърнем и установяването на вечното Божие царство.




Сватбената вечеря на Агнето Неделя - 24 март

Прочетете Откровение 19:6-9 заедно с Йоан 14:1-3. Как сватбата по подходящ начин илюстрира дългоочаквания съюз между Христос и Неговия народ?


Преди две хиляди години Христос е оставил Своя небесен дом, за да покани Своите последователи на сватбена вечеря (Матей, 22 гл.), която ще се състои след сватбата с Неговата невяста. „Светият град, новият Ерусалим (...) е наречен „невястата, жената на Агнето“ (...) В „Откровение“ е казано, че гостите на сватбената вечеря представляват Божия народ (Откровение 19:9). Щом са гости, те не могат да представляват в същото време и невястата (...)

Същата символична картина е използвана за сватбата в притчата от Матей, 22 глава, където е представено ясно, че Изследователният съд се провежда преди сватбата. Тогава царят идва, за да прегледа гостите (вж. Матей 22:11), да види дали всички са облечени в сватбената дреха – неопетнената дреха на характера, изпрана и избелена в кръвта на Агнето (вж. Откровение 7:15)“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „В Светая Светих“. Изд. „Нов живот“, София, с. 292).

След като на Голгота е платил зестрата със Своя живот, Младоженецът се връща в дома на Своя Отец, за да „приготви място“ за народа Си, гостите на Неговата сватба (вж. Йоан 14:2,3). Те остават на земята, за да се подготвят за завръщането Му. В края на времето Той ще се върне и ще ги заведе в дома на Своя Отец.

Откровение 19:8 заявява, че на Христовата невяста е позволено да се облече в светъл и чист висон. Това показва, че гостите на сватбата, влизащи в града, не претендират за никакви заслуги за своите дела. „Чистият и свят висон“ представлява „праведните дела на светиите“, делата, извършвани в резултат на съюза им с обитаващия в тях Христос. Така тези дрехи символизират Неговата праведност и факта, че народът Му „пази Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откровение 14:12). Докато е на земята, Исус разказва притча за сватба. Но един от гостите предпочита да носи собственото си облекло вместо сватбената дреха, предоставена от царя, и е прогонен от сватбата (Матей 22:1-14).

Откровение 3:18 показва, че дрехата на Христовата праведност, вярата и очния балсам на Светия Дух, са най-голямата нужда на Божия народ, живеещ в края на времето. Предложението на Исус към лаодикийците да „купят“ от Него тези дарове, показва, че Той иска нещо в замяна на това, което им предлага. Ние се отказваме от своята самодостатъчност и от доверието в самите себе си в замяна на живот на вярно послушание към Христос и доверие в Него като наша единствена надежда за спасение.


Ние не се спасяваме чрез своите дела, но какви „праведни дела” вършите, за да помогнете да бъде определено какъв живот водите?




Армагедон приключва Понеделник - 25 март

Прочетете Откровение 19:11-16. Как се казва ездачът на белия кон и какво означава изразът, че от устата му излиза остър меч? Какво ни разкрива това за начина, по който в края можем да бъдем на печелившата страна?


Това, което виждаме тук, е описание на Второто пришествие на Христос, изпълнение на обещанието, за което са копнеели вярващите от всички векове. Също като самия Исус, Неговият народ основава вярата си на Божието Слово. Откровение 19:11-16 представлява кулминацията на множеството победи на Христос: Той побеждава Сатана на небето; побеждава Сатана в пустинята; побеждава го на кръста; и ще го победи при завръщането Си.

„Скоро на изток се появява малък черен облак, колкото половин човешка длан – облакът, който окръжава Спасителя и отдалеч изглежда обгърнат в мрак. Божиите избрани знаят, че това е знамението на Човешкия Син. В тържествено мълчание се взират в него, наблюдавайки как се приближава към земята и става все по-светъл и по-славен, докато се превърне в голям бял облак. Цялата му основа е слава, изглеждаща като унищожаващ огън, над който е дъгата на завета. Исус язди напред като мощен победител (Откровение 19:11-16). Не като „Човек на скърби” иде Той сега, за да изпие горчивата чаша на позор и страдания, а като победител в небето и на земята, за да съди живите и мъртвите. „Верен и Истинен“ и съди, и воюва праведно (...) И небесните войски (...) следваха подир Него“ (Откровение 19:11,14). Светите ангели – голямо, неизброимо множество, Го придружават с тържествени химни и небесни мелодии. Небето е изпълнено с блестящи фигури – хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди. Човешкото око не може да обхване сцената; смъртен ум не може да проумее нейното величие“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Освобождението“. Изд. „Нов живот“, София, с. 435).

Във 2 Солунци 1:8-10 Павел просто дава друго описание на окончателната победа на Христос при Второто пришествие, когато всички светски и религиозни сили, заговорничили срещу Него, ще бъдат унищожени, а Неговият народ ще бъде освободен за цялата вечност.


Откровение, 19 глава описва две вечери, едната в стих 9 и другата в стихове 17 и 18. По време на първата вечеря хората ядат, а по време на другата биват пояждани. Трудно е да си представим по-ярък контраст между това, което е заложено на карта в цялата велика борба за всяко човешко същество. Какво следва да ни научи тази образност относно сериозността, с която следва да се отнасяме към нашата вяра, и за мисията, към която ни призовава да участваме вярата ни?




Милениумът Вторник - 26 март

Прочетете Откровение 20:1-3 заедно с Йеремия 4:23-26. Какво е състоянието на Земята по време на Милениума? По какъв начин Сатана е окован с вериги?


1000-та години (или Милениумът) започват с Второто пришествие на Христос. По това време Сатана и падналите му ангели са оковани. Връзването на Сатана е символично, защото духовните същества не могат да бъдат физически вързани. Сатана е вързан от обстоятелства. Язвите са опустошили и умъртвили нечестивите жители на Земята, като са я довели до хаотично състояние, подобно на това преди Сътворението (Битие 1:2). В такова състояние Земята функционира като затвор за Сатана по време на Милениума. Тъй като няма човешки същества, които да съблазнява и на които да вреди, единственото, което Сатана и демоните му могат да правят, е да размишляват върху последиците от бунта си срещу Бога.


Прочетете Откровение 20:4-15. Къде са светиите по време на Милениума?


„Откровение“ показва, че Божият народ ще прекара Милениума в небесните места, приготвени от Христос за тях. Йоан ги вижда да седят на престоли като царе и свещеници, съдещи света. Исус обещава на учениците: „Ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израилеви племена“ (Матей 19:28). Павел заявява, че светиите ще съдят света (1 Коринтяни 6:2,3).

Този съд касае справедливостта на Божиите действия. През цялата история Сатана е повдигал съмнения относно Божия характер и Неговите отношения със създадените от Него същества. По време на Милениума Бог позволява на изкупените да получат достъп до архивите на историята, за да намерят отговори на всички въпроси, свързани със справедливостта на решенията Му относно изгубените човеци, както и с въпроси, свързани с Неговото водителство в собствения им живот. В края на Милениума всички въпроси относно Божията справедливост ще бъдат разрешени завинаги. Божият народ ще може да се убеди отвъд всякаква сянка на съмнение, че обвиненията на Сатана са неоснователни. Сега вече спасените ще бъдат готови да станат свидетели на налагането на Божията справедливост при окончателния съд над нечестивите.


Кой сред нас не си задава въпроси, трудни въпроси, които засега като че ли остават без отговори? Какво ни разкрива за характера на Бога фактът, че един ден Той ще ни даде всички отговори?




„Ново небе и нова земя“ Сряда - 27 март

След премахването на греха земята ще бъде преобразена в дом на изкупените. На какво ще прилича тя?

В Откровение 21:1 Йоан вижда „ново небе и нова земя“. Библията говори за три небеса: небето, звездната Вселена и мястото, където обитава Бог (вж. 2 Коринтяни 12:2). В Откровение 21:1 се разглежда атмосферата на Земята. Покварените земя и небе не могат да издържат Божието присъствие (Откровение 20:11). Думата ново на гръцки (kainos) се отнася до нещо ново по отношение на качеството, а не на произхода и времето. Тази планета ще бъде пречистена с огън и възстановена в първоначалното ѝ състояние (2 Петър 3:10-13).

Особено интересно е, че първото нещо, което Йоан наблюдава на новата земя, е, че няма море. Фактът, че Йоан се отнася до „морето“ (с определителен член), показва, че той вероятно е имал предвид морето, което го заобикаля на Патмос и което се е превърнало в символ на отделянето и страданието. За него липсата на такова море на новата земя означава липса на болката, причинена от раздялата с обичните му хора.


Прочетете Откровение 21:2-8 и 7:15-17. Какви са паралелите в описанието на новата земя и на Едемската градина от Битие, 2 гл.?


Живот, свободен от страдания и смърт на възстановената земя, е гарантиран от Божието присъствие сред Неговия народ. Това присъствие се изявява в Новия Йерусалим, „скинията на Бога“ (Откровение 21:3), където Той ще обитава с народа Си. Божието присъствие наистина прави живота на възстановената земя рай.

Неговото присъствие гарантира свобода от страданието: няма да има сълзи, смърт, скръб, плач или болка, тъй като всички те са последица от греха. С премахването на греха „предишното премина“ (Откровение 21:4).

Тази идея е изразена по прекрасен начин от Мария и Марта при смъртта на техния брат Лазар: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре“ (Йоан 11:21,23). Сестрите знаят, че смъртта не може да съществува в присъствието на Христос. По същия начин пребъдващото присъствие на Бога в новата земя ще осигури свобода от болката и страданията, които сега изпитваме в този живот. Това е великата надежда, обещана ни в Христос – надежда, подпечатана с кръвта Му.


Защо това обещание за ново съществуване в един нов свят е толкова централно за всичко, в което вярваме? Каква полза би имало от вярата ни без него?




Новият Йерусалим Четвъртък - 28 март

Сега вече Йоан описва столицата на новата земя, Новия Йерусалим. Въпреки че е истинско място, населено с истински хора, Новият Йерусалим и животът в него не подлежат на никакво земно описание (вж. 1 Коринтяни 2:9).


Прочетете Откровение 21:9-21. Какви са външните характеристики на Новия Йерусалим?


Новият Йерусалим е наречен „Невястата“, жената на Агнето. Той е мястото, което Христос е подготвял за Своя народ (Йоан 14:1-3).

Градът е заобиколен от висока стена с дванадесет порти – по три порти на всяка от четирите страни, позволяващи влизане в него от всяка посока. Това показва универсалния обхват на града. В Новия Йерусалим всеки има неограничен достъп до Божието присъствие.

Градът е представен и като идеален куб; това са 12 000 стадия по дължина, широчина и височина. Кубът се състои от 12 ръба. Така градът е общо 144 хиляди стадия, което отразява 144-те хиляди, преобразени, без да видят смърт при Второто пришествие. В старозаветния храм Светая Светих е идеален куб (3 Царе 6:20). Така Новият Йерусалим функционира като център на поклонението пред Бога.


Прочетете Откровение 21:21-27 и 22:1-5. Кои вътрешни характеристики на града ви напомнят за Едемската градина? Каква е значимостта на обещанието, че „никакво проклятие няма да има вече“ в града (Откровение 22:3)?


Най-ярката характеристика на Новия Йерусалим е реката с вода на живот, изтичаща от Божия трон (вж. Битие 2:10). В контраст с реката във Вавилон, където Божият народ е изпратен в плен, копнеещ за Йерусалим (Псалом 137), на брега на реката на живота в Новия Йерусалим Божият скитащ народ от всички векове намира своя дом.

От двете страни на реката е дървото на живота с листа за „изцеление на народите“ (Откровение 22:2). Това изцеление не се отнася за болести, тъй като на новата земя няма да има болести. То говори за изцелението на всички рани, причинени от бариерите, разделяли хората през цялата история. Сега вече изкупените от всички векове и от всички народи принадлежат към едно и също Божие семейство.




Разширено изучаване Петък - 29 март

Прочетете статиите „Без сватбарска дреха“ в книгата на Елън Уайт „Притчи Христови“ и „Краят на борбата“ във „Великата борба“.


Книгата „Откровение“ завършва със същото, с което е започнала: Второто пришествие на Христос в сила и слава и установяването на вечното Божие царство. Завръщането на Христос, когато най-накрая ще се събере със Своята невяста, е кулминационната точка на книгата.

Но книгата не желае да представя тези събития в нереалистичен контекст. Фактът, че Исус идва скоро, е първата реалност. Втората реалност е, че все още сме тук, очакващи Неговото завръщане. Докато чакаме, трябва да имаме ясно разбиране за вестите на „Откровение“ и можем да го получим, като препрочитаме книгата отново и отново, докато настъпи краят на всичко. Вестите на „Откровение“ непрестанно ни напомнят, че докато чакаме, не бива да гледаме на нещата от този свят, а да насочим погледа си към небето и към Онзи, Който е нашата единствена надежда. Христос от „Откровение“ е отговорът на всички човешки надежди и копнежи сред загадките и несигурността на живота. Той държи в ръцете Си бъдещето на този свят и нашето собствено бъдеще.

Книгата също ни напомня, че преди да настъпи краят, на нас е поверена задачата да прогласим вестта за скорошното Му завръщане по целия свят. Нашето очакване на завръщането Му не е пасивно, а активно. Духът и Невястата казват: „Ела!“ (Откровение 22:17). Трябва да се присъединим към този призив. Това е добрата новина и като такава тя трябва да бъде прогласена пред хората по света.


Въпроси за разискване:

1. Помислете за Милениума и за съда над нечестивите мъртви, който се провежда чак след Милениума. Спасените ще имат на разположение хиляда години, за да получат отговори на всичките си въпроси. Чак тогава Бог ще нанесе окончателното наказание над изгубените. Какво ни разкрива тази истина за Бога?

2. Откровение 1:3 обещава благословения на онези, които слушат, четат, внимават и пазят думите на пророчествата от „Откровение“. С приключването на нашето изследване на тази книга, за кои неща открихте, че трябва да внимавате и да ги пазите?


Тази събота, 30.03.2019 г., ще се молим за църкви „Велико Търново” и „Велинград”.




Разказ
Изложена на ХИВ – два пъти
От Андрю Макчесни

Мария Лемос Абел, медицинска сестра адвентистка, помолила майката да държи здраво двегодишната си дъщеря, за да бъде поставена инжекция с пеницилин Г прокаин с цел лечение за бактериална инфекция.

Майката обаче не се вслушала и Мария забила иглата в безименния си пръст, тъй като детето подскочило. Това се случило в държавната болница в Нампула, Мозамбик – третият по големина град с население от около половин милион души.

Следвайки болничните инструкции, Мария незабавно направила кръвен текст на майката и детето. След 30 минути получила резултата – и двете били ХИВ позитивни.

Мария започнала да плаче. Работила за много ХИВ позитивни пациенти и знаела, че вирусът се предава много лесно по кръвен път.

„Господи, помогни ми да не се заразя“, помолила се тя.

Лекар от болницата я посъветвал да приема цял месец по два пъти на ден лекарства, които потискат вируса. След това трябвало да чака още пет месеца, за да разбере дали се е заразила с ХИВ.

„Изпитвах душевна болка, докато чаках – казва в едно интервю Мария, майка на четири деца. – Не знаех какво ще се случи.“

Молила се горещо Бог да се намеси.

Половин година след инцидента резултатът от теста бил негативен. Не била заразена с ХИВ.

„Вярвам, че това бе отговор от Бога – казва Мария. – Да Му бъде слава.“

След три години, през март 2017 г., тридесетгодишна пациентка подскочила, когато Мария направила малък разрез на подутата й ръка. Скалпелът порязал левия палец на Мария и кръвта бликнала. Направили кръвен тест на пациентката и се оказало, че тя е ХИВ позитивна.

Мария не можела да повярва. Плачела, докато вземала лекарства. Молела се в очакване на резултатите от теста. Оказал се негативен.

Петдесет и една годишната Мария разказва за преживяванията си на жени, които са хоспитализирани след сексуално насилие, и им препоръчва да се молят и да приемат лекарствата против ХИВ.

„Казвам: Господ ме спаси от нещо, което не беше моя вина. Той може да спаси и вас от нещо, което не е по ваша вина“, разказва Мария.

Поне три жени са с отрицателни резултати, след като са последвали нейния съвет. Две били жертви на сексуално насилие, а третата – медицинска сестра, изложена на ХИВ в болницата.

„Чудо е, че не съм заразена с ХИВ. Разказвам и на други за силата на молитвата и за Бога“, казва Мария.



Created by ULimited®